Американците имат един лаф - Put your money where your mouth is. Ако слушате премиера Бойко Борисов и външните министри в трите му кабинета, България е част от западноевропейското семейство и приоритет са отношенията с ЕС, САЩ, НАТО. Пак ако питате тези политици, „България е там, където има и един българин“. Парите обаче не са там, където са думите на премиера и екипа му. Това поне показва справка на Външно министерство, с която блогърът Боян Юруков се сдоби след многомесечна съдебна битка. Повече за нея може да прочетете на страници 18-19. От данните става ясно, че в бившия Съветски съюз България има около 30-35 дипломати и консулски служители - или половината от тези, изпратени в цяла Западна Европа и САЩ (70). А там живеят в пъти повече българи, отколкото в Русия и бившите съветски републики. Щеше да е добре, ако тези служители в екс-СССР бяха разузнавачи под дипломатическо прикритие, но това не е така, потвърдиха няколко източника, с които разговарях. Те са си наистина чиновници, пратени там да обслужват руските туристи, на които им трябват визи за ЕС и в частност България. За тази цел през лятото Външно дори командирова допълнителни 10 души. А визите от известно време вече се издават и от частна агенция с бюра в цяла Русия, което улеснява работата на консулството в Москва. За сметка на това в много европейски градове сънародниците ни чакат с месеци, за да си подновят паспортите или да ползват друга консулска услуга. През юни 2017 г. дори премиерът Борисов пое на ръчно управление опашката пред посолството в Лондон и нареди да се изпратят допълнително служители там. Лондон между другото има повече приходи от консулски услуги, отколкото Москва, но два пъти по-малко пари за разходи и командировани служители, въпреки че градът често оглавява класациите за най-скъп в света. Действията на Борисов обаче са по-скоро епизодичен, кризисен ПР във Facebook, какъвто му е любим - той, бащицата, разрешителят на всички проблеми - от белината за почистване на коридорите в Министерския съвет до опашката в Лондон и бежанската криза с Турция. Borisov can do it all. Точно каквото обещаваше Доналд Тръмп по време на кампанията си от 2016-а. Двамата толкова си приличат, но с тази разлика, че работещите институции, медии и въобще целият демократичен процес в САЩ пречат на Тръмп да се превърне в едно завършено копие на българския премиер (по Путинов образец) - авторитарен владетел, от чието настроение да зависи всяко едно решение в държавата. Още за приликите между двамата разказва новата книга „Предупреждението“ от анонимен висш служител в администрацията, която излезе тази седмица (повече за нея може да прочетете на страници 14-15). А идната седмица Тръмп и Борисов ще се видят на четири очи в Овалния кабинет - двама държавни лидери от един и същи калъп. Но дори и в Америка знаят това, което докладът с бюджета на Външно сочи - българските власти все още гледат с влажен поглед и имат сериозна зависимост от Русия. В изтеклата в Wikileaks грама на американския посланик Джон Байърли преди години се разбра, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време „често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ.“ Сега Борисов явно идва в САЩ, за да опресни тези си връзки, които беше делегирал на низвергнатия вече Цветан Цветанов. И да получи потупване по рамото от Тръмп. Въпросът е какво е дала България за тази среща - както вече знаем от украинската афера - за Тръмп всичко е quid pro quo - едно за мен, едно за теб. Срещи в Овалния се дават само срещу нещо. Въпросът е какво точно в нашия случай. Едва ли е само благодарност за покупката на изтребителите F-16. Или просто американците продължават да следват заключението на бившия вече посланик Байърли за Борисов: - „Егото му може да е най-силният ни лост за влияние върху него. Трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа". Въпросът е, че ние явно отдавна забравихме.