Открийте ни и в

СВЯТ

НАТО си търси нов шеф, жени напират за поста

Повечето страни от алианса са готови за първи път в историята на НАТО да дадат поста на генерален секретар на алианса на дама

bgvoice

публикувано

на

Бившият президент на Литва Далия Грибаускайте, бившият президент на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, както и настоящият президент на Естония Керсти Калюлайд се състезават за поста на нов генерален секретар на НАТО, Йенс Столтенберг трябва да бъде сменен през октомври 2022 г., съобщава „Политико“.

Повечето страни от алианса са готови за първи път в историята на НАТО да дадат поста на генерален секретар на алианса на жена и че основните претенденти са Калюлайд, Грибаускайте и Китарович.

Назначаването на представители на балтийските държави в Брюксел се счита за „силен сигнал“ към Москва.

Джордж Буш: Изтеглянето на войски на САЩ и НАТО от Афганистан е грешка

Грибаускайте е по-малко вероятна от Калюлайд, тъй като нейните добре познати агресивно антируски възгледи могат да доведат до прекомерна конфронтация между Русия и НАТО.

В същото време от професионална гледна точка Грабар-Китарович е с най-доброто досие за тази позиция, тъй като тя е била и хърватски министър по европейските въпроси и външен министър на тази страна през различни години.

Йенс Столтенберг е генерален секретар на НАТО от 1 октомври 2014 г. Тази година Съветът на НАТО поднови договора му за последно с една година.

На Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия, му остава малко повече от година за намиране на заместник. В централата тъкмо започват официални дискусии, а наследникът на Столтенберг се очаква да бъде представен на срещата на върха на лидерите на НАТО в Мадрид в края на пролетта или началото на лятото на следващата година.

Но спекулациите в Брюксел и други съюзнически столици вече са широко разпространени, като някои официални лица, дипломати и анализатори казват, че след 72 години е крайно време алиансът да назначи първата си жена. Други казват, че предвид продължаващата среща с Русия, изборът от Източна Европа ще изпрати важен сигнал към Москва.

Грабар-Китарович, която бе първият президент на Хърватия от 2015 до 2020 г., има предимството, че вече е работила в централата на НАТО като помощник-генерален секретар по публичната дипломация от 2011 до 2014 г.  Недоброжелателите казват, че Грабар-Китарович, която е изградила политическата си кариера като дясноцентристки консерватор, се опорочила със заиграване с крайно десни в неуспешна кампания за преизбиране за президент през 2019 г.

Но Грабар-Китарович имаше силна роля в успешните кандидатури на страната за членство в ЕС и НАТО. Тя също така бе посланик на страната в САЩ от 2008 до 2011 г., като това й данесе силни връзки във Вашингтон, които ще имат решаваща дума в решението на НАТО.

Като сътрудник в Института за политика на Американския университет през пролетта Грабар-Китарович ръководеше семинар за бъдещето на НАТО, който би могъл да послужи като прослушване за висшата длъжност. В него тя подчерта как е прекарала времето си в Афганистан по време на нейния мандат като помощник генерален секретар.

„Обичах работата си в НАТО … и съвместния опит и атмосфера“, каза тя в началото на лекцията, в която участва и бившият генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, бивш холандски външен министър, който бе с мандат от 2004 до 2009 г..

Де Хоп Схефер бе последван на поста от бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен, който предшестваше Столтенберг, а няколко вътрешни лица от НАТО заявиха, че е трудно да си представим съюзниците в НАТО да изберат някой, който не е служил по подобен начин като държавен или правителствен глава.

Това предпочитание към бивш национален лидер доведе до скорошни спекулации за бившия британски премиер Тереза ​​Мей като потенциален кандидат. Марк Седуил, който е бил секретар на кабинета и съветник по националната сигурност през май и за кратко при премиера Борис Джонсън, също е обявен за потенциален кандидат за Обединеното кралство в НАТО.

Влиятелен бивш посланик в НАТО заяви, че има общо очакване Великобритания да направи офанзива за поста генерален секретар като начин за демонстриране на продължаващото си влияние в Европа след Брекзит.

Дипломатите подчертаха, че квалификациите ще се считат за много по-важни от националността, със специална премия, поставена върху лидерските, управленските и комуникативните умения. Това може да изключи Мей, чиито умения за управление и комуникация по време на процеса за Брекзит бяха широко критикувани у дома. А Седуил никога не е служил като външен министър или министър на отбраната – двете длъжности се разглеждат като минимално изискване за всеки шеф на НАТО.

САЩ, Германия, Франция и Великобритания традиционно се разглеждат като най-влиятелните съюзници в процеса на подбор на генерален секретар.

Но тъй като страните от ЕС формират преобладаващо мнозинство от съюзниците в НАТО – 21 от 30 членове – и още няколко се считат за кандидати за членство в ЕС, за Великобритания след Брекзит може да се окаже трудно да получи подкрепа за толкова важна роля.

А някои държави от ЕС, по-специално Италия, вярват, че са на опашката за тази длъжност в НАТО. Федерика Могерини, бивш италиански външен министър и бивш ръководител на външната политика на ЕС, преди това бе изразила интерес, но дипломати заявиха, че тя няма да има подкрепата на Вашингтон и че Енрико Лета, който бе италиански премиер от април 2013 г. до февруари 2014 г. , е по-жизнеспособен италиански кандидат.

„Великобритания е нетърпелива да има силна опора в Брюксел“, каза бивш висш служител на НАТО. „Италианците ще кажат, че е техен ред – те винаги го казват. Източноевропейците казват същото.“

Други западноевропейски чиновници, които потенциално са в играта, са холандският премиер Марк Рюте, който сега работи за формиране на нова правителствена коалиция и белгийският външен министър Софи Вилмес, която преди това бе изпълняваща длъжността премиер.

Някои наблюдатели в НАТО заявиха, че изборът на генерален секретар от Прибалтика, особено на Грибаускайте от Литва, може да се разглежда като твърде враждебен към Москва, в момент, когато президентът на САЩ Джо Байдън се опитва да стабилизира отношенията между Русия и Запада.

Бивш висш служител на НАТО заяви, че изборът на генерален секретар може да се разглежда само в контекста на по-голям набор от ръководни длъжности на НАТО, като ключов въпрос е за колко от тези длъжности ще претендират америкяанци, които ще ги изскат за себе си.

Седуил, например, може да бъде по-вероятно заместник генерален секретар – което би дало на Великобритания достатъчно, без да се налага да печели състезание за популярност.

Други фактори в решението са дали дадена държава-кандидат за генерален секретар изпълнява целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана – символичен, но важен показател, който може да увеличи шансовете на Калюлайд, настоящ президент на Естония.

Наскоро Калюлайд проведе неуспешна кампания за генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР, позиция, която изглежда ще се впише много по-добре в нейното резюме. Преди да стане президент през октомври 2016 г., тя е служила 12 години като представител на Естония в Сметната палата на ЕС.

Румъния е друг съюзник на НАТО, който отговаря на прага от 2%, което може да даде възможност на президента Клаус Йоханис да се изстреля за позицията на генерален секретар, въпреки че Румъния може да се разглежда като твърде ястребова спрямо Русия.

От друга страна, Грабар-Китарович се сблъска с някои въпроси относно прекалената уютност с руския президент Владимир Путин по време на Мондиал 2018.

Франция няма да успее да избере генерален секретар, но ще има фактическо вето, казаха вътрешни лица от НАТО, което ефективно убива всички шансове на Турция да претендира за много висок пост. Френският президент Еманюел Макрон наскоро подкрепи НАТО за да демонстрира по-голяма политическа сплотеност, цел, която Столтенберг подкрепи като част от неотдавнашния процес на „размисъл“ за бъдещето на алианса.

По време на семинара си за Американския университет, Грабар-Китарович демонстрира умение да повтаря про-натовските позиции на Столтенберг, които му спечелиха репутация с дисциплинирана комуникация дори на фона на суматохата, причинена от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.

„Много е важно да се отбележи, че НАТО не е само военен съюз, това е политически съюз, както и съюз на ценностите“, каза Грабар-Китарович пред своята аудитория. „В НАТО има споделена демократична идентичност.“

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

СВЯТ

Талибаните поискаха думата в Общото събрание на ООН

На 20 септември генералният секретар получи писмо, озаглавено „Ислямско емирство Афганистан“, подписано от „Амир Хан Мотаки“ в качеството на „министър на външните работи“ със запитване за участие

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн, БТА

Талибаните се обърнаха към ООН с намерение да говорят на тазседмичната сесия на Общото събрание на ООН и обявиха кандидатурата на Мохамад Сохаил Шахин за постоянен представител на Афганистан в международната организация, пише БТА.

„На 20 септември генералният секретар получи писмо, озаглавено „Ислямско емирство Афганистан“, подписано от „Амир Хан Мотаки“ в качеството на „министър на външните работи“ със запитване за участие в „76-тата сесия на Общото събрание на ООН, провеждаща се от 21 до 27 септември“. В писмото се допълва, че от 15 август (президентът на Афганистан) „Ашраф Гани не заема поста си и вече не се признава за президент“, съобщи говорителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик.

„В писмото се допълва, че постоянният представител (на Афганистан) в ООН вече не представлява Афганистан. За нов постоянен представител се номинира Мохамад Сохаил Шахин“, отбеляза говорителят.

Същевременно на 15 септември при генералния секретар на ООН е постъпило писмо от постоянния представител на Афганистан, подписано от постоянния представител Гулам Исакзай, съдържащо списък с делегацията на Афганистан за Общото събрание. „Постоянният представител е посочен като ръководител на делегацията“, каза Дюжарик.

По думите му и двете писма са изпратени в секретариата, а след консултации с кабинета на председателя на Общото събрание – и до членовете на акредиционната комисия на 76-тата сесия на Общото събрание.

При спорове за акредитации се произнася именно тази комисия, заяви Дюжарик. Тя е деветчленна и традиционно в нея влизат Русия, САЩ, Китай и още шест държави.

„Засега няма насрочено заседание на комисията“, каза заместник-говорителят на ООН Фархан Хак.

Афганистан е предвидено да произнесе реч в последния от ден от сесията на Общото събрание 27 септември.

На 9 септември председателят на 75-тата сесия на Общото събрание на ООН Волкан Бозкър заяви, че решението на акредитационната комисия по въпроса за постоянния представител на Афганистан може да бъде взето през октомври или ноември.

Бившият афганистански президент Хамид Карзай и ръководителят на Висшия съвет за национално помирение в Афганистан Абдула Абдула се срещнаха вчера в Кабул със специалните представители за Афганистан на Русия, Китай и Пакистан, съобщи съветът на страницата си във Фейсбук.

Към съобщението е приложена и снимка от срещата.

Участниците в нея са изтъкнали необходимостта да бъде съставено приобщаващо и приемливо за всички правителство на Афганистан.

Шефът на ФБР Кристофър Рей заяви на изслушване в сенатска комисия, че макар и вероятността за ново нападение от вида на това на 11 септември да е отслабнала през последните 20 години, победата на талибаните в Афганистан може да окуражи екстремисти, намиращи се на територията на САЩ. Рей добави, че като цяло от пролетта на 2020 г. разследванията на ФБР за вътрешен тероризъм в Щатите са се увеличили повече от два пъти.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

Папа Франциск: Някои църковни лидери се надяваха, че няма да оцелея

„Може би заслужавам тези атаки и обиди, защото съм грешник, но църквата не заслужава това“, добави той

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Папа Франциск каза, че някои хора от Католическата църква са се надявали, че няма да оцелее при неотдавнашната му операция на червата.

Той осъди това, като нарече „шумни“ консервативни критици за „дяволската работа“, когато подкопават Римокатолическата църква.

„Знам, че дори е имало срещи между някои църковни лидери, които казаха, че папата е в много по-тежко състояние от това, което се казва. Те се готвеха да изберат нов папа.“

„Слава Богу, добре съм“, каза папата при неотдавнашното си посещение в Словакия.

Папата претърпя операция на 4 юли и прекара 11 дни в болница.

Той разкритикува основната католическа телевизия, която не я посочи, но заяви, че тя е обект на постоянни словесни атаки.

„Може би заслужавам тези атаки и обиди, защото съм грешник, но църквата не заслужава това. Те са дело на дявола“, добави той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

ЕС осигурява лекарство за коронавирус

Комисията изразява очакване до края на октомври Европейската агенция по лекарствата да одобри три от оценяваните лекарства срещу новото заболяване.

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Европейската комисия съобщи, че е сключила договор за доставка на трето лекарство против коронавирус. Засега в общата поръчка участват 18 държави от ЕС, се отбелязва в съобщението.

Комисията изразява очакване до края на октомври Европейската агенция по лекарствата да одобри три от оценяваните лекарства срещу новото заболяване. Сключените от ЕК договори за доставки са с производителите Roche (Швейцария), Glaxo Smith Kline (Великобритания) и Eli Lilly (САЩ).

Съветът на ЕС по общи въпроси е обсъдил днес поставянето на трета доза ваксина против коронавируса, без да приема общ подход, съобщи след заседанието словенският държавен секретар Гашпер Довжан. Той отбеляза, че ЕС разполага с достатъчно ваксини, но всяка страна ще прецени дали и кои обществени групи да получат допълнителни дози.

Експерти: FDA скоро ще разреши ваксинацията с Pfizer при деца от 5 до 11 г.

По неговите думи ЕС се стреми да работи срещу дезинформацията, свързана с новата болест, както и за насърчаване към ваксиниране на гражданите, които изпитват колебания. Той изрази задоволството на ЕС от вчерашното решение на САЩ да разрешат отново пътуванията за ваксинирани европейци.

Довжан добави, че ниският дял на ваксинираните в някои от държавите от ЕС излага на опасност останалите страни. На днешното заседание на Съвета на ЕС България е настояла европейските сертификати да бъдат издавани и при извършено бързо антигенно изследване, се посочва в съобщение на Постоянното представителство на нашата страна към ЕС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Поне 9 тежко пострадали, след като кола се заби в бар в Марбеля

Шофьорът оказа съпротива при ареста

Затвори