В навечерието на встъпването в длъжност на Джо Байдън с думите на бившия вицепремиер в България Валери Симеонов си припомних как всъщност Америка става отделна държава. „No taxation without representation“ е мотото на Американската революция в средата на XVIII век, с която тринайсетте колонии се отделят от Британската империя и поставят началото на Съединените щати. Протестът на първите заселници тук дошъл от това, че те не искали да плащат данъци на Англия, без да имат възможност да бъдат представлявани в техния парламент. Те смятали, че с това правата им на англичани са били нарушени и решили да се отделят. Прословутото бостънско чаено парти е от този период. В края на миналата седмица в ефира на проправителствената Нова Тв (вече с нов собственик) Симеонов заяви: „Който толкова много държи на представително управление в България и иска да участва в избора на това управление, да си хване самолета и да дойде в България. Няма друго решение.“ Че за този индивид, случайно попаднал във властта, друго решение няма, е ясно. Това управление не може една улица да ремонтира както трябва, камо ли да организира дистанционно и/или електронно гласуване. Това обаче не означава, че не трябва да го изискваме от тях. А такива нагли и самодоволни изказвания да получават не само публично порицание, но и остър отпор пред урните. И, да, много хора в социалните мрежи от години обясняват как българите в чужбина не трябва да гласуват. Но нека да им го обясня просто, така че дори и те да могат да го разберат. Българите зад граница всяка година внасят близо два милиарда евро, което ни прави най-големият чуждестранен инвеститор. Част от тези пари отиват за различни такси и данъци – като ДДС например. С всички вече въведени ограничения и предложените нови всъщност ни поставят точно в същата ситуация като първите американци – плащаме данъци, но не сме представени в парламента. Ние обаче революции не правим. Масово не гласуваме в САЩ и Канада – на последните избори тук гласуваха около 6,700 българи – близо 3,000 по-малко от парламентарните през 2014 г. Това, което правим, е да се възмущаваме във Facebook и от ефира на телевизиите, които за няколко дни обсъждат проблема. Тихи революции. Без резултат. И така разни псевдопатриоти, пълни идиоти, ще правят „революция“ на техния шовинизъм, ксенофобия и политическа импотентност. По-подходящо обаче е Валери да си хване самолета и никога да не се завръща.