Открийте ни и в

Български истории

От първо лице: От Ню Йорк до София във време на COVID

Една българка разказва за драматичното си пътуване към Родината

bgvoice

публикувано

на

Пътуването от Ню Йорк до София по време на пандемия може да крие изненади на всяка крачка и всички, които пътуват за Родината, трябва да са наясно с това. Български или американски паспорт да използвате, да правите ли COVID тест и кога и какви други трудности могат да изникнат – за това разказва от първо лице една българка, пътувала преди дни от Ню Йорк до София през Истанбул със съпруга си.

„Турските авиолинии, преди да ни пуснат даже да си чекираме багажа, ни спряха на една опашка“, сподели Станимира М. преди дни. Веднага към тях се насочил младеж, който ги попитал за крайната дестинация. Когато разбрал, че пътуват за София, той попитал

дали имат български паспорти

„Аз отговорих, че само аз имам. Лепна ми една лепенка на българския паспорт и обяви, че на мен не ми се иска COVID тест, за да се кача на самолета, но за мъжа ми, като американец, е задължително да предостави такъв“, спомня си Станимира.

След като направили теста, на паспорта на съпруга й също била залепена лепенка и двамата били пуснати да чекират багажа си. Там също имало неудобство заради това, че имената на билетите били според данните на Станимира в американския паспорт, а лепенката била сложена на българския паспорт. Но след вадене отново на българския паспорт, нещата се оправили.

Българката маркира и друга интересна подробност от пътуването – ръчният багаж също се чекирал, защото самолетът бил пълен.

„Пристигнахме в Турция – на трансферите не търсят COVID тест, но на летището е голяма „галимация“.

Народът седи по земята

защото седалките са малко. Иначе всички магазини и кафенета бяха отворени“, разказва още Станимира.

И в Турция обаче спрели съпруга й заради американския паспорт. „Попитаха го за български паспорт, той каза, че няма, и се започнаха викове: – „Не, не, щом си американец, не можеш да ходиш в България.“ Върнах се аз и им обясних, че това е съпругът ми и пътува с мене. Пак се започна – има ли той негативен COVID тест или няма. Хайде пак вади теста, успокоиха се, спомня си българката.

След кацането в България пристигащите пак били наредени на 2 опашки – на едната хората с тестове, на другата без. „Тия без тестовете ги заделиха на една страна и започнаха нещо да ги питат и бумаги да попълват. На нашите тестове само им свериха имената“, разказва още Станимира. Пожелали им добре дошли и ги пуснали към паспортната проверка.

летище

И друга подробност – посрещачите на летище София не ги пускат в залата. „Стояха навън в студа горките, докато се намерим, минаха 5-10 минути“, спомня си Станимира.

След няколко дни престой на родна земя тя смята, че и в България, както и в Ню Йорк, спазването на мерките срещу разпространението на коронавируса сякаш е

въпрос на лично предпочитание

„При нас в Ню Йорк маските са задължителни, но който ги носи, носи, а има хора, на които не им пука, мислят си, че всичко е конспирация и не можеш да ги накараш да сложат маска посмъртно. Аз лично на два пъти връщах пациент от клиниката, в която работя, защото отказаха да си сложат маска, преди да влязат на преглед“, разказа Станимира пред BG VOICE. Според нея всеки си има право на лично мнение, но когато в офиса има други 5-10 пациента, от които половината над 65 години и всички са с придружаващи заболявания, тя не може да си позволи да прави изключения.

„Преди да си дойда в България, много приятели ми казваха, че никой нищо не спазва, но като гледам, и тук е въпрос на лично предпочитание. В понеделник отвориха заведенията за пръв път не зная от кога, всички хора си влизат с маски и ги свалят, когато се хранят“, споделя впечатленията си Станимира. „Разстояние има достатъчно между масите, даже в едно кафене се събрахме 8 приятели, дойде сервитьорката и ни раздели, защото не е разрешено групи повече от 6 човека да сядат заедно. Разделихме се без роптаене и с разбиране на 2 маси по 4 човека“.

Но Станимира забелязва

хора без маски и в България

„Каквото и да е правителството, където и да е, хората си имат свободна воля и изборът си е техен. Проблемът е там, че заради свободната воля на някои си отиват невинни хора, които нямат избора да не се разболеят заради тези със свободната воля“, смята българката.

Тя познава и хора, които са пътували постоянно по време на карантината, но винаги сами, далеч от безотговорни хора, носили са си маските и шлемовете и са спазвали всички мерки. „Мисля, че ако човек подходи отговорно и оценява ситуациите, в които попада, може да се предпази и да предпази околните без кой знае какъв проблем за личната си свобода“, смята още Станимира.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

11-годишно българче е на път да влезе в националния отбор по художествена гимнастика на САЩ

Тя е родена в Бургас и само за две години тя има близо 15 златни отличия от турнири в Тексас и Калифорния

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

11-годишна Валентина Джамбазова печели медал след медал по художествена гимнастика в Съединените американски щати. Малката грация е на път да влезе в американския национален отбор.

Тя е родена в Бургас и само за две години тя има близо 15 златни отличия от турнири в Тексас и Калифорния. 

Бащата на Валентина е известния поморийски боец 38-годишният Атанас Джамбазов. Той е многократен шампион по самбо и професионален боец по ММА. 

Българче - №1 в математическата лига на САЩ

От няколко години семейството живее в Лас Вегас, Невада. 

Валентина е единственото дете на семейството. Тя започва да тренира на 4-годишна възраст в бургаската спортна зала „Младост“. След като заминава за САЩ продължава да се занимава с художествена гимнастика по ръководството на българските треньори Мая и Цветелина Табакови.

„Мечтите ми в спорта са да стигна до Олимпиада и да взема медал за САЩ или България“, каза Валентина Джамбазова пред Нова ТВ. 

Мечтата на родителите на Валентина са тя да продължи да печели медали, но за България.  

„Спортът винаги е бил в нашето семейство. Дядо ми, баща ми, Валя сега – няколко поколения, спортът си е неизменно с нас. Аз съм проходил в залата, всичко ми е свързано с нея, всички спомени. Спортът си върви успоредно с живота“, разказва Атанас Джамбазов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Google инвестира $1.5 млн. в платформата на българин

Крис Младенов обучава автомеханици и вярва, че всеки може да стане такъв

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Гигантът от Силициевата долина – Google – реши да инвестира 1.5 милиона долара в надграждане на платформа на българин – младия предприемач Крис Младенов. Дигиталната платформата DasAuto Academy е за обучение на механици и е създадена от сънародника ни преди две години. Тя е първата по рода си в Европа.

Идеята на Крис е била да направи платформа, чрез която да подпомогне с обучения и съвети за подобрения в бранш, в който мнозина не осъзнават възможност за развитие – този на автосервизите.

Той се обръща за подкрепа към Google. Технологичният новатор подкрепя финансово проекти, които развиват социума и отделни ниши и професии. Следва бърз отговор, който изненадва българския предприемач.

Сега Google инвестира 1.5 милиона долара в надграждане с нови функционалности на платформата на Крис Младенов. В момента той подбира различни експерти от всички звена на нишата, с които да подготви тематични видеоуроци и съдържание на различни теми.

Идеята на DasAuto Academy е да развива както чисто функционалните нужди и умения на един механик, така и

да обучи кадри с обширни знания

в сферата на маркетинга, счетоводството, дори и психологията, защото всички тези сегменти са ключови за всеки успешен бизнес. Една от големите промени, които Крис Младенов въвежда, е, че платформата му не е само за механици, а за всеки в бранша. Така ще може всеки един човек, било то механик или само собственик на сервиз, да намери обучението/курса, от който се нуждае, за да развие бизнеса си.

Google подкрепя дигитални проекти в неразвити браншове и иновативни идеи, които не са осъществявани до момента. Едни от най-важните критерии за инвестиция от страна на гиганта се изразяват в това проектите да бъдат смислени и стойностни, иновативни, такива, за които никой не се е сещал до момента.

Всяка година Google инвестира в различни проекти и браншове, които търпят развитие, като разпределят инвестициите си в разнообразни точки на света.

Google инвестира в индивидуален проект в България за първи път. До момента компанията е влагала средства само в национални български проекти като цифровизацията, е посочено в съобщението на гиганта.

Самият Крис признава, че е взел ноухауто от Германия, където е специализирал в голям автомобилен концерн. „Видях как функционира целият автомобилен бранш“, обяснява българинът. Той дава за пример и практиката в Германия, където за да имаш автосервиз, трябва да си завършил такава специалност.

Крис Младенов е и

автор на три учебника

които обхващат цялата информация за автомобила – двигателни и скоростни кутии, диагностика, климатична система… И то актуална информация – за най-новите автомобили.

В България Крис обучава механици, прави курсове, чете лекции. Но пандемията затваря всички вкъщи и българинът се насочва към създаването на дигиталната платформа. В нея всеки може да избере темата, която го интересува, да премине обучението, да премине тестове и да получи сертификат. Крис вярва, че всеки, който поиска, би могъл да се обучи да е механик.

Сред хората, които търсят академията му, има такива, които сега стартират, но има и механици, които вече са в бранша, но осъзнават, че без нови знания няма как да могат да продължат.

„Идват и жени, жената като професия се залага като приемчик в сервиза, но тя трябва да разбира от процеса. Жените са по-добри приемчици от мъжете“, категоричен е Крис.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Ивайло Дончев – от ръба на пропастта (СНИМКИ, ВИДЕО)

Вижте спиращите дъха кадри на българския фотограф.

bgvoice

публикувано

на

от

Ивайло Дончев Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Ето, виж какво правя“ – Ивайло ми показва клип, на който е надвиснал на ръба на скала и снима скок на атлет в разпенени води долу в пропастта. „Винаги ме е привличало екстремното като начин на живот, фотографията дойде после“, казва той. Щастлив е, че е успял в някаква степен да постигне своята цел – да бъде лицензиран фотограф за България на най-популярната марка енергийни напитки в света, чиито реклами често са съпроводени с умопомрачителни, стряскащи, спиращи дъха кадри.

Cliff diving (скачане от скала) – австралийската атлетка Риана Ифланд, Созопол. Снимкa: Ивайло Дончев

До този успех екстремният фотограф Ивайло Дончев стига упорито, стъпка по стъпка, убеден, че това е, което иска да прави. Няма спомен колко пъти е бил на ръба на сериозна контузия или дори на нещо повече – недай, Боже! – докато се е катерил, летял на парапланер, за да направи своите уникални, запомнящи се кадри.

Екстремното му е в кръвта

от малък, дори му е по наследство. Майка му Веселка Дончева като малка също се е състезавала с картинг, баща му Красимир Дончев доста години е катерил планини и е част от планинската спасителна служба в България.

Летене с tracking suit в Кейп Уайнланд, Южна Африка – Веселин Овчаров и Джордж Шунрад. Снимкa: Ивайло Дончев

„Лудостта“ в оня екстремен смисъл го е вълнувала от малък. Мечтаел е да стане състезател във „Формула 1“. Оттогава мечтите му са били все такива. „Винаги съм постигал това, което искам“, казва той. До „Формула 1“ не стига, но се състезава професионално с картинг и през 2014 г. достига до трето място в генералното класиране в българския шампионат. В един момент прекъсва, тъй като това е доста скъп спорт. Продължава обаче със следващите предизвикателства.

Завършва математическата гимназия в родния си град Сливен. Запалва се по фотографията покрай скейтборда, защото е запален скейтър от 15-годишен. Харесва му да документира триковете, които прави с приятелите си на най-невероятни места – скокове от стълби и от голяма височина. Казва, че във фотографията е самоук, но има късмета да срещне човек, който да му даде посока в това изкуство.

Ивайло завършва ландшафтна архитектура в София. Работи известно време като ландшафтен архитект, но емоциите със снимането го дърпат все повече и повече. Решава да заложи всичко на карта и да се отдаде изцяло на екстремното снимане. Приет е в Кралската академия в Холандия по специалността документална фотография. След първата година си дава сметка, че е взел от курса каквото му е нужно, а и му е трудно да заплаща скъпото обучение. Взема тежкото решение да следва собствените си проекти. „Поставих си за цел в определен срок да бъда там, където искам да съм, и нещата се случиха по начина, по който исках и планирах, и работих в тази посока без спиране“, споделя амбициозният българин пред „Труд“.

Той остава още 2 години в Холандия, защото следва точно определена цел – да стане фотограф на „Ред Бул“ – марката, чиито рекламни сесии най-често са свързани с екстремни фотоси. И отново преследва упорито целта си стъпка по стъпка. Започва да ходи по всякакви събития, провеждани под егидата на енергийната напитка. Последните 10 години следи най-добрите екстремни спортисти в света, и в частност тези, които се снимат за марката.

Кайт сърфистът Никола Абаджиев се забавлява на канала до Лъвов мост в София. Снимкa: Ивайло Дончев

„Лека-полека успях да си постеля основата така, че да ме забележат и да тръгна по избрания от мен път – споделя Иво. – През 2019 г. успях да вляза официално в радара им извън България.“ Той участва в един от конкурсите им и стига до финалите в категория „Creative“. Преди месец получава

имейл от един от шефовете

на компанията, че официално влиза в системата им от фотографи.

Екстремната фотография е адски рискована не само за спортиста или каскадьора, изпълняващ сложни сцени, но и за фотографа, който ги снима. „Да, трябва да имаш афинитет и желание към този тип спортове, цялата практика и целия процес. Понякога ситуациите са доста екстремни и както атлетите, така и ние, които снимаме, трябва да сме спокойни, хладнокръвни, концентрирани. Понякога се объркват нещата и трябва много бързо да се вземе адекватно решение и естествено има много риск…“

„Това, че съм фотограф, е по-скоро следствие на нещата, които правя. Екстремното и приключението са моят начин на живот. Трябва да имаш много повече развити качества и умения, отколкото да снимаш. Снимането е просто една част от всичко“, разсъждава Ивайло.

Мечтите му се простират далече отвъд фотографията. Наумил си е един ден да започне да лети с така наречените wingsuit – костюми, или летящи катерици. Все още прохожда в това летене. Wingsuit е костюм с големи ципи между краката и между ръцете и тялото, които създават площ, така че да може, образно казано, да се плъзгаш по въздуха и да летиш свободно като птица. Казва, че това е следващата му голяма цел в живота, която е уверен, че ще реализира. Това е най-високото ниво в летенето и свободното падане.

Проект „Непознатият Север“, Северно море, Холандия. Снимкa: Ивайло Дончев

Разбира се, попадал е в много ситуации, които са вдигали адреналина му до небесата. В началото на миналата година са в Испания с атлетите Веселин Овчаров и Хорацио Лоренс от Испания. „Никога преди това не бях летял на парапланер и не съм си и мислил, че ще снимам от въздуха, летящ на парапланер. Още като пристигнахме на остров Ел Хиеро, събрахме екипировката, атлетите си нагласиха крилата, резервни парашути и отидохме на първото място, което ставаше този ден за летене. Мислех си, че първият полет ще бъде по-скоро опознавателен, да се кача, да видя какво е усещането, да преценя как да се подготвя за снимане следващите дни. Предстоеше ни едномесечен проект…

Но Весо просто ми каза: „Готов ли си? Вземай апаратите, сега ще снимаме“. Той на един парапланер, аз на друг, заедно с още един помощник.

Летим успоредно с него

той прави трикове. Когато се правят трикове, се губи височина. После се използват въздушните термики, за да се издигнем нагоре. И нещата се случват на около 1000 метра и нагоре.“ Как се фокусира на такава височина и при много висока скорост, само той си знае… Казва, че с времето се свиква дори да предусещаш кога какво ще се случи, да си нагласиш и фокуса. Някой път нещата се случват за части от секундата, времето за реакция е по-малко от секунда и може да изпусне ценен кадър.

Често ситуациите са като при снимането на каскадите във филмите. Някои прекалено рисковани моменти не могат да се повтарят, затова се планират много добре предварително. Ивайло трябва да знае какво точно ще се случи в най-малки детайли, за да може навреме да реагира с фотоапарата. Работи в тандем с каскадьора Илко Илиев, който покрива снимките с дрон.

Преди месец се върнали от снимки в Южна Африка. Снимат Веселин Овчаров с track suit. При този летателен костюм, за разлика от wingsuit, ръцете не са свързани с тялото. Тръгват да катерят един връх, от който на следващата сутрин Весо и още един местен атлет от хората, които летят, ще скачат от скала с костюмите track suit. Самото изкачване е голямо предизвикателство, отнема им около 4 часа, като последния час и половина се катерят по тъмно, в мъгла. Има много змии и бабуни (маймуни), които няма как да видят. Често пресичат и места, където е като джунгла, със супер високи треви на нивото на гърдите. „Реално долу в краката си нямаш идея какво се случва. И колкото и смешно да ти звучи, от време на време пляскахме с ръце, слушахме музика, говорехме си на висок глас, за да изплашим змиите, ако има такива около нас“, споделя Иво.

Когато стигат върха, там ги чакат палатки, шалтета, спални чували и разпъват лагера. На сутринта 7 човека трябва да излетят от върха на планината един по един, като Весо и другият атлет излитат с костюмите, а останалите – с парапланер. „Ние с Илко излетяхме в тандем. Самото излитане беше доста неприятно, теренът беше доста каменист. Имахме около 6-7 неуспешни опита да си вдигнем крилото. Беше доста емоционално… Историята преди или след кадъра е не по-малко вълнуваща, но рядко достига до аудиторията“, разказва фотографът.

Когато

снима, надвесен над пропаст

ако не е осигуряването с въже и седалка за катерене, Ивайло също би полетял надолу. Но той не мисли за това. Просто се доверява на колегите си, които го пазят. „Винаги при такива рисковани снимки съм обезопасен с въжета, с катерачни седалки. Ако случайно се отчупи клон или камък или се хлъзна, да не падна в пропастта. Всичко се планира така детайлно, че да се изключат всякакви други странични фактори, които могат да ме разсеят, за да остана фокусиран върху работата си“, споделя той.

Дали има страх? „Всички хора, които се занимават с екстремни спортове, малко или много се страхуват. Което е много добре, защото страхът те държи буден, помага ти в много ситуации. Просто трябва да знаеш как да го използваш в твоя полза, защото ако му се отдадеш, се сковаваш, панираш се и всъщност тогава може да стане голяма беля. Единственият начин да преодолееш страха, колкото и банално да звучи, е да действаш, а страхът идва от липса на информация или на опит. Този принцип се опитвам да прилагам за всичко в живота си“, казва фотографът, за когото екстремното се е превърнало в начин на живот.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
От зелените карти до чиповете – какво променя Байдън

От началото на мандата си той е издал 39 акта, повечето от които отменят заповеди на Тръмп

Затвори