Открийте ни и в

България

Атанасовден е! Св. Атанасий гони зимата, чумата и шарката (СНИМКИ)

Рано в утрото на Атанасовден хора отиват високо в планината, за да посрещнат изгрева на слънцето

публикувано

на

На 18 януари Православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. На 23 години участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става александрийски архиепископ.

Прозвището “велик” Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог Отец и Бог Син. Затова александрийският епископ е наречен “баща на православието”.

Свети Атанасий Велики е египетски богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Той е първият, който разпространява в Европа монашеството, възникнало в Египет.

Църквата „Св. Анастасий“ край Чирпан

Църквата чества светеца два пъти през годината – на 2 май – деня на неговата смърт, и датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия – 18 януари.

Тогава народът ни празнува Зимен свети Атанас или Среди зима. Счита се, че от тази дата денят започва да пораства „с по едно просено зърно”.

На Атанасовден се раздава на съседите питка с мед за здраве и благоденствие

Известно е и вярването, че на своя празник свети Атанас отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си, зимо, да дойде лято!”.

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и “Втора Коледа” – защото който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. “Дебел сняг – дебел комат” – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

В някои райони на страната хората отиват рано в утрото на Атанасовден на високо в планината, за да посрещнат изгрева на слънцето и да си откъснат кокичета и кукуряк.

В църквата “Св. Атанасий” край Чирпан се случват много чудеса

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.

Според българската народна традиция в Тракийската област на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

В някои селища моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. Това е един от големите празници, на които се правят общоселски курбани – за здраве и благоденствие.

При археологически проучвания на нос Св. Атанас край град Бяла, Варненско, е открита късноантична (ранновизантийска) крепост, която е била част от голямата военноотбранителна система, изградена при византийските императори Анастасий I и Юстиниан I. Обхващала е площ от около 38-40 декара.

Името Атанас идва от гръцки език и означава „безсмъртен”. Имен ден празнуват Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася.

Манастирът „Св. Атанасий Велики” край село Златна ливада, Чирпанско, е първият манастир по българските земи и най-старият в Европа. Легендата разказва, че свети Атанасий пътувал от Верея за Сердикийския събор и спрял за нощувка и смяна на конете в римска крепост край днешен Чирпан.

Смята се, че в църквата „Св. Анастасий“ край Чирпан подслон са намирали Паисий Хилендарски, Васил Левски, различни хайдушки войводи и други борци за национална свобода.

Ценна реликва, пазена тук, е и препис на Реймското евангелие. Смята се, че то има старобългарски произход – 32 страници са написани на кирилица, а останалите 62 на глаголица. Оригиналът се пази в Реймс – над него векове са се заклевали при коронацията си френските крале.

Аязмото в църквата “Св. Атанасий” в Златна ливада

За аязмото в двора на църквата има предание. На негово място някога имало скала и св. Атанасий заръчал да се събере дружина, която да я премести на отсрещния хълм. Сторили това, а на мястото, дето била скалата, бликнал извор.

Водата се слави като лековита и стотици болни идват тук заради нея. Сакати са прохождали, слепи са проглеждали, мнозина са се отървавали от болежките си. От време оно се говори, че водата лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи. Лекува дори и тумори, казват миряните от този край.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА