Преди две седмици пътувах с оператора Светослав Кошутански до Ню Йорк - в момента, когато градът беше кота нула на заразата в САЩ. Тогава беше и пикът - на брой заразени и на брой умиращи от COVID-19. Исках да разкажа историите на българските медици на първа линия (стр. 14-15 и във видео на нашия сайт) - тези лекари и медицински сестри, които всеки ден рискуват живота си в борбата с опасния вирус. Интересно ми беше да чуя и видя какво е състоянието в болниците - все пак и аз виждах тези конспиративни клипчета, показващи уж празните легла и спешни отделения. Те, разбира се, са пълни - както ни каза д-р Александър Латев от North Central Bronx Hospital - дори операционните са превърнати в стаи за болни с COVID-19 - и ни показа видео. А това, което показваха тези клипчета, са легла, подготвени за нови болни – места, освободени заради спрените планови операции и други процедури. Места, чакащи болните от COVID-19. Към този момент потвърдените заразени в щата Ню Йорк са близо 300 хиляди - почти една трета от всички случаи в САЩ. Починалите - повече от 23 хиляди.     Ако все пак очаквате да видите хора на носилки по улиците пред болниците - нямаше. Но това, което имаше, е странното усещане, че някаква невидима заплаха е навсякъде около нас. И няма маски, ръкавици или достатъчно количество дезинфектант, които да те предпазят. Това усещане започна още с полета ни от Чикаго за Ню Йорк. Летище O’Hare е второто по заетост в света. В обичаен ден има полети до някой от трите аеропорта в Ню Йорк на всеки 15-20 минути. Сега полетите бяха не повече от 4-5 за целия ден и постоянно ги променяха, отменяха, обединяваха. А летището беше празно, пусто и някак си потискащо тихо. Така беше и на La Guardia. Но най-потискащата тишина беше тази в Манхатън. Тези огромни авенюта бяха пусти, без обичайната навалица и глъч на всички възможни езици, магазините - затворени, витрините - изпразнени. Да караш в Ню Йорк за първи път не беше проблем - паркирах на Times square. В неделния ден времето беше приятно и слънчево. Но площадът беше друг - светещите билборди бяха там, известните сгради - също, но липсваше познатата емоция и енергия на кръстовището на света, както наричат площада. Сега там се разминаваха десетина минувачи с маски, основно нюйоркчани. По Broadway Avenue минаваха предимно автобуси и полицейски коли. Рядко се чуваше отдолу движението на метрото. Това, което пронизваше тази зловеща тишина, беше само воят на линейките и пожарните. Във всички часове на деня и нощта. И в 7 вечерта - аплодисментите за лекарите и всички на първа линия. Когато като репортер отиваш в командировка на опасно място - ураган, конфликт, протест, излязъл извън контрол, може да видиш заплахата, да планираш как да се предпазиш. Но не и сега. Изключително странно усещане, което се подсилваше от цялото напрежение, царящо в Ню Йорк, а източникът му беше невидим. Само няколко хотела работеха в Манхатън, но с ограничения - без ежедневното почистване и с екстра мерки за сигурност, без ресторанти и рум сервиз, но с дезинфектанти на всеки етаж. На ъгъла до нашия хотел видях пицария, която работеше и продаваше нюйоркска пица на парче. Купих си парче нормалност. Освен делитата и McDonald’s не видях други отворени ресторанти. Освен италианския до театъра, където снимат вечерното шоу на Стивън Колбер по CBS. Това беше малка радост за нас - още една капчица нормалност. Но Манхатън не беше същият - величествени и лъскави, небостъргачите гордо се извисяваха, но в тях липсваше живот. Дори водата в мемориалните басейни на Световния търговски център беше спряна. А там нямаше абсолютно никой. Опашки се извиваха само около магазините за храна - хората стояха на метър-два един от друг и чакаха, за да влязат и да напазаруват. Всички носеха маски. Нюйоркчани са доказвали неведнъж, че могат да се изправят след всяка атака и трудност. Сигурен съм, че и този път ще е така. Но не знам кога. Не знам и дали това, което наричаме нормалност, скоро отново ще е реалност в този град, който никога не спи, а сега беше притихнал и безжизнен. След 14-дневна карантина по домовете мога да съобщя, че аз и операторът ми сме живи, здрави и без симптоми.   Бъдете здрави!