Открийте ни и в

Български истории

От Христо Проданов до Атанас Скатов: Единадесет българи останаха завинаги на осемхилядниците

публикувано

на

Христо Проданов

При трагичен инцидент на 5 февруари загина Атанас Скатов. Той беше участник в експедиция за зимно изкачване на втория по височина осемхилядник в света – връх К2 (8611 м).

След неуспешен опит за щурм на върха по-рано през деня Скатов се е изпуснал от въжето при смяна на осигуровката на височина около 7200 м. Тялото му беше намерено часове по-късно при полет на хеликоптер на пакистанската армия на около 5500 метра.

Атанас Скатов Сн.: Facebook

Това не е първият български алпинист, загубил живота си на осемхилядник.

Поколения българи си спомнят знаменитите думи на радиста на първата българска експедиция Стефан Калоянов

Ице, ти си голям мъж, не заспивай!

Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!“, отправени към Христо Проданов на 20 април 1984 г.

връх Еверест Сн.: Уикипедия

Часове по-рано Проданов става първият българин, изкачил Еверест. Всъщност негово е и единственото българско изкачване на осемхилядник до този момент – на връх Лхотце през 1981 г.

Христо Проданов е истинска легенда на българския алпинизъм. Но какво се обърква на 20 април? Водачът на експедицията Аврам Аврамов предлага в първата атакуваща група към 8848-метровата цел да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Христо не приема решението и след съгласието на водача, потегля с шерпа си Джоуанг Ринджи. На практика атакува Еверест сам, без партньор алпинист. Проданов става четвъртият човек, който го прави така. Нещо повече – той проявява желание да се катери и без кислородна апаратура по най-дългия и труден път – западния хребет, наричан още „Жестокия път“. На 19 април Христо и Ринджи са на височина 8120 метра. Там изграждат лагер 5, в който нощуват. Маршрутът е необработен, тъй като обикновено изкачванията на Еверест се осъществяват през месец май. Проданов и Ринджи са първите, предприели щурм на Еверест през април. Малко преди 6 часа сутринта двамата потеглят към най-високата точка на планетата. По пътя се натъкват на 90-метрова скала с обратен наклон. Българинът я преодолява, но Ринджи е силно затруднен.

връх К2 Сн.: Уикипедия

Опитите на Христо да му помогне се провалят. Той губи време и ценни сили. И атакува върха сам. В 18,15 часа на 20 април в радиостанцията на хората в базовия лагер се чува глас: „Аз съм на върха, на върха съм – аз, Христо!“

41-годишният инженер постига целта си. Негови близки потвърждават, че със себе си носи образа на Васил Левски и пликче с шепа пръст от гроба на най-близкия му приятел – Йордан Зашев. „Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме“, казва той, преди да започне слизане. Престоят му на върха продължава цели 33 минути. Фатално време за височината и часа на изкачване. Той не носи спален чувал за бивакуване, но успокоява останалите, че ще намери подходящо място за престой под върха. На тъмно слизането е невъзможно. Проданов нощува в „Зоната на смъртта“. На следващия ден всички слушат накъсания от смущения разговор между радиста Стефан Калоянов и Христо Проданов:

– Аз съм над голямата сива кула. Не съм далеч. Не съм далеч.

– Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!

Към него тръгват Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи от лагер 4. В 19:45 часа радиостанцията на Христо се чува за последен път. Най-близко до него е алпинистът Людмил Янков. Търсейки следи, намира раницата на Христо, но не и самият него. На 21/22-ри април той загива на 8700 м надморска височина.

През 1989 г. под връх Анапурна (8091 м) завинаги остават

Милен Метков и Огнян Стойков

Те заедно с Петър Панайотов и Людмил Янакиев се отправят към върха, известен като „планината убиец“. Заради измръзване на пръстите на краката Метков е принуден да се върне. Тримата останали достигат върха, а на слизане срещат Милен, който е решил отново да опита да изкачи Анапурна. Заедно с него остава и Стойков. Малко по-късно Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост. Последното, което се чува, е шум от падащи предмети.

През октомври 1994 г. на третия по височина връх в света, Канчендзьонга

загива и Йорданка Димитрова

Йорданка Димитрова и Борислав Димитров под Канчендзьонга.

Тя, заедно с Борислав Димитров, предприемат изкачване на върха. Борислав се отказва заради измръзване, но Йорданка решава да продължи нагоре и никога не се връща. Години по-късно италиански алпинисти откриват тялото й.

Българска жертва взема и връх Манаслу. През 1998 г. при неуспешен опит за изкачване загива варненецът Христо Станчев. На слизане той се подхлъзва в леден участък и пада в пропаст. Тялото му е намерено на следващия ден.

20 години след първото изкачване на Еверест, под върха си отиват още двама българи. Христо Христов е част от втората национална експедиция до Покрива на света, чиято цел е да отбележи годишнината от първото българско изкачване. Христов успява да изкачи върха без употреба на кислород, но загива на слизане. Тялото му е открито в седнала поза, вкопчен в парапета.

По същото време изчезва и племенницата на Христо Проданов – Мариана Масларова. Тя участва в руско-бразилска експедиция за изкачване на Еверест през 2004 г. по Североизточния ръб, след като отпада от състава на българската. Двама шерпи я виждат на височина от 8680 м, а след това руснаци я забелязват да слиза на 7800 м. Оттогава следите й се губят.

Христо Христов Сн.: БНР

През 2010-а в лагер 2

на К2 умира Петър Унджиев

Той е първият българин, който прави опит за изкачване на страховития връх. Официалната версия за смъртта му е височинна болест, но румънският алпинист Джордже Димареску твърди, че българинът е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански водач.

През май 2018 г. най-успешният български алпинист Боян Петров изчезва на Шиша Пангма.

Боян Петров Сн.: Facebook

Той остава алпинистът с най-много качени осемхилядници, и то без помощта на кислород – 10. Въпреки невижданата мащабна спасителна операция с хеликоптери, тялото му така и не е открито.

Година по-късно на слизане от Лхотце загива Иван Томов.

Иван Томов Сн.: Facebook

Той получава мозъчен оток, но въпреки усилията на други алпинисти да го свалят надолу, издъхва на слизане под лагер 4.

Въпреки поредната загуба един от доайените на родния алпинизъм – Дойчин Василев – е категоричен – смелите няма да свършат.

„Всеки си определя мотивацията сам. В общи линии неизвестността, евентуалните трудности, бих ли могъл да преодолея тези трудности, човъркат любопитството на човек и той тръгва“, казва той.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено