Открийте ни и в

САЩ

Някога кожа и кости, днес Райън – българчето е неузнаваемо. Осиновен е от американка!

публикувано

на

Снимка: Inside Edition

Едно малко, българско момченце претърпява зашеметяваща трансформация, след като е осиновено от Дом за сираци.

Когато домакинята от Тенеси Присила Морс за пръв път вижда Райън през юни 2014 г., той е на прага на смъртта – недохранено, тогава е на 6 години, а тежи 7 килограма.

Снимката му й попада случайно през Facebook и тя решава, че ще пътува до България, за да помогне на момченцето.

Морс, която вече имала двама свои синове и една осиновена дъщеря със съпруга си Дейвид, разказа днес, че когато се натъкнала на снимката на гладуващото момченце, споделена от организация по осиновяване, тя веднага разбрала, че то ще е нейният син.

„Не знам как да го опиша, но вие го поглеждате и вече просто знаете – това ще е вашето дете“, казва тя.

Майката на три деца започна процеса на осиновяване през септември 2014 г. и успява да пътува до България, за да вземе Райън около година по-късно през ноември 2015 г.

„Той беше кости и кожа. Буквално приличаше на скелет, разказва Морс пред Inside Edition за първата им среща.

„Първото нещо, което ми мина през главата, беше: Той ще умре!“

Но Райън се оказва жилав и не умира, макар и снимките му от онзи период да будят само ужас и тъга. Той е толкова слаб и в толкова лошо здравословно състояние, че е чудо как е бил жив.

Присила започва да лекува детето и прави страничка във Facebook, където разказва как напредва подобрението му.  И в момента Райън се нуждае от нови и нови операции, но вече е неузнаваем, а и щастлив от новия си живот.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Коронавирусът

Флорида вдига мерки срещу COVID-19: ресторантите отварят в пълен капацитет

Според губернатор ДеСантис фокусът върху възрастните и рисковите групи е много по-ефективен от затварянето на бизнеси

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Архив/БТА

Губеранторът на Флорида Рон ДеСантис  съобщи в петък, че щатът се движи към третата, финална фаза от плана си за възстановяване след пандемията.

ДеСантис направи съобщението само ден, след като говори на кръга маса, за това кои ограничения срещу коронавируса са били и кои не са били ефикасни през последните шест месеца. По време на тази дискусия, той заяви, че фокусът върху възрастните и рисковите групи е много по-ефективен от затварянето на бизнеси.

Губернаторът спомена ресторантите, намеквайки, че скоро ще вдигне ограниченията върху капацитета им и в петък направи този ход официално. Той също така приема мярка, която ще забрани на местните власти да ограничават капацитета на по-малко от 50%. В целия щат няма да има ограничения за капацитета. Фаза трета започва веднага, обяви губернаторът.
„Днес преминаваме към онова, което първоначално нарекохме фаза три и това, което ще означава за ресторантите, че няма да има ограничения от страна на Флорида и всъщност сме наясно и с необходимостта от бизнес сигурност. Имаше някои местни затваряния и други видове ограничения, така че заповедта, която подписвам днес, ще гарантира, че ресторантите ще работят и няма да позволи затваряне. Те могат да работят на минимум 50%, независимо от местните правила. И тогава, ако даден местен гражданин ограничи между 50 и 100 (процента), той трябва да предостави обосновката и трябва да посочи какви са разходите, свързани с това “, каза ДеСантис.
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

САЩ

Рут Гинзбърг стана първата жена в САЩ изпратена с поклонение с държавни почести в Конгреса

Понастоящем Гинзсбърг е първата жена и едва вторият съдия от Върховния съд, удостоена с честта

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Съдия Рут Гинзбърг, която почина миналата седмица, стана първата жена в американската история, която е изпратена с поклонение с държавни почести в сградата на Конгреса в столицата Вашингтон. С такова поклонение в сградата на Капитолийския хълм във Вашингтон са били почетени само около 30 души.

Либералната икона почина от рак на панкреаса след като 27 години беше на служба във Върховния съд.

Хиляди отдадоха почит пред нея, докато тялото й беше изложено за поклонение пред сградата на Върховния съд тази седмица.

Гинзбърг, която почина на 87 г., се бореше за равенство между половете и граждански права.

Официалната церемония, при която тя е поставена за поклонение с държавни почести е само за поканени. В нея участват висши държавни служители. Номинираният за кандидат-президент на Демократическата партия Джо Байдън и съпругата му също са там.

RBG – поп иконата на Върховния съд, за която Америка страда

Церемонията бе ръководена от председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси. Хвалебствено слово изнесе равин Лорън Холцблат, който говори за мястото, отредено в Библията на правосъдието.

„Днес скърбим, а утре ние, хората, трябва да продължим наследството на съдия Гинсбърг“, каза Холцблат.

Поклонението завърши с песента „Американски химн“, в която се пее „Когато дойде краят на дните ми, Америка, аз ще съм ти дал най-доброто от себе си“.

По-голямата част от ръководството на Републиканската партия не присъства на церемонията.

Когато ковчегът й пристигна в Конгреса в петък, председателят на Парламента Нанси Пелоси заяви, „висока чест да я приветства“ като първата жена в САЩ, чието поклонение ще бъде там.

Тя ще бъде погребана следващата седмица на частна церемония в Националното гробище Арлингтън.

Смъртта на Гинзбърг предизвика разгорещен дебат за намирането на неин приемник във Върховния съд.

Републиканците искат бързо утвърждаване на нов съдия, а демократите казват, че победителят от президентските избори през ноември трябва да реши кое да бъде доживотното назначение в деветчленната институция.

Президентът Доналд Тръмп планира да обяви номинацията си в събота.

Церемонията по поклонение с държавни почести се провежда само за най-видните държавни служители. Телата им се излагат в Капитолия или други правителствени сгради.

Първият човек, получил честта, беше Хенри Клей през 1852 г., сенатор от Кентъки, който почина по време на своя мандат. Оттогава 33-мата мъже, чиито поклонения са били в Капитолия, са високопоставени държавници, като президента Абрахам Линкълн или висши военни служители.

Понастоящем Гинзсбърг е първата жена и едва вторият съдия от Върховния съд, удостоена с честта. Първият беше Уилям Хауърд Тафт, който беше и президент на САЩ.

Борецът за граждански права Джон Луис, който беше и конгресмен от Демократическата партия до смъртта си през юли, беше последният човек, който беше изпратен с поклонение с държавни почести.

Конгресменът Илайджа Къмингс през 2019 г. стана първият афро-американски законодател, който беше удостоен с честта.

Друга икона за граждански права и афро-американска жена, Роза Паркс, получи подобна почит, когато почина през 2005 г. Поклонението пред нея беше в Капитолийската ротонда – различна церемония за обикновени граждани.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

САЩ

RBG – поп иконата на Върховния съд, за която Америка страда

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

Рут Бейдър Гинзбърг – най-възрастният член на Върховния съд на САЩ и икона на либерално-прогресивното движение – почина на 87-годишна възраст във Вашингтон. Гинсбърг страдаше от рак на панкреаса през последните няколко месеца.

RBG, както я наричаха в САЩ, беше част от Върховния съд от 1993 г., номинирана от Бил Клинтън. Тя даваше последователен глас в подкрепа на либерални социални каузи – включително по ключови дела, които засягат правата на жените за аборт, еднополовите бракове, имиграционните права, избирателните права, здравеопазването, расовата и половата дискриминация.

Аргументацията на особените мнения, както и личната й история на утвърждаването като жена в силно конкурентния и затворен професионален кръг на правото, са причините RBG да се превърне в

почитана обществена фигура

и попкултурна икона. Филмът On the Basis of Sex е създаден по нейния живот.

Смъртта на Гинзбърг ще има много сериозни политически последствия по-малко от 2 месеца преди президентските избори – освобождаването на място във Върховния съд дава възможност на Доналд Тръмп да номинира консервативен съдия, с което предизборната кампания ще придобие напълно непредсказуем вид.

Те вече и започнаха. Президентът Доналд Тръмп каза, че „без отлагане“ ще назначи човек на нейния пост, а Сената трябва да го гласува незабавно.

Това обаче разедини дори републиканците. Две сенаторки от партията на Тръмп заявиха, че

няма да гласуват за назначаването на съдия

във Върховния съд преди президентските избори на 3 ноември.

„Не подкрепих обявяването на номинация осем месеца преди изборите през 2016 г. за запълване на мястото, овакантено от покойния съдия Скалия“, каза днес в комюнике Лиса Мъркауски, цитирана от Ройтерс.

„Сега сме още по-близо до изборите през 2020 г. – по-малко от два месеца – и мисля, че трябва да се приложи същият стандарт“, добави тя.

В събота друга републиканка в Сената, Сюзън Колинс, каза, че няма да подкрепи номинирането на приемник на починалата тази седмица съдийка Рут Гинсбърг преди президентските избори на 3 ноември.

Републиканците имат 53-ма представители в Сената, а демократите – 47. В случай, че гласовете са 50 на 50, решаващ ще се окаже вотът на вицепрезидента Майк Пенс.


Вечният борец Гинзбърг

Съдия във Върховния съд на САЩ и вечен борец за правата на жените, тя е една от живите икони на феминизма. Рут Бейдър Гинзбърг е възпитаник на Харвардския и Колумбийския университет, втората жена съдия във Върховния съд и първата жена от еврейски произход във Върховния съд. Включва се в движението за еманципация на жените още когато е много млада и продължава активно да работи до сетния си дъх.

Назначението й като съдия във Върховния съд през 1993 г. е белязано от безпрецедентно изслушване в Сената, на което отказва да се ангажира с конкретни отговори за бъдещата й практика като съдия по някои теми, поляризиращи американското общество (сред тях правото на аборт, правата на хората в неравностойно положение, отделянето на църквата от държавната власт, правата на малцинствата). Нежеланието й да даде отговор, известно като „прецедентът Гинзбърг“, се основава на разбирането, че поемането на ангажимент от съдията за конкретно становище по бъдещи дела на практика уронва престижа и независимостта му, като принизява функцията му.


От Харвард към Колумбийския университет

Плодотворната й практика като учен, адвокат, федерален съдия и съдия във Върховния съд е пример за един достоен професионален път въпреки трудностите, пред които се

изправя от университета до встъпването в длъжност като върховен съдия. Последователното отстояване на идеите, безупречният професионален път и непримиримостта й към несправедливостта са само някои от причините за множеството й последователи от студентските скамейки до колегите и във Върховния съд.

Рут Бейдър Гинзбърг получава бакалавърската си степен от Университета в Корнел (University of Cornell) в щата Ню Йорк през юни 1954 г. През есента на 1956 г. започва обучението си по право в Юридическия факултет на Харвардския университет (Harvard Law School), където учи и нейният съпруг Мартин Гинсзбърг, за когото се омъжва две години по-рано. Мартин Гинсбърг завършва с отличие Харвардския университет през 1958 г. и намира работа в Манхатън, Ню Йорк, където го очаква бъдеще на международно признат данъчен специалист. Мартин, Рут и невръстната им дъщеря Джейн заминават за Ню Йорк, като преместването на семейството е причината Рут да прекъсне обучението си в Харвард, за да го продължи в Колумбийския Университет (Columbia Law School). Там през 1959 г. заедно със своя състудент Ричърд Гивънс завършват първи по успех във випуска.


Разпространеният сексизъм спира началото на кариерата й

Професионалният път на Рут Бейдър Гинзбърг не започва веднага след завършването на университетското й образование независимо от завидните й академични успехи в няколко университета от „бръшляновата лига“. През 60-те години на миналия век широко разпространеният сексизъм ограничава възможностите за кариера на високо квалифицираните жени. На практика професионалните занимания с право по това време са нетипични за жените, за което свидетелства и броят на приетите в юридическите факултети. В годината, когато Рут Бейдър Гинсбърг се записва в Харвардския университет, тя е една от деветте жени във випуск от петстотин души.

След множество откази да бъде наета Рут Бейдър Гинзбърг успява да намери работа в областта на правото като съдебен помощник на съдия Едмънд Палмиери във федералния съд в щата Ню Йорк в края на 1959 г. В периода от 1961-а до 1963 г. участва в изследователски проект на Колумбийския университет, в чийто рамки проучва шведското гражданско процесуално право и издава книга съвместно с Андерс Бруцелиус (Bader, Ginsburg Ruth; Bruzelius, Anders; Civil Procedure in Sweden, Martinus Nijhhoff, The Hague, Netherlands, 1965).

През 1963 г. започва преподавателска кариера в Университета в Рътгърс (Rutgers School of Law), където преподава до 1972 г. Там създава първото специализирано списание за правата на жените – Women’s Rights Law Reporter, чието издаване продължава и днес.


Повратна точка: Дискриминират я, а тя започва борба за правата на жените

Научната кариера на Рут Бейдър Гинзбърг е съпътствана от многообразна адвокатска практика. Сблъсъкът й с дискриминацията по полов признак я мотивира да се специализира в отстояването на правата на мъже и жени, които са жертва на несправедливо неравно третиране по полов признак. Като един от съучредителите на Проекта за правата на жените (Women’s Rights Project) към неправителствената организация Американски съюз за граждански свободи (American Civil Liberties Union), води множество дела в защита на правата на жените.

Активната й адвокатска кариера е белязана от няколко съществени успеха в производства пред Върховния съд на Щатите, където успява да спечели пет от общо шест дела. Значителният принос, който работата й има за развитието на правата на жените, може да бъде установен още от първото й дело пред Върховния съд – Sally M. Reed v. Cecil R. Reed, 404 U.S. 71, където успява да убеди върховните съдии за първи път да разширят приложението на Четиринадесетата поправка, гарантираща равното третиране спрямо случаите на неравно третиране по полов признак. Случаят се отнася до назначаването на управител на наследствено имущество, оставено от сина на Сали и Сесил Рийд. И двамата родители поотделно подават молба до съда да бъдат назначени като управители на наследственото имущество, като в този случай щатският закон дава предпочитание на мъжа пред жената. Сали Рийд обжалва постановеното въз основа на тази разпоредба решение, като делото стига до Върховния съд, където я представлява Рут Бейдър Гинзбърг. Единодушното решение на Върховния съд намира щатския закон, даващ предпочитание на мъжа пред жената, за противоконституционен поради противоречието му с Четиринадесетата поправка и връща делото за ново разглеждане.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в newsletter, Дом за сираци, операции, осиновяване, Присила Морс, САЩ
Сблъсъци в Чикаго заради протестиращи, опитващи се да съборят статуя на Колумб

След като участниците в протеста се приближили към статуята, някои от събралите се нападнали полицаите с фойерверки, камъни, бутилки и...

Затвори