Открийте ни и в

Здраве

Паникатаката: В три мита

публикувано

на

Всичко е наред и изведнъж светът се срутва. Както си вървите по улицата или си бъбрите с приятели, незнайно откъде ви връхлита неприятно и много интензивно чувство, парализиращ страх, който не можете да обясните. Почти се задушавате, ръцете ви изтръпват, краката също, пулсът ви се ускорява. В същото време ви се иска да крещите, започват да ви гледат уплашено. Виждате отражението си в една витрина, лицето ви е яркочервено.

Но спокойно. Всичко е наред, не се задава апокалипсис, нито умирате, просто имате паникатака.

Съществуват не едно и две погрешни схващания относно паникатаките. Някои хора се срамуват от това, което преживяват (нерядко пристъпите се случват на обществено място), други отъждествяват паникатаките с психично заболяване (абсолютно всеки човек може да получи такъв пристъп), трети са готови да звънят на спешния телефон. За да бъде премахнато неразбирането, е важно да отделим митовете от реалността. Ето кои са три от най-разпространените сред тях.

Мит 1: Всички паникатаки изглеждат еднакво

Това не е така. Паникатаките могат да бъдат преживявани по различен начин. До голяма степен те зависят от личните преживявания и опита на човека. Сред най-честите симптоми са: задушаване, сърцебиене, чувство за загуба на контрол или на безопасност, болка в гърдите, гадене, виене на свят. Но има и други: плач без очевидна причина, зачервяване на лицето, изпотяване. Могат да се срещат поединично или в различни комбинации.

Мит 2: Паникатаките са умишлено преувеличена реакция

 Не, паникатаките не са нещо, което хората могат да контролират. Пристъпите са неудобни, неволни и се случват без предупреждение. Често могат да бъдат предизвикани от стресови събития, както и от неуточнени стимули или промени в околната среда. Почти винаги обаче на пръв поглед нямат логично обяснение. И не, човекът срещу вас изобщо не разиграва драма, за да привлече внимание, напротив, той се притеснява от това, което се случва.

Мит 3: Хората с паникатака имат спешна нужда от лекар

Истината е, че човек с паникатака не е в непосредствена опасност. Ако ви се случи да сте близо до човек, който преживява паникатака, и запазите спокойствие, колкото и страшно да изглежда, бихте могли да го попитате как да му помогнете. Съобразете се с неговия отговор, какъвто и да е той. Почти е сигурно, че ще ви каже, че може да се справи сам, и това наистина е така. Много хора са разработили свои собствени трикове за спиране на паникатаките си и имат готов план за действие в такива ситуации.

 

Симптом, а не болест

Специалистите са категорични, че паникатаката не е болест, а симптом. Паникатаката не е телесно соматично заболяване, а състояние, свързано с преживяванията на човека, с неговия психологичен и емоционален живот. В повечето случаи е доста отложена във времето проява на различни състояния, свързани с продължаващ във времето стрес или емоционален проблем, на които човек не е обръщал внимание, защото е можел да се справи с тях по някакъв начин. Но когато човек има такива проблеми, те не изчезват просто така, ако не им се обръща внимание, и в един или друг момент те се проявяват. Много пъти зад симптома паникатака може да има различни състояния – по-тежки заболявания, като например психиатрична диагноза, както и по-леки състояния от живота на човек, обикновено невротичен, без необходимост да приема медикаменти, но има аспекти от живота му, за които трябва да се погрижи.

Често паникатаките са свързани с рязка проява на емоция, която потискаме, за която не си разрешаваме да мислим, защото тя ни плаши и обикновено е свързана с някакъв проблем. Често хората са склонни, когато имат проблем, да го потискат. Но проблемът се проявява в неочаквани за тях ситуации и съзнателният контрол върху него е намален.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА