Открийте ни и в

Православие

Андреевден е! Честваме св. Андрей Първозвани, донесъл вярата в българските земи (СНИМКИ)

В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките

публикувано

на

На 30 ноември Църквата почита Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград – Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.

За българите св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в.

Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна.

От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. От тогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ.

Затова светецът се тачи и като покровител на мечките, на най-свирепите животни по нашите земи.

Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”

С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали, че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.

Ha Aндpeeвдeн xopaтa cлyшaли вoдaтa в ĸлaдeнцитe и в зaмpъзнaлитe peĸи. Aĸo пoд лeдa вoдaтa e тиxa, тo зимaтa щe бъдe xyбaвa. A aĸo e шyмнa – тoвa e нa cтyд и виeлици. Aĸo нa Aндpeeвдeн имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Cтyдeнo, нo cлънчeвo – щe имa бoгaт ypoжaй.

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

Вярва се, че “на Едрей всичко наедрява” – здраве, богатство, включително денят. Селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в кокошарника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден.

На Андреевден не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади.

Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи.

В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки.

На този ден имен ден празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено