Въпреки че последните цифри показват рязък скок на заболелите от коронавирус в САЩ и на много места в Европа, рано или късно ще преодолеем и тази криза. Не за първи път човечеството се изправя пред подобно изпитание и изглежда, че уроците от миналото са научени и жертвите ще бъдат много по-малко. Но какъв ще е животът ни след епидемията? Правителствата на много места въведоха извънредни мерки, за да се справят с кризата, и така отнеха част от правата и свободите на обикновения човек - от правото на свободно придвижване до мониторинг на мобилните им устройства, за да следят дали хората под карантина не я нарушават. А в Китай дори да им следят температурата чрез мобилните телефони. Правителството на Борис Джонсън във Великобритания пък иска извънредните правомощия да важат за две години. В България законът за извънредното положение дава правото на МВР също да следи телефоните на хората. Трафичните данни дават локализация с точност над „няколко десетки метра“ от телекомуникационната клетка. Ако човекът е слязъл от вкъщи до комшията на втория етаж или до кръчмата на партера в блока, клетката трудно ще го хване. Освен това мрежата засича телефони/сим карти. Не хора. Напълно възможно е телефонът да е на едно място, човекът на друго, т.е. не е най-надеждният начин да се следи спазва ли се карантината. Но пък дава възможност да се създаде голяма база данни за всички граждани, която трябва да пази информацията за всяка сим карта за 6 месеца. Операторите са длъжни да дадат на властите тази информация и това не подлежи нито на съдебен, нито на някакъв друг контрол. Досега този тип следене се използваше само в разследванията за тероризъм. Китайският опит обаче ни дава поглед към едно възможно дистопично бъдеще. Мобилните ни устройства, които са с нас през цялото време, могат да следят както температурата, така и други физиологични показатели - пулс, изпотяване и др. А те да издадат нашите чувства и емоции. Представете си Северна Корея, където речта на първия държавен и партиен лидер предизвиква гняв у някой, мобилното му устройство го издава чрез засечен учестен пулс, а от човека после няма и следа. Екстремен пример, но много вероятен. В Китай хората са следени 24/7 с помощта на огромна мрежа от видеокамери. Такива има и в Лондон, а също в София, Бургас и в други градове. Примерът със Северна Корея е екстремен. Но в нашите така наречени демокрации правителства и частни компании могат да научат повече за нас, отколкото ние самите. Могат да предвиждат реакциите ни, емоциите ни, какво ще харесаме и какво не. Така могат да ни продадат какъвто продукт искаме - било то стока или пък политик. А епидемията с коронавируса дава отлична възможност да бъде тествана нашата толерантност към всякакви ограничения на свободите ни и правото ни на неприкосновено лично пространство - и без това драматично намалено от социалните мрежи и хилядите уебсайтове, мобилни приложения и устройства, които събират, складират и сортират всякаква информация за нас. Времето на Биг брадър е тук. От нас зависи колко още ще позволим той да наднича в личното ни пространство. Нека не заспиваме точно сега.
