Открийте ни и в

Интересно

Хемус на Луната, Дунав на Сатурн! Габрово и Шумен летят сред безкрая…

Астероиди, лунни планини и марсиански кратери носят български имена

публикувано

на

Всички знаем, че някъде в необятния Космос се рее вълшебният глас на Валя Балканска, разнасящ българския език чрез омагьосващите звуци на „Излел е Дельо хайдутин“. Но дали знаем, че из съзвездията има небесни тела, които носят български имена и които ще продължат да ги носят дълго след като нас и децата ни ни няма. Астероиди се казват Габрово, Пловдив и Шумен, лунна планина носи името Хемус, марсански кратер е наречен Дулово.

Кои са другите и чия е заслугата за тях?

На звездното дружество А79 България дължи най-новите, а може би и най-българските космически имена. Това са астероидите „Васил Левски”, чието название официално бе потвърдено от Международния астрономически съюз (IAU) през 2009 г., и „Христо Ботев”, утвърден година по-късно, последван от астероида „Хан Аспарух”, пише сп. „Обекти“. А първите български имена в Космоса се появяват като подарък от страна на съветски астрономи, разбира се, не без участието на съответните институции за вечна и нерушима дружба. През 1970 г. руската астрономка Тамара Смирнова открива планетката 2575, която е наречена България. На същата изследователка дължим и „2371 (Георги) Димитров”, открита на 2.11.1975 г. Тамара Михайловна е много плодовит ловец на астероиди, тя е открила 135 малки планети и една комета през кариерата си.

Смирнова работи заедно с Николай Степанович Чьорних (537 открития), на когото пък дължим няколко други български имена в Космоса. Именно той

открива астероида Габрово,

който получава името си по доста забавен начин.

Малката планета е засечена на 1 април 1976 г. И руският астроном не намира по-добър вариант за отбелязване на Деня на шегата от това да даде на космическата скала името на нашия град с характерна репутация. Когато през 1981 г. IAU утвърждава името на планетоида, общинските власти на (земния) Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на габровска земя в астероидния пояс. 15-километровата скала прави една обиколка около Слънцето за пет земни години.

Едва ли е нарочно, но следващият «български» астероид на Н. Чьорних е много «близо» до Габрово. Шипка е открит на 9.07.1978 г. и е наречен на върха, отбраняван яростно от българи и руснаци през Руско-турската освободителна война – и явно в чест на 100-годишнината от нейния успешен завършек.

През 2010 г. България се прости с проф. Владимир Шкодров, голям български астроном, откривател на няколко малки планети. Неговото име носи астероидът „4364 Шкодров», открит от Хелин и Бъс от Паломарската обсерватория в САЩ, пише Петър Кънев. Двамата американци работят дълги години с екипа Шкодров – Виолета Иванова, затова когато на 7.11.1978 г. откриват два астероида за една нощ, ги наричат на своите български колеги.

Номерът на планетата «Иванова» е 4365

От 1981 г. започва работа НАО «Рожен». Под ръководството на проф. Шкодров и ст.н.с. Иванова там започват редовни наблюдения на телата от Слънчевата система. Българските учени откриват над 100 малки планети, като някои от тях носят и български имена.

Сред първите открития, направени от «Рожен», е астероидът «Атанасов» (Atanasoff), «уловен» на 28.09.1983 г. от Хелин, Шкодров, Иванова, Георгиева. Българо-американският екип нарича малката планета на Джон Атанасов, създател на първия компютър. През същата година американецът с български корен става и член на БАН. Бившият шеф на академията Иван Юхновски също е удостоен с наречено на него небесно тяло.

Още два астероида носят имена на български градове. През 1986 г. от НАО „Рожен” е открит астероидът Пловдив. Негови кръстници са белгиецът Ерик Валтер Елст и Виолета Иванова. Донякъде свързано с това откритие е и името на астероида Сигин. Той е наречен така от Елст на дъщеря му, защото „проявила жив интерес към астрономията и (геройски) придружила баща си в командировката до България.”

 Астероидът Шумен е открит през 1988 г.,

но името му е утвърдено едва преди няколко години. Небесното тяло се движи между орбитите на Марс и Юпитер и е открито от проф. Шкодров и д-р Иванова. Двамата учени го наричат Шумен заради старата и богата история на града. Десетилетия наред проф. Шкодров преподава в местния университет “Епископ Константин Преславски” и известно време е негов ректор. Д-р Иванова е родена в близкия град Плиска и е учила в Шумен.

Университетско е името на малката планета «Климент Охридски», открита от роженския екип на 20 септември 1987 г. и назована в чест на едновековния юбилей на Софийския университет. В аналите на Международния астрономически съюз тя е обозначена като наречена на «Климент Охридски, един от първите български философи (от македонски произход), ученик на Кирил и Методий». А самите свети братя, създали славянската азбука, имат своето парче скала в Космоса пак благодарение на Николай Чьорних.

«4891 Блага» (Димитрова) е открит на 4.04.1984 г. отново от Шкодров и Иванова. Д-р Виолета Иванова открива и астероида Гергана.

Друг «български» астероид е и «Тониванов». Наречен е на младия български учен Тонислав Иванов, който разработва «зрение» за космическите апарати на NASA. Името му е дадено на скалата с номер 18991, защото Тонислав печели награда на голям научно-технически конкурс за ученици.

Освен като названия на цели небесни тела, редица български имена са използвани и като обозначения за планини, реки и кратери на планети и спътници.

От 1961 г. името Хемус

каквото е древното название на Стара планина, носи 560-километровата планинска верига до Морето на спокойствието, което е от видимата страна на Луната.

Хемус се нарича и планина на Юпитеровия спътник Йо, който е кръстен на една от многобройните възлюблени на Зевс. На същото небесно тяло се намира и кратерът Дажбог, наречен на древнославянския бог на Слънцето. Пак там е и Дунав, но не като река, а като плато (а има и малка планета Данубия, открита през 1930 г. от съветски астроном). Около най-голямата планета в Слънчевата система кръжи и спътникът Европа, където съвсем естествено се вписва и едно тъмно петно, наречено Тракия.

Любопитното е, че голяма част от космическите названия с български корен обозначават черти от релефа на смятаната за „най-адска” планета в системата – Венера. Над образуванията с български имена непрекъснато се леят дъждове от сярна киселина при температури над 200 градуса. На планетата с името на богинята на любовта се намира хребетът Дудумица, наречен на българско божество на дъждовете. Недалеч оттам е скалният лабиринт Радуница – по името на древнославянската богиня на душите на покойниците.

200 км е дълга Самодивската планина на Венера

 западно от която е възвишението Живана, кръстено на славянската богиня на живота. Цялата южна полярна област на Венера носи името на „богинята” Лада. Кавичките са заради двойната митологичност на това божество – то е измислено от романтично настроени славянофили преди само два века, а древните племена от Родопите до Арктика не са и чували за него. Но след половин век преклонение на милиони шофьори пред железния идол, изработван в руския град Толиати, по метода на Тери Пратчет от „Малки богове” „Лада” (автомобилът) несъмнено се е сдобила с някаква божественост.

Венера, където се намира Самодивската планина, сн. MGN

Неизвестно на коя Радка е кръстен 10,5-километров кратер, както и събратът му от 12,5 км, който се нарича Здравка. В южното полукълбо на Венера има и кратер с циганското име Земфира. Вака (или Въка, а може би Въчка) е още един венериански кратер, за който е записано, че носи българско име.

Изобилието от славянски митологични имена по втората планета в Слънчевата система не е случайно. До края на 80-те години съветските планетолози бяха лидери в опознаването на Венера благодарение на радарните карти, съставяни по данни от едноименните междупланетни станции.

Актрисата Адриана Будевска е първата и единствена засега българска историческа личност, увековечена с кратер на Венера. Диаметърът му е 18 км и се намира близо до местния екватор.

 

На Марс също има български имена

Кратерът Дулово е в полите на планината Либия. Редица долини са наречени на български реки – като долината на марсианската Арда (186 км), която пресича марсианския Гринуич. Много от реките ни са на Марс с гръцките си имена – пак по митологични причини. Такава например е долината на Нестус (Места). Още по-внушителната 317-километрова долина на Хеброс (Марица) се намира в северното полукълбо на Марс. За по-сигурно друга долина на Червената планета е назована Еврос. А Марица се нарича кратер на повърхността на астероида Матилда. Но той не носи името на реката. Всъщност кратерът трябва да се нарича Марбас, защото е наречен на въгледобивния район. Такъв е принципът на наименуване на повърхностните особености на Матилда – защото 50-километровият астероид е съставен от въглерод и е черен като буца кюмюр.

Марс, където са кратерът Дулово и долината Арда, сн. MGN

Едно по-ново българско име в Космоса е Орфей, на когото е кръстен един от кратерите на астероида Ерос.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Шампионът Симеон Щерев за загубата на сина си: Болката никога няма да изчезне

„Не мога още да повярвам, че го няма. Още си говоря с него. Трябва да знае, че има 2 прекрасни деца, които няма да оставим”

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Нова телевизия

„Болката остава, няма как да мине. Остава ни да се надяваме, че е на по-хубаво място. Всички ще отидем там, ще се срещнем, но не знаем кога”. Това сподели пред Нова телевизия световният шампион по борба Симеон Щерев. Тази година той загуби сина си Николай, който почина след усложнения от COVID-19.

„Животът продължава, болката никога няма да изчезне, мъката е голяма! Но трябва да се справим”, споделя шампионът.

Стотици изпратиха с аплодисменти Николай Щерев (СНИМКИ)

„Не мога още да повярвам, че го няма. Още си говоря с него. Трябва да знае, че има 2 прекрасни деца, които няма да оставим”, допълни още Щерев.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Параходът „Радецки“ отново ще плава

Една от атракциите, които предлага параход „Радецки” на посетителите е едночасова разходка в пристанище Козлодуй

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. 24 часа

В Козлодуй беше открит реновираният „Параход Радецки” с нова музейна експозиция, но засега коронавирусът спира плаванията, съобщи „24 часа“.

Параход „Радецки” е филиал на Националния исторически музей и има за цел да популяризира делото на поета и революционер Христо Ботев. На кораба е представена музейна експозиция за историята на паметния поход на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица и геройската гибел на поета-революционер, което е дълбоко емоционална тема за всеки български гражданин. Пътят към безсмъртието на Христо Ботев и 200-те храбри мъже, тръгнали в неравна битка с тиранина, започва от борда на парахода „Радецки”.

Една от атракциите, които предлага параход „Радецки” на посетителите е едночасова разходка в пристанище Козлодуй. Плаванията се извършват само в месеците май – октомври. Корабът е регистриран като плавателно средство”.

В началото на месец юни 2019 г. бе прието Постановление на Министерски съвет, с което се отпуснаха финансови средства в размер 437 000 лева за планов преглед и ремонт на моторен кораб „Радецки”.

В периода ноември 2019 – януари 2020 г. са извършени ремонтните дейности по корпуса и надстройките на кораба, рулева система, кингстонови сандъци, котвени вериги и основен ремонт на гребни-двигателни колеса на доковото съоръжение на изпълнителя в пристаинщето на гр. Браила,

След пристигането на кораба в България на 30-и януари 2020 г., експертите на Националния исторически музей продължиха работата по представянето на кораба пред надзорните органи за продължаване на срока на корабното удостоверение и започнаха работа по обновяването на музейната експозиция на кораба.

От началото на месец юни 2020 г. музей „Параход Радецки” посреща своите посетители с изцяло обновена музейна експозиция, посветена на националния герой Христо Ботев и проследяваща историческите събития от май 1876 г. Освен организацията, подготовката и бойния път на Ботевата чета експозицията цели да разкаже историята на превърналия се в реликва параход „Радецки” и неговата съвременна реплика, построена през 1966 г. в резултат на безпрецедентна кампания за набиране на средства.

По време на официалната церемония бяха представени резултатите от работата на Националния исторически музей по извършването на прегледа и ремонта на параход „Радецки” и обновената експозиция.

Във връзка с настоящата пандемична ситуация и с цел предпазване от заразяване с COVID 19, плановите плавания с параход „Радецки” в акваторията на Козлодуй няма да се осъществяват.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Банкси изгуби правата за свой графит в Йерусалим

Творецът може да загуби права и за други свои работи

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Прочутият уличен художник Банкси изгуби авторските права върху една от своите известни работи – Flower Thrower в Йерусалим.

Решението е на Европейското бюро по интелектуална собственност (EUIPO).

През 2014 г. компанията Pest Control Office подава от името на графити артиста заявка за регистрация на търговска марка за ЕС за творбата, която художникът е нарисувал на стена в Йерусалим през 2005 г. На нея е изобразен мъж, който мята букет цветя вместо граната.

Фирмата Full Colour Black, която издава илюстровани картички, обаче решава, че щом художникът е анонимен, то и тя може да използва това изображение. EUIPO се съгласява с доводите на производителите на картички.

Банкси е взел лично решението да остава анонимен и в повечето случаи рисува графити върху обекти, които са собственост на други, без тяхно разрешение, вместо да рисува върху платно или по своята собственост, казва се в аргументите за решението на организацията.

По мнението на експерти въпросното решение може да доведе до това творецът да загуби права и за други свои работи.

Междувременно стана ясно, че служители на лондонското метро са изтрили нов графит на легендарния анонимен художник, на който той изобразил кихащи плъхове, като по този начин искал да напомни на пътниците да носят маски в периода на пандемията от коронавирус.

Рисунката била направена във вътрешността на вагон от метрото. Според представители на корпорацията Transport for London артистът е нарушил тяхната „строгата политика за борба с графитите“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в newsletter, Астероиди, Венера, габрово, Иванова, Космос, Кратер Дулово, Луна, Марс, Орфей, планети, Самодивската планина, Хемус
Арестуваха българин, попаднал в топ 10 на най-издирваните престъпници в Полша

28-годишният българин Давид Кечеджиев е бил задържан в английския град Лестър. За него имало издадена европейска заповед за арест по...

Затвори