Британският милиардер Ричард Брансън поднесе извиненията си за своя снимка, възприета от потребители на социалните мрежи за расистка, предаде Франс прес.

Брансън беше в Република Южна Африка за откриването на своя център за предприемачество, от който ще се възползват компании от южните африкански държави. В Туитър Брансън написа: „Страхотно е да бъда в Република Южна Африка, за да открия новия център „Брансън“ за предприемачество. Поставили сме си за цел да станем сърцето на предприемачеството в Южна Африка“. Туитът беше придружаван от снимка, за която Брансън позира с осем младежи, всичките бели.

Снимката обаче породи гневни реакции в Република Южна Африка, страна, в която все още има напрежение на расова основа четвърт век след официалното падане на режима на апартейда.

„Нуждаете се от повече цветнокожи хора на снимките си и в проектите си“, написа потребител на интернет, обръщайки се към Брансън. „Къде намерихте толкова бели в Южна Африка“, допълва друг потребител, визирайки, че цветнокожите са 80% от населението на страната.

В отговор на критиките, Брансън поднесе в Туитър извиненията си и призна, че на „снимката наистина няма многообразие“. Той увери, че новият център „Брансън“ за предприемачество е за всички южноафриканци.

Българска книга полита в Космоса. Тя ще бъде изстреляна с ракета от Нова Зеландия на 25 ноември.

,,Идеята на книгата е, че искам да покажа на хората, че всеки един човек може да се включи в космическото развитие на човечеството. Тя ще лети след две седмици, като флашката ще бъде прикачена към платформа, която ще освобождава спътници, защото спътникът не е готов и затова се налагат тези два старта. Следващият път ще бъде през април 2020-та на борда на „Дискавъри“, сподели Светослав Александров, авторът на книгата, избрана да полети в Космоса – „Аз, виртуалният астронавт“.

Той отбеляза, че книгата не е на хартиен носител, а е записана на чип.

,,Корицата в хартиено копие вече летя през май месец на височина 32 км. Това е доста над това, на което летят самолетите – т.нар. близко космическо пространство. То ще става все по-достъпно за хората в бъдеще да си изпращат свои предмети“, каза още Александров в ефира на Нова телевизия.

По думите му книгата ще се издигне на височина около 400-500 км.

,,Това ще бъде около земна орбита и е много по-голяма височина от първата, която постигнахме с височинен балон на 30 км. На 25 ноември отиваме в орбита“, заяви авторът на „Аз, виртуалният астронавт“.

Според него много хора са откривали комети на базата на една мисия, наречена „Сохо“.

,,За такива случаи съм разказал в своята книга. Много хора пък не си дават сметка, че снимките от повърхността на Марс се публикуват от марсоходите в реално време в сайтове на НАСА. Идеята за пращане на предмети в Космоса е символична“, обясни той.

Наричат го най-щастливия затворник със смъртна присъда в САЩ, но всъщност историята му е тъжна и пълна с несправедливости.

Джоуи Ариди е роден през 1915 година в Пуебло, Колорадо, и още в първите години на живота си показва, че ще е различен. Престоят му в училище е изпълнен с върховни трудности, а учебният материал просто не стига до него. Когато вече е тийнейджър, родителите му го изпращат в болница за душевно болни, където заживява заедно с останалите пациенти. IQ-то му е само 46.

Джоуи често не разбирал защо останалите младежи го малтретират всеки ден и в даден момент решил да се присъедини към малка група, която поне го защитава.

А един ден тази група просто избягала от дома. Заедно с тях и Джоуи. Той се качил на влака, за да попътува с тях, надявайки се да стигне до дома си в Пуебло, Колорадо. Младежът просто искал да се върне обратно вкъщи, но дори не подозирал, че прави

най-голямата грешка в живота си

Същата седмица в градчето е извършено жестоко убийство над 15-годишно момиче в собствения й дом. Тя е нападната от неизвестен извършител, който след изнасилването решава да я убие заедно с нейната 12-годишна сестра Барбара. По-малкото момиче все пак оцелява, а целият град е настръхнал в издирването на убиеца.

Джо дори не подозирал в какви проблеми го чакат. Компанията му от лудницата го изоставила и решила да пътува още, докато той трябвало да се скрие другаде от възпитателите в дома, от който избягал. Успял да се скрие за известно време в Шейн, Уайоминг. Полицията обаче го открива и задържа. Шериф Карол води разпита и вярва, че непознатият е виновен за извършеното убийство. След няколко часа в разпити Джо признава, че е извършил убийството. Едно позвъняване до родния му град изненадва много местния шериф Артър Гати, който вече има заподозрян за убийството. Според него убиецът е Франк Дрейн, който освен всичко е бил уволнен от бащата на жертвата. В неговите джобове са открити вещи от дома, както и още редица други уличаващи вината доказателства. Вместо да задържат Франк, властите предпочитат да обърнат внимание на Джоуи, който освен всичко си признал, че е

извършил убийствата и на хора

които са все още живи. 4-ма психиатри се занимават с мъжа и доказват, че неговото ментално състояние е като на 6-годишно дете. Франк отначало заявява, че не е виждал подсъдимия, но след това преценява, че е по-добре да набеди него и да се измъкне от убийството.

Малката Барбара дори разпознала Франк, но никога нямала правото да разпознава Джо. Освен това психолозите гарантирали, че този човек не може да прави разлика между добро и лошо, следователно няма шанс да извърши такова престъпление, и освен това дори не знае какво точно представлява сексуалният акт.

Все пак, мнозина настоявали, че именно той е виновен. Защо?

Шериф Карол получил 1000 долара за залавянето, освен това разказал показанията му, защото никой дори не си направил труда да ги пише. Д-р Бенджамин Джеферсън заявява, че това е повече от лудост, особено след като е ясно на всички, че той би признал всичко, включително и кражба на цигари, макар и никога да не е извършвал подобно престъпление. По време на разпитите става ясно, че той не познава семейството на жертвата, не знае кой е настоящият президент на САЩ (Франк Рузвелт) и още много други. Въпреки това показанията на шерифа и 1000-та долара в джоба му го мотивират да обвини лудия и да му издейства смъртна присъда.

Изпратен в затвора, Джо поне се забавлява с влакчета, които комендантът му дава. Мнозина в кухнята забелязват с какво старание полира лъжиците, за да може да прави смешни физионoмии в отражението им. Пазачите дори го наричали „най-щастливия затворник със смъртна присъда“. Един ден журналистите го попитали дали иска да се върне обратно в лудницата и той отказал, защото там всички били лоши с него и го биели. През 1937 година адвокатите продължавали да обжалват смъртната му присъда и в цели 9 случая успели да избегнат куршума, докато не се стигнало до фаталния 10-и. Комендантът често повтарял, че това е невъзможно, неговият затворник дори не подозирал, че ще умре. Престоят му бил изключително мирен и спокоен, Джо

просто играел с влакчетата си

тихо в ъгъла и не пречел на никого.

Последната вечеря е била елементарна – сладолед. По време на последното причастие попът предложил да задържи малко играчките на затворника, а в замяна му обещал, че ще получи арфа, с която може да свири колкото поиска. По пътя към газовата камера Джо казва: „Вече искам да свиря на арфата, която падрето ми обеща, че ще получа.“.

Екзекуцията е изпълнена през 1939 година, Джо умира на 23 години, а комендант Бест плаче по време на изпълнението. През 1995-а се появява и книгата, която разказва за тази абсурдна несправедливост. Написана е от Робърт Пърск, който заявява, че никога през целия си живот не е виждал толкова жестока грешка в правораздаването, колкото тази.

Едва през 2011 г., 72 години след смъртта на Джо, губернатор Бил Ритър помилва посмъртно Джо Ариди. „Помилването на г-н Ариди няма да го върне или да поправи тази невероятна трагедия в историята на Колорадо. В интерес на правосъдието и чистата етичност, трябва да направим всичко възможно, за да възстановим доброто му име.“