Открийте ни и в

Интересно

Нютон, чумната епидемия и голямото ябълково откритие

По време на изолация, ученият прави едни от големите си открития

публикувано

на

Прочутото ябълково дърво в имението Вулсторп Манор е заградено заради туристите.Сн. Wikipedia

Нютон е роден на 25 декември 1642 г. по стар стил в Улсторп при Колстъруърт, селце близо до град Грантъм в английското графство Линкълншир. Раждането му е преждевременно и той е дребно бебе, на което не давали много шансове да оживее. Нютон се ражда три месеца след смъртта на баща си, заможен селянин, който също се казва Исак Нютон и който умира по време на Английската гражданска война. Затова известно време живее с доведен баща, който не харесва.

Започва образованието си около 1655 г. в Кралското училище в Грантъм, където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. През юни 1661 г. е приет в „Тринити Колидж“ в Кеймбриджкия университет, където работи, за да покрива част от разходите за обучението си. Дипломира се през 1665 г.

Нютон живее по време, когато не се прави разлика между наука и алхимия. В Англия от онова време заниманията с алхимия са забранени и уличените подлежат на публично наказание, включително обесване. Но бъдещият великан на откривателството

 въобще не го е било страх от наказание

 Опитите му тогава са били свързани основно с откриване на философския камък и еликсира на безсмъртието.

В свободното си време Нютон се отдавал на изработването на механични играчки и уреди, увличал се по изкуството — рисуване, писане на стихове, четял много и с желание.

Нютон е 23-годишен студент в „Тринити колидж“, когато през 1665 г. в Лондон избухва Голямата чумна епидемия, пишат от „Washington post“.

Въпреки че тогава хората все още не знаят какво я причинява – трябва да изминат повече от 200 години, преди учените да открият бактерията, която причинява чума, те практикуват някои от същите неща, които правим днес, за да не се заразим с коронавируса.

През 1665 г. също има версия на „социалното дистанциране“, каквато е и днешната ситуация. И тогава Кеймбридж изпраща студентите вкъщи, за да продължат обучението си там. За Нютон това означава

да се върне във фамилното имение

 Годината, която той прекарва в изолация, по-късно е наречена неговата „annus mirabilis“ – „година на чудесата“.

У дома Нютон продължава да работи по математическите проблеми, над които е работил в Кеймбридж. След това се сдобива с няколко призми и експериментира с тях в спалнята си. Дори стига дотам, че пробива дупка в капаците на прозорците си, за да може да прониква само малък лъч светлина. От неговото усърдие тогава произлизат теориите му за оптиката.

А точно пред прозореца му расте прословутото ябълково дърво.

Историята за това как Нютон седи под дървото, а една ябълка пада и го удря по главата и след това той открива закона за гравитацията, е до голяма степен апокрифна. Все пак се смята, че има и доза истина в нея.

Докато размишлява в градината, Нютон вижда падащите плодове от дървото. Наблюденията му го карат да се замисли защо ябълките падат право на земната повърхност. Така той успява да създаде своя закон за гравитацията.

Ябълковото дърво в имението му

 Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726 г., в който Нютон си спомня как му е дошла наум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или нагоре, а винаги сочи центъра на Земята.

Исак Нютон, Сн. Wikipedia

Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.

Истина или не, прочутото ябълково дърво, на което се приписва историческата роля, от 400 години расте в двора на имението на учения, ежегодно е

посещавано от милиони туристи от цял свят

 и продължава да ражда плодове и да поддържа мистификацията за легендарната ябълка.

След като епидемията отминава, Нютон се завръща в Кеймбридж през 1667 г. със своите теории в ръка. Две години по-късно той вече е професор.

Сър Исак Нютон си отива от този свят в нощта на 20 срещу 21 март 1727 г. на 84-годишна възраст. Погребан с почести в Уестминстерското абатство, английския национален пантеон, гробът му е до този на друг велик англичанин – композитора Хенри Пърсел. Думите върху паметника на гроба на Нютон завършват така: „Нека смъртните се радват, че е съществувало такова украшение на човешкия род“.

След смъртта на Нютон става ясно, че в тялото му има значителни количества живак. Това вероятно се дължи на неговите занимания с алхимия и донякъде обяснява ексцентричните му прояви малко преди кончината му.

Нютон остава неженен до края на живота си. Поради липсата на завещание от негова страна, движимото му имущество е разделено поравно между неговите осем племенници, а имението му в Улсторп получава неговият старши наследник Джон Нютон.

Важността на откритията, направени в Woolsthorpe, е огромна. Затова и много известни имена, сред които тези на Стивън Хокинг и Алберт Айнщайн, са посещавали имението, за да отдадат почит на родното място на Нютон.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

Интересно

Проучване установи 70% генетично сходство между хората и кокошките

Генетичното ни сходство с краставицата е 40%

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Ако трябва да се оцени степента на сходство между хората и животните, се оказва, че между човек и кокошка то е 70 процента. Учените веднага предупреждават, че не става въпрос за външни прилики, а за генетични, съобщава порталът Мед-хийл, позовавайки се на изследвания по темата.

Това обаче не е всичко. Учени, сравнили генетичния код на хора, животни, насекоми и зеленчуци, разкриват някои любопитни факти. Генетичното ни сходство с плодовата мушица (Дрозофила меланогастер), например, е 50 процента, а с краставицата – 40 процента.

„Всички сме свикнали да мислим, че кокошката е глупава птица. Редица наблюдения обаче показват, че това в никакъв случай не е така. Противно на преобладаващото мнение, кокошката има отлична памет, може да се ориентира добре на терена, и освен това е доста послушно създание, на което може да се разчита“, казва Василий Ропи, директор на птицеферма.

„Геномът е съвкупността от генетична информация на всеки жив организъм. Сходството между нашите организми можем да открием в подобия на нашия метаболизъм: как се храним, усвояваме храната, как тялото я превръща в енергия и след това се освобождава от ненужните елементи. Всичко това показва наличието на подобни признаци между хората и други видове живи организми“, обяснява биологът Сергей Межерин.

Най-голямо генетично сходство е установено при сравнение на човешкия геном с този на шимпанзетата (98,8 процента) и орангутаните (97 процента).

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Майкъл Джордан си продаде стари кецове за $615 000

Общо 11 чифта маратонки на Джордан бяха предложени на търга и 9 бяха купени за обща сума от $931 875

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Кецове, носени от Майкъл Джордан, се продадоха на търг на аукционната къща Кристис за сумата от 615 000 долара, предаде Франс прес.

Моделът в червено и бяло с емблемата на Найки е бил носен от баскетболиста по време на приятелска среща на 25 август 1985 г. в Триест в Италия, като тогава той е играл в тима на Стефанел срещу отбора на Юве Казерта.

Друг чифт спортни обувки на Джордан бяха продадени на търг в средата на май за рекордните 560 000 долара в аукционната къща Сотбис. Но този рекорд падна след три месеца тази нощ.

Общо 11 чифта маратонки на Джордан бяха предложени на търга снощи и 9 бяха купени за обща сума от 931 875 долара.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Жабите също имат хареми

Всеки харем на жаба има йерархична структура.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Pinterest

Учени за първи път описват харема на жаба от тропическите гори на Бразилия, демонстрирайки, че полигинията или възпроизводството на един мъжки екземпляр с повече женски, е поведение, което се практикува и от земноводни, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс адвансис“.

Този начин на възпроизводство е най-разпространеният в животинския свят – наблюдава се при рибите, влечугите, бозайниците, птиците и някои безгръбначни, обяснява зоологът Фабио де Са от университета „Кампинас“. Досега обаче процесът не е описван при земноводно.

„Щастливият избраник“ е жаба с кафяв или жълточервеникав цвят от вида Thoropa taophora. Научният екип е заснел екземпляри от вида на места, относително бедни на прясна вода, където тези жаби се размножават. Целта на изследователите е била да проверят дали недостигът на ресурс влияе върху полигинията при земноводните.

Изображенията потвърждават съществуването на „ексклузивна“ връзка между един мъжки екземпляр и две женски, едната от които винаги е доминираща.

Доминиращите женски се приближават до мъжкия и се позиционират под тях за възпроизводство. Втората женска присъства пасивно на сцената.

Изследователският екип е наблюдавал как мъжките жаби редовно патрулират територия си и издават силни звуци, за да плашат натрапници. В продължение на няколко седмици „мъжкарите“ остават близо до яйцата и поповите лъжички, пазейки ги от хищници.

Поведението на женските, наблюдавано от изследователите, потвърждава, че всеки харем има йерархична структура. Учените отбелязват, че когато женската от по-висок ранг започне да изяжда яйцата, мъжкият екземпляр се чифтосва с нея, гарантирайки, че нейните гени ще бъдат пренесени от новите яйца.

Когато по-нископоставената женска започне да поглъща яйцата, мъжкият се приближава до нея и за кратко я „прегръща“, спирайки „канибалската“ й проява.

Направеният анализ на попови лъжички от различни хареми е показал, че гените на между 56 и 97 процента са от доминиращите женски.

Учените допускат, че това поведение е еволюирало при вида Thoropa taophora frogs в резултат на съревнованието между мъжките екземпляри за идеална размножителна среда и годни женски.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в Епидемия, изолация, Нютон
Белгия въвежда задължително носене на маски и на открито

Предвижда се въвеждане на карантина на отделни места, засегнати по-видимо от ръста на заболяванията

Затвори