Открийте ни и в

Български истории

На първа линия – българските медици в епицентъра на заразата (ВИДЕО)

публикувано

на

Вече близо 3 месеца Съединените щати и светът се борят с пандемията, причинена от коронавируса.  Над 3 милиона души са заразени по целия свят. Смъртните случаи са над 217 хиляди. Съединените щати са номер едно по брой заразени – повече от един милион и починали от COVID-19 – близо 60 хиляди . Кривата вече се изправя – все по-малко заразени и смъртни случаи. До голяма степен това е благодарение на медицинските работници на първа линия в борбата с COVID-19.

В пика на заразата пътувахме с оператора Светослав Кошутански до Ню Йорк да се срещнем с тези наши сънародници, които работят в болниците там. Техните разкази от първа линия са емоционални и отговарят на въпроса какво точно се случва в епицентъра на заразата.

Таймс скуер – кръстовището на света, е пуст. Обикновено на ден минават между 330 и 460 хиляди души. Сега площадът е празен, улиците са пусти, преминават само няколко автобуса на градския транспорт и автомобили на полицията. Десетина минувачи с маски бързат да се приберат по домовете си. Туристи няма. Усещането е много потискащо.

Само воят на линейките нарушава потискащата тишина в Ню Йорк. „Аз

никога не съм виждала толкова мъртви хора

през цялата си кариера, вече 11 години”, казва Петранка Стоева. Тя е медицинска сестра в една от най-старите болници в Ню Йорк – Bellevue Hospital.

Петранка Стоева. Снимка: Личен архив

 

Там ще закарат американския президент, ако нещо стане с него, докато е в града, или дипломатите от ООН. Сега обаче болницата е изцяло отдадена на борбата COVID-19.

“Аз отивам на работа всяка сутрин, ставам в 5 часа, отивам в ковид юнита и работя с пациенти, които са в много критично състояние. Emergency departent, това вече не е Бърза помощ, то е интензивно отделение”, разказва Петранка.

За 11 години като медицинска сестра в спешното пациент никога не е умирал в ръцете й. Миналата събота в болницата идва 48-годишен мъж, без други заболявания, който диша трудно.

“Интубирахме го. Снощи цял ден се грижех за него. Като дойдох в 7 часа да взема рапорт как е бил през нощта, ми казаха, че 2 пъти са викали рапид респонд. Върнахме го, цял ден беше ОК. След това сърцето му почна да бие много слабо – от 40 до 33 до 23 до 0 и ние трябваше да го… умря си човекът. И най-лошото беше, че аз толкова много работих, нито ходих до тоалетна, нито ходих да ям, просто държах се до него… Нали като видиш, че някой се възстановява и си казваш – може би той ще устиска, но умря може би 10 минути преди да ми свърши смяната. Аз бях много, как да кажа, много разтревожена. Аз по принцип се държа много здраво, но това нещо, което изпитах снощи, не мога да го опиша с думи”, споделя едвам сдържайки сълзите си Петранка.

“Никога никой не е умрял в ръцете ми. Това е първият мой личен случай, за който съм се грижила седем дни и да умре. И това никога няма да го забравя. Никога няма да забравя сълзите на неговите деца – това не мисля, че някога ще ми се изтрие от съзнанието.”

Това са всекидневните битки на медиците, които се грижат за болните с COVID-19. Повечето попаднали в интензивните отделения не се възстановяват.

Д-р Александър Латев. Снимка: Личен архив

“Проблемът при тези пациенти е, че няма какво да се направи повече. При нормална ситуация, ако изпускаш един пациент, може да помислиш и да видиш има ли нещо, което не съм направил, което може да се промени или оптимизира, за да се стабилизира пациентът. Докато при тези пациенти, в толкова тежко състояние, че техните бели дробове не съществуват, и дори да са парализирани и обърнати по корем, което помага за обдишване, няма какво да се направи”, казва д-р Александър Латев. От 8 години той е лекар в няколко болници в Ню Йорк. Сега дава смени и в North Central Bronx Hospital – една от най-тежко засегнатите – тези кадри отвътре показват пълните легла – всъщност почти всяко легло е с COVID пациенти, настанени са дори в операционните.

А д-р Латев казва, че коронавирусът е подмолен.

“Има пациенти, които първоначално се стабилизират и се чувстват по-добре и след това имат възпалителен процес една седмица по-късно и тогава стават значително по-тежко болни, което е странно, защото по принцип

не се подобряваш, преди да се влошиш втори път

Тогава започват да имат белодробни усложнения и са интубирани на респиратори често, така че е малко странен процесът наистина”, споделя наблюденията си от дългите смени д-р Латев.

“Просто е трудно да се поддържа надеждата за такива хора, защото такива хора, които попадат на вентилатор и бъдат интубирани – това са най-тежко болните. И това, което виждаме, е, че много често и много бързо те умират, дори и на вентилатор”, казва д-р Емил Михайлов. Той е анестезиолог от 1997 година и работи в различни болници в Ню Йорк. Сега практикува в две болници в Ню Джърси – щатът е едно от големите огнища в САЩ – всъщност много хора, които работят в Манхатън, живеят в Джърси.

Д-р Емил Михайлов Сн.: Светослав Кошутански

И докато всички планови операции са спрени, д-р Михайлов работи в интензивното, като прави интубации – нещо, с което анестезиолозите имат повече опит.

“Около 30% от тези пациенти евентуално след 5 до 10 дена ги махаме от вентилатор, почват да дишат свободно, и евентуално около 20% от всички тия пациенти, които са дошли и имат нужда да бъдат интубирани, само 20% остават живи.”

“Като филм, точно. Наистина е като филм.“

Това казва Мария Динева, общопрактикуващ лекар в Ню Йорк от година и половина. В момента обикаля спешните отделения в различни болници на града, в зависимост от нуждите.

“Никога през живота си не съм си представяла, че ще бъда част от нещо такова – такава пандемия. Ситуацията е много зле в болницата, до такава степен, че аз трябва да прескачам в Бърза помощ всеки пациент и леглото му. Няма къде да вървя, няма къде да стъпя. Толкова много легла имаме. В момента имаме 200 легла, нямаме едно празно, всичките са ковид пациенти. Повечето са с респиратори, от които няма добра прогноза за нито един от тези пациенти“, споделя Мария Динева.

Коронавирусът покосява бързо – и макар повечето от пациентите да имат други заболявания, това не важи за всички. Лекарите казват, че коронавирусът не дискриминира по отношение на възраст, пол или други заболявания.

“Този вирус идва тихичко – не го виждаш, не го чувстваш, но след това е много безмилостен, много безмилостен”, обяснява Петранка Стоева.

Според нея повечето от случаите в интензивното отделение не се повлияват – нито от експерименталните лекарства, нито от респираторите. Ето защо в следващите дни ще виждаме още много смъртни случаи, дори и броят на новозаразените да намалява.

Мария Динева е общопрактикуващ лекар в Ню Йорк

Но въпреки тези мрачни прогнози и лекарите, и властите в Ню Йорк казват, че виждат светлина в тунела – броят и на новите случаи, и на починалите намалява.

“Тежко болните пациенти са много, но все още има смъртни случаи всеки ден, но новите пациенти, които идват от спешното, в интензивното, са значително по-малко”, казва д-р Латев.

За медиците на първа линия остават най-тежките моменти – да съобщят на роднините на починалите за края и да им осигурят виртуално сбогуване.

“Слагам пердето и говоря с неговите близки на фейстайм, но те нищо не могат да видят. Те виждат само човек с много машини около него – разказва Петранка Стоева. – Това е най-тежката част, защото ги виждаш, те плачат, не могат да се сбогуват с него.

Наистина ти не можеш да си представиш хората какви неща правят, молят се, молят се, и виждаш, че те искат да се оправи, да има този лъч надежда, но няма го, няма го… Това е най-тежкото и ние сме тези, които сме му семейството, и семейството на неговото семейство, един вид, ние сме тази връзка между тях – доктори, сестри, правим всичко възможно да облекчим по някакъв начин тяхната болка, но накрая изходът е само смърт.”

Много от тези медици работят 12-15 часови смени, 7-8-9 дни поред, без почивка, защото ситуацията го изисква. Няма достатъчно лекари, няма достатъчно болнични легла, изглежда, че ситуацията с респиратори, предпазни средства започва да се подобрява, но както чухме от разказите на тези лекари и медицински сестри – нищо не е както преди. Дори да имат предпазни материали, не ги използват, както са ги използвали преди – след всеки пациент – изхвърлят и слагат нова, а използват по един на ден, което увеличава риска от зараза за самите тях. И въпреки това – те не напускат поста си на първа линия в борбата си с тази коварна болест.

Снимка: АП/БТА

“Има много болни. В момента е някакъв ужас. Няма достатъчно медици, няма достатъчно персонал. Тази маска, с която съм, я нося вече една седмица”, казва Мария Динева. А маските трябва да се сменят след всеки пациент.

Медиците на първа линия са най-застрашени от зараза заради концентрацията на вирус около тях.

“Не очаквам да не се заразя, но се опитвам да се пазя”,

казва д-р Латев.

“Като се прибера вкъщи, свалям си дрехите и отивам да се изкъпя, и не искам никой да ме докосва. След това, естествено, имам семейство и контактуваме – аз обикновено гледам да спазвам някаква дистанция и когато децата идват да ме прегръщат, им казвам – обръщайте се на другата страна, защото е най-важното да си предпазваме лицето, защото от там идва тази зараза”, обяснява дневния си ритуал д-р Михайлов.

Някои, като Мария Динева, са се поставили в изолация и не виждат близките си. “Наистина нямам търпение да видя приятелите си и семейството си. Но все пак аз съм си избрала този начин на живот. В такива случаи това е нещо, което аз трябва да направя за тези хора, които имат нужда. Аз съм дала клетва все пак”, казва тя.

Тяхната саможертва е нещо, за които ние мислим, гледайки ги отстрани. Но за тях това е ежедневие. “Ти въобще не мислиш за себе си, като отиваш и се грижиш за тези хора, въобще. Аз като отида, не знам какво е това – дали е някакъв механизъм, който мен да ме предпазва, въобще не мисля, че е ковид, дали аз ще го взема – такова нещо не ми минава през главата ми, когато работя. Но най-тежкото е, когато се прибирам вкъщи. И когато някой умре в моите ръце“, казва Петранка Стоева.

Те получават всяка нощ аплодисменти от нюйоркчани, но биха предпочели нещо друго – всички да спазваме мерките.

Снимка: АП/БТА

“Виждам много хора, които носят ръкавици, пипат телефона, след това си пипат лицето, носят маски, носят под носа, което общо взето няма никакъв смисъл”, казва д-р Латев.

На д-р Михайлов децата също са скептични към мерките за социална изолация. “Спорим всеки ден и те не слушат и не искат да слушат. Много хора

не искат просто да слушат, че те ще се разболеят

Но фактът е, че не е толкова важно дали те ще се разболеят, а че те могат да предадат заразата на други хора. Това е най-големият страх – че дори и хората да не са болни, 10 дни те могат да носят вируса и да го предадат на други хора, които могат да се разболеят.

И затова всеки трябва да се пази – и деца, и възрастни”, казва д-р Михайлов.

“Знам, че е трудно. Знам, че всички искаме да излезем навън, да подишаме чист въздух, но в момента трябва да спазваме тези мерки, защото това е наистина реалност”, казва Петранка Стоева.

Реалност, която ние виждаме по телевизията. А те живеят всеки ден, борейки се за живота на заразените. Те са нашата последна защита – на първа линия срещу COVID-19.

4 Comments

  1. ГРЕТА

    април 29, 2020 at 1:10 pm

    Toзи вирус е модифициранв Китай и затова те не позболяват на никой да разледва началото на епидемията. Досега само кръвна плазма пт преболедували се оказва като добро лекарство. Инрубираните 95% загиват. Прочетох нещо което искам да се се приложи на умираещи болни. Това е средновековно лечение за много болести- мазен извлек от марихуана. Индианци и сега го ползват. Защо да не се опита с терминално болни? Има даже точна рецепта, приема се през устата. Разбрах че и библията е писано за тази рецепта, и Дънов също я ползвал при тежко болни с успех. Да спасим света от чумата, да опитаме. Ще успеем, въпреки че фармацевтичната индустрия ще възстане.

    • Анонимен

      май 7, 2020 at 7:54 am

      За CBD ли говорите? Или за THC? Или и за двете в комбинация при екстракция от индийския коноп?

  2. Ann

    април 29, 2020 at 2:51 pm

    Tweet it to the president very early in the morning 4:30

  3. Boyan Dimitrov

    април 29, 2020 at 6:55 pm

    Petranka, Maria, Dr. Mihailov , dqvchete si po malko parchence ginger, i niama da se raboliavate. Daje i maskite niama da sa vi nujni.
    Pravete go. Ako ne e polezno, pone niama da e vredno. Pravete go, i sshte se opazite.
    Boyan.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

Български истории

BG топ футболистка в САЩ каза „да“ на US бизнесмен

Евдокия Попадинова се сгоди и сподели щастието си в Instagram

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Instagram и архив

Тя е най-известната футболистка в България и от години бележи гол след гол по терените на Америка. Евдокия Попадинова печели през последните четири години приза за най-добра българска футболистка. Тези дни обаче тя е далеч от емоциите на игрището и футбола, защото е в плен на други емоции – тези на любовта. Евдокия е на върха на щастието, дошло с предложението за брак от страна на любимия й, поискал ръката на брюнетката преди няколко дни.

Американският бизнесмен Кайл Бари, с когото Евдокия има връзка от близо 2 г., зададе големия въпрос в стила на влюбените мъже в холивудските продукции.

Той падна на едно коляно

върху финия бял пясък на плаж в щата Флорида, държейки пръстен, а романтичният му жест бе съпроводен от звука на разбиващите се в лазурния бряг вълни на Атлантическия океан.

Специалният миг, случил се след дипломирането на Попадинова в университета в град Лима, е запечатан в поредица от снимки, които тя сподели със своите почитатели в личния си Инстаграм акаунт. На тях ясно личи огромното вълнение, обзело и двамата, както и силната любов, която изпитват един към друг.

„Казах „Да“, гласи публикацията на нападателката, обявявайки годежа си в социалната мрежа.

Кайл, който е роден в Ню Йорк, но предпочита спокойствието, царящо във Форт Майърс, далеч от космополитния град, също сподели изображенията, само че в своя Фейсбук профил.

„Моето винаги и завинаги! С нетърпение очаквам пътешествията ни по целия свят, множеството предстоящи ни приключения и целия ни съвместен живот“, написа той.

И сякаш с цел да сбъднат думите му, двамата веднага стегнаха багажа си и се отправиха към Европа, където се местят за постоянно. Това стана ясно от пост на Евдокия, придружен с кадри от летището.

„Време е да отворя

нова глава в историята си

Годеж, професионален договор и живот в Дания“, пише тя.

Бъдещите младоженци се запознават, докато Еви е студентка във висшето учебно заведение. В края на миналата година двамата посетиха България, където прекараха коледно-новогодишните празници, пише dir.bg. Освен в родното селище на футболистката – Хаджидимово, те отскочиха и до столицата.

Въпреки безкрайните ангажименти покрай работата си, Кайл винаги намира време да присъства на мачовете на своята половинка, за да я окуражава с присъствието си в трибуната. Попадинова признава, че откакто са заедно, не е имало спортна среща, която той да е пропуснал, независимо от натоварения му график.

Макар и да се мести в Дания, преди време Еви призна, че обича много Америка и футболът много й е помогнал за това. Евдокия коментира пренебрежителното отношение към женския футбол в Родината и обясни, че не я е яд за това, защото то е проблем на тези, които не са информирани за този спорт.

„Надявам се хората да не ми се обидят, но

затова обичам толкова Америка

Там съм чужденка, приемат ме с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна“, каза тогава Евдокия.

Големите успехи на българката в Америка се изразяват в 14 гола в 19 мача. И 7 асистенции.

„Това е доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога

не се задоволявам с направеното

Напротив, старая се да постигам все повече и повече“, сподели преди време българката.

Тя разказва, че след първите й 5 мача всички останали отбори я познавали вече доста добре. „Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме ритаха и бутаха с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти във всеки мач“, разказа Евдокия тогава.

Сега предстои да разберем какви ще са поредните й успехи, окрилена и от личното си щастие.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин с номинация за най-обичан лекар в Австрия

Д-р Тодор Тошков е родом от Пловдив. Завършил е медицина във Виена. Специализирал е очни болести в Англия и Германия

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: bgmedia.at

За пореден път нашият сънародник д-р Тодор Тошков е сред номинираните в класация, която отличава най-добрите лекари в Австрия, пише bgmedia.at. В класацията “Österreichs beliebteste Ärzte ” на популярния ежедневник в. Куриер участват 1915 лекари.

Д-р Тодор Тошков е родом от Пловдив. Завършил е медицина във Виена. Специализирал е очни болести в Англия и Германия. Работи над 20 години в Австрия и има частен кабинет във Виена. В него той преглежда пациенти с осигуровки във всички здравни каси.

„Най-обичаните лекари” на Австрия за 2020 година е третата класация, в която нашият сънародник е номиниран. Две години поред българският офталмолог е в ТОП5 на очните лекари във Виена на най-голямата австрийска платформа за лекари  DocFinder.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българин се пребори за титлата „Най-силен мъж в Чикаго“

Николай Митов победи в състезание за издръжливост и здраво тяло

публикувано

на

Виж цялата статия

Макар пандемията в Чикаго да е обхванала града и той да е замрял, група мъже и жени се събраха на открито за ежегодното състезание по калистеникс, в което да покажат красиви и здрави тела, както и издръжливост. В него българинът Николай Митов участва повече от успешно и заслужи титлата „Най-силен мъж“ в Чикаго.

Думата калистеникс идва от гръцкото kallos, която означава

перфектно тяло и физическа сила

Състезанието в Чикаго се казва CHICAGO PULL UP PARK JAM. В Америка надпреварата се нарежда на второ място след тази в Ню Йорк. В Ню Йорк състезанието PULL UP PARK JAM съществува от 1998 г. Пренася се в Чикаго през 2015 г. С тази си история състезанието става най-старото и най-мащабното в света. В Чикаго състезанието и тази година се организира от Омари Джинаки, който беше много впечатлен от българина. И има защо. Денят му рано преди състезанието започва със спукана гума, той пристига буквално в последната минута, състезава се първо в състезание, което предшества основната част от спортната битка, после участва и в главното състезание и грабва титлата за най-силния мъж в Чикаго.

„От много време следя състезанието и прогреса на участниците“, казва Ники. „Тази година реших да се включа, за да сверя часовника си, и изобщо не очаквах да постигна такива резултати, защото

участвах за първи път

добавя той.

Инфарктният момент със спуканата гума изобщо не го изважда от равновесие. Ники бил в Уисконсин, доста далеч от състезанието, и сутринта, докато пътува към Чикаго, пука гума. Да я смени не е проблем, но му трябва ключ, който липсвал в колата. Първо спира една кола, но шофьорът в нея нямал нужния инструмент. Малко след това на помощ се притичва друг шофьор и Ники успява да смени гумата. Пристига за калистеникс упражненията и веднага трябва да започне да се състезава в дисциплината силови набирания с изтласкване до кръста. „Бях много притеснен, че силите няма да ми стигнат за първата дисциплина, след това с нормалните набирания, защото се използват същите мускули, но се справих“, обяснява той.

След като минава силовите набирания и побеждава, Ники трябвало да се състезава на набирания, клекове, коремни преси, „кофички“ и лицеви опори. А самите силови набирания завършва в два рунда, защото първо се класира наравно с друг състезател. „Той беше със счупен крак, но беше много силен конкурент“, обяснява нашенецът. „Първо направихме по 15 силови и трябваше да повторим. Той направи пак 15, аз успях да направя 16“, прибавя той.

След силовите набирания Ники започва с нормалните набирания и завършва наравно с организатора Омари Джинаки.

Финалната битка

между двамата е оставена за накрая. „На дисциплината клякания за съжаление се обади стара травма и не можах да се представя толкова добре“, разказва българинът. Но успява да събере сили за финала при набиранията и завършва на първо място. Ники си спомня, че си е мислил за България, за семейството си, за окуражителните думи, които е чул по-рано от жената, с която се среща, и смята, че това му е помогнало за победата.

Ники се занимава с калистеникс от година и половина. Харесва този спорт, защото при него човек учи тялото си да работи като едно цяло. Чрез калистеникс хората стават здрави, хранят се и живеят здравословно, упражняват се на открито. По принцип Ники работи като механик на камиони. За CHICAGO PULL UP PARK JAM тренирал по два пъти на ден – сутрин преди работа или в обедната си почивка и след работа.

„Няма значение дали буташ или дърпаш, в зависимост от упражнението, което правиш, целта е да отидеш нагоре“, казва за калистеникс Ники. „Най-много ме боли да гледам подрастващото поколение с таблети и телефони в ръце. Всички деца са със забучени надолу към екрана глави. Самата им стойка е подгърбена. Много от тях посягат към наркотиците. Бих искам да им кажа, че по-хубаво е да спортуват. Могат да опитат и с калистеникс. Който се интересува от този спорт, аз съм насреща. Чувството от победата в спорта не може да се сравни с победата от електронната игра или с наркотиците“, казва Ники.

„Винаги когато хвана лоста, гледам към небето, към новите хоризонти, но дори и това не трябва да е граница за мен и за хората. Трябва

да се стремим да надмогнем себе си

и да бъдем по-добри, да вървим напред и нагоре“, констатира Ники.

Ники, който е родом от град Кочериново, недалеч от Благоевград, впечатли организаторите и участниците в калистеникс състезанието в Чикаго не само със силата си. След състезанието той не показал никаква умора и помогнал с разчистването на боклука. „Някак не ми се видя правилно да се стремим към красиво тяло и да тренираме сред природата, а да оставим мръстотия след себе си“, казва той.

Ники не е сигурен кога ще участва пак на състезание по калистеникс, но е сигурен, че ще започнат да го предизвикват и е готов да запази титлата си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА