Открийте ни и в

Български истории

Пенка в звездната галактика на Холивуд

Българката е композитор и аранжор към филми като „Матрицата“, „Трансформърс“ и „Карибски пирати“
bgvoice

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

Вероятно много българи са посещавали Kennedy Space Center във Флорида – голям музеен комплекс, в който всеки ден от 9 до 17 ч. се въртят филми, разказващи историята на космическите мисии от първите покорители през 60-те години като проектите Mercury и Apollo до днес. Зад вълнуващата и силно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои творческият гений на една българка – Пенка Кунева. Тя е изключително успешен композитор, аранжор и оркестратор към култови холивудски студийни филми и игри от виртуалната реалност, разказва „Труд“.

На някои от големите заглавия е била само аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката. Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като „Матрицата“, „Карибски пирати“, всички издания на „Трансформърс“, Need For Speed, „Костенурките Нинджа“. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Зимер. Пенка е главен оркестратор и на филмовата музика в

ленти с бюджет над 100 милиона долара

„Елизиум“ (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и „Играта на Ендър“ (с Харисън Форд) от 2013 г.

Българката е композитор на музиката към игрите „Принцът на Персия“, „Трансформърс“. Напоследък получава все повече поръчки и за филми от виртуалната реалност – нещо ново дори и за Холивуд. Композирала е музиката към „Мумията“ – игра и Hell Boy – филм от виртуалната реалност – заглавия, известни в цял свят. „Те са съвсем нови като технология, излязоха през последните две години“, казва дамата.

С композитора Стив Яблонски

Тя е сред пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции. „Филмите от виртуалната реалност са все още нови като жанр и търсят своето място и лице“, казва Пенка. Те са кратки, по 12-15, рядко по 20 минути, защото все още се експериментира с технологията, но както другите разказват истории. Гледат се със специален шлем и когато зрителят си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички посоки. Музиката, която Пенка пише за тези филмови иновации, за разлика от другите ленти е малко по-деликатна, защото, като си сложи човек специалния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката трябва да звучи изчистено, за да й се насладят зрителите.

В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 процент, да правиш музика за виртуалната реалност е истинска дързост. Пенка обаче не е от страхливите творци. „Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да вървя по неутъпкани пътеки. Даде ми се възможност да правя това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за театър, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих казала „не“ на един стойностен проект. Вече съм на 51 г., имам 28 г. професионален опит.“

Тази година е била много успешна за българката. Написала е музиката към филма „Ага“ на Милко Лазаров, участвал в

много световни фестивали

с голям успех навсякъде по света, с премиера на Berlinale ’18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип „Пошепването на Дявола“ (Sony Pictures, с награда Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма „Тъга“ („Blue“, в момента по кината) и на Пол Саламов „Среща“ (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали.

Покрай работата за филмови продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум „Невидимата нишка“ (The Invisible Lifeline). „В музиката си аз разказвам емоционално истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка. – Работихме заедно с фантастичен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев.“ Албумът, който вече се разпространява чрез iTunes, Spotify и Amazon, съдържа 6 фантазии за пиано в класически стил и две фантазии за струнен оркестър и е получил много силни отзиви в музикантските среди на Холивуд.

Корицата на албума й „Жената астронавт“, който й осигурява път към вечността

Корицата на последния й албум Invisible Lifeline

Преди това Кунева е издала албумите „Приключенията на Одисей“ (A Warrior’s Odyssey, 2012), „Жената астронавт“ (Woman Astronaut, 2015) и „Прераждане“ (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е „Жената астронавт“. За музиката е била вдъхновена от

смелите момичета, полетели в Космоса

а 14-те пиеси са силно емоционални и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели, и изключителен отзвук сред музикалните критици.

Пенка споделя, че винаги са я привличали научната фантастика иКосмосът, че е искала да направи нещо ново. Статистиката показва, че в Космоса са летели 11% жени, или от около 500 космонавти само 64 са от нежния пол. Това я предизвиква да изрази чрез музика възторга си от смелите момичета. Сред солистите в албума са виртуозната Лили Хейдн, известна като „Джими Хендрикс на цигулката“, и българката Катя Попов, концертмайстор на симфоничния оркестър на „Холивуд боул“. Албумът вече звучи в ефира на над 650 радиостанции в САЩ и Канада.

„Жената астронавт“ проправя на българката пътека към световна слава в средите на космонавтиката. Когато неин колега го чува, препоръчва Кунева на организаторите на музейния комплекс Kennedy Space Center във Флорида. През 2016 г. тя пише оригиналната музика за изложбата на НАСА Heroes and Legends в Kennedy Space Center. Откриването е много вълнуващо. Пенка завежда семейството си и е обградена с почести. „Сега моята музика към 10-15-минутните филмчета и инсталации се върти всеки ден нонстоп от 9 до 17 часа в музейния комплекс и много се радвам, че ще остане завинаги“, казва дамата.

Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в Консерваторията, а баща й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на народни песни, разказват й много приказки, а тя расте в семейство с особен пиетет към киното и театъра.

Талантът й да композира проличава още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да пише музика и ноти и тя твори

детски композиции за пиано

но още преди това свири измислени от нея малки пиески. В IV клас влиза в Националното музикално училище с пиано. Когато е на 12 години, майка й я запознава с режисьорка на детски матинета и театрални шоута и Пенка започва да пише музика за тях. „Беше много приятно и започнах да си повтарям: „Аз съм композитор, пиша музика“ – смее се Пенка. – Но никой не гледаше сериозно на едно момиче композитор. Аз обаче имах една доста здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно интуитивно усещах, че е моят.“

Пенка, на 17 години, като композитор на музика за детски спектакли

Пенка завършва Консерваторията с теория на музиката за по-кратък срок – 4 години. Точно тогава стават промените, границите се отварят и с родителите й решават, че е по-добре да учи композиция в Щатите. Приемат я в „Дюк“ през 1990 г. – голям и много известен частен университет в Северна Каролина, с пълна стипендия да учи магистратура по композиция. „Отидох там с изключително добро образование от България. И пианото владеех много добре, въобще тръгнах от Родината с една много солидна академична подготовка като музикант и композитор“, казва Пенка. В България след успеха й с детските матинета тя пише музика и за постановки на млади независими театрални групи.

Когато вече учи в университета „Дюк“, ръководството решава да създаде и нова програма по докторантура, а Пенка Кунева става

първият докторант по композиция

отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета „Дюк“. Този факт използва при молбата за виза. Тогава за кандидатите има категории като „чужденец с изключителни качества“ и „национално съкровище“. „Сега трябва да си с „Оскар“, „Еми“ или „Грами“, за да получиш такава виза – казва Пенка. – Но тогава моите професори написаха: „Дайте възможност на тази жена да остане в Америка.“ Визата ми осигури възможността да работя каквото си пожелая. Това е най-големият дар на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш.”

През 1999 г. заминава за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък период и за да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със семейството си в Лос Анджелис. Има дъщеря Джийн на 12 години, която проявява талант в рисуването и учи в училище с ускорена академична програма. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.

Работен момент в студиото

Всяка година Пенка води дъщеря си в България по местата на своето детство. Двете много обичат Панагюрище, където ходят заедно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е много свързана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а после да ходи на курс по изобразително изкуство, защото иска да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрските колонии.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
25 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Български истории

Живот като на кино: От хокеист в България до сърдечен хирург в Сан Диего

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Д-р Щерев показва разрешението да пътува до Белгия, сн.: болница Sharp Grossmont, публикувана във в. „The Californian“

1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти разрешение да отиде в Америка, защото дядо му живеел там от дълги години, а неотдавна и майка му, заедно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи. Отказват му всички молби, но той не се отказва. Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, все още през комунизма. В Белгия иска убежище. Говори съвсем открито за това. Историята му дори прилича на филм.

В момента д-р Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, така както е известен сред американците – д-р Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в различен вариант – Димитри. „В момента имаме трима доктори, освен мен и двама асистенти. Правим операции на сърцето и на запушени артерии навсякъде по тялото“, обяснява българинът.

Освен това сънародникът ни е директор на интензивните кардиолози в болница „Sharp Grossmont“ в Сан Диего. „Преди 4-5 години излезе нова технология за лечение на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален етап от въвеждането на технологията и станах експерт в тази сфера. Бях одобрен да стана директор в болницата, в която работя, което ми дава право да давам консултации на колеги, но също и

да участвам в екипи за сложни операции

казва той.

„В САЩ преди 20 години сърдечните заболявания бяха номер едно за смъртността на хората. Сега вече не е така. Най-много хора в последните години умират от рак, защото сърдечно-съдовите заболявания се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се прилагат същите стандарти за лекуване на сърцето“, разкрива още Щерев. Той е син на известния български лекар проф. Атанас Щерев, „прочул се като бащата на инвитрото в България“.

А как младият Димитър Щерев идва в Америка?

Бил е в младежкия национален отбор по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът спечелва право да играе на турнир в Белгия, който се провежда през януари 1989 г. „Тогава, за да взема разрешително, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един район и отидохме заедно. Аз се бях скатал по-отзад, да не ме забележат. Изненадващо ни посрещнаха дружелюбно и ни дадоха разрешение. На всички заедно, с един документ“, спомня си българинът.

Той веднага се обажда на майка си в Щатите. „Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й казах, че отивам в Белгия и искам тя да дойде да ме вземе. Тя каза добре. Посъветва ме да се свържа с нейна приятелка, която да ми помогне с апартамента или каквото ми трябва за заминаването“, разказва Щерев.

Мистериозната жената се оказва майка на спортист от България, който успял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му казва, че трябва да поиска

убежище от американското посолство в Белгия

 и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „Аз бях в руска гимназия, но учех английски за втори западен език. Владеех го слабо и ми беше полезно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми помогна, е още жива и живее в София“, допълва сърдечният хирург.

Щерев също така се сдобива с долари. Продава ските си на черната борса чрез приятел. „Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и как се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, защото на нас като спортисти ни даваха много малка сума за пътуването. 20 или 50 долара, не помня, но беше недостатъчно“, казва Щерев.

За турнира в Белгия той пристига със самолет до Източен Берлин и влак до Брюксел. Оттам треньорите на тима водели момчетата до пързалката за състезание с автобус до друг град и пътуването траело между 1 и 2 часа.

В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията как се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си приятел да пуска монетите, за да може да говори. „Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, за да не прекъсне, но успях да се чуя с майка ми“.

Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да дойде от Америка да го вземе. Минават няколко дни и

 престоят на отбора в Белгия почти изтича

Щерев пак се обажда на майка си. Тя през сълзи му съобщава, че не може да дойде, защото още не е станала гражданка, но е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат. Оттам й казали, че не може така. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, макар и да не го е казвал на глас.

Идва денят за връщане в България. Димитър нямал план какво ще прави. Целият отбор отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазаруват из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да разглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници. В един момент другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е сега или никога. Откъснал се от групата и се отправил на бегом към гарата. Пресрещнали го две други момчета от тима. „Ей, ти да не бягаш?“, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям“, казва Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало пак да влиза и излиза по магазините, макар че изобщо не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то веднага. Успял обаче пак

да намери удобен момент и да бяга

За втори път. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрекъснато някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и казва на шофьора „Еmbassy America“ или нещо подобно. За негово щастие човекът потеглил и го откарал там.

В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, но сградата била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама войника с автоматични карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, за да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър обяснява, доколкото може, за какво е дошъл. За негова изненада, в сградата светва крушка и след малко от нея излиза един войник. Сега вече знам, че това беше морски пехотинец“, казва Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър казва думите, които е нужно, за да получи помощ и убежище. „Сълзите ми потекоха от щастие и облекчение, че сега ще мога да бъда свободен човек“, споделя Димитър. От посолството му обясняват, че майка му ги е предупредила за него.

Не му дават документи веднага. А Димитър си е мислил, че ще му дадат направо паспорт. Казват му, че трябва първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му казват, че ще го оставят максимално близо до хостела, но оттам трябва да отиде сам с трамвая за една спирка.

Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне според правилата на хостела, но той не смеел изобщо да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато отново му дали легло. Дори не ял нищо и бил много гладен.

В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела

 и го води в бежански лагер в Брюксел

Там го проверяват, дават му документи и го настаняват в сграда, която е била казарма. Заедно с 10 души. „Пак помислиха за мен, сложиха ме заедно с момчета от Косово, с които да мога да си говоря. Имахме право да излизаме от лагера през деня и аз опитвах да си намеря работа по ресторантите, но без успех. Ходих и до американското посолство от време на време да проверявам. Оттам щяха да ми дадат направо зелена карта, не само виза, и аз чаках“, обяснява българинът.

След 3 месеца Димитър научава, че ще трябва да чака още, защото американците са дали много документи на хора от Китай заради кръвопролитията на площад „Тянанмън“. Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ работник. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „Беше емоционално събиране в Америка. Бяхме щастливи“. Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен колеж. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните болници. Връща се в Сан Диего през 2005 г. и става част от екипа на болница „Sharp Grossmont“. През 2014-та се отделя със собствена практика, а след това прави и своята клиника. Казва, че е удоволствие да работи и на двете места. Той е трето поколение доктор. Дядо му по бащина линия и баща му също са лекари. Свободното си време прекарва със съпругата си и двете си деца. Продължава да играе хокей като хоби.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Никола – принцът с българска кръв, роден във Филаделфия

Avatar

публикувано

на

Виж цялата статия

Той е роден във Филаделфия, работи като представител на BMW за Северна Америка и e наследник на британската корона с българска кръв. Той е потомъкът на Сакскобургготската династия с българска кръв, роденият от българка внук на Мария-Луиза Никола Лайнинген. Принцът е син на княз Борис фон Лайнинген, първородният син на княгиня Мария-Луиза и първата му съпруга – българката Милена Манова.

Никола, или както му казват в САЩ, Ник, се явява правнук на цар Борис ІІІ и праправнук на италианския крал Виктор Емануил III.

Принцът е и пряк

 потомък на кралица Виктория

и по този начин 120-ти в реда на приемственост на британския трон. По другата линия пък младият княз се явява наследник и на последния руски император Николай IIІ.

Баба му княгиня Мария-Луиза е първото дете на цар Борис III и царица Йоанна. Неин кръстник става Александър Малинов. Баща й умира през 1943 г. и на трона се възкачва по-малкият й брат цар Симеон II. След комунистическия преврат през 1944 г. и проведения референдум през 1946 г. царското семейство напуска страната и живее първо в Египет, а след това в Испания.

Никола с майка си и баща си като малък

През 1957 г. княгиня Мария-Луиза се омъжва в замъка Аморбах за принц Карл Владимир Ернст Хайнрих цу Лайнинген – вторият син на принц Карл фон Лайнинген и Великата княгиня Мария Кириловна. Женят се с православен ритуал в руска православна църква в Кан. От този брак се раждат двама синове: Карл Борис Франк Ларкварт (1960) и Херман (1963). Карл Борис има два брака, разказва „168 часа“. Първият е с българката Милена Манова, от който се ражда Ник – принц Никола Александър Карл Фридрих.

 

Карл Борис и Милена се запознават в САЩ след преместването на княгиня Мария-Луиза и съпруга й там.

Милена Манова е

емигрантка, родена в София

през 1962 г. Тя е достатъчно пораснала, когато баща й е командирован в Афганистан като инженер. Двамата с майка й успяват да избягат в края на 70-те години на миналия век и да я „изтеглят“.

На 22 години Милена се сдобива с диплома от университета „Корнел“, вече има короната на „Мис Ню Джърси“, но става принцеса чак когато се омъжва за истински принц. Синът на Мария-Луиза и българката се венчават на свети Валентин през 1987 г.

Милена Манова като „Мис Ню Джърси“

Четири години след това се ражда единственият им син Никола.

Той отраства като типичен американец, наследява бащината любов към спорта, бил е и капитан на отбора по бейзбол в университетския тим на „Свето Сърце“ през 2014 г.

Щастливото семейство е разбито през 2015 г. Тогава Милена умира от коварна болест на 53-годишна възраст в Ню Йорк. Това е и най-голямата загуба на Никола.

В момента според информация в туитър принц Никола работи в престижна компания, представител на БМВ за Северна Америка. Колегите му знаят, че майка му е емигрантка от България, но и не подозират, че Ник е принц и има запазено място в линията на унаследяване на българския, руския и британския престол.

Вторият брак на бащата на Никола е с Черил Риглър – имат син Карл Хайнрих и дъщеря Юлиана.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Асен Вапцаров, синът на Къци, прави музика за филми в Холивуд

Люба Момчилова

публикувано

на

Виж цялата статия
Асен Вапцаров всеки ден пише музика за филми, реклами и компютърни игри

Най-големият син на Къци Вапцаров – Асен – смело си проправя път в Холивуд. Неговата стихия обаче е не актьорската игра, а музиката.

Роден и отраснал в семейство, което харесва всякакви видове музика, Асен носи голяма възхита и любов към музиката и емоцията, която се съдържа в нея. След години свирене и композиция, еклектичният му вкус го подтиква да открие филмовата музика. Там намира призванието си и скоро открива път към Лос Анджелис, където през последните пет години работи в сферата на филмовата индустрия, пише музика и за телевизионни продукции, реклами и трейлъри.

Асен е най-големият от тримата синове на продуцента и тв водещ Къци Вапцаров

Подкрепата, която получава от родителите си, е от голямо значение за младия творец. „Баща ми е изключителен професионалист, до ден днешен ми помага. Като продуцент пише често сценарии и понякога и на мен ми дава идеи.

Най-ценните уроци от баща ми

обаче са винаги да държа на идеята си и никога да не правя компромиси с нищо. Много искам да приличам на него, особено по някои неща. Татко никога не се предава, винаги е силно позитивен”, разказва младият композитор.

„Музика”! Това е думата, с която може напълно точно да се опише животът на Асен Вапцаров, едно българско момче и неоспорим талант – както в родината му България, така и сега в мечтания от много музиканти Лос Анджелис, САЩ. В Меката на киното основното, което прави, е да композира музика за филми. „Това е нещото, което искам да правя цял живот. За мен писането на музика е равно на съществуването ми. Музиката е моят живот, това искам да правя занапред”, обяснява младият композитор.

За Асен любовта към музиката идва още в ранното му детство, когато майка му често му е пеела, а баща му е свирил любителски на китара. “Започнах да се уча да свиря на китара при Цветан Недялков, когато бях на 14 г. Той ми показа азбуката на музиката”, каза Асен.

Струнният инструмент обаче попада в детските му ръце още на прощъпалника и до ден днешен е навсякъде с него. В тийнейджърските години се запалва по фламенкото от дискове на Ал Ди Меола и Пако де Лусия, но свири и в метъл банда заедно със съученици. Имат авторски песни и дори печелят конкурс за най-добра младежка група, а сред оценяващите е Звезди от “Ахат”.

След като завършва Американския колеж в София,

с китара в ръка и нови мелодии в главата,

Асен заминава в Бостън, където започва да учи композиране в музикалния колеж “Бъркли”. “Кандидатствах и в още няколко университета в Щатите, но от “Бъркли” ми дадоха стипендия за писане на музика. А колежът е от най-добрите. Там са се учили композитори като Пат Матини, Стив Вай и Хауърд Шор, който е писал музиката за “Властелинът на пръстените”. Понякога много от големите имена в музиката преподават в университета като гост-лектори”, разказва Асен.

През януари 2017 г. младият композитор прави концерт в Русе, където свири популярни арии с рок китара

Отначало учи китара, но по-късно специализира в писането на киномузика. След като завършва, се мести в Меката на киното – Лос Анджелис. Там Асен започва двумесечен стаж при най-търсения композитор в Холивуд – Ханс Цимер. „За да станеш част от стажантите на написалия музиката за блокбастъри като “Гладиатор”, “Генезис” и “Интерстелар”, е нужно да се бориш с много кандидати. Чрез приятел получих имейла на един от координаторите на студиото на Ханс Цимер. Там винаги има по 100-ина желаещи, от тях след интервю избират 20 души – разказва Асен. – В студиото работят около 50 композитори, на които можеш да помагаш в работата им”.

Създава музиката за трейлър на холивудски филм

Става дума за новоизлезлия трейлър на научнофантастичния трилър „Encounter” – „Сблъскване” – с участието на Люк Хемсуърт, който е режисиран от Пол Саламов и чиято премиера беше на 1 октомври 2019 г. Композиторът, който се представя с творческия си псевдоним Ace Vaptsarov, също не скрива вълнението си. „Радвам се да кажа, че композирах музиката за този удивителен трейлър. След като гледах Люк Хемсуърт в „Крипто”, а и тъй като съм голям фен на „Западен свят”, трябва да кажа, че с нетърпение очаквам и този як филм“, споделя младият талант.

Той вече има зад гърба си няколко успешни филма, чиято музика е негово дело. Един от тези филми е „Над мъртвото му тяло”. „Историята е музикална и разказва за момиче, което винаги е искало да пее, но баща й я спира – разказва Асен. – Филмът намери одобрение и в САЩ, където участва и в няколко фестивала, включително и в Интернационалния кинофестивал в Сан Франциско”, говори с вълнение младият български талант.

„Изцяло съм се фокусирал върху правенето на филмова музика, но вече

имам и над 20 музикални проекта

които освен киноленти, включват и реклами и тв сериали”, обяснява Асен.

Сред успехите в своята кариера, Асен Вапцаров успява да композира и продуцира оригинална музика и саундтракове за многобройни награждавани филми, телевизия, рекламни кампании и театър. Съвсем наскоро той композира музика в рондо форма към спектакъла „Лъвът през зимата“, създаден от Александър Морфов, един от водещите творци в театралната сфера на Европа и България.

Вапцаров написва и продуцира музиката на „Над мъртвото му тяло“, награждаваният късометражен филм от режисьора Рамон Торес, който печели първа награда като „Изборът на публиката“ на Международния филмов фестивал в Ринкон, Пуерто Рико, познат като „най-знаменития и най-честван фестивал в страната“.

На върха в областта на видеоигрите, Асен написва музиката за трейлър кампанията на играта „Overwatch“. Тя получава 10/10 рейтинг от престижни списания и критици като GameInformer, IGN, GameSpot и Playstation Lifestyle, като натрупва над 2 милиарда долара приходи и над 40 милиона редовни играчи.

Асен с режисьорката на филма „Лилаво” Жасмин Сингх

Като международно признат композитор, Вапцаров колаборира с някои от най-високо признатите имена в музиката като Пенка Кунева, виртуозен композитор и оркестраторка в Холивуд за повече от 25 години, която написва музиката за имена като Prince of Persia, World of Warcraft с Нийл Акри, The Mummy VR, и инсталацията Heroes and Legends в Kennedy Space Center за НАСА, както и с Емилио Каудерер, композитор за над 80 филма, включително спечелилия „Оскар” филм „The Secret in Their Eyes”.

Работата на Асен е отличена в публикации по целия свят, включително bТV, водещата медийна компания в България, както и „24 часа”, вестник „За жената”, „Пик”, които са между най-прочутите новинарски емисии и публикации в България.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada