Православната църква почита на 25 януари паметта на Св. Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски. Смята се, че св. Григорий е покровител на болестите, а също така и брат на св. Атанас. На този празник, наричан още Зимен Гергьовден, жените месят обредни хлябове – медени питки за здраве. 

Св. Григорий е роден в Арианз - селище при град Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ Св. Григорий Назиански и Св. Нона. Учил заедно със Св. Василий Велики в Атина.

Църквата го почита като един от големите богослови, писатели и поети. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, където починал през 390 г. на 80 години. Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. 

Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове. Св. Григорий бил възпитаван съгласно християнските обичаи. Когато достигнал училищна възраст, веднага започнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разум.

В съответствие с името си, той бил разсъдителен, бодър духом, усърден в учението и превъзхождал по ум връстниците си. Даже детските години не били препятствие за него да разбира това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разум. Още в детството той проявявал поведение, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните забавления и зрелищата от всякакъв вид, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в учение, а не в суета.

Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини наставления. Освен че св. Григорий е бил изключително богоотдаден и праведен човек, той е бил и един човек с много задълбочени интереси в областта на науката. Въпреки че по образеца на житията го описват като вглъбен в себе си и богосъзерцателен, той е бил освен това и талантлив поет и писател, което се вижда от запазените му писма и автобиографичните му стихове.

Св. Григорий Богослов се отнасял много състрадателно към бедните и се е старал всячески да облекчи страданията им. Към днешна дата е интересно и отношението му към природните бедствия. Той винаги е приканвал хората да се покаят от греховете си и да се смирят под десницата на Господа.

След време св. Григорий толкова изнемощял от телесни болести в Константинопол, че бил принуден да се откаже от грижите по управление на константинополската църква и се завърнал в Назианз. Остатъка от дните си светецът прекарва в безмълвие до смъртта си през 390 г.

Самият той останал в пълно уединение в селището Арианз. Като живял там известно време и като оставил след себе си много назидателни съчинения, в дълбока старост, на 25 януари, той отишъл при неостаряващия живот.

Бил погребан с почит в град Назианз. След много години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата "Свети Апостоли" - за помощ и защита на града. Григор означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз". Имен ден празнуват Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша.