312 компании вече са оттеглили рекламите си от онлайн гиганта Facebook. Кампанията за лишаването на социалната мрежа от приходи от реклама е заради неуспешните опити на Facebook да спре езика на омразата. Изтеглянето на рекламодателите доведе до сериозни загуби в пазарната стойност на компанията. Те се оценяват на $56 млрд., съобщава „Нова телевизия“.

Кампанията “#ДаСпремОмразатаЗаПечалба” призовава рекламодателите да прекратят отношенията си с Facebook за месец юли. А причината – липсата на действия от страна на Facebook за контрол на публикациите.

Според експерти, най-вероятно от Facebook не са очаквали подобна мащабна реакция. Голяма роля играят и наближаващите президентски избори в Съединените щати.

„Изборите са ноември. За Facebook това е момент на осребряване на печалби. Те знаят, колко много пари има в такива моменти. Ако сега не се действа, това ще бъде продължено, за да има още по-голям натиск върху Facebook. Лично аз очаквам, че ще се задействат нещата и това ще доведе до инвестиции.”, обясни експертът по дигитален маркетинг Георги Малчев. Но отбелязването на всички проблематични публикации не е печелившо за Facebook.

„Това е огромна инвестиция на ресурс за тях. Последните две, три години те много се пазят от всякакви инициативи и отговорности, при които да кажат – да, ние ще го направим, защото за тях това е огромна инвестиция.”, добави експертът.

А самият директор на Facebook обеща – всички публикации, които са в нарушение, ще бъдат отбелязани за потребителите, включително и предизборни такива. Изключение правят само постове, призоваващи към насилие – те ще бъдат незабавно премахвани. „Няколко пъти в годината решаваме да оставим публикации, които са в нарушение на правилата, защото смятаме, че обществения интерес е по-важен от рисковете. Мисля, че е важно хората да могат да видят това съдържание сами за себе си.”, заяви Марк Зукърбърг.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Във вторник (30 юни), на фона на новия мрачен рекорд, поставен от САЩ по отношение на броя на новозаразените с коронавирус, фондовата борса в Ню Йорк остави зад гърба си най-силното си тримесечие от повече от две десетилетия.

Това беше само една спирка за пазарите на акции след пролетното влакче на ужасите, когато индексите се сринаха, започвайки 5-дневно възстановяване, пише в коментар за The New York Times Стивън Ратнър, бивш съветник на министъра на финансите от времето на президента Барак Обама, пише invetor.bg.

Волатилността през тази година може да е изключителна, но това е само поредното от много явни разлики между акциите и икономиката. Например, през март 2009 г., когато месечните загуби на работни места да надхвърлят 700 000, цените на акциите рязко приключиха 17-месечния си спад и започнаха възстановяване, което по същество продължи до нахлуването на вируса.

Какво предизвиква това? Защо икономика, която претърпя най-големия крах след Голямата депресия, поне до момента не е нанесла трайни щети на пазара, който се очаква да отразява състоянието на икономиката или поне на корпоративните финансови отчети?

Някои считат, че проблемите на икономиката ще бъдат краткотрайни; V-образното възстановяване скоро ще се разгърне, като вероятно борсата просто гледа към този момент. Други се позовават на увеличаването на покупките от страна на малките индивидуални инвеститори.

Според Ратнър обаче най-големият двигател за растежа на цените на акциите е огромното количество ликвидност, която Федералният резерв инжектира във финансовата система, в опит да противодейства на депресивното икономическо въздействие на вируса.

Това тласка лихвените проценти до рекордни нива, превръщайки облигациите и другите инструменти с фиксиран доход в инвестиции с ниска възвръщаемост. Например, индексът на Standard & Poor’s, който следи търговията с акции на 500 компании, понастоящем има доходност от дивиденти в размер на 1,9% в сравнение с 0,7% по 10-годишните американски държавни ценни книжа.

Сега инвеститорът вече може да реализира повече по отношение на текущия доход от акции, отколкото от висококачествени книжа с фиксирана доходност.

Съвпадение или не, в деня, когато Фед обяви мащабната инжекция ликвидност, спадът на пазара се забави и започна постепенно възстановяване на акциите.

„Не се бори с Фед“ е мантра за инвеститорите от десетилетия.

Честно казано, Фед не е единственият фактор, влияещ на пазара. Отделни инвеститори, търгуваха активно, подпомагани от комисионите, които основните онлайн брокери свиха до нула.

Това създаде някои странни аномалии: След като пандемията понижи цената на акциите на Hertz под 1 долар и компанията подаде заявление за защита от фалит, малките инвеститори се включиха и изпратиха цената на акциите ѝ до малко над 5 долара, въпреки че акционерите рядко получават материални постъпления по време на процедура по фалит.

Въпреки това, като цяло, данните за финансовите потоци не показват – поне засега – достатъчно нови средства от малките инвеститори, които идват на пазара, за да отчетат материално бързото и силно възстановяване.

А цялостното силно представяне на акциите прикрива факта, че пазарът е признал, че печалбите на бързо развиващите се технологични компании не са били значително засегнати от пандемията, докато значително по-цикличните компании от сектора на производството, търговията на дребно и други подобни бизнеси страдат най-силно.

Откакто пазарът достигна своя връх на 19 февруари, технологичният индекс Nasdaq нарасна с 4%, докато Dow Jones Industrial Average, който е по-ориентиран към цикличните компании, спада с 12 на сто.

Въпреки това, много легендарни инвеститори – от Стенли Друкенмилър до Пол Тюдор Джоунс – остават дълбоко загрижени за разликата между цените на акциите и икономическите основи.

Докато броят на новозаразените с коронавирус продължава да расте в САЩ, цените на акциите паднаха масово, както стана в петък, 26 юни, като след това те бързо се стабилизираха.

Така че в момента, въпреки че президентът Доналд Тръмп вероятно има друго мнение по въпроса, високите цени на акциите не са знак за силна икономика.

И в дългосрочен план, мнението на професионалните инвеститори, че цените на акциите в крайна сметка трябва да се приведат в съответствие с икономическите основи, ще надделее.

За Ратнър тези основи изглеждат „страшно“. Увеличаването на броя на заразените заплашва да върне блокировките и забави повторното отваряне на икономиката. В най-добрия случай възстановяването вероятно ще е продължително, особено за индустрии като хотелиерството и ресторантьорството и пътуванията.

Без стабилна икономика е малко вероятно корпоративните печалби да се възстановят напълно. За да разберем кога може да настъпи това възстановяване, е необходимо да следваме внимателно пътя на вируса, както и реакциите на Фед, заключва Ратнър.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

След избухването на пандемията – спад на парите, които cънародниците ни в чужбина пращат у нас, показват данните на Българската народна банка, цитирани от bTV.

Ако за първото тримесечие на миналата година сумата, коя то емигрантите са изпратили, е близо 300 милиона евро, то за първите три месеца на тази година тя е 227 милиона евро.

Разбивката показва, че най-много средства са дошли от Германия – близо 47 млн. евро. По-значителни суми са изпратили и българите от Съединените щати и от Испания. Но и от трите страни средствата са по-малко в сравнение с 2019-а.

Децата на Валентина Коцева от 15 години живеят зад граница. Макар и далече, подкрепят близките си финансово, най-вече за да стегнат наследствен имот в село Лютиброд:

„За ремонти, тука съм правила доста ремонт, в София, където живея, когато се наложи да се купи нещо голямо, примерно хладилник, пералня, в такъв дух ми помагат, сега обаче няма да дойдат“, обяснява Валентина.

Кризата с коронавируса прави по-труден живота и навън. И Валентина вече не разчита на помощ оттам:

“Да искам пари, при положение, че и те изпитват затруднения, някак си не върви, плащат им непълна заплата в някои моменти”, казва Валентина.

Така сумите изпращани у нас намаляват.  Не само заради намалелите приходи на постоянно живеещите българи зад граница, като децата на Валентина, но и заради сезонните работници. Те бяха сред първите завърнали се в COVID-кризата.

“Най-вероятно ще има още едно свиване във второто и третото тримесечие, зависи от това колко е дълбока кризата, колко са отворени границите, каква част от българите в чужбина ще загубят своите работни места“, смята Адриан Николов – ИПИ.

Освен намаляващите финансови потоци от чужбина, от началото на годината намалява и ръстът на БВП:

„Най-вероятно жизненият стандарт няма да расте с темпа, с който бяхме свикнали да расте през последните 5-6 години“, обясни Николов.

За най-засегнатите домакинства от кризата икономистите препоръчват да се помисли за безвъзмездна финансова помощ от държавата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК