Открийте ни и в

Спорт

ОТ РЕДАКТОРА: Какво трябваше да направи Пулев

публикувано

на

Досега се въздържах от коментар по темата „Пулев/Суши“. Не защото нямам мнение, но защото трябваше да се старая да го отразя фактологически и обективно като репортер. Но тези ограничения паднаха, след като стана ясно решението на Спортната комисия в Калифорния. Първоначално ми беше смешно, но после за пореден път си дадох сметка, че българските звезди, политици и спортисти са тотално неподготвени за голям скандал или за голямата, световна сцена. От една страна, така е, защото хората с пари, власт и слава в България се радват на безкритично (в повечето случаи) медийно отразяване. Българска Оливия Поуп няма и няма как да се роди на тези балкански ширини и нрави (решаващата скандали героиня в сериала на АВС “Скандал”).

Невероятно ми се стори, че в първия и втория ден от скандала Кубрат Пулев и неговият екип бяха повече от неадекватни. В деня, когато се събуждаш след мача и вече ти е минало замайването от крошетата и радостта от победата, не може да не си дадеш сметка, че CNN, FOX News, ESPN, L.A. Times, вестниците в Лондон и дори sportal.bg имат една тема и я определят за скандал. Пулев вече не е просто българска звезда, той е световна – с контракт с най-голямата спортна компания в САЩ, и правилата са различни. Едно е в “33” в Студентския град, друго е в Лос Анджелис. Може да са малко лицемерни дори, но правилата в Америка са различни. И трябва да се спазват. Особено, ако искаш да имаш кариера тук.

Ето какво трябваше да се случи – в деня след целувката, когато целият нормален свят заклейми поведението на Пулев, той трябваше да пусне извинение – дали като текст или видео, но написано от някой, който професионално се занимава с потушаване на публични скандали. Да обясни поведението си с ударите в главата, с еуфорията от победата и южноевропейските ни нрави, но да не го предлага като извинение на ситуацията. Да поеме отговорност за случая, да се извини от сърце (или поне така да изглежда, защото това е ПР все пак) и да обещае, че няма да се повтори.

Междувременно неговият екип зад кулисите дискретно трябваше да постигне споразумение с Джени Равало и да плати каквото би било нужно, за да може тя да коментира публично нещо в духа на това, че разбира постъпката му заради момента и емоциите и че неговото извинение е достатъчно. Сумата щеше да е около 100-150 хиляди долара. Отделно Пулев трябваше да дари пари на организация, която защитава жени, жертви на сексуален тормоз – още 25-30 хиляди долара. Да, да, знам, че са много пари на първо четене, но вероятно доста по-малко от сумата само за неговия адвокат сега и разноските по всички тези изслушвания. И това, преди да трябва да се бръкне, за да се споразумее и с Равало в даден момент. Защото колкото тя и адвокатката й Глория Олред да се заричат в интервюта, че не търсят пари, ключовата фраза в техния отговор е “На този етап” – на този етап те не са завели граждански или криминален иск. Олред е истински питбул и знае как да побеждава жертвите си по-добре, отколкото Пулев на ринга.

Какво не трябваше да прави Пулев – да говори как репортерката искала повече от целувка, да пуска снимки и видеа с нея от афтърпартита, неговата приятелка, брат и фенове да я заплашват и тормозят в социалните мрежи. Защото всичко това не само че не помогна на изслушването (въпросите по темата дори не бяха допуснати, така би било и в едно дело), но дори попречи – Олред използва думите и действията на Пулев и обкръжението му срещу него, определяйки ги като заплахи и отмъщение за това, че Равало дала публичност на случката.

Пулев се размина сравнително леко, въпреки че може би изпусна мач с Антъни Джошуа, за който хонорарът му е трябвало да бъде 10 милиона долара, независимо дали бие или губи. Скъп урок.

А феновете му, които трябва да го подкрепят, му правят лоша услуга с окуражаването на стратегията на унижения, заплахи и кибератаки към Равало – особено тези, които живеят в САЩ и би трябвало по-добре да познават правилата на играта тук.
Ех, да имаше една Оливия Поуп и най-вече някой, който да я чуе.

Спорт

Фенове на “Левски” във футболно меле в Братислава (СНИМКИ, ВИДЕО)

публикувано

на

от

Феновете на “Левски”, участвали в сбиване в Бартислава в сряда вечерта, не са пострадали сериозно, заяви председателят на Националния клуб на привържениците Степан Хиндлиян.

Феновете на сините, които бяха в Братислава на път към Ружомберок за мача от първия квалификационен кръг на Лига Европа, са били нападнати от засада. Те са участвали в сбиване с фенове на полския “Краковия” и холандския “Аякс”.

45 българи са били задържание заради сбиването в словашката столица. “Най-актуалната информация е, че всички наши момчета са освободени и няма нито един задържан в арестите в Братислава. Задържани са били 45 българи вследствие на това, което се е случило снощи. Всички те са вече свободни. Словашката полиция е действала бързо и веднага е установила, че те са жертва на засада”, обясни Хиндлиян пред сутрешния блок “Здравей, България” по “Нова”.

Той допълни, че “няма информация за пострадали българи, напротив. Групата български привърженици е била атакувана от двойно, дори повече от това, на брой поляци и холандци”. “Познавам почти всички, говорих с доста голяма част от момчетата. Доколкото знам, те ще стигнат до стадиона и ще подкрепят “Левски”, каза още Хиндлиян.

 

Това е вторият път, в който фенове на “Левски” участват в сбиване при гостуване на отбора в Европа. Преди две години сблъсъци имаше в Хърватия преди мач с “Хайдук” (Сплит).

 

“Искам да уточня, че българските фенове са били нападнати от полски и от холандски футболни запалянковци. Този инцидент се случва в центъра на Братислава, има много хора, там е пешеходна зона. По наша информация няма да бъдат повдигнати обвинения”, заяви посланикът на България в Словакия Йорданка Чобанова пред БНР.

Продължете по-нататък

Спорт

Българин ще бяга на 5 маратона в САЩ

публикувано

на

С българското знаме на финала в Торонто

Чикагският маратон е четвъртият по големина в света по брой финиширащи участници. През миналата година 44 508 души са тичали на него и са го завършили. Тази година сред участниците ще има и наш сънародник – 28-годишният Георги Кърджалийски. Освен в Чикаго той ще бяга и на още четири полумаратона от 21 км, които ще му служат като подготовка за трасето във Ветровития град.

„Започнах да тичам през февруари 2017 година. Първо на фитнес пътеката, а след това по състезания на разстояния 5 км и 10 км“, разказва Георги. „Изтичах първия си полумаратон (21 км) в Кеймбридж, Масачузетс, през ноември 2017-а и първия си маратон в Торонто през октомври 2018 година. В Торонто завърших за 5 часа и 17 минути. Маратонът в Торонто беше голям, с много бегачи, но в Чикаго ще има още повече. В Чикаго може би ще завърша за 4 часа и половина. По-малко от Торонто, защото през миналата година тичах с контузия. В България не бях от тичащите,

но се радвам, че открих този спорт в Америка

Тук има много тичащи хора по улицата и може би самата култура ми повлия да започна да се занимавам с това“, казва той.

Георги ще бяга с благотворителна кауза за осигуряване на по-добро образование на децата в България независимо от социалния им статус. Каузата е в полза на фондация „Заедно в час“. „Израствайки в семейство от средната класа в малък град като Септември, родителите ми винаги ме подкрепяха и напътстваха да следвам интересите си и да развивам потенциала си дори това да е било с цената на лишения от тяхна страна”, казва Георги.

Той вярва, че иновативното образование, което е получил в математическата гимназия в Пазарджик, му е помогнало да кандидатства успешно в САЩ и иска и други деца да имат подобен шанс с добра подготовка от класните стаи в родните школа. „В гимназията се почувствах в ролята на догонващ и назад спрямо съучениците си не само заради академичната подготовка, но и заради това, че идвах от по-малък град и по-скромно семейство. Учителите ми помогнаха да се справя с това – програмата даваше възможност за преподаване, съобразено с индивидуалните нужди на всеки ученик“, обяснява още българинът.

Георги пристига в САЩ през 2009 г. Получава стипендия от Worcester Polytechnic Institute, където учи управление на информационните системи. Завършва през май 2013 г. През декември 2017 г. завършва и магистърска степен по бизнес администрация в Cambridge College. В момента работи в софтуерна компания в Марбъро, Масачузетс, като продуктов мениджър. За подготовка за маратонските бягания той тича по 5 или 10 км

преди или след работа поне 5 пъти в седмицата

В свободното си време се занимава и с доброволческа дейност.

„Маратонските бягания са много вълнуващи. Тичат много хора, всеки е тренирал много време и показва издържливост, радва се, когато финишира. Винаги намираш нови приятели. В Торонто преди финала най-сладкият момент за мен беше да развея българското знаме. Досега друго нещо не ми е доставяло такова удоволствие. Важно е за мен да мога да представя и България по този начин, не само себе си като индивидуален състезател“, споделя Георги. „Бягането и маратоните ми помагат да съм по-продуктивен, по-съсредоточен. Аз пиша и кратки истории и когато бягам, ми идват нови идеи“, добавя той.

Всеки, който иска да помогне на каузата на Георги,  може да дари средства тук. Целта му е да събере 5 хил. долара. Досега е събрал малко над 900 долара.

Продължете по-нататък

Спорт

Български състезател подобри рекорд на „Гинес” в картинга

публикувано

на

По време на състезанието, сн. Фейсбук

Вече ви разказахме за Станислав Йовчев, който участва в картинг състезания в Америка и e победител в отборната надпревара в състезанието 24 Hour America от 2017 г.

Станислав (втори от ляво на дясно) с тима си – Силвана (най-вляво), Росен Бояджиев и Антония Букова

В края на юни тази година той застана на старта на същото състезание в градчето Ню Касъл, щата Индиана. Само че соло, не както преди с петима други състезатели. „Целта ми е да завърша преди всичко. Надявам се да вляза в петицата за моя клас“, каза преди състезанието той.

Състезателят ни не само завърши, но стана и първият българин с такова постижение. Освен това подобри досегашния рекорд на „Гинес” за най-дълго разстояние, изминато на открита картинг писта. „Постижението ми е неофициално, но много се гордея с него. Не знаех, че някой ще подобрява такъв рекорд. Другият състезател изглежда беше поканил представители на „Гинес”. Успях и да удържа на предизвикателството да надмогна себе си“, казва Станислав. В крайна сметка постижението на другия пилот Марко Радисик също се води неофициален рекорд.

Станислав от своя страна

направи общо 1102 обиколки, които се равняват на 870,58 мили

(0,79 мили/обиколка). Предишният рекорд за Гинес е на австралиеца Жейк Сейл  през 2017 г. със 856 мили. „Това мое постижение нямаше да бъде възможно без съдействието на моят тим – съпругата ми Силвана, времена и тактика, без механика ми Росен Бояджиев и асистента ми по логистиката Тони Букова. Благодарен съм на всички тях за невероятната и безупречна подкрепа“, сподели след тежкото състезание Станислав. Българинът е подпомогнат и от Росен Терзиев от магазина за гуми Rosen Tire в Гери, Индиана, Иван Ангелов – актьор, Веселин Панчев – фитнес гуру , Васил Лалов-Хектор и много други. На всички тях Станислав също изказва благодарност за съдействието.

„Откритите писти са много по-трудни от закритите. Там условията се променят много повече – става тъмно, може да вали“, разкрива той.

При картинга много от нещата са като във Формула 1

казва Станислав. „Концепцията е една и съща при аеродинамиката, а също и реакциите на водача трябва да са толкова бързи, както и при състезателите от Формула 1. В обикновената кола имаш време да шофираш и да мислиш за всекидневни неща, да си правиш планове. При картинга и Формула 1 нямаш и секунда за подобни неща, защото най-дългото време, което прекарваш на пистата по права линия, е сигурно не повече от 5 секунди“, уточнява състезателят. За 24 Hour Amerika правилата изсикваха пилотите сами да сглобят катовете си. За целта всеки получи гуми, шаси и двигател от две различни фирми.

Станислав е родом от Разград. Запалва се по картинга, когато е на 8 години. Тренира този спорт около година. „Въпреки че имах най-добрите времена в клуба, не ме одобриха за републиканско състезание и се отказах“, спомня си с малко тъга българинът. После отива в колоезденето. Взема и участие на различни състезания на Съюза на българските автомобилисти.

 

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено