Нещо куца в управлението на държавата… Сега тази Facebook шега хем е забавна, хем тъпа и малко нечувствителна към хората със затруднено придвижване, хем пък е точна. Двама трудно подвижни мъже се борят кой е по-по-най, двама бивши приятели с огромни егота се сблъскват за управлението и бъдещето на страната. Малко е като риалити – единият трудно ходи от години, сега е болен от COVID-19 вече 20 дена и не се появява в парламента. Явно дава пример на другия, който влиза да се оперира, когато също не иска да се яви в Народното събрание. Но и от болницата прави опит да покаже, че той още е в контрол. На Делян Пеевски поне не му трябваха фалшиви извинителни бележки да не ходи на работа. Истината е, че нито един от двамата не е в контрол и това ги вбесява. Избирателите в своята (рядка) мъдрост направиха така, че никой да няма абсолютния контрол в този парламент. И дори да има нови избори (към които все по-очевидно вървим), резултатът пак ще е същият, макар и с друго разпределение на партиите – никой няма да има мнозинство, а избирателите искат от парламента да намира компромис по важните въпроси и това да си личи в управлението. Въпреки че второто място на проекта на Слави Трифонов показва, че доста хора все още търсят поредния спасител, е ясно – за 30 години преход и търсене на новия Месия, българинът започна да разбира, че такъв няма. Това ще е трудно за преглъщане и от Борисов, и от Трифонов, и от всеки следващ, решил да тръгне по този модел. Не че вдъхновяващи лидери не са важни в едно общество, просто хората започват да разбират, че промяната идва от тях самите, а не от новия Първи в държавата. Всъщност, Първият е дама за поредна година – България е парламентарна република и това е председателят на Народното събрание. За над 10 години управление на ГЕРБ тотално забравихме тази подробност. Затова сега този парламент ни се струва толкова интересен, дори скандален – който е гледал поне малко от заседанията, знае, че е пристрастяващо занимание. Изключвам размяната на някои недостойни реплики, разменени в пленарната зала, но разгорещеният и емоционален дебат е част от задълженията на депутатите. Целта на парламентарното управление на една държава е чрез такъв разговор и спор да се роди най-добрият възможен компромис от избраните народни представители. Те са много и различни, такова, каквото е и българското общество. Едва ли скоро ще имаме възможност за монолитно управление от две, а още по-малко от една партия, които да имат над 50% мнозинство в залата. Това ще е новото нормално и всъщност няма нищо лошо в това. Всъщност, това е целта на парламентарните демокрации – на нас просто ни липсва опит в това. Тези спорове в този парламент ме накараха да се замисля върху избирателите на две партии – на Слави и „Демократична България“. Както видяхме в дните след изборите, едните са възмутени от другите, размениха се доста обидни статуси в социалните мрежи и нелепи колажи. Вероятно има отвращение на единия електорат от другия, но това всъщност няма значение. Ситуацията е такава, че всички живеем в една държава и в едно българско общество (независимо дали в рамките на България или не) и трябва да се понасяме, да постигаме компромис и да вървим напред – накратко да се научим да живеем и бъдем щастливи заедно въпреки различията. Коалиционно правителство между двете партии едва ли е възможно, и то не само заради стила и светогледа, които са коренно различни. Но със сигурност могат да постигнат парламентарно мнозинство, което да подкрепи определени закони – като дистанционно гласуване, други избирателни промени, съдебна реорганизация и други ключови и важни за страната реформи. Сега е моментът, друг едва ли ще дойде. Защото дебатът трябва да дава резултат, не просто телевизионна караница. Иначе единият накуцващ със сигурност ще отпадне от играта, а другият може да се върне на бял кон и с подходящите парламентарни патерици. Времето тече, избирателите гледат.