100 българи получават заплати над 300 000 лева не месац, докато най-нископлатените работници в страната взимат окоо.ло 560 лв. Това сочат данните на НАП за доходите на българите през 2019 година.

Така излиза, че България е не само държавата с най-ниски доходи в ЕС, но и с най-голямо неравенство в доходите. Според Евростат най-богатите 20% от населението в страната получават 8.2 пъти повече в сравнение с най-бедните 20%, като средно за ЕС разликата е 5.2 на сто, пише mediapool.

Топ 5 на българите с най-високи заплати на база официалните им доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения (например договори за управление) са декларирали за 2019 г. около 10 -15 млн. лв. годишен доход, което прави малко под или малко над 1 милион лева на месец доход само от труд, става ясно от отговори на приходната агенция. От няколко години насам НАП не дава по-детайлна информация за най-високите официални доходи у нас, за да не разкрива индивидуализирани данни.

От НАП съобщиха още, че „декларираният облагаем доход за топ 100 лица с най-висок доход по трудови правоотношения за 2019 г. е 370.6 млн. лева, а декларираният данък за тези доходи е в размер на 37 млн. лева“. Това означава, че въпросните 100 българи получават средно около 308 000 лв. на месец за труда си. В същото време най-нископлатените работници получаваха 560 лв. на месец, а средният служител на трудов договор – около 1300 лв. Тоест 100-те най-високоплатени наемници в България миналата година са получавали на месец парите, които средностатистическият работник изкарва с труда си за около 20 години.

По-подробната разбивка на официалните доходи на българина от труд, декларирани пред НАП през 2019 г., показват, че общо 1.5 милиона българи от общо 2.4 милиона работещи имат доход по-малък или равен на 1000 лв. на месец. Други около 600 000 души взимат между 1000 и 2000 лв. на месец, което значи, че близо 90% от работещите българи са по-малко или повече бедни.

Доход над 5000 лв. на месец получават около 65 000 души, а хората с високи доходи, които получават за труда си над 30 000 лв. на месец са към 4000 души по данни от декември 2019 г., които включват и коледните бонуси.

Нито един ден от летните месеци не е проспан. Така здравният министър Костадин Ангелов коментира упреците към управляващите, че заради бездествие през лятото са допуснали сегашната COVID криза.

За да бъде по-убедителен, той обясни подробно пред bTV каква организация на системата е направена още юли месец и дори го нарисува, докато говореше.

Ето и обясненията му за рисунката:

„Нека да започнем от месец юли – заповед, издадена за всички участнизи в здравоопазната система. Проверка на всяка една област на територията на България… Това да е картата на България.
Организация на всеки един областен медицински щаб какви легла да разгърне във всяка една болнична структура.
Организация с РЗИ, с полицията, с пожарната, допълнителни коли, които да бъдат предоставени от органите на държавата.
След това беше възприета строга организация по обезпечаване с лични предпазни средства на всяка една област, с лекарства, с ваксини… Ясно разписани правила кои структури се трансформират…
И в един момент стигнахме до ситуацията в която в голяма част от структурите много трудно можем да намери лекари. Това е основният проблем в здравната система“.

Здравният министър обясни и че неспазването на мерките също е причина за сегашната ситуация.

„От самото начало на започване на епидемията ние насърчаваме хората да спазват мерките. Това е резултатът от неспазването им, от подценяването на вируса и от горенето на маски пред МС. Голямото недоверие към системата, трупано през годините, доведе до този резултат“, каза той.

Според Ангелом обаче не трябва да се търсят виновни, а решение. А то е спазването на мерките, дезинфекция, дистанция и най-вече уважаване на лекарите.

Само вчера са излекувани 2518 души. Историята на всеки един от тях е успех за българската здравна система. Така Ангелов коментира случаите, при които хора чакат линейки с часове или на стълбите пред кабинетите и се стига до смъртни случаи.
Здравният министър изказа съболезнования на близките на починалите и заяви, че случващото е недопустимо и не е нормално да се случва.

„Това е проблем на организацията в самото лечебно заведение. Разбрахме кои са виновните и те са наказани“, поясни Костадин Ангелов.

По отношение на по-строгите мерки здравният министър обясни, че нито една не е смекчена. Не е имало „стъпка назад“ по отношение на спортните събития, зелените коридори и събиранията до 15 души, уточни Ангелов.

„Основната идея е да спрем масовото разпространение на заразата. Не можем да спрем заразата, а да контролираме темпа на разпространение. Не можем да спрем хората да живеят или да ги направим заложници на системата вкъщи. Все още не сме стигнали такива числа, че да налагаме вечерен час или излизане с SMS, както е в други държави“, обясни още Костадин Ангелов

На 26 ноември, празнуваме деня на св. Стилиян, когото наричат още Детепазител.

Днес имен ден имат носещите имената Стела, Стилян, Стилиан, Стилияна, Щерян, Щеряна.

Стилиян е име с гръцки произход и означава „стълп“- старинна форма на „стълб“ .

Св. Стилиян е закрилник на децата и особено на кърмачетата. Според преданията той е имал чудотворна сила да лекува болни деца. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца.

Според народните традиции днес не се подхваща къщна работа, за да не боледуват децата. Жените раздават за тяхно здраве питки и варена царевица.

Св. Стилиян е родом от Пафлагония (Мала Азия). Живял е в края на IV и началото на V век. Бил е чудотворен лечител на децата, заради което има прозвището „Детепазител“.

Името му произхожда от глагола „стилоно“, което в превод от гръцки означава „укрепва“ или „укрепващ здравето на децата“. Светецът се приема за патрон на педиатрията и педагогиката. На иконите най-често се изобразява как с дясната си ръка извършва „благославящ“ жест, държи патерица, сочи дете или държи в лявата си ръка пеленаче.

Почита се особено много като покровител на кърмачетата.

Има една икона, намира се в черквата на с. Сатовча, Разложко, на която св. Стилиян е прегърнал 14 пеленачета. Той ги пази от „детешката болест“, както наричали детския паралич, а и от други заболявания.

Народният култ към св. Стилиян е развит предимно в южните български земи, където наричат светеца и празника му „Щири“ (в Родопите), „Шилимен“ (в Пирин) или „Щилиян“ (в странджанския край) и още „Щилено“ или „Детешки празник“.

Светецът се изобразява още върху накити и амулети, особено такива, които са предназначени за деца.