Открийте ни и в

Интересно

(Не)Възможни съвпадения, написани от случайността

Мейвис Джаксън всеки ден от 10 г. се зарича някога да влезе в катедралата в Гардън Гроув, Калифорния. Един ден наистина го прави и открива там някой, който е търсила от години. И още невероятни съвпадения, описани в книга.

Испански журналист е описал в книга няколко наистина впечатляващи истории на хора

публикувано

на

Авторът Джозеп Гихаро и Книгата „Невъзможните съвпадения“

„Случайността е може би псевдонимът на Господ, когато не иска да се подписва“. Това казва преди десетилетия френският писател Анатол Франс, който е носител на Нобелова награда за литература през 1921 г. В живота на хората често се случват съвпадения, които не просто са необясними, а изглеждат дори невъзможни. И въпреки това те са факт. Това поне твърди испанският журналист Джозеп Гихаро, който е събрал в книга няколко наистина невероятни случайности и научни теории, които се опитват да ги обяснят. Историите, според твърдението на автора, са максимално проучени и документирани. В книгата си „Невъзможни съвпадения“ (Coincidencias imposibles, от испанското издателство Cupula) той припомня, че според голяма част от съвременните физици всичко е започнало с Големия взрив, че всички сме част от всичко и че всичко продължава да бъде свързано с началния момент.

Ето част от (не)възможните съвпадения, описани от Гихаро в книгата му.

 „Момичето от Петровка“

Когато Антъни Хопкинс приема да участва във филма „Момичето от Петровка“ по едноименния роман на Джордж Файфър, той напразно се опитва да открие екземпляр от книгата. След като обикаля най-големите книжарници в Лондон, актьорът, обезсърчен, се качва в метрото, за да се прибере у дома. На седалката до себе си намира оставена книгата, която дълго време е търсил. Когато я разгръща, установява, че в полетата има бележки от самия автор. По-късно Файфър му споделя, че дал книгата на режисьора, а той я загубил. Сякаш не Антони Хопкинс е търсил книгата, а тя него.

Антъни Хопкинс, Снимка Facebook

Случаите, в които нещо ни води да открием определена информация, са толкова много, че унгаро-британският философ и писател Артур Кестлер дори създава термина „ангелът на библиотеките“.

 Случаят на Мейвис Джаксън

 В „Невъзможни съвпадения“ се разказва случаят на Мейвис Джаксън, която в продължение на двадесет години минава всеки ден пред внушителната катедрала в Гардън Гроув, Калифорния. Винаги си повтаря, че някой ден трябва да влезе. Една неделя действително го прави, а след края на службата споделя на седналото до нея момиче колко много й е харесало. Момичето от своя страна й казва, че е дошло да търси биологичната си майка. Мейвис й отвръща, че чудесно я разбира, защото тя самата преди години била принудена от обстоятелствата да остави дъщеря си за осиновяване.

Момичето забива поглед в нейния и я пита за рождената дата, оказала се нейната. „Какъв вид сила е способна да събере майка и дъщеря при тези екстравагантни обстоятелства?“, пита Джозеп Гихаро, цитиран от „Жената днес“. Той е съгласен с иначе все по-често отхвърляното твърдение на Алберт Айнщайн, че „Господ не играе на зарове“, а че всичко във Вселената се подчинява на причина и ефект дори тогава, когато те далеч не са ясни.

 Спасителят в морето

Често духовността се изявява като важен инструмент в значимите съвпадения. В пет часа една декемврийска сутрин Джери Понсън, неговият приятел Мак Ансеспи и кучето му Буга пресичат залива на Ню Орлиънс, за да се доберат до любимото си място за лов на патици. Прогнозите за силна буря се сбъдват и голяма вълна буквално помита лодката им. Двамата мъже остават да се държат за прът, който успяват да забият в тинята. Мак изпада в хипотермия, а Буга е отнесен от течението. Джери отчаян си дава сметка, че дори да успее да преплува петте километра до брега и да потърси помощ, приятелят му няма да оживее. В този момент, без никога да е бил вярващ или да е стъпвал в църква, поглежда небето и казва: Господи, ако ме чуваш, моля те, дай ми втори шанс. Изпрати ни един кораб.

Две минути по-късно вижда как един кръст пробива мъглата, оказва се мачтата на кораба, който ги спасява. На всичкото отгоре, малкият кораб се казва Second Chance (Втори шанс). Джери решава, че това далеч не е съвпадение, а чудо, смигване от Господ. На всичкото отгоре, когато стигат на брега, намират Буга жив и здрав. Оттогава Джери Понсън е проповедник в църквата. „Вероятно ролята на синхроничностите е да ни върнат към линията на нашата съдба и към кардиналните точки от живота ни, през които трябва да минем, независимо какви избори правим“, казва авторът на „Невъзможни съвпадения“.

 Паралелни светове

 На 4 януари 2010 г. на 93-годишна възраст умира японският инженер Цутоми Ямагучи. Той е единственият човек, признат от японското правителство за оцелял от избухването и на двете атомни бомби. На 6 август 1945 г. Ямагучи се разхожда само на два километра от мястото, където пада бомбата в Хирошима.

Цутоми Ямагучи

Науката е единодушна: напълно невъзможно е да остане жив човек в диаметър от петнадесет километра. Но Ямагучи постъпва в болница само с леки изгаряния по лицето и ръцете и два дни след това е изписан. Връща се у дома в Нагасаки, за да види току-що родената си дъщеря. Когато на 9 август е пусната втората атомна бомба, той е на три километра от епицентъра и отново оживява. Превръща се в „двоен хибакуша“, или безсмъртен, диаболичен герой. Той посвещава живота си на борбата против ядрените оръжия. За случилото се няма никакво научно приемливо обяснение. „Все едно се получава някаква засечка в „системата“ и за Цутоми Ямагучи тя става невалидна, сякаш той живее в един паралелен свят“, казва Джозеп Гихаро.

Мистериозен ангел пазител

В книгата си Джозеп Гихаро разказва случай на „синхронична защита“, случила се на негова колежка – журналистка, Йоланда. Дълго време със съпруга й неуспешно опитват да имат дете. При поредната бременност една вечер гинеколожката й съобщава фаталната новина, че сърцето на зародиша е спряло и я изпраща при хирург, който да изчисти матката. Докато Йоланда, съсипана, чака да подготвят хирургическата зала, в стаята влиза облечен в бяла лекарска престилка мъж, когото тя взима за лекар. Той отново я преглежда и й казва, че има втори зародиш, който вероятно е жив. С известна тържественост й казва: „Кажете го на лекарката“ и излиза. Гинеколожката решава, че става въпрос за плод на фантазията й под ефекта на травматичната новина. Успокоява я и се опитва да я убеди да свикне със загубата на бебето. Йоланда не спира да й повтаря „Докторът така ми каза“, докато в един момент гинеколожката се вижда принудена да й отвърне: „Тук няма никакъв друг дежурен доктор“. Все пак й правят нов преглед и действително откриват втори жив зародиш. Йоланда кръщава дъщеря си Анхела, на своя ангел пазител. Мъжът в докторска престилка никога повече не се появява. Според Гихаро за такива случаи не можем да очакваме научни доказателства. „За да влезем във вибрацията на ангелите, ни трябват сърце, вяра и безусловна любов“, казва той.

Синхро фаталност

Хърватският учител по музика Фране Селак успява да избегне смъртта седем пъти. През 1962 г. влакът, с който пътува за Дубровник, излиза от релсите и пада в реката. Той се спасява само с леки наранявания. Дава си обещанието никога повече да не пътува с влак.

Фране Селак, Снимкa:Youtube

Година след това е единственият оживял от самолетна катастрофа. След три години се спасява и от катастрофа с автобус. През 1970 г. катастрофира с автомобила си, но успява да се измъкне от него секунди преди той да избухне в пламъци. През следващите години попада в още две тежки катастрофи. През 2003 г. Селак печели близо един милион долара от националната лотария.


Посланието трябва да бъде разшифровано

 

Египетската актриса Зубайда Тервот и Дженифър Лоурънс

„Съвпаденията не се подчиняват на познатите ни закони. Имаме усещането, че нещо свръхестествено има контрол над всичко, което се случва. Някаква могъща сила, която още не можем да обясним“, споделя Гихаро. Той смята, че част от съвпаденията можем да обясним с психологическо въздействие, друга с физически феномени, а има и такива, които не можем да обясним по никакъв начин. Той намира и трите за еднакво вълнуващи. „Няма как да не признаем, че синхроничностите ни изпращат сигнали. Посланието може да бъде разшифровано единствено от човека, на когото се случва. Понякога за това трябва да минат много години. Хората с по-бохемски живот са по-склонни към преживяване на такива съвпадения. Препоръчва се да се доверяваме повече на интуицията си, защото разумът често блокира възможността за интерпретация. Също изглежда разумно да вземем предвид сигналите, ако смятаме, че сме успели да ги разгадаем. В противен случай ще бъдем върнати отново към ситуация, която е в синхрон с по-важните линии на нашата съдба. Ако пренебрегнем съвпаденията много пъти, това може да ни отведе и до фаталността“.


Двойници от миналото

 Преди 13 г. канадският фотограф Франсоа Брюнел започва проект за търсене на анонимни двойници по света, които снима. Те нямат никакви роднински връзки, но чертите им са на практика идентични. Все повече известни вече „познават“ свои двойници от миналото. Сред тях са Никълъс Кейдж, Джон Траволта, Матю Макконахи, Алек Болдуин и Джордж Буш. Според Брюнел всички имаме по седем двойници някъде по света.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Астронавтка на НАСА ще гласува за президент на САЩ от космоса

Кейт Рубинс е в Звездното градче в Русия и се подготвя в средата на октомври да се отправи заедно с двама космонавти на шестмесечна мисия на Международната космическа станция

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Астронавтката на НАСА Кейт Рубинс съобщи пред Асошиейтед прес, че възнамерява да подаде гласа си на президентските избори в САЩ от космоса, на повече от 400 километра над Земята.

Рубинс е в Звездното градче в Русия и се подготвя в средата на октомври да се отправи заедно с двама космонавти на шестмесечна мисия на Международната космическа станция.

„Мисля, че за всички е много важно да гласуват“, каза Рубинс. „Щом можем да го правим от космоса, убедена съм, че хората могат да го направят и на Земята“.

Повечето от американските астронавти живеят в Хюстън. Законът в щата Тексас позволява електронно гласуване. От контролната зала на мисиите на НАСА препращат електронната бюлетина до МКС и след това препраща вече попълнената бюлетина към местната избирателна комисия.

Според Рубинс е въпрос на чест да имаш възможността да гласуваш и от космоса. И преди американски астронавти са го правили. Рубинс и Шейн Кимброу вече са подавали бюлетини от борда на МКС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Берковица – градче като длан под могъщия Ком

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Ах, каква чудна природа тука, в това непознато райче.“ Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера.

Старинна и съвременна, Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковска река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.

Пшеница и овце с червеномеден цвят

 отглеждат обитателите на Берковския край още от шестото хилядолетие пр.н.е. Те дават названията на върхове, на млекарски треви – комунига, къпина, и на Млечния път (Кумовата слама). Така и до днес ги наричат тук.

През желязната епоха – първото хилядолетие пр.н.е., Берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а през средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. Траките изграждат крепости по стратегическите височини, обработват желязо и плавят злато в поречията на Златица и Врещица.

Началото на новата ера се ознаменува с римското господство над местното тракийско население. За развитието на икономиката и културата през първите векове говорят богатите находки в разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале.

Преди повече от век Феликс Каниц пише: „Берковица има очарователен вид. Разположен сред гористи хълмове и сенчести усои, разхладен от безкрайно течащи води, той без съмнение един ден ще стане

място за летен отдих

 на хората от земите около Дунава.“ Предвиждането на Каниц се сбъдва. В началото на нашия век, наред с популярния национален балнолечебен курорт Вършец, добива известност и Берковица като планински, климатичен, пък и като плодолечебен курорт.

Берковските туристи построяват първата туристическа хижа в местността Покоя. Всъщност туристическото движение в Берковица започва още след Освобождението от османско иго, когато Иван Вазов повежда дружина от млади берковчани към връх Ком.

Над село Бързия, при цепене на гранит край реката, бликва минерална вода. Започва сондиране и едновременно с това се изгражда и балнеолечебница. Наблюдават се благоприятни биоенергетични условия за лечение, закаляване и спорт. Всичко това прави възможно почти целогодишното курортно използване на тази зона, която е твърде подходяща за климатотерапия при сърдечносъдови, ендокринни и кожни заболявания, неврози, бронхиална астма и др.

Днес националният курорт Берковица е една блестяща перла върху зеления губер в полите на Западна Стара планина, която мами любителите на природата, на историческите забележителности, на красивата панорама.


Часовниковата кула

Най-отличителният архитектурен паметник в центъра на града – негов символ и емблема – е старинната часовникова кула.

Строена е през 1762-1764 г. и е висока 21,42 м, но имената на майсторите не са известни. Тясна дървена стълба извежда до върха на кулата, където са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от тогавашните власти металическа емблема – полумесец и знаме. Върху нея на 4 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.

Часовниковата кула – съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът неизменно измерва времето с медения си звън и съобщава, че го има българското.


Вазов и Берковица са неделими

Иван Вазов живее в Берковица около година и половина – през 1879-1880 г. Тогава той е млад, но вече известен поет, пристигащ, за да поеме задълженията си на председател на окръжния съд. В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които се съдят за имоти, клевети и кучета и които по-късно стават персонажи от негови произведения.

Вазов признава, че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. Той записва много народни песни, предания, легенди, действителни случки, разкази на участници или очевидци на едно или друго събитие и използва това градиво за своето творчество.

Къщата музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. Правят впечатление нейната украса и наредба. На горния етаж вниманието привлича резбованият потон в голямата одая с долапи, камина, стенописи и миндерлъци. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Събират се книги за българска библиотека на остров Тенерифе

Инициатор е сънародничката ни Нели Кирилова, която от години живее в Испания. Тя е дарител и на първите книги

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Създадоха българска библиотека на остров Тенерифе. В момента в България е започнала кампания за попълване на колекцията от книги на български език, съобщи bTV. Инициатор е сънародничката ни Нели Кирилова, която от години живее в Испания, а по идеята работи от две години.

Първите 70 книги във фонда са от личната й сбирка, те наброяват над 1000 тома. Библиотеката е наречена DAS VIDA, което в превод означава „Даваш живот“.

„Първоначално започнахме с лични срещи, от ръка на ръка раздавахме книгите, но февруари месец получихме покана – библиотеката да бъде в един прекрасен биомагазин и тя вече е публично достояние. По време на карантината се наложи да затворим първата седмица, при нас ограниченията са много строги, но реших, че сега е моментът, хората не бяха на работа, имаха достатъчно време да четат и направихме верига от хора, които разпространяваха книгите“, разказва Нели Кирилова.

В кампанията се включва и русенското читалище „Ангел Кънчев“, което дарява осем кашона с книги.

„Това, което е като многоекземплярност за нашата библиотека и не ни е нужно, решихме, че можем да бъдем полезни на българите в чужбина. Страхотно, е че сънародниците ни искат по някакъв начин да поддържат българщината, да бъдат съпричастни“, казва библиотекарката Кармен Димитрова.

Нели се радва, че среща голяма подкрепа от страна на българите в България. „Една от нашите идеи е да разпространяваме български автори, да се чете за тях, за съвременни български автори, защото много от хората са в чужбина над 20 години. Искаме да ги каним да гостуват в Испания“, споделя българката.

Българската общност в Тенерифе има и други инициативи, които ги свързват с родината – танцов състав, благотворителна асоциация, а през октомври ще отвори врати и първото българско училище.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в newsletter, Антъни Хопкинс, Дженифър Лоурънс, Зубайда Тервот, истории, мистерии, Момичето от Петровка, съвпадения, Фране Селак
Наказан с пица: Кошмарът на един белгиец

Защо позвъняването от доставчика на пица може да се превърне в истински кошмар?

Затвори