Открийте ни и в

Наука

НАСА предупреждава: Опасен астероид приближава Земята

bgvoice

публикувано

на

Потенциално опасен астероид с диаметър от 440 до 990 метра се приближава до Земята, съобщи сайтът на НАСА.

Космическото тяло е обозначено с числото 163373 и на 15 февруари ще се доближи по своя път на минимално разстояние до нашата планета. То ще бъде 15 пъти по-голямо от дистанцията между Земята и Луната.

С телескоп срещу армагедон: 900 опасни астероида до Земята

Астероидът е бил открит през 1995 година. Той се отнася към групата на „Аполоните“, като неговата траектория се пресича с орбитата на Земята. Поради тази причина е причислен към списъка на потенциално опасните. Следващия път астероидът 163373 ще прелети край нашата планета през 2075 година.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Интересно

Слънцето ще стане чудовищно ярко след 5-6 милиарда години

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Учени от САЩ и Великобритания заключиха, че след 5-6 милиарда години Слънцето ще стане чудовищно ярко – излъчването му почти напълно ще унищожи астероидния пояс между Марс и Юпитер, съобщи Сайънс алърт.

Въздействието върху астероиди е обусловено от т.нар. ефект на Ярковски, О’Кийф, Радзиевски и Падак. Въпросният ефект се състои в това, че при висока температура на звезда излъчването й променя завъртането на малко небесно тяло. Светлинната енергия се поглъща от астероида, който се загрява. Топлината се разпространява в целия обект и се препредава под формата на инфрачервена термична радиация във всички посоки. Тази емисия създава малък тласък, който може след дълъг период от време да отклони оста на въртене.

След 5-6 милиарда години Слънцето ще стане между 1000 и 10 000 пъти по-ярко. Резултатите от компютърно моделиране разкриват, че т.нар. ефект на Ярковски, О’Кийф, Радзиевски и Падак ще ускори астероиди с диаметър над 200 метра до скорост, която е достатъчна за дезинтегрирането им. Този процес няма да засегне отличаващите се със структурна цялост обекти, например планети или планети джуджета като Плутон.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Край Дуранкулак хората ловели китове, сеели пшеница… 7 хилядолетия история

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: Wikipedia

Древните обитатели на Дуранкулак са практикували не само речен, но и морски риболов, включително и лов на китове, разказва за БТА археологът от Регионалния исторически музей във Варна Владимир Славчев.

Освен това населението се е занимавало със скотовъдство и земеделие, включително събиране и обработка на семена от маслодайни растения.

Археологическият комплекс при Дуранкулак е разкрит през 70-те години на миналия век, но продължава да удивява специалистите при техните проучвания.

Според учените комплексът възниква на брега на едноименното езеро като селище в началото на късния неолит /5300 – 4500 г. пр.н.е./, разказа Славчев. По думите му в началото на ранния халколит обитателите се преместват на днешния голям остров, който обаче тогава все още не е бил такъв.

На това място селището съществува през цялата каменно-медна епоха.

Гърците правят светилище на Кибела, уникално за цяла Европа

През класическата епоха в пещерата на самия остров гърците правят светилище на Кибела, което е уникално за цяла Европа, допълни Славчев. По думите му след като е изоставено, през 9-11 век, там съществува селище от ранното средновековие в рамките на Първата българска държава. Това всъщност е единственото изцяло проучено ранносредновековно селище в България, уточнява археологът.

Специалистите окачествяват мястото като комплекс, тъй като освен всички селища, от самото начало на късния неолит там е направен и некропол – гробище, в което обитателите погребват своите мъртви. Той съществува до края на каменно-медната епоха, а от него са проучени 1 204 гроба, което го прави един от най-големите проучени праисторически некрополи в Европа.

В същия район на брега на езерото има и комплекс от ритуални ями от елинистическата и римската епоха, а от времето на Първата българска държава има некропол и от ранното средновековие.

„През 2019 година разкопките край Дуранкулак бяха много интересни, донякъде изненадващи дори и за нас“, казва още Славчев.

През миналата година, при разчистване на къща от средната каменно-медна епоха, се оказва, че нейните каменни стени са построени по-рано, просто са били използвани, а отдолу има неопожарено жилище с инвентара, стопански помещения. Открита е и неовъглена пшеница. За археолозите това е голяма изненада, тъй като до момента не са откривали такива масивни стени от този период.

По думите на Славчев откритието е причина да бъде преосмислена изобщо цялата концепция за комплекса.

„Оказа се, че населението на тази култура в края на неолита се качва на острова /тогава възвишение/, напълно го разчиства и прави една настилка от трамбована глина, сива на цвят“, разказва Славчев.

Археолозите са открили следи от остатъци от пещи или огнища, дупки от много масивни колове, които вероятно са ползвани за конструкцията на жилища или временни навеси. Става ясно, че древните са започвали да застрояват цялата територия по предварително осмислен общ план.

Сградите са ориентирани строго в посока север-юг, направени са изключително солидно с каменни цокли с височина поне 50 сантиметра. Ползвани са много стабилни варовикови камъни, над които е имало друга конструкция. Тя обаче остава мистерия за археолозите, тъй в по-късните периоди сградите са били разрушени и подравнени.

„Построявайки тези масивни сгради, населението преминава вече в следващия етап, наречен среден халколит“, обяснява Славчев. По думите му това всъщност е периодът, в който започва развитието на йерархичното общество и се появяват механизми на местна власт.

Тази структура археолозите виждат в некропола край Дуранкулак, както и във втория Варненски некропол, който се отнася към същото време. Развитието на това общество през късната каменно-медна епоха, след около 100-150 години води до появата на култура „Варна“ и до създаването на най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол.

Археолозите не могат да дадат отговор на въпроса дали началото на тази цивилизация е в Дуранкулак или около Варненското езеро. Ясно е само, че Дуранкулак е единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи. Там може да се проследи последователността как са се случили исторически нещата.

„Поради някакви причини тези хора са се разселили и най-вероятно са дошли от север. Възможно е причината да е била нашествия на племена, които са вървели покрай Дунав и лека-полека са изтласквали местното население на юг, към все още неусвоени територии. Земята обаче е била по-малко и може би именно това сгъстяване на населението ги е принудило да си изработят правила, йерархия, която да функционира. Те е трябвало да оцеляват – от една страна напират едни хора, които са различни, от друга – природните ресурси, с които разполагат, вече са ограничени“, обяснява археологът.

Племената, които са живели по-близо до Варна, са се занимавали по-активно с лов, тъй като е имало повече гори. В Дурланкулак, където още е било степ, дивечът е бил доста по-малко. За сметка на това обаче там е едно от малкото селища, където има добре изследван комплекс от кости на риби. За археолозите е ясно, че тези хора са практикували риболов, при това не само речен, но и морски.

Сред находките от Дуранкулак – кости от кит

„Е, китът е бил средиземноморски – т.е. доста по-малък като размер от океанските“, разяснява археологът. По думите му племената от новокаменната епоха, включително носителите на култура „Хаманджия“, са пристигнали на новата територия с пълен стопански комплекс – т.е. семена, които да отглеждат, и одомашнени стада от животни.

Пристигайки, населението е заварило и диви степни магарета. Хората започват системен лов на тези животни. Предполага се, че точно това население е изтребило степните магарета из съвременна Добруджа, тъй като последните такива кости датират точно от началото на средната каменно-медна епоха.

От земеделските култури древните са отглеждали пшеница и ечемик, просо. Изследванията на палео-ботаниците обаче показват и различни семена от маслодайни растения, т.е тези хора са добивали и масло, което са използвали в храната си, разказва Славчев.

По думите му от антропологична гледна точка те са имали доминиращи европеидни черти със съвсем лек примес на средиземноморски /медитерански/ тип. Това ги е различавало от хората във вътрешността на Балканския полуостров, където доминиращите черти са били медитеранските.

Според Славчев хората в района на Дуранкулак са били по-високи от населението във вътрешността. Ръстът на мъжете е бил приблизително 170-172 сантиметра, а на жените около 164-166 сантиметра.

„Находките от Дуранкулак са изключително важни за България, за Европа, дори за света“, настоява Владимир Славчев.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Наука

На косъм от трагедия: Два спътника се разминаха от ужасяващ сблъсък над САЩ

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимка: NASA

Два излезли от употреба спътника се разминаха „на косъм“ от сблъсък, след като експерти предупредиха, че те могат да се ударят с комбинирана скорост от 53 000 километра в час, изхвърляйки в пространството хиляди отломки, предаде Франс прес.

Спътниците – революционен международен космически телескоп и експериментален сателит на американските ВВС, носещи се в противоположни орбити и рискуващи да се ударят челно с висока скорост, „се разминаха без инцидент“, отбелязва говорител на Американското космическо командване.

Пътищата на двата сателита са се пресекли малко преди полунощ по Гринуич в сряда на около 900 километра над град Питсбърг, САЩ, след като по-рано експерти предупредиха, че вероятността от сблъсък е между един и пет процента – висок риск според космическите стандарти.

Сблъсъците между големи сателити с изключително висока скорост, макар и редки, са опасни, тъй като отломките могат да унищожат или повредят активните спътници.

След подобен сблъсък през 2009 г. между активния комуникационен сателит Иридиум 33 и изведения от експлоатация руски сателит Космос 2251, хиляда фрагмента с големина над 10 сантиметра попаднаха в нискоземна орбита.

Космическият телескоп IRAS – съвместен проект на НАСА, Великобритания и Нидерландия, е изстрелян през 1983 г. Мисията му продължава само 10 месеца. Теглото на телескопа с размерите на камион, според данни на Европейската космическа агенция (ЕКА), е един тон.

Експерименталният сателит GGSE-4, изстрелян от американските ВВС през 1967 г., тежи едва 85 килограма. За сметка на това спътникът има необичайна форма – широк е само 60 сантиметра, но е дълъг 18 метра, и лети вертикално.

Ако двата сателита се бяха ударили, резултатът щеше да е 1000 отломки с големина над 10 сантиметра и над 12 000 фрагмента с големина над един сантиметър, отбелязват специалисти по астродинамика.

Сателитните оператори постоянно трябва да изчисляват риска от сблъсък с над 26 000 обекта, каталогизирани в нискоземна орбита, и редовно да коригират траекториите на спътниците, което в случая с „покойни“ апарати е невъзможно.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada