Миналата неделя българин, който работи като полицай в Ню Йорк, се превърна в герой, след като спаси живота на тримесечно бебе. Дилян Кръстев патрулирал на Бруклинския мост в неделя сутрин, когато към него се втурнала жена в паника. Тя през сълзи обяснила на полицая, че детето й не диша. Кръстев веднага започнал да прави изкуствено дишане на бебето и така спасил живота му. По-рано същия ден в Казанлък няколко български полицаи са заснети как бият мъж. Той се оказва дрогиран и шофирал по улиците на града. И понеже сме 2021-ва, фейсбук се раздели на две – „за“ и „против“ действията на полицаите. Емоцията, разбира се, казва – ако този наркоман беше сгазил вашето дете/майка/брат. Но правилата, а само те са важни в една държава и общество, казват съвсем друго. Защото, поне пред вас, си признайте – карали ли сте някога пили? А очаквате ли да бъдете бити с полицейски палки? Полицаите не са правораздавателен орган. Това е съдът. И ако той не работи, както ще кажат мнозина – на 4 април имате възможност да подкрепите партия, която има ясна програма за съдебна реформа, която би донесла разни резултати. Фейсбук не е място за промяна на това. Има ясен регламент, описан в закон и правилници на МВР, кога един полицай може да употреби сила срещу задържан. И никакви други аргументи няма в обратната посока – работата на полицаите е да останат хладнокръвни и с трезва мисъл в сложни ситуации и да приложат закона, който са се заклели да пазят. Защото биячите с палка и пагон не са по никакъв начин по-различни от дрогирания шофьор. Всички те застрашават нашата сигурност. Тази полицейска агресия утре може да се обърне срещу който и да е, по усмотрение на палконосителя. Фейсбук във вторник и сряда се занимава с друга тема – страната е на челно място по смъртност и брой заразени на 100 000 души. Странното е, че същите хора, които споделят сега възмущението си от това, са почти същите, които искаха отваряне на ресторантите и облекчаване на мерките. Всъщност това е пряката демокрация, референдумите, за които толкова много агитират други партии, участващи на тези избори. Референдумът във фейсбук казва – сваляйте мерките, отваряйте ресторантите и баровете, нека животът да тече. Властите го правят, щото така иска суверенът. После същият суверен мрънка – много умрели. То такъв ще бъде и резултатът от един друг референдум – за намаляването на броя на депутатите и партийните субсидии, но това е друга тема. Пак защото всичко е емоции – ОК е полицаите да бият дрогирани и пияни, ОК е да намалим парите и броя на депутатите, щото ги мразим. Какви са реалните последици от това обаче, не е ясно, мисъл няма, само емоции. Но всъщност нищо от това не е ОК. България си остава държава, в която никой не спазва правилата – нито ние, когато ни кажат да си останем по домовете и да не ходим по заведения (дори и да са отворени), нито тези, които трябва да следят за спазването на законите, а най-малко тези, които ги пишат.