Учени от Швеция са открили четири нови вида бавноходки – микроскопични безгръбначни, известни със своята устойчивост на екстремни условия.

Един от видовете – Xerobiotus gretae, е кръстен на младата шведска екоактивистка Грета Тунберг. Авторите на изследването отбелязват, че по този начин отдават почит към приноса й за опазването на околната среда и в борбата срещу климатичните промени.

С новооткритите видове броят на бавноходките, обитаващи Швеция, става 116. В екстремни условия въпросните създания изпадат в състояние на анабиоза, което може да продължи с години и дори десетилетия. Една от най-невероятните „суперсили“ на бавноходките е устойчивостта на радиация.

Навални, СЗО и Грета Тунберг с номинации за Нобелова награда за мир

Интересното е, че това не е единственият вид, кръстен на Грета Тунберг. На името на екоактивистката са наречени също дребни охлюви от Борнео и микроскопична буболечка от семейство Ptiliidae.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

На 3 март, националният празник на България, един от най-мощните и красиви водапади в света, Ниагарският, свети с цветовете на българското знаме. Той е най-широкият и най-мощният водопад в Северна Америка. Ниагара всъщност се състои от три водопада, които пресичат границата между САЩ и Канада, по-специално Ню Йорк-Онтарио. Както Bridal Veil Falls, така и American Falls се намират в САЩ, докато Horseshoe Falls е на границата между Канада и САЩ.

 Разположени на река Ниагара

която се оттича в езеро Онтарио, тези водопади имат най-висока скорост на водния поток от всички в Северна Америка. Максималното количество вода, преминаващо през водопада през върховия сезон, е 5700 м³/с. И вси това го прави не само внушителен, но и един от най-красивите в света.

Водопадите като цяло са сред най-величествените природни творения и това ги прави привлекателни за милиони хора по света, пише Profit. Ето някои от най-уникалните в света.

Игуасу – невероятна красота

Игуасу са сред най-значимите водопадни системи на земята. Технически те са разположени на границата между Бразилия и Аржентина, като около 80% от падовете се намират в Аржентина и 20% в Бразилия.

Името „Игуасу’ „е дума на тупи, която означава вода.

Виктория – дълъг над 1.6 км

Виктория

Водопадите Виктория се намират на река Замбези, точно на границата между Зимбабве и Замбия. На 16 ноември 1855 г. Дейвид Ливингстън ги открива и кръщава на кралица Виктория.

Оригиналното му име обаче е Mosi-oa-Tunya, което се превежда като „дим, който гърми“. Въпреки че не е нито най-широкият, нито най-високият водопад на земята, той е двойно по-висок от Ниагарския и е известен със своята неземна красота.

Тугела – най-високият в Южното полукълбо

Тугела

Тугела е сезонен водопад в Южна Африка. Обикновено се приема като втория най-висок водопад в света. Комбинираният пад на петте му части е приблизително 948 метра. По време на дъждовния сезон обикновено се вижда от главния път, който води към парка.

Айсгарт – най-известният в Англия

Айсгарт

Това са тройни водопади, заобиколени от земеделски земи и гори. Издълбани са от река Уре близо до село Айсгарт в Йоркшир Дейл, Англия. Привличат милиони посетители повече от два века.

Освен водопадите, има и туристическа пътека, която се вие през долината, предоставяйки на посетителите страхотна гледка към околността.

Анхел – най-високият водопад в света

Анхел

Анхел е най-високият непрекъснат водопад в света с обща височина 1054 м. Разположен във Венецуела, той е известен още като salto angel.

Наречен е на американския авиатор Джеймс Крофорд Ейнджъл, който го „открива“ на 16 ноември 1933 г. и го прави известен по целия свят.

Детифос – най-мощният водопад в Европа

Детифос

Националният парк Vatnajökull в Исландия е дом на водопада Детифос – най-мощният водопад в Европа. Той води началото си от близкия ледник, чийто утайки се оттичат, придавайки на водата сиво-бял цвят.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

В Северозападна България, на 16 км от Берковица, се намира малкото живописно планинско село Балювица. Край селото, на място, обвито в мистерии, тече лековита вода. Водата е богата на магнезий. Освен че лекува заболявания на очите, повлиява добре нервната система и стомашно-чревни неразположения. Измиването с нея помага срещу пърхот и дерматити.

Аязмото там съществува от векове.

След земетресението във Вранча

през 1977 г. е затрупано от скали, но чудотворният ручей си намерил път и отново потекъл. Напълно възстановено е на 29 юли 2005 г. На този ден се събрали хора от всички краища на България, тъй като чудният извор е бил осветен лично от епископ Нестор.

Скалната ниша над него е подредена с икони на Божията майка и дарове, поднесени от благодарни хора. В Балювица хората вярват в силата на живата му вода.

За целебната сила на водата може много да ви разкаже и Ана, която ни посрещна пред портите на църквата „Света Троица“ в Балювица.

„Много хора идват до кладенеца, за да търсят цяр за болежките си – разказа ни Ана, когато пристигнахме на полянката пред светата обител, откъдето тръгва пътечката към лековитото кладенче. – И сега горе ще видите 5-6 души. Носете си шише, за да си налеете вода за вкъщи. Водата

 не променя вкусовите си качества

 месеци наред“, разкрива още тя.

Друга любопитна подробност за лековитото кладенче е тази, че водите му минават през златна жила. Иманяри се пробвали преди време да достигнат до златото, но не успели, изровили обаче друго съкровище – книги.

За село Балювица има и други прелюбопитни истории. Днес в иначе живописното селце живеят около 60 дущи. Най-популярният жител е починалият през 1991 г. поет Младен Исаев.

До аязмото се стига по криволичеща

 живописна 250-метрова пътечка

през гората и покрай реката, последните метри от която представляват дървено мостче.

Изцелени хора са окачили на скалите над изворчето икони на св. Богородица и Исус Христос в знак на благодарност, както и мраморна плоча с надпис „Лековно кладенче“. Местните разправят, че след пиене на вода от изворчето се усилва апетитът при злояди деца.

Село Балювица се намира на 98 км от София и на 16 км от Монтана. За да стигнете до изворчето, трябва да минете по пътека, застлана с дребни камъчета. Непосредствено преди самото място има дървено мостче с парапет от клони. Изворчето се намира непосредствено след края на моста, във високи скали. Водата излиза от метален чучур. Местните жители често се разхождат до мястото и пълнят съдове с вода, от която пият за удоволствие и лек.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК