Открийте ни и в

Твоят глас 2021

ОТ РЕДАКТОРА: Твоят глас има значение – избор има

Ясен Дараков

публикувано

на

В първите американски избори за президент през 1789 година (спечелени от Джордж Уошингтън) са гласували предимно бели мъже протестанти, които притежават земя – такова било изискването. Американската Конституция не дава точно определение кой може да гласува – това е оставено на щатите.

През 1792 г. Ню Хемпшир става първият щат, който премахва изискването гласоподавателите да притежават земя, но последният щат да направи това е Северна Каролина чак през 1856 година. До 1828 година в много щати има религиозни ограничения за избирателите. Нови забрани обаче продължават да се появяват – ако през 1797 година в Ню Джърси са гласували всички граждани, то изменената конституция на щата от 1807-а забранява на жените да пускат бюлетина. През годините са въвеждани редица ограничения за гласуването на чернокожи, имигранти, индианци и други групи. И макар 15-тата поправка на Конституцията от 1870 година да казва, че всички мъже, независимо от „раса, цвят или предишен робски статут“ имат право да гласуват, много щати в Юга въвеждат изисквания като изборен данък и тест за грамотност. Един такъв в Луизиана например е бил – „Напишете всяка втора дума в първия ред и напишете всяка трета дума в същия ред (със същия малък шрифт и първият ред приключва със запетая), но напишете с главна буква всяка пета дума, която вие напишете.“ В резултат – до началото на 20 век почти всички чернокожи в Юга не са гласували. До ден-днешен тяхното право на глас е ограничавано по всевъзможни начини.

Едва през 1920 година е приета 19-тата поправка на Конституцията, която дава правото на жените да гласуват. През 1957 година индианците също получават това право.

В началото на месеца Върховният съд потвърди закон на републиканците в Аризона, които въвеждат ограничения в изборния процес, които според отсрещната страна ще попречи на много граждани от малцинствени групи да упражнят правото си на глас.

Това решение на Върховния съд отваря вратата на други щати да въведат подобни ограничения.

Републиканците в щата Джорджия, който за първи път гласува за президент демократ от 30-тина години, вече приеха закон, който забранява да се дава вода и храна на хора, които чакат на опашка в изборния ден, намалява броя на секциите за предварително гласуване и възможностите за дистанционен вот. Сега познайте къде има най-малко секции, къде хората отиват по-късно да гласуват, защото са на работа, и къде се оформят най-големите опашки? Разбира се, в районите на щата, където живеят предимно афроамериканци. Републиканците във Флорида обмислят подобна идея. А всъщност не би ли било най-добре да се търси колкото се може по-голяма избирателна активност, защото всъщност това е целта на представителната демокрация?

Ако питате българския законодател – разбира се, затова и гласуването е задължително за всеки български гражданин, независимо къде се намира. Наказание за негласуващите обаче няма, а много други ограничения пречат това реално да се случи. В България все още няма никаква опция за дистанционно или предварително гласуване, избирателните списъци са пълни с мъртви души.

Въпреки краткия си живот последният парламент отмени ограничението от 35 секции извън Европейския съюз. В резултат сега ще има рекорден брой места зад гласуване зад граница, включително в САЩ и Канада.

Тази неделя, на 11 юли, българите по целия свят, въпреки многото ограничения, летните ваканции и жегата, имаме възможност да изберем кой да бъде в следващия парламент. За втори път тази година, но това всъщност няма значение. Гласуването е право, но и задължение и отговорност. Демокрацията е процес, който работи само и единствено когато всички участваме в него – и, да, изисква време, пари, усилия.

Този път не може да кажете – няма за кого да се гласува – от новия месия Слави, през Христо Иванов и „Демократична България“, които възбудиха масовите протести през лятото, до стари физиономии в нови формации – Мая Манолова, Цветан Цветанов и други, че дори и обвиняеми като Васил Божков – избор има. Направете го разумно и отговорно. Твоят глас има значение – използвай го!

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

България

Българите зад граница ще гласуват в близо 70 държави на изборите „2 в 1“

Осем от общо 128 държави, в които провеждането на национални избори подлежи на разрешителен режим, са дали съгласието си

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

За изборите „2 в 1“ през ноември, българите зад граница ще гласуват в близо 70 държави.

672 са секциите, които ще бъдат автоматично открити, защото в тях на предишните избори са гласували над 100 души. За сравнение, на вота пред юли секциите с толкова избиратели  бяха 535.

Осем от общо 128 държави, в които провеждането на национални избори подлежи на разрешителен режим, са дали съгласието си нашите сънародници да упражнят правото си на глас.

ЦИК прави платформа в помощ на доброволците в чужбина

Това са Австрия, Великобритания, Молдова, Словакия, Словения, Турция, Франция и Южна Африка. Информирали сме още 36 държави, които са с уведомителен режим, посочиха от външното министерство.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Твоят глас 2021

ЦИК прави платформа в помощ на доброволците в чужбина

Секциите с машинно гласуване извън България ще са около 200

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Архив

ЦИК разработва платформа, която да подобри комуникацията в изборната нощ с изборните доброволци в чужбина и да съкрати времето за приемане да документи от секционните комисии. Това обяви говорителят на комисията Цветозар Томов.

Цветозар Томов

При провеждането на изборите за депутати на 11 юли бяха отчетени организационни проблеми, заради които много от доброволците в различните държави заплашиха, че няма да участват в правенето на следващия вот.

„Въпросът с платформата още не е финализиран, затова не мога да говоря по-конкретно публично, но продължаваме да търсим решения на тези проблеми, които не са никак прости“, каза Томов пред „Дневник“. Той припомни, че един от най-големите проблеми е този, че хората са принудени да чакат часове, след като е приключил изборният ден. Според него това донякъде е свързано с обстоятелството, че в изборното законодателство е предвидено създаването на 32-ри район „Чужбина“, където има повече секции от който и да е район в България, но няма Районна избирателна комисия (РИК), а ролята на РИК трябва да изпълнява ЦИК.

Томов направи уговорката, че все още няма яснота дали това, което се обсъжда в момента като начин за решаване на проблема, ще бъде готово за изборите. „Отнасяме се с огромна сериозност и към този проблем, и към

ролята на изборните доброволци

за организирането на изборите в чужбина. Без тяхното съдействие и подкрепа изборите в чужбина биха срещнали много повече проблеми“, каза още говорителят на ЦИК.

Томов съобщи, че секциите, в които ще има машинно гласуване извън страната, ще са по-малко от 200. Според проучванията за момента в не повече от една трета от тях ще има нужда от втора машина. „За точните бройки ще трябва да изчакате решението за разкриване на автоматичните секции в чужбина и тогава ще се оформи картината“, каза още той.

Избирателна секция в Германия след изборите на 11 юли.

Говорителят на ЦИК разказа, че в комисията е обсъждано по две устройства да бъдат поставени в секциите, които са били по-натоварени по време на изборите на 11 юли. „Тогава имаше по две машини в секциите с над 450 избиратели, а сега това число ще бъде намалено, затова ни трябват и повече устройства. Вероятно във всички секции, в които има 300 или повече избиратели, ще може да поставим второ устройство за гласуване“, каза още той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Твоят глас 2021

Българите зад граница казват до 19 октомври къде ще гласуват

Имената на кандидатите за президент и депутати трябва да са ясни до 12 октомври

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Българите зад граница могат да кажат къде ще гласуват за президент и депутати до 19 октомври. Това стана ясно от решение на ЦИК, в което са описани сроковете за образуване на секции зад граница и за попълване на съставите на комисиите.

Изборите за президент и вицепрезидент, както и предсрочният вот за народни представители в България, ще се проведат на 14 ноември. Евентуалният втори тур за държавен глава ще бъде на 21 ноември.

Българите в чужбина традиционно подават заявления за гласуване преди всички избори. Това обаче не е задължително условие, тъй като според изборните правила избирател, който не е заявил предварително къде иска да гласува, може да пусне бюлетина във всяка една секция зад граница, като на място попълни декларация по образец, че няма да гласува другаде.

Както и на предишните избори, заявлението може да е подписано и подадено лично в посолството или консулството в съответната страна, може да е изпратено по пощата или чрез куриер до мисиите ни или подадено електронно през сайта на ЦИК. Възможността за онлайн подаване ще бъде отворена като опция от 26 септември.

В заявлението ще трябва да бъдат вписани на кирилица имената по паспорт на избирателя, ЕГН и постоянен адрес в България, както и мястото извън страната, в което избирателят желае да гласува. Трябва да се посочи и електронен адрес или телефон за контакт.

На 23 октомври ще станат ясни

местата и броят на секциите

в чужбина.

И на тези избори секциите извън страната ще се образуват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Българските общности ще могат да правят предложения за мястото им до дипломатическите и консулските представителства не по-късно от 25 дни преди изборния ден (19 октомври 2021 г.). Секциите трябва да са образувани до 26 октомври.

Имената на всички кандидати за президент и вицепрезидент, както и за народни представители, трябва да станат известни най-късно до 12 октомври, тъй като тогава изтича срокът за регистрацията им в Централната избирателна комисия. Това е записано в хронограмата за двата вида избори, която ЦИК одобри.

Партиите и коалициите ще имат малко повече от три седмици, за да подредят отново кандидат-депутатските си листи, както и да решат дали да излъчат свои представители за битката за президентския вот. До този момент има две официални кандидатури – Румен Радев и Илияна Йотова и кандидатите на партията „Българска социалдемокрация – Евролевица“ Александър Томов и проф. Лъчезар Аврамов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Въоръжен грабеж – вeрсията за убийството на Пантелей от Чикаго

Властите откриха опожарен и пикапа на Николов на 10 км разстояние

Затвори