Още един телеком у нас може да се сдобие с телевизия, съобщи ClubZ.

Такава се очертава ситуацията на българския пазар, след като преди седмица официално стана факт сделката по придобиването на бТВ от фонда на чешкия милиардер Петр Келнер PPF, който купи преди няколко години „Теленор“, а сега е възможна и продажбата и на „Нова броудкастинг груп“ – на медийната група „Юнайтед груп“ (United Group), собственик от юли т.г. на „Виваком“ (Vivacom).

За такава сделка се говори в медийните среди от месеци, като по информация на Клуб Z от няколко различни източника, тя изглежда все по-възможна и може да стане факт в близките месеци. В никакъв случай обаче не би била изненадваща.

UG е собственост на фондовете „Би Си партнърс“ (BC Partners) и Кей Кей Ар (KKR). Сръбската кабелна компания и се опитва да консолидира телекомуникационния пазар на Балканите. Придоби Теле2 (Tele2) в Хърватия. Притежава също така активи в Словения, Босна и Черна гора. А това лято от компанията съобщиха, че придобиват и големия доставчик на телекомуникационни услуги и платена телевизия в Гърция – Forthnet.

Нито една от двете страни не коментира официално евентуалната сделка, както и какви са мотивите на братята Кирил и Георги Домусчиеви да искат да продадат Нова тв, която купиха през февруари миналата година, т.е. близо две години по-късно. Сделката бе за 185 милиона евро.

Най-добрите продуценти в Нова тв напуснаха

В много спешен порядък пък, само за месец, от „Нова броудкастинг груп“ обявиха намерението си да купят свързваната с бизнесмена и депутат Делян Пеевски Канал 3, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за сделката. Това се случи този септември. Така Домусчиеви се сдобиха и с каналите Канал 3, THE VOICE и Magic TV, както и с радиостанциите „Веселина“, „Витоша“, Magic FM и The Voice Radio. Самата „Нова броудкастинг груп“ пък включва следните телевизионни канали: Нова телевизия, Кино Нова, Нова Спорт, спортните и филмовите Диема. В портфолиото й е и най-голямата онлайн група в България „Нет инфо“ (в която влизат abv.bg, платформата за видеосъдържание Vbox7, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Grabo.bg, Trendo.bg и др.). Междувременно от „Нова“ анонсираха и каква смятат да е съдбата на двата водещи канала – Нова телевизия и Канал 3. Първият щял да стане развлекателен канал, а вторият – новинарски.

"Нова" на Домусчиев купува "Канал 3" на Пеевски

Продажбата на Канал 3 изненада мнозина, като коментарите на медийният експерт Георги Лозанов тогава беше: „По-скоро се усеща принуда. Защото е известно, че този пазар все повече се свива, особено пък сега в ситуация на коронавирус и след като в телевизиите се свиха рекламите и излезе Националната лотария.“

Факт, лотарията на бизнесмена с 18 обвинения, сега изгнаник в Дубай – Васил Божков, е рекламирала в ефира на Нова за 20 милиона лева за миналата година, видно от „паметната записка“, която той разпространи и последвалия фейсбук обстрел между него и Домусчиев. Сега монополист на пазара с лотарийните игри е Държавният спортен тотализатор, който е далеч от финансовите възможности на лотарията на Божков.

Докладна записка между Божков и К. Домусчиев: Реклама в НОВА за 20 млн. лв. и “съпорт” в ДКХ

Домусчиев с контраатака след "Паметната записка": bTV ограничавали тотото да сключва договори с Нова

По информация на Клуб Z през март, в разгара на епидемията от коронавирус, в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), в която членуват най-големите медии, е обсъждано писмо с адресат премиера Бойко Борисов, с което се иска „насочване на комуникационните кампании по оперативни програми и тези, разходващи обществени средства, към традиционните електронни медии, които достигат до най-широка аудитория и се ползват с най-голямо обществено доверие, доказано през призмата на гледаемостта“. И в тази връзка: „всяка комуникационна кампания, която държавата планира и се очаква да бъде финансирана с ограничените публични средства, вкл. реклама на търговски дружества с държавно участие, Българския спортен тотализатор и/или по оперативни програми, да бъде насочена с приоритет съобразно българската аудитория, до която съответните медии достигат“. Понастоящем, тотото продължава да излъчва тиражите си само в ефира на Българската национална телевизия (БНТ).

Изключително критична статия за корупцията в България публикува Financial Times в петък.

Тя е със заглавие „Двойните стандарти за корупцията вещаят лошо за ЕС“, а за илюстрация е избрана емблематичната снимка, на която германският канцлер Ангела Меркел прави забележка на Бойко Борисов, че не носи правилно маската си и че не е покрит носът му.

Според анализа на Тони Барбър ЕНП демонстрира деликатност спрямо партията на Борисов ГЕРБ по една единствена причина – да гласуват правилно когато се налага.

„Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо“, пише той.

Според автора на публикацията българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Ето и цялата статия:

Повече от 100 последователни дни българите, на които им е писнало от всеобхватната корупция, се събират в големи, мирни демонстрации в столицата София. Протестите разкриват объркването около самопровъзгласилата се цел на ЕС да държи сметка за правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите на ЕС в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, те заемат по-мека позиция с България.

Този двоен стандарт може да повлияе върху прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на €750 млрд. за противодействие на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус. Това е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии най-вече на канцлера Ангела Меркел от Германия и нейните управляващи християндемократи. Българският министър-председател Бойко Борисов има за приоритет да поддържа близки отношения с г-жа Меркел от 2009 г., когато започна първия си мандат. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спази споразумението от 2016 г., постигнато от г-жа Меркел, за да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.

Но има друго изчисление в съзнанието на г-жа Меркел и нейните дясноцентристки съюзници в ЕС. Г-н Борисов ръководи партия, известна като ГЕРБ, или Граждани за европейско развитие на България. ГЕРБ дава решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, дясноцентристки блок, който включва CDU на г-жа Меркел. Дългогодишното господство на ЕНП над законодателната власт намалява и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери.

ЕНП се впусна да защити г-н Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичния срив в България. Опитът се провали и предложението бе прието с 358 гласа срещу 277 при 56 въздържали се. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха резолюцията и 24 се въздържаха. И все пак позицията на ЕНП бе ясна като цяло.

За протестиращите в София подкрепата за правителството на г-н Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл. Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо.

Мащабът на българската корупция не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България държавният департамент на САЩ заяви: „Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.“ Според доклад от 2019 г. на Центъра за изследване на демокрацията (софийски мозъчен тръст), най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за борба с корупцията, поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.

Българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Българският проблем поставя неудобно изпитание за ЕС, тъй като той се опитва да продължи със своя фонд за възстановяване от €750 млрд. Съгласно ранния проект на плана, нетното разпределение на средствата от ЕС за България са в размер на €11,7 млрд. или малко под 20% от националния брутен вътрешен продукт. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.

Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата на ЕС от държави, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности. Съвсем правилно те казват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям е рискът некомпетентността, липсата на прозрачност и други злоупотреби да процъфтяват, когато правителствата започнат да разпределят парите на ЕС.

Фондът за възстановяване доби нова позиция в това, че ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, то това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.

Актьорът Явор Бахаров влиза в затвора за една година при лек режим. Това постанови съдът в Разлог след 7-часово заседание днес.

Бахаров бе спрян от полицията в Банско през зимата пиян и дрогиран в условията на рецидив. Тогава актьорът прекара една нощ в ареста и излезе на свобода срещу парична гаранция от 5000 лева в очакване на делото.

Явор Бахаров арестуван в Банско. Актьорът шофирал пиян и дрогиран

Актьорът губи шофьорска си книжка за година и половина и ще плати глоба от 500 лв.

Явор Бахаров напусна ареста. Съжали и плати 5 000 лв. гаранция за свободата си

Решението на съда може да се обжалва пред окръжния съд в Благоевград до 15 дни.