Този парламент си отива. Експериментът на избирателите се оказа неспособен да осигури мнозинство за управление и след два месеца ще се пробваме отново. Изборните правила ще са малко по-различни, но недостатъчно, за да променят драматично резултата. Освен това вотът ще е в средата на лятото, не е сигурно, че ще има такава мобилизация на гласове от чужбина, пандемията е към своя край и споменът на крутите мерки на правителството на Бойко Борисов ще е поотминал, партията на Слави Трифонов не успя да изпълни най-важните си обещания и се оплете в обяснения и драми покрай всичко това. Базирано на това, ще е трудно да се предскаже какъв ще бъде резултатът от тези избори – социолозите дават сходни резултати с тези от април – малко увеличение на подкрепата за „Има такъв народ“ и „Демократична България“, но е много вероятно сега по-скоро предпазливо да компенсират заради април. Не е сигурно въобще, че Слави ще получи по-голям и дори същия резултат като от април. Той разочарова голяма част от избирателите си, като не подкрепи мажоритарни избори, каквито бяха одобрени от мнозинството на инициирания от него референдум. Вярно, предложението беше хитро внесено от ГЕРБ, но политиката е всъщност изкуството на възможното – те и ИТН имаха достатъчен брой гласове, за да приемат мажоритарно гласуване. Но както казва Иво Сиромахов – явно мажоритарните избори изглеждат по един начин отвън и по друг отвътре. Но да видим най-вече как изглеждат нещата математически – и само да вметна, че по време на референдума медиите се провалихме не в отразяването на инициативата (както твърдят Слави и екипът му), а в дебат за рационалиста на предложенията му. Попаднах на един анализ как би изглеждал парламентът, разпределен по модела, предлаган от ИТН – мажоритарен вот и 120 депутати. ГЕРБ биха имали 94, „Демократична България“ – 14, ДПС – 6, ИТН – 4, БСП – 2. При 240 депутата, както е сега – сметката изглежда така – 187 мандата за ГЕРБ, 28 за ДБ, 13 за ДПС, 8 за ИТН и 4 за БСП. Тези сметки са условни и приемат някои дадености, които в реална изборна кампания могат да променят резултата. Но е видно кой щеше да има мнозинство и да успее да състави самостоятелно правителство. Мажоритарният вот винаги облагодетелства големите, системни партии. Същото важи и за партийната субсидия от 1 лев – малките партии ще останат без финансиране, а големите ще продължат да се издържат от дарения на бизнесмени – официални или не, защото имат какво да им обещаят. Така нямаше да е възможно да съществува „Демократична България“ в опозиция толкова години, например. Системата не е перфектна и има нужда от промяна, но не и радикално намаляване на парите. Демокрацията е процес, който струва скъпо и в който трябва да участваме всичко. Но струва още по-скъпо, когато не бъде подкрепен от цялото общество с действия и пари. По този повод плачът на ГЕРБ, че нови избори ще ни струват скъпо – капка в морето от това, което струва на държавата това крадливо управление през последните години. А и понеже по време на кампанията сравняваха Борисов с израелския премиер Бенямин Нетаняху – във вторник стана ясно, че той отново няма да успее да състави правителство след четвърти избори в рамките на две години. Изборите не са лошо нещо, макар че струват скъпо. Така че да планираме лятото - на 11 юли да може да гласуваме, а ваканцията след това. Защото демокрацията е работа, работа, работа. От всички нас. И не като партиен слоган, а като гражданско задължение на всеки български гражданин, независимо къде живее по света.