Открийте ни и в

Интересно

От нацисти до хипита: Volkswagen Beetle стигна до края на пътя

Колата остава култов дизайн, разпознаваем като бутилката на Coca-Cola

публикувано

на

ДЕЙВИД МАКХЮ, Асошиейтед прес

Volkswagen спира производството на последната версия на модела Beetle в завода си в Пуебла, Мексико. Това бележи края на пътя за автомобил, станал символ на много неща в историята си, продължила осем десетилетия от 1938 година.

Малкият автомобил е част от най-мрачното минало на Германия като престижен проект на нацистите, който така и не е изпълнен. Става символ на следвоенното икономическо възраждане на страната и нарастващото благосъстояние на средната класа. През 60-те в САЩ е икона на антикултурата. Повече от всичко обаче колата остава култов дизайн, разпознаваем също толкова, колкото и бутилката на Coca-Cola.

Оригиналният дизайн на колата – закръглен силует с четири или пет места, почти вертикално предно стъкло и двигател с въздушно охлаждане в задната част – може да бъде проследен до австрийския инженер Фердинанд Порше. Той бил нает да изпълни проекта на Адолф Хитлер за „народен автомобил“, който да позволи на повече хора да имат коли, както

в САЩ това прави Model T на Ford

В някои отношения колата прилича на Tatra T97, която се произвежда в Чехословакия през 1937 година, както и на скиците на унгарския инженер Бела Барени, публикувани през 1934 година.

Масовото производство на т. нар. KdF-Wagen (кръстен на германската трудова организация Kraft durch Freude – KdF, под чиято егида е трябвало да бъде продаван) е отменено заради Втората световна война. Вместо това големият нов завод, който тогава се намира в затънтен район северно от Хановер, произвежда военни автомобили, използвайки принудителния труд на работници от цяла Европа, трудещи се при мизерни условия.

Пуснат отново като производител на автомобили за граждански цели под надзора на британските окупационни власти, заводът на Volkswagen през 1949 година е прехвърлен на германското правителство и провинция Долна Саксония, която все още притежава част от компанията. До 1955 година милионният автомобил от модела, тогава наричан Type 1, слиза от производствената линия в завода, край който днес се е разраснал град Волфсбург.

САЩ стават най-важният единичен чуждестранен пазар за Volkswagen, където в пиковия момент

през 1968 г. се продават 563 522 коли

или 40% от производството. Търсейки нетрадиционен подход, понякога хумористичните реклами, разработени от агенция Doyle Dane Bernbach, призовават купувачите на автомобили „да мислят на дребно“.

„За разлика от Западна Германия, където ниските цени, качеството и трайността са нещо нормално за новата следвоенна реалност, в Съединените щати типичните особености на Beetle създават около него атмосфера на необичайност в автомобилна култура, доминирана от размера и показността“, пише Бернхард Ригер в историческата си книга от 2013 година The People’s Car (от английски „Колата на народа“ – бел. прев.).

Производството във Волфсбург спира през 1978 година, когато надмощие вземат нови водещи модели като Golf. Beetle обаче все още не е мъртъв. Производството се прехвърля в Мексико от 1967 година до 2003 година – период, по-дълъг от историята на производството му в Германия. Колата, наричана vochito, се чувства като у дома си като грубоватия, произведен в Мексико carro del pueblo (от испански – „народен автомобил“ – бел. прев.).

Моделът New Beetle – изцяло ретроверсия, изградена върху модифицирана платформа на Golf, през 1998 година донякъде възражда сладката,

нетрадиционна аура на Beetle

под управлението на главния изпълнителен директор Фердинанд Пиех, внук на Фердинанд Порше. През 2012 година дизайнът на Beetle става малко по-издължен.

Краят на Beetle идва в повратен момент за Volkswagen, който се възстановява от скандала с манипулираните емисии на дизелови модели. Компанията се готви за масово производство на електрическия компактен автомобил ID.3, за който се надява да достигне значимостта на Beetle и Golf, свързвайки електрическата мобилност и масовия пазар.

Последната от общо 5961 коли от версията Final Edition ще бъде изпратена в музея след церемонията в Пуебла на 10 юни, бележеща края на производството на Beetle.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Астронавтка на НАСА ще гласува за президент на САЩ от космоса

Кейт Рубинс е в Звездното градче в Русия и се подготвя в средата на октомври да се отправи заедно с двама космонавти на шестмесечна мисия на Международната космическа станция

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Астронавтката на НАСА Кейт Рубинс съобщи пред Асошиейтед прес, че възнамерява да подаде гласа си на президентските избори в САЩ от космоса, на повече от 400 километра над Земята.

Рубинс е в Звездното градче в Русия и се подготвя в средата на октомври да се отправи заедно с двама космонавти на шестмесечна мисия на Международната космическа станция.

„Мисля, че за всички е много важно да гласуват“, каза Рубинс. „Щом можем да го правим от космоса, убедена съм, че хората могат да го направят и на Земята“.

Повечето от американските астронавти живеят в Хюстън. Законът в щата Тексас позволява електронно гласуване. От контролната зала на мисиите на НАСА препращат електронната бюлетина до МКС и след това препраща вече попълнената бюлетина към местната избирателна комисия.

Според Рубинс е въпрос на чест да имаш възможността да гласуваш и от космоса. И преди американски астронавти са го правили. Рубинс и Шейн Кимброу вече са подавали бюлетини от борда на МКС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Берковица – градче като длан под могъщия Ком

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Ах, каква чудна природа тука, в това непознато райче.“ Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера.

Старинна и съвременна, Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковска река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.

Пшеница и овце с червеномеден цвят

 отглеждат обитателите на Берковския край още от шестото хилядолетие пр.н.е. Те дават названията на върхове, на млекарски треви – комунига, къпина, и на Млечния път (Кумовата слама). Така и до днес ги наричат тук.

През желязната епоха – първото хилядолетие пр.н.е., Берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а през средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. Траките изграждат крепости по стратегическите височини, обработват желязо и плавят злато в поречията на Златица и Врещица.

Началото на новата ера се ознаменува с римското господство над местното тракийско население. За развитието на икономиката и културата през първите векове говорят богатите находки в разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале.

Преди повече от век Феликс Каниц пише: „Берковица има очарователен вид. Разположен сред гористи хълмове и сенчести усои, разхладен от безкрайно течащи води, той без съмнение един ден ще стане

място за летен отдих

 на хората от земите около Дунава.“ Предвиждането на Каниц се сбъдва. В началото на нашия век, наред с популярния национален балнолечебен курорт Вършец, добива известност и Берковица като планински, климатичен, пък и като плодолечебен курорт.

Берковските туристи построяват първата туристическа хижа в местността Покоя. Всъщност туристическото движение в Берковица започва още след Освобождението от османско иго, когато Иван Вазов повежда дружина от млади берковчани към връх Ком.

Над село Бързия, при цепене на гранит край реката, бликва минерална вода. Започва сондиране и едновременно с това се изгражда и балнеолечебница. Наблюдават се благоприятни биоенергетични условия за лечение, закаляване и спорт. Всичко това прави възможно почти целогодишното курортно използване на тази зона, която е твърде подходяща за климатотерапия при сърдечносъдови, ендокринни и кожни заболявания, неврози, бронхиална астма и др.

Днес националният курорт Берковица е една блестяща перла върху зеления губер в полите на Западна Стара планина, която мами любителите на природата, на историческите забележителности, на красивата панорама.


Часовниковата кула

Най-отличителният архитектурен паметник в центъра на града – негов символ и емблема – е старинната часовникова кула.

Строена е през 1762-1764 г. и е висока 21,42 м, но имената на майсторите не са известни. Тясна дървена стълба извежда до върха на кулата, където са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от тогавашните власти металическа емблема – полумесец и знаме. Върху нея на 4 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.

Часовниковата кула – съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът неизменно измерва времето с медения си звън и съобщава, че го има българското.


Вазов и Берковица са неделими

Иван Вазов живее в Берковица около година и половина – през 1879-1880 г. Тогава той е млад, но вече известен поет, пристигащ, за да поеме задълженията си на председател на окръжния съд. В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които се съдят за имоти, клевети и кучета и които по-късно стават персонажи от негови произведения.

Вазов признава, че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. Той записва много народни песни, предания, легенди, действителни случки, разкази на участници или очевидци на едно или друго събитие и използва това градиво за своето творчество.

Къщата музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. Правят впечатление нейната украса и наредба. На горния етаж вниманието привлича резбованият потон в голямата одая с долапи, камина, стенописи и миндерлъци. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Събират се книги за българска библиотека на остров Тенерифе

Инициатор е сънародничката ни Нели Кирилова, която от години живее в Испания. Тя е дарител и на първите книги

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Създадоха българска библиотека на остров Тенерифе. В момента в България е започнала кампания за попълване на колекцията от книги на български език, съобщи bTV. Инициатор е сънародничката ни Нели Кирилова, която от години живее в Испания, а по идеята работи от две години.

Първите 70 книги във фонда са от личната й сбирка, те наброяват над 1000 тома. Библиотеката е наречена DAS VIDA, което в превод означава „Даваш живот“.

„Първоначално започнахме с лични срещи, от ръка на ръка раздавахме книгите, но февруари месец получихме покана – библиотеката да бъде в един прекрасен биомагазин и тя вече е публично достояние. По време на карантината се наложи да затворим първата седмица, при нас ограниченията са много строги, но реших, че сега е моментът, хората не бяха на работа, имаха достатъчно време да четат и направихме верига от хора, които разпространяваха книгите“, разказва Нели Кирилова.

В кампанията се включва и русенското читалище „Ангел Кънчев“, което дарява осем кашона с книги.

„Това, което е като многоекземплярност за нашата библиотека и не ни е нужно, решихме, че можем да бъдем полезни на българите в чужбина. Страхотно, е че сънародниците ни искат по някакъв начин да поддържат българщината, да бъдат съпричастни“, казва библиотекарката Кармен Димитрова.

Нели се радва, че среща голяма подкрепа от страна на българите в България. „Една от нашите идеи е да разпространяваме български автори, да се чете за тях, за съвременни български автори, защото много от хората са в чужбина над 20 години. Искаме да ги каним да гостуват в Испания“, споделя българката.

Българската общност в Тенерифе има и други инициативи, които ги свързват с родината – танцов състав, благотворителна асоциация, а през октомври ще отвори врати и първото българско училище.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА