Открийте ни и в

Български истории

Невена от Лондон, която показа класа пред света (СНИМКИ)

Авторитетният „Дейли Телеграф“ я нарежда до Долче и Габана, Шанел, Армани, Диор, Прада

публикувано

на

Невена през обектива на John Swannell, направил първата официална снимка на принцеса Даяна и синовете й.
БОРЯНА АНТИМОВА

„За пръв път България и институцията президентство имат достойно лице пред света.“ Това са най-честите коментари в публичното пространство след знакова визита на президента Румен Радев и съпругата му Десислава. За пръв път в най-новата ни история един български дизайнер заяви смело: „Аз обличам съпругата на българския президент“. Това подчерта Невена Николова, дизайнерката с марка Nevena London, която облича Десислава Радева.

„У нас е разпространено такова политизиране, каквото няма никъде по света – коментира Невена. – Това няма нищо общо нито с работата ми като стилист, нито с мисията ми – да представя пред света България, институцията българско президентство и една елегантна и стилна двойка. Макар да работя в Лондон, аз съм българка и радея за нашата страна.“

В тоалет на Невена беше Десислава Радева и на 4 декември, по време на приема, даван от Елизабет II в чест на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО и техните съпруги на „Даунинг стрийт“ 10. Радева избра един от любимите си тоалети на Nevena, който тя облича за трети път по официален повод. Роклята е изработена от френска дантела в цвят персийски пясък върху

златисто-розова сатенирана коприна

Преди Лондон тя носеше тази рокля и на 16 декември 2018 г. на официалната визита при крал Абдула II бин ал-Хусейн и кралица Рания ал-Абдула в двореца в Аман в Хашемитско кралство Йордания. С нея беше и на официалния прием на президента Радев по случай 3 март. „Със своя избор на вече видян тоалет г-жа Радева показа както отговорност към екологичния аспект на модата, така и различните възможности за носимост на една и съща елегантна дреха за дневен и вечерен повод“, коментира Невена.

Приемът в Лондон на 4 декември е второто събитие с кралски привкус след аудиенцията на президентското ни семейство при кралица Елизабет II на 17 октомври 2018 г. Силуетът на прословутата рокля в кралско синьо, с която Радева се представи пред кралицата, е комбинация от по-прибрана долна част с хармонично контрастираща лежерна горна част, които заедно подчертават финеса на движенията на дамата, обясни Невена.

На 22 октомври на интронизацията на японския император Нарухито Радева беше в рокля на Невена от коприна в цвят глетчер в унисон със строгите изисквания на протокола. За приема след интронизацията пък бе в рокля с ръчно бродирана дантела и кристали Сваровски, от копринена тафта в сложен цвят от кобалтово синьо и мед, покрита с метри фин тюл в кралско синьо.

Точната дреха за точната личност е в основата на работата на Невена, която вече 19 години облича клиенти. Диапазонът им е широк – от британския кралски двор и аристократичния и политически елит, през холивудски величия и бизнес дами, абитуриентки и скромни и дискретни личности. Общото между всички тях е, че се доверяват на класата, финеса, елегантността и изискаността на тоалетите на Невена, а също и на нейната дискретност, интелект и богата обща култура. Държат да са

бляскави, но и изискани

и стилни на техните затворени приеми и партита, като стоят далече от публичността.

Самата Невена също държи да работи тихо и скромно. „Моят маниер не е да се показвам на общо основание – каза тя. – Бляскавите самоцелни ревюта не са по вкуса ми, работя си задълбочено по проектите и затова хората се радват на тези стойности. Те рядко се срещат сред дизайнерите, които като цяло са доста кресливи днес. Моите клиенти са просто стойностни хора – от младите момичета до достолепните дами. Всички са личности, индивидуалности с определени търсения и елегантна душевност.“

Класата на Невена е оценена на Острова и по света много преди да бъде поканена за дизайнер на Десислава Радева. Роклите й – нейната стихия – са не просто красиви дрехи. Те носят послания и олицетворяват класа, изисканост, изящество и стил. Работи предимно кутюр. Модата й е разнолика, доказала е, че прави дрехи за всякакви поводи, но я избират предимно за върховете в живота си, за най-значимите си събития.

Невена е чест гост в именията на

богатите си клиенти по света

българи и чужденци. Канят я не само като техен дизайнер, а и като личност със знания и богата обща култура. Редовно гостува в частни имения с историческа и културна стойност. „Тези хора ценят артистичността, дарбите и човешките стойности много повече от други, знаейки добре, че да си артист е отговорност и тежест също, освен блясък – сподели Невена. – На вътрешните им светски събирания винаги държат да присъствам. Ценят истинското изкуство, нещата отвъд моите тоалети, и че, изглежда, мога да водя разговор на всякакви теми. В разговорите те изтъкват моята етика и култура и че чрез своята мода успявам да им дам адекватен израз в обществото.“

Тя е установила, че с особите от британския кралски двор й е много леко да работи. „Те носят тоалетите ми безшумно и без фалшива показност – коментира дамата. – Често чувам някоя почитателка или клиентка да ми казва, че е видяла мой тоалет на някое вътрешно тяхно събиране. Някои си избират тоалети от моя шоурум. (Невена има шоурум на 200 м от най-известната със скъпите си бутици „Слоун стрийт“ в Лондон – б.а.) Те просто не обичат да се показват, да карат видимо скъпи коли, да носят видимо скъпи марки. Обичат лукса, който не „крещи“, но за сметка на това стои категорично.“

Протоколът, който е длъжна да спазва, когато облича съпруги на лордове и дами от английското висше и политическо общество, не я затваря в рамки като творец. „Когато ми се обаждат от канцелариите на лордове, трябва да знам кой какво и по какъв повод трябва да облече – казва Невена. – Правила съм например булчинската рокля, а и много други тоалети на съпругата на секретаря на бившия премиер Джон Мейджър, лорд МакКол.“

Формулата й за успех сред толкова високопоставени клиентки е професионализъм, последователност, дисциплина и много труд, със съответната култура и адекватно поведение. Не твори неносими тоалети заради самоцелна показност. Всичките й дрехи са с

вечна материална стойност

заради високото си качество и нямат давност заради класическата си елегантност. Много от тях могат да се носят извън поводите, за които са създавани.

Известна е сред водещите дизайнери в света с тоалетите си от най-трудната, но и най-красива и експресивна материя – дантелата. Още на втората й година работа в Лондон авторитетният „Дейли Телеграф“ нарежда името на Nevena London сред такива магьосници на дантелата като Долче и Габана, Оскар де ла Рента, Алекзандър Маккуин, Шанел, Армани, Диор, Прада. Разкошните дантели, с които тя работи, поръчва директно от Франция, от фирми с над 100-годишни традиции.

Невена не работи по скици, а направо с плата върху манекена. Такъв е стилът на традиционната школа на гигантите на висшата мода, носители на истинската традиция и устои в занаята, като Диор, Живанши, Баленсиага, допълва тя. За нея правилната дреха е оръжие, силно изразно средство и много активна енергия.

Не е прието да споменава имената на известните си клиенти, но казва, че на сватбата на Пипа Мидълтън нейна червена дантелена рокля носи близка до младото семейство дама, а Vogue я публикува.

Нейна черна дантелена рокля

носи топ моделът Ел Макферсън

на емблематичния оперен бал във Виена. Изискания стил на българската дизайнерка избра и британската звезда Елизабет Хърли, за която прави няколко тоалета за различни поводи. Актрисата е била силно впечатлена от роклите на Невена, които носела нейна близка приятелка от аристократичния лондонски хайлайф. В нейни тоалети се появява и Никол Шерцингер. Невена отказва да направи рокля на Бионсе, тъй като й дават само 3 дни срок. В неин тоалет Тамара Екълстоун, наследницата на Формула 1, се снима на корицата на сп. Hello!.

Дизайнът не е единствената й стихия. Невена е музикална, свири на пиано от 5-годишна. Докато е в Немската гимназия, учи година и половина в частно училище в Германия и има дипломи с най-високата възможна оценка за немски език от „Гьоте институт“. Влиза при много силна конкуренция скандинавистика в Софийския университет, която продължава в Норвегия, като печели стипендия след стипендия. Говори немски като майчин език, а също норвежки, шведски и английски.

Малката Невена расте в Пазарджик в дом, превърнат от нейната креативна майка в истинско царство на красотата, стила и изяществото. „Тя беше преподавател по немски и изключителен естет. Шиеше ми прекрасни и много цветни рокли в онези сиви времена“, спомня си Невена. Днес майката е много важна част от лондонския екип на дизайнерката.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

Две сестри възродиха славата на българската роза по света (СНИМКИ)

Ина и Росица са създали уникални продукти, които се търсят в САЩ, Канада и др.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: кадри: NOVA

Две сестри от България успяха със собствени усилия и труд да създадат уникални продукти с българска роза, които днес се търсят в САЩ, Канада, Китай, Япония и много други страни по света.

Те са Ина Абаджиева и Росица Длъгнекова от София.

Ина завършва туризъм, но от ученичка иска да работи нещо, с което да рекламира България. Тогава не знае какво, нито пък защо. Разбира го по-късно.

Росица пък научава как се брандира един продукт, докато учи реклама в Милано, наблюдавайки как италианците превръщат в запазена марка всичко родно. Именно там тя решава да направи същото и с български продукт. Кой да бъде той, й хрумва случайно.

„Занесох като подарък сладко от рози и хората, на които го подарих, изключително се впечатлиха, че в България се отглеждат рози, които са премиум, използват се в парфюмерията, а на всичкото отгоре и са ядливи“, разказа Росица пред Nova.

Всичко започва през лятото преди девет години, когато Росица се прибира в България, а идеята, която си донася от Италия, става все по-натрапчива. Споделя я със сестра си и двете започват да проучват продукти, в състава на които има рози. Откриват френски макарон с вкус на роза, розов сироп и много козметика, но не откриват нито една компания, включително и българска, фокусирана изцяло върху

розата като ядливо цвете

Убедени, че това е ниша за запълване, инвестират по 5000 лева лични спестявания. Запретват ръкави и разработват концепция.

„Едно от най-логичните неща, с които решихме да започнем, беше сладкото, с чай от рози и сушен розов цвят. Впоследствие добавихме нещо ново и наистина много интересно – направихме първия шоколад с роза“, споделя Ина.

Росица пък допълва, че шоколадът им е не само визуално украсен с роза, а в него има вложено и розово масло.

Следва серия сладка, която е изцяло променена в сравнение с традиционно познатите, създават продукти без захар, добавят плодови вкусове. Бутилират концентрирана дестилирана розова вода за кулинарни цели – за разреждане, за подправяне, за приготвяне на коктейли.

Преди две години сестрите решават да обърнат поглед към Европа като потърсят програми, финансирани от Европейския съюз. Откриват такива за иновативни бизнес начинания в сферата на функционалните храни. Кандидатстват. На първия кръг се класират в топ 100, а на следващия – в топ 10. Те са единствените от България. И

получават 100 000 евро

безвъзмездна помощ, която инвестират в оборудване, но най-вече в реклама.

Розовите им продукти започват да излизат от България и постепенно завладяват света – САЩ, Канада, Япония, Китай, арабските емирства, Европа. През последните години продуктите на Ина и Росица се продават навсякъде. А двете сестри държат да ги има и в България.

„Едното направление са туристите – работим с добри сувенирни магазини, които продават продуктите ни. Второто направление са хората, които търсят натурални и биохрани и които търсят интересни вкусове. Ресторантите и заведенията имат интерес към розовата вода“, споделя Росица.

Ина пък изтъква полезните свойства на продуктите с роза. „Когато розата е под формата на сладко, там се наблюдава ефект за добро храносмилане, когато розата се превърне в розово масло, нейните плюсове са в забавянето на стареенето на клетките. Когато си направиш чай от роза, трябва да знаеш, че розата е един от най-силните антидепресанти“, споделя тя.

Росица пък допълва, че за съжаление с много малка част от розата и от суровините, които се извличат от розата, се създават крайни продукти с висока добавена стойност в България.

„България бива доста подценявана и ние можем да помогнем в тази посока“, категорични са двете млади жени. Ина и Росица смятат, че на розата трябва да се гледа като на национален ресурс, и призовават за подкрепа за розопроизводителите.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

„Монолог в антракта“ – българска премиера в Ню Йорк (СНИМКИ)

Лентата е една от трите чуждестранни филма, селектирани в най-известният фестивал за кино и танц

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Веса Тонова в „Монолог в антракта“, Сн.: IMDb

Български филм ще има своя световна премиера в Ню Йорк. Документалната лента „Монолог в антракта“ е селектирана за участие в най-престижния световен фестивал за кино и танц Dance on Camera, Dance Films Association.

Това е и най-голямото признание за документалния филм до момента. Фестивалът в Ню Йорк е най-старият и най-популярен световен форум, на който се показват всяка година едни от най-добрите

кино образци, посветени на танца

В състезателната програма тази година за първи път има българско участие. „Монолог в антракта“ разкрива сложния живот на най-прочутата българска съвременна примабалерина Веса Тонова. Авторският филм на Петър Вълчев е част от селекцията на общо 27 световни фестивали за документално кино.

През 2019-а филмът е отличен с награда за най-добър български документален филм от фестивала Master of Art, както и за най-добър монтаж от CineMuskoka Film Festival. Сред престижните номинации на филма от 2020 година е и фестивала FIFA „International Festival of Films on Art“.

„Тази година само три чуждестранни късометражни филма имат честта да участват в селекцията на Dance on Camera. Щастливи, сме че „Монолог в антракта“ е един от тях“, коментира режисьорът Петър Вълчев. Екипът на филма изказва и специалните си благодарности към вдъхновението и главния герой – примата на танца Веса Тонова.

Филмът е заснет преди, по време на и след последния спектакъл на балета „Лебедово езеро“ от Чайковски на сцената на Софийската национална опера и балет, в който тя изпълнява главната роля на Одета-Одилия. В своята гримьорна по време на антракта Веса Тонова прави

едни от своите най-съкровени изповеди

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище, което завършва през 1989 г. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989-а е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в „Ромео и Жулиета“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Пепеляшка“, „Лебедово езеро“ и др.

На Международния конкурс Джаксън, САЩ, 1986-а, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна (1986, 1988, 1990), финалистка е на конкурсите в Осака (1988) и Москва (1989).

Веса Тонова е възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, профил „Класически танци“. От 1998 до 2003 г. следва балетна педагогика, хореография и режисура в Държавна академия „Панчо Владигеров“ и АМТИИ – Пловдив. Носител е и на наградите „Кристална лира“ (2004) и „Кристално огърлие“ (2014). От 10 години Веса Тонова се занимава професионално с педагогическа дейност.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено