Открийте ни и в

Български истории

От Враца и журналистиката до Дарлингтън и пастата

Вероника Лазарова създаде The Pasta Shop в градчето в Северозападна Англия
bgvoice

публикувано

на

Снимки: Капитал и thepastashopdarlington
ВЕРА ДЕНИЗОВА

Ако се озовете в северната част на Великобритания и ви се хапва паста, минете през Дарлингтън и потърсете The Pasta Shop. Собственик е българката Вероника Лазарова, която приготвя прясна италианска паста за вкъщи, но можете да я консумирате и на място и да чуете позната реч.

По професия Вероника е журналист и преди да се премести със семейството си в Англия, работи в „168 часа“. След това създава сайта Lifebites.bg, на който все още е главен редактор. Преди няколко години обаче решава, че е време да се захване с нещо друго, „предвид случващото се с журналистиката в световен мащаб“. Така се насочва към едно от хобитата си – готвенето, и постепенно го превръща в бизнес. В момента в най-натоварените дни през нейния магазин за паста минават около 120 души, голяма част от тях – редовни клиенти, като населението на града е малко над 100 хил. души…

След като решава, че иска да се пренасочи към готварския бизнес, Вероника кандидатства за работа в местна пицария. „С опита ми на журналист и нулева професионална квалификация в сферата на хранителната индустрия, дори и не ми се обадиха, въпреки че кандидатствах два или три пъти и имах препоръка от близък човек на собственика. Реших, че след като не мога да си намеря работа, която харесвам, мога сама да си я създам“, казва тя пред „Капитал“…

Подхожда професионално

прави проучване и намира фирма, която произвежда нужното оборудване за приготвяне на пастата, започва да търси подходящо помещение в Дарлингтън, междувременно заминава в Италия, за да премине курс за приготвяне на паста с избраната техника…

Намира помещение и успява да договори със собственика да не плаща наем първите три месеца, за да може през това време да го ремонтира и „да си гарантира финансов въздух“. Пресмята, че вложенията й в началото са около 40 хил. паунда. „Една приятелка ме насочи към местна неправителствена организация, която помага на бизнеса в района да кандидатства по европейски програми. Така си върнах 30% от инвестицията в оборудване“, казва Вероника…

Започва с една седмица, в която прави само т.нар. Tasting menu – приготвя малки порции, които раздава безплатно и рекламира във Фейсбук, за да привлече клиенти. „Направих много грешен избор да работя с хора, които нямат никакъв опит и освен това са ми приятели, вследствие на което първите шест месеца бяха катастрофални“, обобщава Лазарова. Допълва, че е трябвало да се справи с цялата администрация, да плаща заплати и да разчита на хора, които нямат никакъв опит, и затова стартът е бил много труден. „И защото става въпрос за храна, има санитарни изисквания и много работа. Не е само продажбата и приготвянето й, а почистването е може би около 50% от работата.“

 Нещо като Враца

Вероника сравнява града, в който живее в момента, с родния Враца – по-скоро малък град с по-консервативно възприятие към света. „Дарлингтън е в Североизточна Англия, където безработицата е по-висока и хората са с по-провинциално мислене – не са толкова отворени към света, към пътувания, нямат желание да пробват нещо ново. Затова и всички ми казваха, че са много скептични към това начинание. Но една година по-късно ние сме тук и бизнесът се развива добре“, казва Лазарова. Започва да покрива всички разходи, свързани с бизнеса, на деветия месец от старта, като от няколко месеца работи на печалба, която реинвестира в нова техника и подобряване на мястото. Но и не иска да се разраства твърде много – пресмята, че ако премине местния праг за регистрация по ДДС (85 хил. паунда), ще трябва да вдигне цените и да прави по-големи обороти, което пък ще увеличи нуждата от още хора.

И все пак бизнесът се развива – в началото не са предвидени места за сядане. След това постепенно слага кухненски остров. „Мястото е вид заведение за бързо хранене, които са много популярни в Англия. Но след като сложих места за сядане, това привлече още повече хора“, разказва Вероника и добавя, че е нужна и реклама, която тя прави сама основно през социалните мрежи. „Рекламирах малко и в местните медии, но основата е Фейсбук“, добавя Лазарова. Цените на пастата варират според това дали е за приготвяне вкъщи, или е готова за консумация, като една порция е между 1.50 и 4.50 паунда…

Тя разказва, че с изключение на Лондон центровете на повечето градове в Англия „умират“ търговски – компаниите изнасят офисите си в периферията, което води до опустяване на централните градски части. Затова нейната община е решила да помага на малките бизнеси в центъра, като им дава данъчно облекчение – ако се наеме търговско помещение, чиято оценка на наема е под 12 хил. паунда, местните данъци и такси се опрощават. Така се оказва, че дължи данък само за периода, в който не е било отворено – през първите три месеца…

 Хората

Екипът на Pasta Shop в момента е от петима души, като Вероника е движещата сила на бизнеса. Подобно на България, един от основните проблеми на компаниите във Великобритания е намирането на работна ръка.

„Това според мен до голяма степен е свързано със спецификата на обществото – една немалка част от хората живеят на социални помощи. След като през 70-те години на миналия век, по времето на Маргарет Тачър, се затварят мините, голяма част от хората остават без работа и държавата започва да ги подпомага. Оттогава досега са минали няколко генерации, които живеят на помощи и нямат никакъв интерес да работят. Има изискване да си търсят заетост и те подават документи проформа, но никога не започват“, разказва Лазарова.

Прави й впечатление, че дори да са ентусиазирани в началото, младите хора се отказват бързо…

Отскоро обмисля ново бизнес начинание – кулинарно училище и споделено пространство за курсове за готвене и партита.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Българче от Ню Йорк спечели национална награда от гърл скаутите на Америка (СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Виолета Еган със сребърната значка (горе на елечето, нейно ляво) и сертификата, който получава

Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г.

В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие – втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи.

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала.

Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета.

Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други.

За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена.

Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно.

Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут.

Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Деспа, екзотичната красавица на златните момичета (СНИМКИ)

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

Ние често се просълзяваме от вълнение, когато златните ни момичета се изкачат на почетната стълбица, на фона на вдигнатия флаг и под звуците на химна. Застиваме от изумление, когато ансамбълът извайва виртуозни движения, сякаш рисува картини. Кой стои зад това съвършенство, се питаме често.

Илиана Раева и хората от Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ) са решили да отбелязват всеки юбилей на дамите, оставили ярка следа в този спорт. На 27 ноември в хотелския комплекс „Царско село“ в София се събра цялата плеяда златни момичета, бивши и настоящи, за да отбележи 70-ия рожден ден на Деспа Кателиева –

първата световна шампионка

в ансамбъла и самата тя изваяла много световни шампионки през годините.

„Може ли да не й казвате за тази статия? Да я изненадаме, като разкажем за нея?“ – помоли Юлия Мумджиева, едно от златните момичета и сред основните организатори на тържеството. На него присъстваха цялата федерация начело с председателя й Илиана Раева, състезателките – жени и девойки, всички треньори и целият екип от доктори и масажисти на националния отбор. От федерацията юбилярката получи грамота и почетен плакет. Девойките от ансамбъла бяха подготвили специален танц, като накрая изписаха с букви „Деспа“, с послание. Подариха й албум със снимки от славните години, в които са работили заедно. От името на всички юбилярката получи подарък – златно колие с диаманти и топази. После всички златни момичета – бивши и настоящи, се хванаха на най-красивото хоро, а съпругът на юбилярката, Стоян, синът Антон, снахата и 11-годишната й внучка Рая едва смогнаха да съберат цветята и подаръците, с които беше обсипана дамата.

„Името на Деспа е със специален блясък в историята на красивия ни спорт – каза в словото си Илиана Раева. – Тя е двукратна световна шампионка с ансамбъла от първото поколение, наречено „Златните момичета“ на България. Тя е треньор на ансамбъл световни шампионки. Тя е блестящ администратор към БФХГ дълги години и генерален секретар. Тя положи сериозните основи на художествената ни гимнастика и е уважаван специалист в Холандия, Норвегия и Египет и в целия свят. Тя е дългогодишен съдия на България, а днес е директор на националните отбори.“

Снимки от юбилея: Анна Недкова

„Деспа е различна от общоприетия образ, защото е

пряма, директна, безразлична към хвалебствията

по неин адрес – сподели Илиана Раева. – Липсва й всякакво кокетство и дипломатичност, когато й искат мнението по важни теми. Умът й е бръснач. Познавам я от дете. Гледала съм изящната й игра. Деспа беше екзотичната красавица на българската гимнастика. Бях 9-годишна състезателка, когато Деспа се отказа от кариерата си и получих честта да ми подари на бенефиса си своето трико. Тогава традициите бяха такива. Всяка голяма шампионка, която се отказваше, подаряваше трикото си на някоя малка гимнастичка, за да тръгне по нейния път. Полетях от щастие в препълнената зала, защото не знаех, че аз съм нейната избраница…“

„Деспа е с любимата си гимнастика до днес, в тежки и в слънчеви дни за спорта ни, с прямотата си и безрезервната си подкрепа. Заедно преминаваме през ураганните дни с нея, заедно летим при победите на нашите прекрасни „златни момичета“, каза още Раева, която работи в тандем с Кателиева. В момента юбилярката е директор на националните ни гарнитури.

Богдана Тодорова е от първия ни ансамбъл, в който заедно с Деспа стават световни шампионки в далечната 1969 г. Тогава във Варна се провежда първото световно първенство по този спорт. Двете са заедно от първите дни на Деспа в София, когато тя идва да тренира от родния си град Варна. „Живеехме си като сестрички, спяхме в една стая, мама ни хранеше, ходехме заедно на тренировки“, спомня си Богдана. Двете тренират в клуб „Левски“, в баскетболната зала, тъй като тогава още не е готова залата за художествена гимнастика. „Деспа беше слабичка, фина, а на мен всичко ми се лепеше и вечно ме глобяваха за килограмите“ смее се Богдана. Когато били на тренировъчен лагер във Варна, в „Спорт палас“, близо до залата имало лозя. Богдана ходела да краде грозде, защото умирала от глад. А Деспа самоотвержено я прикривала и дори тайничко й измъквала филия хляб.

Тя още помни датата 27 септември 1969-а, когато двете

с Деспа стават световни шампионки във Варна

Публиката е на крака и ликува – тяхно момиче, варненката Деспа, става световна шампионка. Тя печели и втора световна титла на следващото първенство в Куба, където Богдана е резерва заради травма.

На тренировките Деспа е била отличничката на ансамбъла, а треньорките я хвалели, че най-добре играе съчетанието, винаги съсредоточена, винаги бързо схваща всичко и първа запомня композицията. „Деспа е умен човек, дипломатична, по-умерена, тактична. Умееше да общува с хората, което й помогна много в кариерата. Неслучайно до ден днешен е в гимнастиката. Тя единствена от ансамбъла ни остана в нашите среди, а аз следвах право и станах адвокат. Докато се омъжи, живееше при нас. Между другото, мъжът й Стоян беше в нашата компания, на един купон се запозна с него“, каза Богдана.

На световното първенство в зала „Арена Армеец“ миналата година Илиана Раева е първият ръководител, който кани всички бивши гимнастички световни шампионки. Представя ги на публиката, кани ги в ложата и в ресторанта. Раздава им по един възпоменателен медал от световното първенство. „Даде ни самочувствие и ни накара да се гордеем, че сме били и ние част от тази слава. Илиана умее да обединява хората“, коментира Богдана.

Деспа Кателиева завършва НСА. Двукратната световна шампионка е помощник-треньор и треньор на националния отбор – ансамбъл – от 1978 до 1984 г.

Възпитаничките й прославят България

злато на европейското в Мадрид (1978) и Амстердам (1980), на световните първенства в Мюнхен (1981) и Страсбург (1983), на европейското във Виена (1984 г.). Треньор е на националния отбор на Холандия (1986–1988), Египет (1991) и Норвегия (1994–1999 г.) и уважаван съдия международна категория.

Камелия Игнатова е възпитаничка на Кателиева и става световна шампионка с ансамбъла през 1981 г. Тогава Деспа е помощник-треньор на Златка Пърлева. „Тя е личност, в чието присъствие винаги трябва да си във форма – каза Камелия. – Трябва да си прочел всичко, преди да задаваш въпроси, и ако успееш да не се засегнеш лично от нещо казано, впоследствие разбираш, че е права. Изключителен професионалист. В годините и по стечение на обстоятелствата присъства в моя живот както в спортен, така и в личен план. Била ми е треньорка, кума, колега в БФХГ, заедно сме съдийствали.“

Първите спомени на Камелия от Деспа са, когато тя е съдия. „Бяхме малки гимнастички в „Левски Спартак“ и за нас беше много страшно, когато по време на състезание виждахме Деспа на съдийската маса – сподели Камелия. – Деспа „реже всички“, „пак ни отряза“, това се говореше по залите. А тя, една такава хубава, елегантна, с права черна коса,

да не повярваш, че е толкова „лоша“

„Беше строга и изискваше да се спазва дисциплина във всичко“, допълва Камелия. Тя няма да забрави световното в Мюнхен. „В трите състезателни дни Деспа ходеше с две плитки и с едни и същи дрехи, за да не ни избяга късметът. Присъствието й беше много важно, тъй като тя неутрализираше притеснението на Златка Пърлева и така ни създаваше спокойна обстановка преди старта. И ние победихме. Така, след 10-годишно прекъсване след титлата във Варна, България отново имаше ансамбъл, световен шампион.“

Деспа присъства в личния живот на гимнастичката. Заедно избират абитуриентската й рокля по време на продукции във Виена. По-късно Кателиева стана кума на първата й сватба.

Красимира Филипова е от поколението на Деспа Кателиева. Била е успоредно помощник-треньор на индивидуалните състезателки, докато Кателиева е била с ансамбъла. „Деспа винаги е имала око за гимнастиката. Беше близка с момичетата си, споделяха с нея много неща. Умееше да ги предразполага. Работила е със сърце и със страст, каквато се изисква, за да постигнеш такъв висок резултат. Сред хората, които носеха успеха на националния ни отбор, нямаше нито един чиновник, всички бяхме напълно отдадени на работата си. Такава беше и Кателиева.“

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка – първата жена дипломат в Европа, в САЩ и в света

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия
Снимки: Изгубена България

В началото на миналия век една млада жена с българска кръв влиза в голямата световна политика. Тя урежда визита на цар Борис III и царица Йоанна в Лондон, част е от делегацията по подписване на Ньойския договор, става първи секретар в българското посолство във Вашингтон и е неизменна част от международните обиколки на тогавашния премиер Александър Стамболийски.

Тя е Надежда Димитрова Станчов, станала по-късно лейди Мюър по името на нейния съпруг – шотландския лорд Александър Мюър. За нея се знае, че не само е част от дипломатически обиколки или от българската легация в Лондон, но и че вероятно е първата жена дипломат в Европа, а и в света изобщо. Надежда Станчов знае осем езика, тя е и българката, която Александър Стамболийски назначава за първи секретар в българското посолство във Вашингтон през 20-те години на миналия век.

Този факт я прави особено важна за

националното самочувствие на България

и показва, че дори и малка, Родината ни е могла да представи дипломат жена на световно ниво. И със сигурност успехите й и доверието, което има по целия свят, не се дължат на това, че е жена, а на качествата й, с които често надхвърля тези на мъжете.

Според някои информации, когато Стамболийски е убит, тя става български посланик в САЩ за времето от 1921-а до 1923 г. Други данни от онова време разказват, че в знак на протест заради смъртта на земеделеца, тя подава оставка и си тръгва от Вашингтон. При всички положения, 30 години преди САЩ да пратят за посланик в България жена (Юджийн Адерсън), България има свой дипломат жена във Вашингтон.

През 1923 година пък британската преса я представя така: „Българската жена чудо дипломат. Мис Надежда Станчов, дъщеря на българския посланик в Лондон (Димитър Станчов), е първата жена с дипломатическа кариера, тя поема пълен контрол над легацията в отсъствието на посланика и първия секретар, които са на посещение в Лозана.“.

Надежда Станчов е родена през 1894 г. в Свищов, умира на 63 години. Тя е дъщеря на наследника на богат свищовски род Димитър Станчов и френската графиня Анна дьо Грено. Баща й е политик и дипломат, след избирането на Фердинанд за български княз е назначен за негов личен секретар до 1889 г. и началник на тайния му кабинет до 1894 г. Той никога не се обвързва с политическа партия и може би затова е министър-председател на първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до 16 март след убийството на Димитър Петков през 1907 г. Безспорен ерудит и енциклопедист, Станчов дължи дипломатическата си кариера и на съпругата си Анна дьо Грено.

Надежда е най-голямата им дъщеря,

владее осем езика

и покрай баща си се посвещава на дипломацията след Първата световна война.

Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации, които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойския договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който освен Станчов въвежда и дъщеря му в делегацията. Първата мисия, възложена на Надежда, е при подписването на Ньойския договор. Ето какво разказва тя: „Церемонията се състоя без всяка тържественост…

В 10.35 ч. внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов…

3 Надежда Станчов плътно зад Александър Стамболийски

След това той (Клемансо) призова делегата на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един… Церемонията беше много кратка…“

Надежда Станчов е секретар на земеделския водач и по време на

стодневната му обиколка из Европа

в която той опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на конференцията в Генуа през 1922 г.

След като Надежда напуска посолството в САЩ, се смята, че тя работи в ВВС като журналист и продуцент. За нея се знае, че на официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват огромен интерес сред английското висше общество.

На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от нея.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada