Всичко е наред и изведнъж светът се срутва. Както си вървите по улицата или си бъбрите с приятели, незнайно откъде ви връхлита неприятно и много интензивно чувство, парализиращ страх, който не можете да обясните. Почти се задушавате, ръцете ви изтръпват, краката също, пулсът ви се ускорява. В същото време ви се иска да крещите, започват да ви гледат уплашено. Виждате отражението си в една витрина, лицето ви е яркочервено. Но спокойно. Всичко е наред, не се задава апокалипсис, нито умирате, просто имате паникатака. Съществуват не едно и две погрешни схващания относно паникатаките. Някои хора се срамуват от това, което преживяват (нерядко пристъпите се случват на обществено място), други отъждествяват паникатаките с психично заболяване (абсолютно всеки човек може да получи такъв пристъп), трети са готови да звънят на спешния телефон. За да бъде премахнато неразбирането, е важно да отделим митовете от реалността. Ето кои са три от най-разпространените сред тях.
Мит 1: Всички паникатаки изглеждат еднакво
Мит 2: Паникатаките са умишлено преувеличена реакция
Мит 3: Хората с паникатака имат спешна нужда от лекар
