Открийте ни и в

Новини

ОТ РЕДАКТОРА: US визите щели да паднат. Някога, но не сега

публикувано

на

Българският премиер Бойко Борисов долетя до Вашингтон, разходи се из Белия дом (изглеждаше като домакин) и на изпроводяк обясни, че визите скоро щели да паднат. Преди това американският президент Доналд Тръмп каза в отговор на мой въпрос, че отношенията между двете страни са такива, че това би могло да се случи. Някога, но не сега, както се пее в една песен на дует „Ритон“.

Темата за американските визи изглежда е тази, до която се свеждат българо-американските отношения в очите на повечето ни сънародници (странно, никой никога не пита за руските визи въпреки декларираната обществена любов към съветския ни поробител). Визите няма да паднат скоро. По един или друг начин са го казвали всички американски посланици.

България e проядена от корупция и нямам никаква причина управляващите да бъдат възнаградени с политическата награда от отпадането на визите. Сегашният US посланик дори обяви, че американски визи няма да бъдат издавани на корумпирани български държавници и техните семейства. Американската страна ясно показва, че вижда визите като средство за натиск.

България си остава руски сателит, „завладяна държава“, според оценката на нов доклад от американския Сенат. Страната остава зависима от руските енергийни доставки, руското политическо и културно влияние във всеки аспект на живота в страната, а Борисов винаги е изглеждал страхлив от това, което Русия може да му причини (все пак той падна един път от власт заради протести, организирани от руските интереси). Тези зависимости тревожат Вашингтон, въпреки неестествената любов, която сегашният временен обитател на Овалния кабинет показва към руския диктатор.

Въпреки че българските граждани правят все по-малко имиграционни нарушения, процентът на отказа на американски визи в посолството на САЩ в София остава твърде висок – между 11 и 17% през последните 10 години. Често заради грешно подадени документи или дребни шмекерии по български. По закон отказите не трябва да надвишават 3% три последователни години, за да може страната да бъде приета в програмата за безвизово пътуване. Т.е. падането на визите не зависи от американския президент. Това трудно би могло да е случи в един мандат на който и да е президент. Да, неговата администрация може да нареди на служителите в консулството да бъдат по-благосклонни при издаването на визите, но разликата от 3 до 17 процента е твърде голяма, за да бъде лесно преодоляна само по този начин.

Така че да обобщим – визите няма да паднат скоро, независимо колко уверен е Борисов или пък любезен е Тръмп.

Иначе срещата между двамата беше като между близнаци, които никога не са подозирали за съществуването си. Тръмп може и да се отдръпна от първоначалния опит за целувка от Борисов, но бързо усети, че са от една порода. Това беше едно от най-интересното ми посещения в Овалния кабинет – гледайки тези двамата еднотипни политици – авторитарни манипулатори, които имат харизмата да влияят на масите с глупостите и лъжите, които често бълват. Само дето Тръмп може да завиди на медиите, които придружаваха Борисов във войяжа му на борда на правителствения самолет (само да уточним – екипът ни пътува отделно и за своя сметка, въпреки че от МС ми предложиха да летя също с делегацията, понеже бях в България преди посещението и се върнах отново там). Повечето от тях бяха по-развълнувани от самия Борисов, че влизат в Белия дом, и това опиянение ги беше завладяло тотално.

И макар че визитата на Борисов беше по-скоро успешна за него самия и без гафове, тя е разочарование за България. Една от придружаващите го журналистки ме попита с много радостен глас: „Е, кажи сега, това, което се случва, не е ли хубаво за България?“ Отговорих й, че хубаво за България щеше да е, ако в Белия дом имаше президент и администрация, за които борбата с корупцията и върховенството на закона беше важна и които биха използвали подобна среща, за да окажат натиск върху българските власти по тези теми. А сега имаме президент, който вижда всичко като една бизнес транзакция – докато купувате наши самолети и газ, ще ви потупвам приятелски по рамото и ще обещавам за визите. Просто защото корупцията не е проблем нито за Тръмп, нито за Борисов. Те просто процъфтяват в нея.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини

Тръмп не се е крил в бункера, инспектирал го

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Архив/БТА

Президентът Доналд Тръмп отрече съобщенията в медиите, че по време на протестите в петък вечерта е отведен от Сикрет Сървис в бункер под Белия дом.

В интервю за Fox News radio той заяви, че е посетил бункера само за инспекция, а не да се крие.

Тръмп се скрил в бункера под Белия дом (ВИДЕО)

Тръмп твърди също така, че се е появил там през деня, часове преди протестите да ескалират.

Слязох долу през деня, беше за кратко, каза президентът.

По време на мандата си той е посещавал бункера за инспекция „два или три пъти“.

Част от протестиращите в САЩ вече наричат Тръмп Bunker Baby заради случката от петък.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Новини

„Доктор Живаго“ – още един сблъсък на СССР и ЦРУ

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Един ден тя излезе от вкъщи и така и не се върна. Може би е била отвлечена на улицата. Починала е или е изчезнала някъде, един случаен номер в един изгубен списък, в някой от безбройните лагери в Далечния север“.

Доктор Живаго тъжи за своята Лара, читателите също. Едноименният роман на Борис Пастернак е публикуван за първи път през 1957 година на италиански. Той е преведен на безброй езици, екранизиран е пищно с Омар Шариф и Джули Кристи в главните роли, само в оригинал на руски дълго няма как да се прочете. В книгата героят на Пастернак, лекарят Живаго, преминава през сътресенията на Октомврийската революция, намира голямата си любов, а след това я губи. Романът „Доктор Живаго“ обаче така и не е публикуван в Съветския съюз, защото не следва идеологическата линия, разказва историята му „Дойче веле“. „Романът на Пастернак е нискокачествена реакционна публицистика без литературни качества“, пише вестник „Правда“.

Кадър от филма с Омар Шариф и Джули Кристи

Как обаче „Доктор Живаго“ се озовава на Запад и Пастернак получава Нобелова награда за литература? С помощта на двама непримирими врагове – Италианската комунистическа партия и ЦРУ.

 Най-важното оръжие в стратегическата пропаганда“

През 1955 година ръководителят на книжарницата на Италианската комунистическа партия в Рим Серджо Д’Анжело заминава за Москва. Преди това се среща със своя приятел – издателя Джанджакомо Фелтринели, и му обещава да намери интересни руски автори за публикуване. В Москва Д’Анжело чува за неиздадения роман на известния, но до голяма степен изолиран писател. Пастернак му предава ръкописа с въздишка: „Отсега мога да ви поканя на моя разстрел“. Фелтринели получава романа от Д’Анжело и той скоро излиза на пазара. Година по-късно Пастернак печели Нобелова награда. Той не е застрелян, но по нареждане на властите трябва да откаже приемането на наградата.

Само няколко дни след публикуването на „Доктор Живаго“ романът привлича вниманието на ЦРУ. Според вътрешните правила на агенцията книгите са „най-важното оръжие в стратегическата пропаганда“. В годините след войната 10 милиона книги и списания с произведения на Джеймс Джойс, Джордж Оруел и други са изнесени отвъд Желязната завеса. „Доктор Живаго“ е оценен като философски и антикомунистически роман, затова „трябва да излезе във възможно най-много преводи“, гласи експертната оценка на творбата. Целта е „да предизвика колкото може повече дискусии и признание в свободния свят и така да попадне сред кандидатите за отличия като Нобеловата награда“.

Една важна предпоставка в това отношение обаче липсва – за да може комитетът в Швеция да се занимае с романа, той трябва бъде предоставен в оригинал, т.е. на руски. Съветският отдел на ЦРУ получава микрофилм с ръкописа от британските тайни служби MI6 и впоследствие романът е отпечатан в Нидерландия в тираж 1000 (неавторизирани) екземпляра.

 Изложението в Брюксел

През 1958 година в Брюксел се провежда първото след края на войната световно изложение, на което 44 държави представят своите технически и културни достижения. Най-голям е щандът на Съветския съюз, този на Съединените щати е малко по-малък, а далеч по-скромен е щандът на Ватикана. Но именно той става място за осъществяването на внимателно планирана дипломатическа акция. Наред с параклиса, в който се почита паметта на преследваните християни, щандът на Светия престол предлага и безплатни екземпляри на ценния забранен роман за съветските посетители. Всички те се интересуват от книгата, която доскоро е била недостъпна.

Разсекретени документи потвърждават версията

Две години след като отказва Нобеловата награда, Пастернак умира във вилата си в московското предградие Переделкино. „Доктор Живаго“ става достъпен за руската публика едва през 1988-а, по време на перестройката.

През 2009 година журналистът Иван Толстой публикува книга, в която развива тезата, че ЦРУ финансира първото руско издание на романа на Запад, за да може Пастернак да отговори на изискванията за получаване на Нобелова награда. През април 2014 година, след изтичането на давността им, американското правителство публикува документи, които потвърждават ролята на ЦРУ в публикуването на книгата.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Новини

Китайски студент откри в долнището на анцуга си гнездо с патенца

публикувано

на

от

Виж цялата статия
pixabay

В сряда, 27 май, китайски студент с учудване откри, след като се върнал в общежитието си при приключилата самоизолация, че в сушащия се на балкона му анцуг имало гнездо, в което се излюпили патенца, пише в „Дейли мейл“.

Младежът за пръв път се завърнал в спалното си помещение в провинция Анхой след 5-месечна карантина и чул писукания. Те идвали от долнището на анцуга му, който бил сложен за сушене. В гнездото имало две живи птиченца и неизлюпено яйце.

След като малките били открити, майката спряла да идва и да ги храни. Китаецът се опитал да ги засити с трохички хляб. Отначало патенцата се чувствали добре, но след това се споминали. Той ги погребал недалеч от общежитието.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada