Открийте ни и в

България

Пандемията и медиите дискутираха експерти и журналисти на 16-а световната среща на българските медии

BG VOICE – най-голямата българска медия зад граница – също участва в срещата

публикувано

на

Сн.: БТА

Заразяването с коронавирус при ваксинирани лица, валидността на сертификатите, доверието в институции и медии коментираха експерти и журналисти във втория панел “Надеждата в медиите” на Шестнадесетата световната среща на българските медии, организирана от БТА, която се провежда в Кюстендил. BG VOICE – най-голямата българска медия зад граница – също участва в срещата.

Сн.: БТА

Напълно естествено е ваксините да правят пробив в част от ваксинираните лица, посочи проф. Коста Костов – национален консултант по белодробни болести към НЗОК и главен редактор на списание INSPIRO.

Той обясни, че ваксината води до изграждане на много добър имунитет като цяло, но нивото на антителата в лигавицата на носоглътката не е високо и това води до случаи на заболяване при някои ваксинирани. Никой не обяснява това, каза той и допълни, че имунитетът от ваксината пази сърцето, белите дробове, заболелите изкарват COVID по-леко.

Във връзка с хоспитализирането на ваксинирани срещу COVID-19 лица, проф. Костов коментира, че това е един от доводите, които използват “антиваксърите”, но въпросът трябва да е: “Защо ваксинираните не боледуват тежко и не умират?”. Трябва да се казват истини, че и ваксинираните хора се заразяват, но при тях проблемът няма да е така тежък, посочи проф. Костов.

Сн.: БТА

Според него, сертификатът на ваксинираните трябва да важи шест месеца, защото огромната част от проучванията показват, че след шестия месец антителата падат до ниво, при което заразяването е възможно. Така че наличието на този сертификат не те прави безопасен и това не може да не се каже на обществото, посочи още проф. Костов. Според него е “парадокс” сертификатите за преболедуване да бъдат с по-кратък срок, отколкото сертификатът за ваксинация. “Аз като лекар това не мога да го приема, защото научните проучвания показват, че боледуващите имат добри антитела осем-десет месеца по-късно, а не шест. Тези неща трябва да бъдат осмислени”, допълни той.

Според пулмолога проф. Коста Костов медийната комуникация в България по време на пандемията не е била достатъчно ефективна. Не успяхме да сложим акцент върху науката, заяви той.

Според медийния експерт Георги Лозанов това, което правим, за да се защитим, не бива да е резултат на усещане за принуда, а да е доброволно. Той посочи, че по време на кампанията, свързана с коронавируса, цялата ситуация в България е била “в съпротива”.
“Нещата се случваха с усещането, че това е едва ли не наказание. С усещането, че си наказан, че мерките са наказанието ти, както и ваксинацията и новата подредба на социалните отношения. Това силно намали ефектът и въобще желанието да се спазват мерките”, посочи доц. Георги Лозанов.

Сн.: БТА

По думите му е имало чисто идеологически бъг в медийния образ на пандемията.

Камелия Илиева, главен редактор на сп. “Роден глас”- Чехия, коментира, че медиите в Чехия са успели да убедят обществото, че трябва да се ваксинира. Тя подчерта, че към настоящия момент повече от 60 процента от населението там е имунизирано. Илиева посочи, че в началото на пандемията, там също е царяла изключително голяма паника сред обществото.

Бранислава Бобанац, журналист от Кипър, коментира, че е голяма разликата на епидемиологичната картина и медийното отразяване в България и Кипър. Кипър е сред челните позиции в Европа с над 80 процента напълно ваксинирани граждани. Много малко са хоспитализираните, има ниска смъртност, продължава много активно поставянето и на третата доза, посочи тя.

Медиите се оказаха неподготвени за отразяване на темата “COVID”, коментира Петър Галев – модератор на панела и оперативен директор на здравната платформа CredoWeb. Изпаднахме в крайности – от истеризиране по темата “COVID”, до пълно неглижиране и подчиняване на всякакви конспиративни теории, посочи той. За съжаление, в България през годините не се създаде традиция за научни отдели в медиите, каза Галев.

Най-хубавото на тази пандемия, ако в нея имаше нещо хубаво за медиите е, че за първи път всички започнаха да говорят за информацията като за право на човека, а не като за пазар, каза по време на дискусията генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Огромните усилия, които досега полагаха всички информационни агенции, бяха всички да си плащат за нея. Най-сетне светът разбра, че фактите трябва да ги знаем преди мненията, допълни той.

Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд “13 века България”, Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище “Свети Климент Охридски”, Сдружение ГЛАС – Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА