Най-големите световни фармацевтични компании преди три години са отхвърлили предложение на Европейския съюз за спешно разработване и одобряване на ваксини срещу патогени като коронавируса, което би позволило те да бъдат готови преди евентуална епидемия, разкрива във вторник британският вестник „Гардиън“.

Планът е бил предложен от представители на Европейската комисия в „Инициативата за лекарствени иновации“ (ИЛИ) – структура за публично-частно партньорство, която има за цел да подкрепя иновативни изследвания в Европа, но е бил отхвърлен от представителите на фармацевтичната индустрия в борда на организацията.

Разкритията се съдържат в доклад, публикуван от „Наблюдател на корпоративна Европа“ (НКЕ) базиран в Брюксел изследователски център, който проучва решенията на ИЛИ и разполага с бюджет от 5 млрд. евро, набирани чрез финансиране от ЕС и дарения от частни и други организации.

В управителния съвет на ИЛИ влизат представители на Европейската комисия и на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии (ЕФФИ), включваща някои от най-големите компании в сектора, като „ГлаксоСмитКлайн“, „Новартис“, „Пфайзър“, „Лили“ и „Джонсън и Джонсън“.

„Гардиън“ припомня, че глобалната неподготвеност за пандемията от коронавируса през последните седмици доведе до обвинения, че фармацевтичната индустрия не е успяла да даде приоритет на лечението на инфекциозните болести, защото те носят по-малко печалби от лекарствата за хроничните медицински състояния.

Миналата година, например, 20-те най-големи фармацевтични компании в света, според „Блумбърг интелиджънс“, са започнали работа над около 400 нови изследователски проекта. Около половината от тях са фокусирани върху лечението на рака, а само 65 са за инфекциозни болести.

В доклада на НКЕ се казва, че вместо „да компенсира пазарните неуспехи“ чрез ускоряване на разработването на нови лекарствени средства, ИЛИ „продължава да следва старите си пазарни приоритети“.

Говорителка на ИЛИ обаче оправда отхвърлянето на предложението на Европейската комисия от 2017 г. с това, че тогава той се конкурирал с други приоритети по онова време, включително изследвания по туберкулозата, автоимунните заболявания и дигиталното здравеопазване. Според нея ИЛИ не подценява лечението на инфекциозните заболявания, като отделя за тях около една трета от бюджета си, включително за антимикробна резистентност, ваксини, ебола и туберкулоза, а за разработването на иновативни лекарствени препарати се влагали средства и по други многоаспектни програми.

Четирима души са загинали при ураган в руския уралски град Екатеринбург в понеделник, съобщиха местните власти.

Не се съобщава при какви обстоятелства се е случило това, нито подробности за жертвите.

Официално обаче беше обявено, че са засегнати 23 общини в областта. Вятърът със скорост до 28 метра в секунда остави без ток над 130 000 жители на в региона, повали близо 100 дървета и събори рекламни билбордове и пана.

Отнесени са покривите на 13 сгради, повредени са 77 далекопровода и 20 коли, съобщи полицията.

Спасителни екипи работят за отстраняване на последиците от бедствието. За целта са мобилизирани около 300 души със стотина единици техника.

В интернет се появиха кадри, на които се виждат част от пораженията и как огромна ламарина буквално е вдигната от урагана заедно с хората, които се опитват да я задържат.

Капитанът на кораба, който беше отвлечен край Бенин вече се е прибрал в България. Това съобщи в предаването „Здравей, България“ по Нова тв заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев.

„Беше проведена много добре обмислена и координирана операция от няколко държави”, обясни Георгиев. Той даде висока оценка на кризисния щаб към МВнР, който е отговарял за координацията с другите засегнати страни.

Отвлеченият край Бенин български капитан вече е на свобода

Георгиев допълни, че собственикът на кораба е бил силно ангажиран с операция. Тя се провела в сътрудничество с германските институции и с държавите, които имаха свои граждани на кораба – България, Украйна, Русия и Филипините.

Заместник-министърът на външните работи обясни, че на капитана са му направени медицински прегледи, които са показали, че е в добро физическо състояние. Все още обаче е в шок от преживяното.

Георг Георгиев допълни, че при прибирането на освободените моряци са възникнали множество казуси, свързани със задължителната 14-дневна карантина в някои страни. Георгиев обясни, че все още има места с прекъснати полети и нарушени връзки заради епидемичната обстановка, създадена от коронавируса. „Имахме граждани на Филипините, които не можеха да стигнат от вътрешен остров до столицата. Бяха прекъснати вътрешните полети. Имахме граждани в Аржентина и Малта. Нашите представители организираха полети, понякога комбинирани, за да могат да се приберат нашите граждани“, каза Георг Георгиев.