„Знаеш ли какъв красавец беше дядо Гери. Той и сега си е красив де“, ми казваше съпругата на отец Грую - Пепа. Някои я наричаха баба попадия от десетилетия, макар че за винаги стилната дама това определение никога не е отивало. Тяхното беше любов от онази, която все по-трудно съществува – отдадена, изпълнена със смисъл не само за себе си, а и за околните. Докато отец Грую създаваше, пазеше и развиваше храма „Света София“ в чикагското предградие Дес Плейнс, то тя чевръсто въртеше залата, в която са се празнували безброй кръщенета, сватби, рожденни дни, християнски и лични поводи и която през годините се беше превърнала в място за среща на стари и нови имигранти. Няма български политик, който да не е минал от там. Не съм сигурен доколко по-новите от нас осъзнават ролята на църквата и на попадийското семейство за имигрантския живот в Чикаго. Сега когато имаме няколко ресторанта, стотици български бизнеси, медии, социални мрежи и бърз интернет навсякъде, като че ли забравяме, че всичко това само преди двайсетина години е била именно църквата. Там първо идват новите имигранти да търсят работа, информация и запознанства. Там празнуват своите поводи и там търсят утеха и смирение в трудните моменти. И там винаги е бил отец Грую, когото галено наричахме и американизираното Гери. Там беше и неговата съпруга Пепа с най-вкусните български гозби, огромна усмивка и топла прегръдка. Всяка смърт е нелепа и често ненавременна. Отец Грую беше на 68 години, младолик и винаги с шега и добро настроение. Имаше проблеми с диабет и високо кръвно, но Пепа го беше поставила на стриктна диета напоследък. Той не спореше с нея и с годините изглеждаше все по-благодарен за това, което са изградили заедно, и за любовта, която пазеха още. И двамата са ми разказвали за първите им дни като двойка, а той обясняваше младежката ревнивост на Пепа с невероятно остроумни шеги, за да те убеди без думи, че такава любов е все пак възможна. Любовта на отец Грую към ближния българин далеч от Родината обаче ще е това, което ще остане завинаги в колективната ни памет като българска общност. Съграденото от него ще е паметник на неговата всеотдайна работа в полза на всички нас. А повечето ще помним топлите му думи в момент на нужда и терзание, отличните му проповеди и способността му да направи Бог и Църквата по-близки до обикновения човек – в ярък контраст с повечето българки свещеници. Именно той е основният двигател за построяването на новата сграда и преместването на църквата от малката къщичка, в която започва тя в района на улица Irving Park в по-централната част на Чикаго. С постоянството си и своя бизнес нюх, отец Грую успява да обедини усилията на българи и родни бизнесмени за построяването и самоиздръжката на великолепната нова сграда на храма. Ето защо и напълно заслужено той ще бъде погребан в двора на църквата, която съгради и ни завеща. За да я пази и от онзи свят. За да бди над нас и да е винаги там – така, както сме свикнали през последните близо три десетилетия. От името на целия екип на BG VOICE, но ще си позволя да го направя и от името на цялата българска общност в Чикаго и Северна Америка, да изкажа най-искрени съболезнования и признателност към близките и семейството на отец Грую. Благодарим ти, Отче, и нека да е светъл пътят ти!
