Открийте ни и в

САЩ

Не социализъм, а умен капитализъм

публикувано

на

Рана Форухар, „Файненшъл таймс“

Репутацията на икономистите, точно както дължината на полите, е подвластна на модата. През последните десет години Джон Мейнард Кейнс получи ново признание, а Хаймън Мински в момента се радва на популярност. Мисля, че е време Джон Кенет Галбрейт да получи своята слава.

Концепцията за „компенсиращата сила” на либералния икономист, изложена в книгата му от 1952 г. „Американски капитализъм”, е критика на гледната точка, че пазарът знае най-добре, която доминира американската политическа икономия от времето на Роналд Рейгън. Няма по-добър момент от сегашния да я препрочетем.

Въпреки много дискутирания възход на младите „социалисти” (не мисля, че са такива) американците все още приемат идеята, че частният сектор винаги

 разпределя ресурсите по по-ефективен начин

от обществения. Това е мит, който отмира трудно дори на фона на скандалите във фирмените бордове, експлозията на непродуктивен корпоративен дълг и обърнатата крива на доходността на ДЦК, която вещае рецесия в САЩ.

Политиците от всички партии са съгласни, че за да създадем реален и траен растеж, имаме нужда от свястна инфраструктура, модерна образователна система и здравна реформа. Частният сектор обаче разполага с малко стимули, за да се заеме с тези неща. Изграждането на пътища и управлението на публични училища и болници просто не е толкова печелившо колкото построяването на луксозни апартаменти или финансовите спекулации.

Както Галбрейт би се съгласил, пазарите също така не са в състояние да се справят с по-широките икономически и социални ефекти от климатичните промени и неравенството в доходите. Очевиден пример е растящият студентски дълг, който се превърна в пречка за цялостния икономически растеж. Пазарните цени не могат да обхванат всички разходи, които тези проблеми създават.

Галбрейт би се съгласил, че корпорациите могат да бъдат

 точно толкова бюрократични и нефункционални

(ако не и повече), колкото и правителствата. Неговата книга от 1967 г. „Новата индустриална държава” изследва това как големите компании са движени повече от нуждата да оцелеят като организации, отколкото от сигналите на търсенето и предлагането. Той предвиди, че с подема на такива организации ще намалеят иновациите и предприемачеството. Точно това се случи, когато икономиката започна да бъде доминирана от компании суперзвезди.

В безкрайното преследване на печалбата много компании просто местят пари от единия джоб в другия с цел краткосрочни счетоводни резултати, без да правят истински иновации.

Живеем в свят, в който пазарите не могат да приемат дори минимално вдигане на лихвите, без да се понижат, и в който спестените чрез данъчните облекчения средства не се насочиха към капиталови инвестиции, а към обратни изкупувания на акции, които пък бяха подпомогнати и от дълговите емисии при въпросните ниски лихви.

Може ли някой наистина да твърди, че пазарите насочват ресурсите ефективно? Не казвам, че имаме нужда от централно планиране. Галбрейт веднъж го каза добре: „Аз съм прагматик. Където пазарите работят добре, аз съм за тях. Където правителството е необходимо, аз съм за това. Не подкрепям пълната приватизация или пък абсолютната държавна собственост. Аз подкрепям това, което работи в конкретния случай.” Политиците от двете страни на политическия спектър трябва да се вслушат в тези думи.

Ние обичаме прости и въздействащи изявления като наблюдението на Рейгън, че „правителството не е решение на проблема, а е самият проблем”. Аргументът за

добрия частен и лошия държавен сектор

обаче просто не е верен.

Време е политическите консерватори, икономическите неолиберали и главните изпълнителни директори да приемат всичко това. Безкрайно съм обезсърчена да чувам от толкова много американски корпоративни лидери оплаквания, че правителствата не могат да свършат нищо, след като те самите плащат на скъпи счетоводители, за да избегнат колкото се може повече данъци.

Време е да признаем, че непрекъснатите данъчни съкращения не вкараха повече пари в реалната икономика въпреки честите некоректни твърдения на бизнеса, че те ще доведат до траен растеж над средния. Вместо това те доведоха до дупки по магистралите и до несигурни мостове.

Нека да опитаме нещо ново. Нека спрем да приемаме, че пазарът винаги е прав. Нека да плащаме данъците си, да модернизираме социалните си системи, да регулираме подобаващо пазарите, да прилагаме антитръстовото законодателство, за да защитим цялостната икономическа екосистема, а не само най-големите компании.

Нека преоткрием социалния договор. Това не е социализъм, а по-умен капитализъм. Мнозинството може би още не вярва в това, но Галбрейт често е цитиран да казва, че „в икономиката мнозинството винаги греши”.

 

САЩ

Тръм иска да спре децата на имигрантите от училище

публикувано

на

Администрацията на президента Доналд Тръмп от месеци опитва да си извоюва правомощия, с които да спре децата на нелегалните имигранти от училище. По този начин висшите помощници и съветници на Тръмп смятат, че ще намалят незаконното преминаване на южната граница на Щатите. Сега явно изглежда, че усилията им ще дадат резултат.

Старши съветникът на Тръмп Стивън Милър беше движещата сила на тези промени, които се готвят още от 2017-а година. Тогава се появха слухове, че той е притискал служители на кабинета и членове на Съвета за вътрешна политика на Белия дом да придвижат това решение. Идеята тогава беше тези идеи да се приемат без одобрение от Конгреса. Сега усилията му най-вероятно ще бъдат увенчани с успех.

С ново правило Тръмп ограничава зелените карти, US гражданството и легалната имиграция

Единствената пречка остава решение на Върховния съд от 1982-а година, което гарантира достъп до държавните училища на всяко едно дете в Америка.

Опитите на Тръмп и администрацията му са част от пакет мерки, с които се опитва да се ограничи нелегалната имиграция. Беше прокарано и ново правило по-рано през седмицата, което може да попречи на имигрантите да станат законно постоянно пребиваващи, ако използват държавни помощи.

Всеки имигрант, използвал Medicaid, обществена помощ за жилищно настаняване или храна за повече от 12 месеца, може да бъде спрян от получаването на статут на постоянно пребиваващ съгласно новото правило.

Агенти под прикритие издали арестуваните в Мисисипи имигранти

Тези решения на Тръмп разгневиха демократите в Америка, които обявиха това за жестоко. Те разкритикуваха президента по отношение на имиграционните политики, включително и идеята му мигранти от Централна Америка да подават молба за убежище в Гватемала, вместо в САЩ.

Продължете по-нататък

САЩ

Бюджетният дефицит на САЩ скача до 1 трлн. долара

публикувано

на

от

Бюджетният дефицит на САЩ се очаква да достигне 1 трлн. долара през 2020 г. – две години по-рано от предишните очаквания. Това показват данните на Бюджетна служба към Конгреса, цитирани от Bloomberg.

В средносрочната бюджетна програма на правителството беше заложено достигане на подобна „дупка“ чак през 2022 г. Следващата година ще е първата след 2012 г., в която годишният бюджетен дефицит ще достигне тази стойност.

Въпреки обещанията на Тръмп, рекордно висок търговски дефицит в САЩ

Икономическият растеж на САЩ се очаква да нарасне с 2.3% през четвъртото тримесечие на тази година и с 2.1% през следващата. След това, до 2029 г., растежът ще се забави до около 1.8%.

Икономистите не спират да предупреждават, че рецесията може да е на хоризонта, като един от ключовите показатели за състоянието на икономиката – кривата на доходност, за кратко се обърна миналата седмица, вещаейки рецесия.

Проучване на Bloomberg показа, че възможността САЩ да изпаднат в рецесия в рамките на следващите 12 месеца е 35%.

Нарастването на американския дълг, което е пряко следствие от постоянните дефицити, може да увеличи напрежението върху икономиката, която се намира в най-дългия си период на експанзия. Това е тревожен факт на фона на продължаващата търговска война на Тръмп с Китай, която забавя някои инвестиции, увеличава песимизма на потребителите и забавя глобалния растеж, пише Bloomberg в своя анализ.

Партия на дефицита: Тръмп и републиканците вдигнаха дефицита на най-виското ниво от 6 години

„Фискалната перспектива на нацията е предизвикателна“, казва Филип Суаджел, директор на Бюджетната служба. „Федералният дълг, който вече е висок и по историческите стандарти, е поел по неустойчив курс, като се очаква да нарасне още след 2029 г. заради застаряването на населението, нарастването на разходите на глава от населението за здравеопазване и нарастващите разходи за лихви“, добавя той.

Бюджетният дефицит ще се увеличи до 1.01 трлн. долара до края на 2020 г. от 960 млрд. долара тази година.

Като дял от БВП се очаква дефицитът да нарасне до 4.6% през следващата година от 4.5% през тази.

Дефицитът се разшири при Тръмп на фона на републиканския пакет за намаляване на данъците, който беше оценен на 1.5 трлн. долара.

За последно САЩ са имали дефицит по-голям от 1 трлн. долара между 2009 и 2012 г., когато бившият президент Барак Обама отпусна голяма спасителна помощ за финансовите пазари и беше осъществен план за изваждане на страната от кризата.

Продължете по-нататък

САЩ

Тръмп развързва ръцете на кметовете, сами ще решават дали да приемат бежанци

публикувано

на

Администрацията на Тръмп обмисля нова политика, която би позволила на местните власти да откажат влизането на бежанци на територията на градовете си.

Според проекта “правителството ще преселва бежанци само там, където съответната държавна и местна власт е дала съгласие това да се случи”.

Заради бежанците Тръмп въвежда 5% мито за всичко внесено от Мексико

Ако местната власт не се съгласи да приеме бежанци, федералното правителство ще трябва да намери друго място, според проекта, готвен от Тръмп. Изключение ще има само в случай, че роднини – съпрузи или деца вече обитават определения район. Тогава властите ще са по-благосклонни.

Организациите, които защитават правата на бежанците отдавна се настояват именно за последното изключение. Те искат преместването на бежанците да се случва в райони, където вече живеят хора от същата страна, за да създадат усещане за общност за бягащите от насилие и преследване.

Питър Бугаард, който е работил по въпросите на миграцията в Белия дом по времето на Обама, заяви, че новият закон ще попречи на религиозните организации, като Католическата църква, да преселват имигранти в щати в цялата страна.

Новите промени идват в момент, когато администрацията на президентът Тръмп обсъжда как и дали да намали приемането на бежанци от началото на октовмри. За 2016-а година лимитът е бил 85 000 души, а през тази година той е ограничен на 30 000. Според източници от Белия дом, се обмисля още по-голямо намаляване на бройката.

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама