Открийте ни и в

Български истории

Пенка в звездната галактика на Холивуд

Българката е композитор и аранжор към филми като „Матрицата“, „Трансформърс“ и „Карибски пирати“
bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

Вероятно много българи са посещавали Kennedy Space Center във Флорида – голям музеен комплекс, в който всеки ден от 9 до 17 ч. се въртят филми, разказващи историята на космическите мисии от първите покорители през 60-те години като проектите Mercury и Apollo до днес. Зад вълнуващата и силно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои творческият гений на една българка – Пенка Кунева. Тя е изключително успешен композитор, аранжор и оркестратор към култови холивудски студийни филми и игри от виртуалната реалност, разказва „Труд“.

На някои от големите заглавия е била само аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката. Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като „Матрицата“, „Карибски пирати“, всички издания на „Трансформърс“, Need For Speed, „Костенурките Нинджа“. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Зимер. Пенка е главен оркестратор и на филмовата музика в

ленти с бюджет над 100 милиона долара

„Елизиум“ (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и „Играта на Ендър“ (с Харисън Форд) от 2013 г.

Българката е композитор на музиката към игрите „Принцът на Персия“, „Трансформърс“. Напоследък получава все повече поръчки и за филми от виртуалната реалност – нещо ново дори и за Холивуд. Композирала е музиката към „Мумията“ – игра и Hell Boy – филм от виртуалната реалност – заглавия, известни в цял свят. „Те са съвсем нови като технология, излязоха през последните две години“, казва дамата.

С композитора Стив Яблонски

Тя е сред пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции. „Филмите от виртуалната реалност са все още нови като жанр и търсят своето място и лице“, казва Пенка. Те са кратки, по 12-15, рядко по 20 минути, защото все още се експериментира с технологията, но както другите разказват истории. Гледат се със специален шлем и когато зрителят си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички посоки. Музиката, която Пенка пише за тези филмови иновации, за разлика от другите ленти е малко по-деликатна, защото, като си сложи човек специалния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката трябва да звучи изчистено, за да й се насладят зрителите.

В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 процент, да правиш музика за виртуалната реалност е истинска дързост. Пенка обаче не е от страхливите творци. „Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да вървя по неутъпкани пътеки. Даде ми се възможност да правя това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за театър, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих казала „не“ на един стойностен проект. Вече съм на 51 г., имам 28 г. професионален опит.“

Тази година е била много успешна за българката. Написала е музиката към филма „Ага“ на Милко Лазаров, участвал в

много световни фестивали

с голям успех навсякъде по света, с премиера на Berlinale ’18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип „Пошепването на Дявола“ (Sony Pictures, с награда Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма „Тъга“ („Blue“, в момента по кината) и на Пол Саламов „Среща“ (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали.

Покрай работата за филмови продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум „Невидимата нишка“ (The Invisible Lifeline). „В музиката си аз разказвам емоционално истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка. – Работихме заедно с фантастичен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев.“ Албумът, който вече се разпространява чрез iTunes, Spotify и Amazon, съдържа 6 фантазии за пиано в класически стил и две фантазии за струнен оркестър и е получил много силни отзиви в музикантските среди на Холивуд.

Корицата на албума й „Жената астронавт“, който й осигурява път към вечността

Корицата на последния й албум Invisible Lifeline

Преди това Кунева е издала албумите „Приключенията на Одисей“ (A Warrior’s Odyssey, 2012), „Жената астронавт“ (Woman Astronaut, 2015) и „Прераждане“ (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е „Жената астронавт“. За музиката е била вдъхновена от

смелите момичета, полетели в Космоса

а 14-те пиеси са силно емоционални и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели, и изключителен отзвук сред музикалните критици.

Пенка споделя, че винаги са я привличали научната фантастика иКосмосът, че е искала да направи нещо ново. Статистиката показва, че в Космоса са летели 11% жени, или от около 500 космонавти само 64 са от нежния пол. Това я предизвиква да изрази чрез музика възторга си от смелите момичета. Сред солистите в албума са виртуозната Лили Хейдн, известна като „Джими Хендрикс на цигулката“, и българката Катя Попов, концертмайстор на симфоничния оркестър на „Холивуд боул“. Албумът вече звучи в ефира на над 650 радиостанции в САЩ и Канада.

„Жената астронавт“ проправя на българката пътека към световна слава в средите на космонавтиката. Когато неин колега го чува, препоръчва Кунева на организаторите на музейния комплекс Kennedy Space Center във Флорида. През 2016 г. тя пише оригиналната музика за изложбата на НАСА Heroes and Legends в Kennedy Space Center. Откриването е много вълнуващо. Пенка завежда семейството си и е обградена с почести. „Сега моята музика към 10-15-минутните филмчета и инсталации се върти всеки ден нонстоп от 9 до 17 часа в музейния комплекс и много се радвам, че ще остане завинаги“, казва дамата.

Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в Консерваторията, а баща й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на народни песни, разказват й много приказки, а тя расте в семейство с особен пиетет към киното и театъра.

Талантът й да композира проличава още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да пише музика и ноти и тя твори

детски композиции за пиано

но още преди това свири измислени от нея малки пиески. В IV клас влиза в Националното музикално училище с пиано. Когато е на 12 години, майка й я запознава с режисьорка на детски матинета и театрални шоута и Пенка започва да пише музика за тях. „Беше много приятно и започнах да си повтарям: „Аз съм композитор, пиша музика“ – смее се Пенка. – Но никой не гледаше сериозно на едно момиче композитор. Аз обаче имах една доста здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно интуитивно усещах, че е моят.“

Пенка, на 17 години, като композитор на музика за детски спектакли

Пенка завършва Консерваторията с теория на музиката за по-кратък срок – 4 години. Точно тогава стават промените, границите се отварят и с родителите й решават, че е по-добре да учи композиция в Щатите. Приемат я в „Дюк“ през 1990 г. – голям и много известен частен университет в Северна Каролина, с пълна стипендия да учи магистратура по композиция. „Отидох там с изключително добро образование от България. И пианото владеех много добре, въобще тръгнах от Родината с една много солидна академична подготовка като музикант и композитор“, казва Пенка. В България след успеха й с детските матинета тя пише музика и за постановки на млади независими театрални групи.

Когато вече учи в университета „Дюк“, ръководството решава да създаде и нова програма по докторантура, а Пенка Кунева става

първият докторант по композиция

отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета „Дюк“. Този факт използва при молбата за виза. Тогава за кандидатите има категории като „чужденец с изключителни качества“ и „национално съкровище“. „Сега трябва да си с „Оскар“, „Еми“ или „Грами“, за да получиш такава виза – казва Пенка. – Но тогава моите професори написаха: „Дайте възможност на тази жена да остане в Америка.“ Визата ми осигури възможността да работя каквото си пожелая. Това е най-големият дар на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш.”

През 1999 г. заминава за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък период и за да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със семейството си в Лос Анджелис. Има дъщеря Джийн на 12 години, която проявява талант в рисуването и учи в училище с ускорена академична програма. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.

Работен момент в студиото

Всяка година Пенка води дъщеря си в България по местата на своето детство. Двете много обичат Панагюрище, където ходят заедно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е много свързана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а после да ходи на курс по изобразително изкуство, защото иска да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрските колонии.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
25 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Между Силициевата долина и Пловдив: Дигиталният номад Иван Манолов

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
БОРЯНА АНТИМОВА

„Когато преди няколко години се върнах в Пловдив, ме обявиха за луд. Кой напуска Силициевата долина ей така, по собствено желание“, смее се Иван. Той е от модерните дигитални номади, за които няма значение в коя точка на света живеят. Интернет им позволява да правят бизнес с целия свят.

„Защо Пловдив? Първо, защото ми е родният град, тук са моите близки и приятели – казва Иван. – Живея в моето жилище, не плащам наем. Тук мога да реализирам бизнеса си с най-малки инвестиции. Наемът на офиса ми е много по-нисък. Наех висококвалифицирани програмисти. Макар IT специалистите у нас да са по-ниско платени, отколкото в Силициевата долина, те вземат много високи за България заплати. А животът тук е по-евтин.

Пазарът на услугите ми е в Щатите

но няма проблем да работя от Пловдив и да летя няколко пъти месечно до Сан Франциско или Чикаго.“

След 13 години живот и работа в Щатите, последните 7 от които в Силициевата долина в Калифорния, програмистът Иван Манолов зарязва добре платената си работа, за да започне от нищото собствен бизнес в родния си Пловдив. Бившият републикански шампион по плуване създава уникална в света платформа – професионална мрежа за плуване и плувни резултати. Тя осигурява добра реализация на млади плувци от Щатите и цял свят в престижни университети.

Роденият през 1983 г. в Пловдив Иван не може да обясни как се е запалил по програмирането. „Може би защото имах от много малък компютър вкъщи“, обяснява той. От дете е запален по плуването, което практикува вече повече от 20 години. Родителите му искат да учи в английската гимназия, но той завършва спортното училище. Следва близо 15-годишна бляскава кариера като плувец – републикански шампион и национален състезател с над 100 медала от различни състезания. Не му пасва идеята да завърши НСА и да стане треньор по плуване или учител по физическо. Единствената му мечта е да учи в Щатите, и то информатика.

Родителите не могат да му осигурят скъпото обучение в САЩ от няколко десетки хиляди долара годишно. Той решава да се възползва от специалната колежанска система на Америка за стимулиране на студентите чрез участието им в спортове. Всеки уважаващ себе си университет има силни отбори по различни дисциплини. Затова дава стипендии на изявени спортисти, които да подсилват университетските отбори. А бонусът е да следват каквато специалност си изберат.

Шампионът по плуване печели пълна стипендия за специалността информатика в „Картридж колидж“ – малък частен

университет на 40 км от Чикаго

Състезава се в колежанския отбор по плуване. Умният и интелигентен студент веднага блесва и с други таланти. Ангажират го да прави уеб приложенията на университетските сайтове и така си изкарва пари за живот в Щатите. Междувременно прави 2 специализации.

Иван Манолов на състезание по плуване с отбора на колежа.

Вместо да си прати CV-то на няколко места, както правят всички, той кандидатства само в „Yahoo!“. Казва, че изборът му е бил сантиментален, интересна му е била тази компания. Не се надява на успех, защото в технологичния гигант кандидатстват хиляди млади хора. Още на другия ден обаче му се обаждат и той се явява на 3 интервюта по програмиране. Предлагат му работа още преди да е завършил колежа. Следването му приключва през декември и веднага след Нова година му се налага да се премести бързо от Чикаго в Сан Франциско.

„Yahoo!“ тогава беше не само пощата, която и у нас ползват, а „онова голямо нещо преди фейсбук. Преди 12 години това беше една от най-добрите компании, в които можеше да се работи“, обяснява Иван. Това е първият портал в интернет, още преди да има търсачки като „Гугъл“. Правят различни продукти – имейл, силен новинарски и финансов сайт, карти, една от най-силните търсачки, чат. Сега са една от най-големите компании в Силициевата долина. Като програмист в отдел „Yahoo! Profile“ българинът пише програмни кодове на профили от типа на тези, които сега са във фейсбук.

Офисът на „Yahoo“ буквално обръща представите му за работна среда. „Беше като в детска градина, с ярки цветове, и понеже логото на компанията е лилаво, голяма част от интериора и обзавеждането също беше в този цвят – разказва българинът. – Имахме

маси за игра на футбол

телевизионни игри, големи фитнес топки, на които да подскачаме…“ Когато оборудва офиса си в Пловдив, той пренася този различен стил – и като интериор, и като начин на работа. И днес служителите му в офиса в Пловдив отмарят, като скачат с фитнес топки.

Когато попада в технологичния гигант, Иван се сблъсква с феномена „силициева култура“. „За всички в долината работата не е просто работа – казва Иван. – Тя е кауза, смисъл на живота, предизвикателство, основна страст, движеща сила, любимо занимание. Няма значение дали е събота и неделя, или е 2 часа през нощта. Парите са много добри, но най-важната причина да си там е перспективата да си сред най-добрите в света в тази индустрия.“

Иван е възхитен от взаимоотношенията в долината. Всички там са много умни и с радост помагат на колегите от тима, които са по-малко подготвени. Служебната завист им е чужда. Смятат за абсурдно да си мерят постиженията и потенциала. Те с готовност споделят опита си, без да се притесняват, че някой ще заеме мястото им под слънцето. Успехите на другите ги вдъхновяват. „Умните хора знаят, че за всички е добре да има повече умни и добре подготвени хора. Знаят, че колкото повече хора успяват, толкова е по-добре за всички. Жалко, че почти не съм срещал нещо подобно извън нашата индустрия“, споделя Иван.

Той работи в „Яху“ две години и половина, като едната е в офиса в Канада, защото има проблеми с визата си. Напуска, прибира се в България и се колебае дали да продължи с магистратура. Заминава уж за малко до Сан Франциско, да се види с приятели. Там 3 момчета са създали нова компания, тръгват буквално от нищото и без финансиране и търсят софтуерен инженер.

Така, съвсем на шега,

 Иван става съосновател на компания

за рекрютинг (подбор и лансиране на кадри) – „TalentBin“. В нея 4 години разработва целия софтуер. Екипът нараства до 20 човека и са в непрекъсната конкуренция с „LinkedIn“ – най-голямата професионална социална мрежа. HR-ите я използват, за да намерят всякакви специалисти, а „TalentBin“ предлага основно софтуерни инженери. Няколко месеца по-късно компанията е купена от Monster.com – платформа, зад която стои най-голямата фирма за рекрютинг в света. От тази сделка Манолов печели, защото запазва дяловете си като съосновател на купената фирма „TalentBin“.

След сделката решава, че на 31 години вече му е време да се захване със собствен бизнес. Още от студентските си години в Щатите, заедно с един треньор, той прави сайт за плуване – новини, резултати от състезания – ей така, като хоби, но това се превръща в негов основен бизнес. В основата на платформата Collegeswimming.com на Иван и съдружника му е същата онази специална колежанска система за стимулиране на студентите, изявени спортисти, по която шампионът по плуване от България си осигурява стипендия. Чрез платформата свързват треньори от колежански и университетски отбори с талантливи младежи между IX и XII клас. Помагат им да намерят възможно най-добрия университет на базата на техните плувни и академични резултати.

В един момент на програмиста му хрумва, че всичко това може да се върши дистанционно от България и през 2014 г. той се връща в родния си Пловдив. Отваря офис и продължава да разработва

платформата за талантливи спортисти

Треньори от целия свят им плащат, за да им дадат достъп до контактите с млади плувци. В платформата събират и публикуват данни за резултати от ранглисти, състезания, профили на плувци. Печелят от таксата, които колежанските треньори им плащат, за да им осигуряват най-добри атлети. Но в Пловдив разработват и други уеб проекти.

Да се следят всички плувни събития в Щатите от Пловдив е невъзможно, но Иван и съдружникът му си имат агенти в Тексас, Калифорния и Чикаго. Той лети няколко пъти в месеца до Сан Франциско или Чикаго. Събират му се около 50 полета годишно, но това не му тежи.

Как се живее и работи в Силициевата долина? За всеки IT специалист тя е върхът в кариерата и сбъдната мечта. Животът там обаче е много различен, казва Иван. Забавленията са оставени на втори план, защото след като си работил 60 часа седмично, нямаш много желание за това. Всичко е в едно – хоби, начин за изкарване на прехрана. И в офиса не работиш нонстоп. Там има различни места за развлечения. „По някое време някой казва: „Хайде да поиграем тенис на маса“. Или баскетбол, футбол, или се занимаваш с йога. По средата на работния ден. Около офисите има всякакви игрища“, разказва програмистът.

Големите компании в долината предлагат на служителите си безплатна храна целодневно. Изчислили са, че им е по-изгодно така, отколкото програмистите да губят час и половина за хранене навън. В служебните офиси готвят шеф готвачи и ястията са като в ресторант. Съвсем нормално е в края на деня

да си отвориш биричка в офиса

но не е в стила на IT специалистите да се напиват безпаметно. Почти никой там не пуши, а и в офисите това е абсолютно забранено. Екокултурата също е на почит, много от програмистите са вегетарианци.

Звучи невероятно от устата на един програмист, но твърди, че гледа да се придържа към истинското. Вкъщи няма кабелна телевизия, нито телевизор, няма и фейсбук профил. Обича разходките сред природата и когато американският му партньор дойде, му показва красотите на България.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Бел и Шанел: Отново заедно (СНИМКИ)

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Белослава Хинова, българската красавица, която само на 17-години вече е част от едни от най-престижните модни дефилета в света, отново показа класа в Париж. В края на декември тя бе част от дефилето на Chanel в Grand Palais. Сцената в парижкия дворец се преобрази в дома на самата Коко Шанел. Показаната там колекция бе реверанс към първото шоу Chanel Métiers d’art, което се проведе през 2002 г.

Да се насладят на грандиозния спектакъл дойдоха всички музи и дългогодишни приятели на марката – Пенелопе Крус, Кристен Стюарт, Лили-Роуз Деп и Ванеса Паради. Всичките облечени в Chanel.

Шоуто се проведе на знаково за марката място – на

легендарната улица „Paris-31 rue Cambon“

мястото, където Коко Шанел за първи път отваря магазин през 1910 г. и където създава модната си империя, включваща шест сгради от 18-ти век с легендарните на поколения салони за висша мода.

Креативният директор на легендарната модна къща – Виржини Виар, бе пресъздала в Grand Palais апартамента на Коко с всички подробности: от кристалните лампи и злато до прочутото огледално стълбище (покрай което моделите й някога са дефилирали и откъдето самата Шанел е наблюдавала реакцията на клиентите си). Що се отнася до колекцията – Виар я описа като „смес от Карл и Шанел“.

В нея имаше и позлатените снопчета пшеница, които Шанел е пазила за късмет, избродирани върху тънки черни жилетки от тюл, носени върху тесни черни панталони от креп. Те бяха и върху късите вечерни рокли, допълнени с нанизи прели.

Традиционно, колекциите Metiers d’Art демонстрират невероятното майсторство на

професионалистите от модната индустрия

бродерачките, майсторите на пера и изкуствени цветя, занаятчиите и производителите на обувки, припомня woman.bg. Виар, който от десетилетия ръководи Chanel по времето на Лагерфелд, добре разбира значението на тези ателиета. Внимание приковават костюмите от туид с подгъви, които изглеждат като ресни, но всъщност са пера, болерото с апликации под формата на култовите камелии на Шанел. Виар използва уменията на майсторите в ателиетата, които декорират по божествен начин дрехите – подход, напомнящ творчеството на Лагерфелд, но в същото време дизайнерката показва образи с характерния за самата Габриел Шанел дух на непринуденост, свобода и простота. Фокусът е поставен върху вечните и удобни за жените дрехи.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Преди 100 г.: „Сега e време всеки българин в Америка да забогатее“

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Сега се отдава добър шанс на всеки българин в Америка да забогатее като си купи малко акции от „Жюел Голд Майнинг Ко“. Цената кратко време е само по един долар едната“.

Това призовава преди сто години българите в САЩ реклама на Jewеl Gold Mining CO. Тя е подписана от „секретар-касиера“ на компанията, българинът Стоян Шкутов, и е публикувана в Българо-американския „Календар-алманах“ за 1920 година.

Хотел, бакалница и месарница на Nicolos bros. Братята Ангел и Георги Николови от гр. Фердинанд в България рекламират бизнеса си в Охайо и канят българите да му гостуват.

Уникалното издание е на печатащия се по това време в Щатите български вестник „Народен глас“. В почти 200 страници то е събрало най-полезната информация за българските емигранти към този момент. Алманахът от 1920 година е поместил закона за натурализацията в САЩ на български и на английски, преразказал е закона за имиграцията, публикувал е декларацията на независимостта, както и информация за българската легация и

българските вестници в Щатите

Към този момент, 1920 година, те са три на брой. За сравнение гърците издават 13, а италианците цели 153 вестника. Общият брой на чуждестранните издания по това време е 279. Но това е нищо, защото издаваните американските вестници през 1918 са били 2 514 на брой, и то само ежедневниците. Отделно е имало и месечни, чийто брой е бил 2876.

Редакцията на в. „Народен глас“ в градчето Гранит сити

Освен тази информация в Алманахът има хронология на бушуващата в този момент Първа световна война – сбито, кратко и по дати.

Има и цели страници практична информация като сравнение на „мерките и теглилките“, речник на съдебните термини, страница, посветена на официалните празници в САЩ, списък на българските черкви, на градовете с българи и тяхното количество, списък на чуждестранните легации в Щатите, от който става ясно, че посланик на България по това време е Стефан Панаретов.

 

Бръснарницата и магазина за цигари и студени напитки на Тома Василев в Кокомо, Индиана.

И разбира се, много реклами! От тях може да се сглоби част от картината с какво са се занимавали българските емигранти в Америка преди 100 години и как нашите предшественици са поддържали връзка помежду си в Щатите. И разбира се, как са рекламирали в опит да привлекат повече клиенти, особено български.

  Грамадно богаство!“

 започва например рекламата на Стоян Шкутов за закупуване на акции от компанията му. От написаното става ясно, че Jewеl Gold Mining CO, в която Шкутов е касиер-секретар, притежава златни мини в Анкоридж, Аляска. Не са край Клондайк, но пък времето е в първите 20 години от началото на прословутата златна треска в Аляска. Освен това Шкутов разкава, че направените проби показват, че един тон руда дава средно по 932 долара, а годишният дивидент се изчислява на не по-малко от 8 долара на акция.

След българите в Щатите по това време е имало много банкери, търговци, зъболекари, обущари. Имало е фотографи, хотелиери, собственици на параходни агенции, на търговски къщи, заведения и др. И разбира се, всичко, което са предлагали, е било единственото или поне една от най-доброто в града, дори и в щата.

Като например сладкарницата на Бойчо Пенев и Александър Жеков от шуменското село Кюлевче в Тексас. От рекламата им в Алманаха става ясно, че тя е основана с 5000 долара основен капитал през 1916 година. Сред стоките, които произвежда са всякакви видове сладки, „разновидни кенди“, карамели, „айсъ-криймъ“ и други лакомства. Сладкарницата на Пенев и Жеков продава на едро и дребно и дори доставя стоките си до всички градове на 100 мили разстояние. Освен това тя се отоплява зимата и разполага с машини за лед за лятото.

„Ние правим бизнес изключително с американци, защото в града ни няма никакви българи. Когато ви се удаде случай да минете през града ни, елате да се видим и запознаем“, завършват Бойчо и Александър.

Йосиф Костов, българин от Охрид, пък разказва, че е на 37 години и дошъл в Америка неотдавна. „Благодарение на труда и постоянството успял да вземе хубава работа. До 1919 г. бил съдържател на гросерия (grocery – хранителни стоки) в Пенсилвания“, разказа Joe Costoff, както се представя, от трето лице за себе си. В момента на рекламата обаче Joe вече е електрически инженер във фабриките Кийстоун в Пенсилвания и предлага услугите си.

 


US вестник пише за български хотел в Чикаго

Американски вестник пише за български хотел „Хамонд“ в град Хамонд в Лейк Каунти. Това е описано в рекламата му от Тодор Бъсков от село Баница. Ето какво пише г-н Франк Макдоналд, сътрудник на един от американските местни вестници: „Хотел Хамонд“ е едно ново здание, специално строено за хотел, с 60 стаи, модерно построен и най-разкошно мебелиран, в чентъра на града, което прави чест на Хамонд. Тодор Гъсков, известен на множеството свои приятели под името „Теди“, по рождение българин, е положил всички усилия и направил грамадни материални жертви“, за да запълни нуждата от един голям и в пълния смисъл на думата модерен хотел“.

Хотел „Хамонд“ притежавал и „добре уреден и модерен ресторант“ по американски стил.

„Когато сте в града ни, или минете от тука, елате да се видим и бъдете сигурни, че ще намерите добър и братски прием“, пише Тодор Блъсков – Теди.

 


Панаретов – първият български пълномощен министър в САЩ

Стефан Панаретов е първият български специален пратеник и пълномощен министър в САЩ, става ясно от Алманаха от 1920 г. Ето какво пише за него:

„Покрай изпълнението на своята официална длъжност, г-н Панаретов непрекъснато се грижи за пострадалите от войната в отечеството ни, като вдовици, сираци, ранени и бежанци. По негова инициатива досега са били събрани повече от 80 000 долара и изпратени в България за разни благотворителни цели.“.

Стефан Панаретов е дългогодишен професор в Робърт Колидж.

Къщата на 1711 „Кънектикът авеню“ във Вашингтон, където се е помещавала Българската царска легация

Българската легация във Вашингтон се е намирала в най-добрата част на американската столица – Кънектикът авеню. „А представителите на България се ползват с добър прием навсякъде във Вашингтон“, пише изданието.

 

 


Болни ли сте? Едно известие от Ню Йорк!

 

Сред многото практични съвети към българите в Америка, Алманахът от 1920 година дава и съвети на сънародниците ни как да разберат дали са болни. „Те са публикувани под заглавието: „Здравословно известие от Ню Йорк“. Ето какво пише в него:

„Има пет причини, поради които може да сте нездрави, нещастни и болни.

  1. Кръвта ви може да е нечиста
  2. Храната, която ядете, може да не се смила добре в стомаха

3 Вашите дробове, черен дроб, сърцето и бъбреците може да не работят както трябва

4 Вашето тяло или умът да не са чисти

5 Може би не се подчинявате или не разбирате природните закони.

След това статията продължава с реклама на нюйорски лекар, когото всички вече наричали „човек с мозък за един милион долара“, защото хиляди мъже и жени са му платили 1 000 000 долара за да ги лекува през последните 30 години. И в същото време той взимал само по 5 долара на преглед.

В материала се обяснява и че д-р Леонард Лендис работи с най-модерна апаратура с рентгенови лъчи и преглежда обстойно. Най-важното качество на доктор Лендис обаче е, че при него може да отиде всеки чужденец и да си каже страданието на собствения си език. „Всеки един, особено всеки един чужденец, се чувства като у дома си в офиа на д-р Лендис. За чужденеца важно е да има кой да го разбира. В тоя офис се говорят 25 езика, а за контакти и съвети не се взимат никакви такси. Запомнете този адрес“.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada