На 12 май църквата почита св. Епифаний Кипърски и св. Герман Константинополски.
Родината на свети Епифаний, по произход евреин, била Финикия.
На брега на река Елевтера, която извира от Ливанските планини и се влива във Финикийско море, на три поприща от град Никея се намирало селището Висандук. Тук живеели, занимавайки се със земеделие, родителите на свети Епифаний. Те имали и по-малка дъщеря на име Калитропия.
Когато момчето било на десет години, баща му умрял, като оставил на жена си нелеката грижа за възпитанието на децата.
Осиротялото семейство едва успявало да се прехранва, при това децата били още малки. Майката ги издържала със собствения си труд. Така изминали няколко години. Вдовицата имала магаре, което се оказало много упорито и негодно за работа.
Веднъж майката казала на Епифаний: - Сине мой, вземи магарето и го заведи на пазара в града, продай го и купи храна. - Ти знаеш - отговорил Епифаний на майка си - че магарето е буйно и когато на търга купувачите го забележат, ще ме бият. - Върви, сине мой, Бог на отците ни ще укроти магарето - рекла майката.
Младежът я послушал и повел животното да го продава в града. Тук първият му купувач се оказал евреин и той не му го продал. Епифаний се отправил обратно и когато вече наближавал родното си село, го срещнал християнинът Клеовий, който пожелал да купи магарето. Докато разговаряли, магарето се заинатило, започнало да пръхти и рита, хвърлило от гърба си Епифаний и побягнало от тях.
Момчето паднало и не могло да стане, а само лежало и плачело от болка, понеже зле си ударило крака. Клеовий се приближил, попипал болния крак и три пъти го прекръстил. Начаса Епифаний оздравял и се изправил. Като се върнал у дома, разказал всичко на майка си.
Но скоро, като нямала с какво да храни децата си, жената продала нивата си, а Епифаний накарала да иде в града, за да учи някакъв занаят, та някой ден да издържа нея и сестра си. Но преди Епифаний да замине, във Висандук пристигнал богатият еврейски законоучител Трифон, който притежавал имения в тяхното село и добре познавал неговите родители.
Трифон предложил: - Дай ми сина си. Аз ще го осиновя и ако си съгласна, от днес той ще се счита мой син, а ти и дъщеря ти ще се храните в моя дом. Вдовицата с най-голяма радост дала сина си за възпитание при неочаквано явилия се благодетел. Епифаний живял в дома на Трифон като негов син и бил обучаван по еврейските книги. Бързата възприемчивост и рядката съобразителност на кроткия ученик скоро го направили любимец на възпитателя.
Трифон дори имал намерение да го ожени за своята единствена дъщеря. Но по Божия воля тя починала. Не след дълго умрели и нейните родители, също и майката на Епифаний. Останал единствен наследник на цялото Трифоново имущество, Епифаний прибрал при себе си своята сестра Калитропия, като я възпитавал, внушавайки й добрите съвети на своя втори баща и учител. 26-годишният Епифаний приел монашество и бил даден под ръководството на монаха Иларион, макар и млад на години, но съвършен в добродетелите и украсен с големия дар на чудотворство.
Учейки се от своя наставник, новият монах започнал да подражава на постническите му трудове. Той не само се учел от Иларион, по заръка на Лукиан, да чете и пише гръцките книги, но се обучавал от него и на подвижнически и богоугоден живот. При съдействието на Христовата благодат Епифаний преуспявал в духовния живот.
Неговият ръководител след смъртта на преподобни Лукиан станал игумен и започнал да води още по-строг живот. Изглеждало като че не бил човек, а ангел, винаги служещ на Бога. Хранел се само с малко хляб, малко сол и вода. Дори това той вкусвал през ден, през два или през три, а понякога постел по цяла седмица. Епифаний, като гледал този строг живот, се стремял да му подражава и след това през целия си живот се придържал към постническия устав, възприет от великия постник Иларион.
След кончината му учениците на светията пристигнали в Саламин и известили в града за неговата смърт. Отвсякъде се стекъл множество народ с плач и ридания. Като взели честното тяло на своя отец, осиротелите му чада го внесли в построената от него църква. При ковчега на светията ставали много чудеса с болни от всякакви недъзи.
Между тях имало и трима слепци, които прогледнали. На десетия ден се събрали от целия остров светители, свещеници, игумени и безбройно множество народ и тържествено погребали честните останки на свети Епифаний в същата църква, спомняйки си трудовете и чудесата му.
Св. Герман пък е цариградски патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
Той починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция. Св. Герман е известен църковен писател. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.
От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.
