В първите американски избори за президент през 1789 година (спечелени от Джордж Уошингтън) са гласували предимно бели мъже протестанти, които притежават земя – такова било изискването. Американската Конституция не дава точно определение кой може да гласува – това е оставено на щатите. През 1792 г. Ню Хемпшир става първият щат, който премахва изискването гласоподавателите да притежават земя, но последният щат да направи това е Северна Каролина чак през 1856 година. До 1828 година в много щати има религиозни ограничения за избирателите. Нови забрани обаче продължават да се появяват – ако през 1797 година в Ню Джърси са гласували всички граждани, то изменената конституция на щата от 1807-а забранява на жените да пускат бюлетина. През годините са въвеждани редица ограничения за гласуването на чернокожи, имигранти, индианци и други групи. И макар 15-тата поправка на Конституцията от 1870 година да казва, че всички мъже, независимо от „раса, цвят или предишен робски статут“ имат право да гласуват, много щати в Юга въвеждат изисквания като изборен данък и тест за грамотност. Един такъв в Луизиана например е бил - „Напишете всяка втора дума в първия ред и напишете всяка трета дума в същия ред (със същия малък шрифт и първият ред приключва със запетая), но напишете с главна буква всяка пета дума, която вие напишете.“ В резултат – до началото на 20 век почти всички чернокожи в Юга не са гласували. До ден-днешен тяхното право на глас е ограничавано по всевъзможни начини. Едва през 1920 година е приета 19-тата поправка на Конституцията, която дава правото на жените да гласуват. През 1957 година индианците също получават това право. Сега и републиканците в щата Джорджия, който за първи път гласува за президент демократ от 30-тина години, приеха закон, който забранява да се дава вода и храна на хора, които чакат на опашка в изборния ден, намалява броя на секциите за предварително гласуване и възможностите за дистанционен вот. Сега познайте къде има най-малко секции, къде хората отиват по-късно да гласуват, защото са на работа, и къде се оформят най-големите опашки? Разбира се, в районите на щата, където живеят предимно афроамериканци. Републиканците във Флорида обмислят подобна идея. А всъщност не би ли било най-добре да се търси колкото се може по-голяма избирателна активност, защото всъщност това е целта на представителната демокрация? Ако питате българския законодател – разбира се, затова и гласуването е задължително за всеки български гражданин, независимо къде се намира. Наказание за негласуващите обаче няма, а много други ограничения пречат това реално да се случи. В България все още няма никаква опция за дистанционно гласуване, избирателните списъци са пълни с мъртви души, а секциите извън Европейския съюз са ограничени до 35. Последното всъщност е направено, за да се ограничи вотът на сънародниците ни в Турция, които традиционно подкрепят една партия. Сега обаче от това страдат и българите във Великобритания наред с тези в САЩ. Но по същество това ограничение е расистко и според много юристи незаконно. Но най-вече е неморално. Политиците винаги искат да ни делят – на такъв или онакъв етнос, религия, раса, социална ориентация, доходи (чрез данъчна политика), имиграция. И това важи за целия свят. И понеже е лесно да възбудят емоциите ни, често попадаме в този капан. Тази неделя, на 4 април, българите по целия свят, въпреки многото ограничения, имаме възможност да изберем кой да бъде в следващия Парламент. Това е право, но и задължение и отговорност. Демокрацията е процес, който работи само и единствено когато всички участваме в него – и да, изисква време, пари, усилия. Този път не може да кажете – няма за кого да се гласува – от новия месия Слави, през Христо Иванов и „Демократична България“, които възбудиха масовите протести през лятото, до стари физиономии в нови формации – Мая Манолова, Цветан Цветанов и други, че дори и подсъдими като Васил Божков – избор има. Направете го разумно и отговорно. Твоят глас има значение!
