Открийте ни и в

Български истории

На първа линия – българските медици в епицентъра на заразата (ВИДЕО)

публикувано

на

Вече близо 3 месеца Съединените щати и светът се борят с пандемията, причинена от коронавируса.  Над 3 милиона души са заразени по целия свят. Смъртните случаи са над 217 хиляди. Съединените щати са номер едно по брой заразени – повече от един милион и починали от COVID-19 – близо 60 хиляди . Кривата вече се изправя – все по-малко заразени и смъртни случаи. До голяма степен това е благодарение на медицинските работници на първа линия в борбата с COVID-19.

В пика на заразата пътувахме с оператора Светослав Кошутански до Ню Йорк да се срещнем с тези наши сънародници, които работят в болниците там. Техните разкази от първа линия са емоционални и отговарят на въпроса какво точно се случва в епицентъра на заразата.

Таймс скуер – кръстовището на света, е пуст. Обикновено на ден минават между 330 и 460 хиляди души. Сега площадът е празен, улиците са пусти, преминават само няколко автобуса на градския транспорт и автомобили на полицията. Десетина минувачи с маски бързат да се приберат по домовете си. Туристи няма. Усещането е много потискащо.

Само воят на линейките нарушава потискащата тишина в Ню Йорк. „Аз

никога не съм виждала толкова мъртви хора

през цялата си кариера, вече 11 години”, казва Петранка Стоева. Тя е медицинска сестра в една от най-старите болници в Ню Йорк – Bellevue Hospital.

Петранка Стоева. Снимка: Личен архив

 

Там ще закарат американския президент, ако нещо стане с него, докато е в града, или дипломатите от ООН. Сега обаче болницата е изцяло отдадена на борбата COVID-19.

“Аз отивам на работа всяка сутрин, ставам в 5 часа, отивам в ковид юнита и работя с пациенти, които са в много критично състояние. Emergency departent, това вече не е Бърза помощ, то е интензивно отделение”, разказва Петранка.

За 11 години като медицинска сестра в спешното пациент никога не е умирал в ръцете й. Миналата събота в болницата идва 48-годишен мъж, без други заболявания, който диша трудно.

“Интубирахме го. Снощи цял ден се грижех за него. Като дойдох в 7 часа да взема рапорт как е бил през нощта, ми казаха, че 2 пъти са викали рапид респонд. Върнахме го, цял ден беше ОК. След това сърцето му почна да бие много слабо – от 40 до 33 до 23 до 0 и ние трябваше да го… умря си човекът. И най-лошото беше, че аз толкова много работих, нито ходих до тоалетна, нито ходих да ям, просто държах се до него… Нали като видиш, че някой се възстановява и си казваш – може би той ще устиска, но умря може би 10 минути преди да ми свърши смяната. Аз бях много, как да кажа, много разтревожена. Аз по принцип се държа много здраво, но това нещо, което изпитах снощи, не мога да го опиша с думи”, споделя едвам сдържайки сълзите си Петранка.

“Никога никой не е умрял в ръцете ми. Това е първият мой личен случай, за който съм се грижила седем дни и да умре. И това никога няма да го забравя. Никога няма да забравя сълзите на неговите деца – това не мисля, че някога ще ми се изтрие от съзнанието.”

Това са всекидневните битки на медиците, които се грижат за болните с COVID-19. Повечето попаднали в интензивните отделения не се възстановяват.

Д-р Александър Латев. Снимка: Личен архив

“Проблемът при тези пациенти е, че няма какво да се направи повече. При нормална ситуация, ако изпускаш един пациент, може да помислиш и да видиш има ли нещо, което не съм направил, което може да се промени или оптимизира, за да се стабилизира пациентът. Докато при тези пациенти, в толкова тежко състояние, че техните бели дробове не съществуват, и дори да са парализирани и обърнати по корем, което помага за обдишване, няма какво да се направи”, казва д-р Александър Латев. От 8 години той е лекар в няколко болници в Ню Йорк. Сега дава смени и в North Central Bronx Hospital – една от най-тежко засегнатите – тези кадри отвътре показват пълните легла – всъщност почти всяко легло е с COVID пациенти, настанени са дори в операционните.

А д-р Латев казва, че коронавирусът е подмолен.

“Има пациенти, които първоначално се стабилизират и се чувстват по-добре и след това имат възпалителен процес една седмица по-късно и тогава стават значително по-тежко болни, което е странно, защото по принцип

не се подобряваш, преди да се влошиш втори път

Тогава започват да имат белодробни усложнения и са интубирани на респиратори често, така че е малко странен процесът наистина”, споделя наблюденията си от дългите смени д-р Латев.

“Просто е трудно да се поддържа надеждата за такива хора, защото такива хора, които попадат на вентилатор и бъдат интубирани – това са най-тежко болните. И това, което виждаме, е, че много често и много бързо те умират, дори и на вентилатор”, казва д-р Емил Михайлов. Той е анестезиолог от 1997 година и работи в различни болници в Ню Йорк. Сега практикува в две болници в Ню Джърси – щатът е едно от големите огнища в САЩ – всъщност много хора, които работят в Манхатън, живеят в Джърси.

Д-р Емил Михайлов Сн.: Светослав Кошутански

И докато всички планови операции са спрени, д-р Михайлов работи в интензивното, като прави интубации – нещо, с което анестезиолозите имат повече опит.

“Около 30% от тези пациенти евентуално след 5 до 10 дена ги махаме от вентилатор, почват да дишат свободно, и евентуално около 20% от всички тия пациенти, които са дошли и имат нужда да бъдат интубирани, само 20% остават живи.”

“Като филм, точно. Наистина е като филм.“

Това казва Мария Динева, общопрактикуващ лекар в Ню Йорк от година и половина. В момента обикаля спешните отделения в различни болници на града, в зависимост от нуждите.

“Никога през живота си не съм си представяла, че ще бъда част от нещо такова – такава пандемия. Ситуацията е много зле в болницата, до такава степен, че аз трябва да прескачам в Бърза помощ всеки пациент и леглото му. Няма къде да вървя, няма къде да стъпя. Толкова много легла имаме. В момента имаме 200 легла, нямаме едно празно, всичките са ковид пациенти. Повечето са с респиратори, от които няма добра прогноза за нито един от тези пациенти“, споделя Мария Динева.

Коронавирусът покосява бързо – и макар повечето от пациентите да имат други заболявания, това не важи за всички. Лекарите казват, че коронавирусът не дискриминира по отношение на възраст, пол или други заболявания.

“Този вирус идва тихичко – не го виждаш, не го чувстваш, но след това е много безмилостен, много безмилостен”, обяснява Петранка Стоева.

Според нея повечето от случаите в интензивното отделение не се повлияват – нито от експерименталните лекарства, нито от респираторите. Ето защо в следващите дни ще виждаме още много смъртни случаи, дори и броят на новозаразените да намалява.

Мария Динева е общопрактикуващ лекар в Ню Йорк

Но въпреки тези мрачни прогнози и лекарите, и властите в Ню Йорк казват, че виждат светлина в тунела – броят и на новите случаи, и на починалите намалява.

“Тежко болните пациенти са много, но все още има смъртни случаи всеки ден, но новите пациенти, които идват от спешното, в интензивното, са значително по-малко”, казва д-р Латев.

За медиците на първа линия остават най-тежките моменти – да съобщят на роднините на починалите за края и да им осигурят виртуално сбогуване.

“Слагам пердето и говоря с неговите близки на фейстайм, но те нищо не могат да видят. Те виждат само човек с много машини около него – разказва Петранка Стоева. – Това е най-тежката част, защото ги виждаш, те плачат, не могат да се сбогуват с него.

Наистина ти не можеш да си представиш хората какви неща правят, молят се, молят се, и виждаш, че те искат да се оправи, да има този лъч надежда, но няма го, няма го… Това е най-тежкото и ние сме тези, които сме му семейството, и семейството на неговото семейство, един вид, ние сме тази връзка между тях – доктори, сестри, правим всичко възможно да облекчим по някакъв начин тяхната болка, но накрая изходът е само смърт.”

Много от тези медици работят 12-15 часови смени, 7-8-9 дни поред, без почивка, защото ситуацията го изисква. Няма достатъчно лекари, няма достатъчно болнични легла, изглежда, че ситуацията с респиратори, предпазни средства започва да се подобрява, но както чухме от разказите на тези лекари и медицински сестри – нищо не е както преди. Дори да имат предпазни материали, не ги използват, както са ги използвали преди – след всеки пациент – изхвърлят и слагат нова, а използват по един на ден, което увеличава риска от зараза за самите тях. И въпреки това – те не напускат поста си на първа линия в борбата си с тази коварна болест.

Снимка: АП/БТА

“Има много болни. В момента е някакъв ужас. Няма достатъчно медици, няма достатъчно персонал. Тази маска, с която съм, я нося вече една седмица”, казва Мария Динева. А маските трябва да се сменят след всеки пациент.

Медиците на първа линия са най-застрашени от зараза заради концентрацията на вирус около тях.

“Не очаквам да не се заразя, но се опитвам да се пазя”,

казва д-р Латев.

“Като се прибера вкъщи, свалям си дрехите и отивам да се изкъпя, и не искам никой да ме докосва. След това, естествено, имам семейство и контактуваме – аз обикновено гледам да спазвам някаква дистанция и когато децата идват да ме прегръщат, им казвам – обръщайте се на другата страна, защото е най-важното да си предпазваме лицето, защото от там идва тази зараза”, обяснява дневния си ритуал д-р Михайлов.

Някои, като Мария Динева, са се поставили в изолация и не виждат близките си. “Наистина нямам търпение да видя приятелите си и семейството си. Но все пак аз съм си избрала този начин на живот. В такива случаи това е нещо, което аз трябва да направя за тези хора, които имат нужда. Аз съм дала клетва все пак”, казва тя.

Тяхната саможертва е нещо, за които ние мислим, гледайки ги отстрани. Но за тях това е ежедневие. “Ти въобще не мислиш за себе си, като отиваш и се грижиш за тези хора, въобще. Аз като отида, не знам какво е това – дали е някакъв механизъм, който мен да ме предпазва, въобще не мисля, че е ковид, дали аз ще го взема – такова нещо не ми минава през главата ми, когато работя. Но най-тежкото е, когато се прибирам вкъщи. И когато някой умре в моите ръце“, казва Петранка Стоева.

Те получават всяка нощ аплодисменти от нюйоркчани, но биха предпочели нещо друго – всички да спазваме мерките.

Снимка: АП/БТА

“Виждам много хора, които носят ръкавици, пипат телефона, след това си пипат лицето, носят маски, носят под носа, което общо взето няма никакъв смисъл”, казва д-р Латев.

На д-р Михайлов децата също са скептични към мерките за социална изолация. “Спорим всеки ден и те не слушат и не искат да слушат. Много хора

не искат просто да слушат, че те ще се разболеят

Но фактът е, че не е толкова важно дали те ще се разболеят, а че те могат да предадат заразата на други хора. Това е най-големият страх – че дори и хората да не са болни, 10 дни те могат да носят вируса и да го предадат на други хора, които могат да се разболеят.

И затова всеки трябва да се пази – и деца, и възрастни”, казва д-р Михайлов.

“Знам, че е трудно. Знам, че всички искаме да излезем навън, да подишаме чист въздух, но в момента трябва да спазваме тези мерки, защото това е наистина реалност”, казва Петранка Стоева.

Реалност, която ние виждаме по телевизията. А те живеят всеки ден, борейки се за живота на заразените. Те са нашата последна защита – на първа линия срещу COVID-19.

4 Comments

  1. ГРЕТА

    април 29, 2020 at 1:10 pm

    Toзи вирус е модифициранв Китай и затова те не позболяват на никой да разледва началото на епидемията. Досега само кръвна плазма пт преболедували се оказва като добро лекарство. Инрубираните 95% загиват. Прочетох нещо което искам да се се приложи на умираещи болни. Това е средновековно лечение за много болести- мазен извлек от марихуана. Индианци и сега го ползват. Защо да не се опита с терминално болни? Има даже точна рецепта, приема се през устата. Разбрах че и библията е писано за тази рецепта, и Дънов също я ползвал при тежко болни с успех. Да спасим света от чумата, да опитаме. Ще успеем, въпреки че фармацевтичната индустрия ще възстане.

    • Анонимен

      май 7, 2020 at 7:54 am

      За CBD ли говорите? Или за THC? Или и за двете в комбинация при екстракция от индийския коноп?

  2. Ann

    април 29, 2020 at 2:51 pm

    Tweet it to the president very early in the morning 4:30

  3. Boyan Dimitrov

    април 29, 2020 at 6:55 pm

    Petranka, Maria, Dr. Mihailov , dqvchete si po malko parchence ginger, i niama da se raboliavate. Daje i maskite niama da sa vi nujni.
    Pravete go. Ako ne e polezno, pone niama da e vredno. Pravete go, i sshte se opazite.
    Boyan.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Две сестри възродиха славата на българската роза по света (СНИМКИ)

Ина и Росица са създали уникални продукти, които се търсят в САЩ, Канада и др.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: кадри: NOVA

Две сестри от България успяха със собствени усилия и труд да създадат уникални продукти с българска роза, които днес се търсят в САЩ, Канада, Китай, Япония и много други страни по света.

Те са Ина Абаджиева и Росица Длъгнекова от София.

Ина завършва туризъм, но от ученичка иска да работи нещо, с което да рекламира България. Тогава не знае какво, нито пък защо. Разбира го по-късно.

Росица пък научава как се брандира един продукт, докато учи реклама в Милано, наблюдавайки как италианците превръщат в запазена марка всичко родно. Именно там тя решава да направи същото и с български продукт. Кой да бъде той, й хрумва случайно.

„Занесох като подарък сладко от рози и хората, на които го подарих, изключително се впечатлиха, че в България се отглеждат рози, които са премиум, използват се в парфюмерията, а на всичкото отгоре и са ядливи“, разказа Росица пред Nova.

Всичко започва през лятото преди девет години, когато Росица се прибира в България, а идеята, която си донася от Италия, става все по-натрапчива. Споделя я със сестра си и двете започват да проучват продукти, в състава на които има рози. Откриват френски макарон с вкус на роза, розов сироп и много козметика, но не откриват нито една компания, включително и българска, фокусирана изцяло върху

розата като ядливо цвете

Убедени, че това е ниша за запълване, инвестират по 5000 лева лични спестявания. Запретват ръкави и разработват концепция.

„Едно от най-логичните неща, с които решихме да започнем, беше сладкото, с чай от рози и сушен розов цвят. Впоследствие добавихме нещо ново и наистина много интересно – направихме първия шоколад с роза“, споделя Ина.

Росица пък допълва, че шоколадът им е не само визуално украсен с роза, а в него има вложено и розово масло.

Следва серия сладка, която е изцяло променена в сравнение с традиционно познатите, създават продукти без захар, добавят плодови вкусове. Бутилират концентрирана дестилирана розова вода за кулинарни цели – за разреждане, за подправяне, за приготвяне на коктейли.

Преди две години сестрите решават да обърнат поглед към Европа като потърсят програми, финансирани от Европейския съюз. Откриват такива за иновативни бизнес начинания в сферата на функционалните храни. Кандидатстват. На първия кръг се класират в топ 100, а на следващия – в топ 10. Те са единствените от България. И

получават 100 000 евро

безвъзмездна помощ, която инвестират в оборудване, но най-вече в реклама.

Розовите им продукти започват да излизат от България и постепенно завладяват света – САЩ, Канада, Япония, Китай, арабските емирства, Европа. През последните години продуктите на Ина и Росица се продават навсякъде. А двете сестри държат да ги има и в България.

„Едното направление са туристите – работим с добри сувенирни магазини, които продават продуктите ни. Второто направление са хората, които търсят натурални и биохрани и които търсят интересни вкусове. Ресторантите и заведенията имат интерес към розовата вода“, споделя Росица.

Ина пък изтъква полезните свойства на продуктите с роза. „Когато розата е под формата на сладко, там се наблюдава ефект за добро храносмилане, когато розата се превърне в розово масло, нейните плюсове са в забавянето на стареенето на клетките. Когато си направиш чай от роза, трябва да знаеш, че розата е един от най-силните антидепресанти“, споделя тя.

Росица пък допълва, че за съжаление с много малка част от розата и от суровините, които се извличат от розата, се създават крайни продукти с висока добавена стойност в България.

„България бива доста подценявана и ние можем да помогнем в тази посока“, категорични са двете млади жени. Ина и Росица смятат, че на розата трябва да се гледа като на национален ресурс, и призовават за подкрепа за розопроизводителите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Монолог в антракта“ – българска премиера в Ню Йорк (СНИМКИ)

Лентата е една от трите чуждестранни филма, селектирани в най-известният фестивал за кино и танц

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Веса Тонова в „Монолог в антракта“, Сн.: IMDb

Български филм ще има своя световна премиера в Ню Йорк. Документалната лента „Монолог в антракта“ е селектирана за участие в най-престижния световен фестивал за кино и танц Dance on Camera, Dance Films Association.

Това е и най-голямото признание за документалния филм до момента. Фестивалът в Ню Йорк е най-старият и най-популярен световен форум, на който се показват всяка година едни от най-добрите

кино образци, посветени на танца

В състезателната програма тази година за първи път има българско участие. „Монолог в антракта“ разкрива сложния живот на най-прочутата българска съвременна примабалерина Веса Тонова. Авторският филм на Петър Вълчев е част от селекцията на общо 27 световни фестивали за документално кино.

През 2019-а филмът е отличен с награда за най-добър български документален филм от фестивала Master of Art, както и за най-добър монтаж от CineMuskoka Film Festival. Сред престижните номинации на филма от 2020 година е и фестивала FIFA „International Festival of Films on Art“.

„Тази година само три чуждестранни късометражни филма имат честта да участват в селекцията на Dance on Camera. Щастливи, сме че „Монолог в антракта“ е един от тях“, коментира режисьорът Петър Вълчев. Екипът на филма изказва и специалните си благодарности към вдъхновението и главния герой – примата на танца Веса Тонова.

Филмът е заснет преди, по време на и след последния спектакъл на балета „Лебедово езеро“ от Чайковски на сцената на Софийската национална опера и балет, в който тя изпълнява главната роля на Одета-Одилия. В своята гримьорна по време на антракта Веса Тонова прави

едни от своите най-съкровени изповеди

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище, което завършва през 1989 г. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989-а е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в „Ромео и Жулиета“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Лебедово езеро“ и др.

На Международния конкурс Джаксън, САЩ, 1986-а, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна (1986, 1988, 1990), финалистка е на конкурсите в Осака (1988) и Москва (1989).

Веса Тонова е възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, профил „Класически танци“. От 1998 до 2003 г. следва балетна педагогика, хореография и режисура в Държавна академия „Панчо Владигеров“ и АМТИИ – Пловдив. Носител е и на наградите „Кристална лира“ (2004) и „Кристално огърлие“ (2014). От 10 години Веса Тонова се занимава професионално с педагогическа дейност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено