“Аз хванах метална бейзболна бухалка за всеки случай, защото нямаше да се дам без бой.” Това разказва 12-годишният Нейт Холи, който във вторник е в класната си стая в училището за науки „Хайландс Ранч“ в предградие на Денвър, Колорадо. Но по време на часа се чуват изстрели. “Беше наистина хаос. Повечето деца не знаеха какво да правят”, казва Нейт. В първите секунди Нейт казва, че е замръзнал на място, когато е чул как куршум чупи прозореца. В този момент се чула предупредителната сирена и някой от учениците се пошегувал, но учителката им казала да пазят тишина и ги прибрала в килера. Абитуриентът Кендрик Кастило е трябвало да се дипломира от същата гимназия само след няколко дни. Но той е героят на тази поредна масова стрелба в американско училище. “Без да се замисля за своята безопасност, той веднага се нахвърли върху стрелеца. Беше готов да спре заплахата”, разказва съученикът му Брендън Бейли. След като Кендрик е прострелян, Брендън и още едно момче се нахвърлят върху стрелеца и го спират. Осем техни съученици са простреляни, но ще оцелеят. “Не знам как ще се отблагодарим на семейството на Кендрик, че той спаси нашите деца”, през сълзи казва една от майките на съучениците му. Думите й трудно се разбират от сълзите и емоцията. Сега хората в Колорадо, познаващи от първо лице ужаса на този тип трагедии, са раздвоени между тъгата и благодарността, че не е имало повече жертви. През миналата седмица в Северна Каролина 21-годишният Райли Хауълд загина, след като пое куршумите върху себе си в опит да спре стрелеца в университета в Шарлот. Петима други бяха простреляни, един от които почина от раните си. Според полицията действията на Райли са предотвратили повече жертви и са им дали достатъчно време да обезвредят стрелеца. През миналата година в Индиана Джейсън Сиймънс оцеля, след като беше прострелян от 13-годишен ученик, върху когото той се нахвърлил, за да спаси другите си ученици. В Нешвил Джеймс Шоу обезвреди стрелец в ресторант от веригата Waffle House, който преди това уби четирима други клиенти. Всички тези истории звучат героично и някак си нереално, като от тъп филм. Но това е епохата на “Бягай. Крий се. Бий се” и стрелби в училища и колежи почти всяка седмица (15 от началото на годината до сега). Действията на всички тези хора са едновременно удивителни и ужасяващи. Нападението в гимназията в Денвър стана малко повече от месец след 20-ата годишнина от кръвопролитието в училището през 1999 г. в Кълъмбайн, на 8 км от „Хайландс Ранч“. Тогава двама ученици от това училище застреляха в него 13 души и след това се самоубиха. За 20 години на зачестили стрелби в училища, колежи, офиси тактиката на властите се е променила доста. Сега в почти всички училища през няколко месеца се правят обучения на учители и ученици за ситуация на активен стрелец в сградата. Но едно нещо изглежда, че не се променя – липсата на воля за законови промени – кой и как да има достъп до оръжие. Мерки като по-добри проверки за криминално минало и психическо здраве имат подкрепата на мнозинството избиратели от двете партии, но не и на техните представители в Конгреса. Те продължават да бъдат купени от мощното оръжейно лоби NRA. Добрата новина е, че през последните дни там текат саморазрушителни процеси и обвинения за злоупотреби, смяна на ръководство и скандали. Но едва ли тази слабост ще трае дълго. Организацията, за която стана ясно, че е подкрепяна и спонсорирана и от Москва, ще се прегрупира бързо, за да продължи да защитава смъртоносните си интереси. А за нас ще остане стесът да броим престрелките, жертвите и да търсим героите в този ужас. И никой няма да направи нищо.