Открийте ни и в

Български истории

Пенка в звездната галактика на Холивуд

Българката е композитор и аранжор към филми като „Матрицата“, „Трансформърс“ и „Карибски пирати“

публикувано

на

БОРЯНА АНТИМОВА

Вероятно много българи са посещавали Kennedy Space Center във Флорида – голям музеен комплекс, в който всеки ден от 9 до 17 ч. се въртят филми, разказващи историята на космическите мисии от първите покорители през 60-те години като проектите Mercury и Apollo до днес. Зад вълнуващата и силно въздействаща музика към тези 10-15-минутни филмчета стои творческият гений на една българка – Пенка Кунева. Тя е изключително успешен композитор, аранжор и оркестратор към култови холивудски студийни филми и игри от виртуалната реалност, разказва „Труд“.

На някои от големите заглавия е била само аранжор и оркестратор, а на други – композитор на музиката. Перфекционизмът й в аранжимента и оркестрацията е оценен в такива хитови студийни блокбъстъри като „Матрицата“, „Карибски пирати“, всички издания на „Трансформърс“, Need For Speed, „Костенурките Нинджа“. По музиката към тези филми е работила с композиторите Стив Яблонски и Ханс Зимер. Пенка е главен оркестратор и на филмовата музика в

ленти с бюджет над 100 милиона долара

„Елизиум“ (с Мат Деймън и Джоди Фостър) и „Играта на Ендър“ (с Харисън Форд) от 2013 г.

Българката е композитор на музиката към игрите „Принцът на Персия“, „Трансформърс“. Напоследък получава все повече поръчки и за филми от виртуалната реалност – нещо ново дори и за Холивуд. Композирала е музиката към „Мумията“ – игра и Hell Boy – филм от виртуалната реалност – заглавия, известни в цял свят. „Те са съвсем нови като технология, излязоха през последните две години“, казва дамата.

С композитора Стив Яблонски

Тя е сред пионерите, прокарващи пътеката в тези холивудски продукции. „Филмите от виртуалната реалност са все още нови като жанр и търсят своето място и лице“, казва Пенка. Те са кратки, по 12-15, рядко по 20 минути, защото все още се експериментира с технологията, но както другите разказват истории. Гледат се със специален шлем и когато зрителят си завърти главата, вижда на 360 градуса във всички посоки. Музиката, която Пенка пише за тези филмови иновации, за разлика от другите ленти е малко по-деликатна, защото, като си сложи човек специалния шлем на главата, слуша със слушалки. Така че музиката трябва да звучи изчистено, за да й се насладят зрителите.

В Холивуд, където композиторките са по-малко от 1 процент, да правиш музика за виртуалната реалност е истинска дързост. Пенка обаче не е от страхливите творци. „Имам малко дух на пионер – смее се дамата. – Много обичам да вървя по неутъпкани пътеки. Даде ми се възможност да правя това и не пропуснах шанса си. Правила съм музика и за театър, и за кино, и за игри. Дали съм авантюрист? Никога не бих казала „не“ на един стойностен проект. Вече съм на 51 г., имам 28 г. професионален опит.“

Тази година е била много успешна за българката. Написала е музиката към филма „Ага“ на Милко Лазаров, участвал в

много световни фестивали

с голям успех навсякъде по света, с премиера на Berlinale ’18. Неин е и саундтракът към фентъзито на Адам Рип „Пошепването на Дявола“ (Sony Pictures, с награда Saturn 2018), на филмите на Габриела Ледесма „Тъга“ („Blue“, в момента по кината) и на Пол Саламов „Среща“ (Sony Pictures). Автор е на музиката и към някои пилотни епизоди на телевизионни сериали.

Покрай работата за филмови продукции българката намира време и за свои авторски концептуални албуми със симфонична музика. През октомври излезе четвъртият й албум „Невидимата нишка“ (The Invisible Lifeline). „В музиката си аз разказвам емоционално истории, както са правили това Лист и Рихард Щраус през XIX-XX век – споделя Пенка. – Работихме заедно с фантастичен български пианист, който също живее в Лос Анджелис – Георги Славчев.“ Албумът, който вече се разпространява чрез iTunes, Spotify и Amazon, съдържа 6 фантазии за пиано в класически стил и две фантазии за струнен оркестър и е получил много силни отзиви в музикантските среди на Холивуд.

Корицата на албума й „Жената астронавт“, който й осигурява път към вечността

Корицата на последния й албум Invisible Lifeline

Преди това Кунева е издала албумите „Приключенията на Одисей“ (A Warrior’s Odyssey, 2012), „Жената астронавт“ (Woman Astronaut, 2015) и „Прераждане“ (Rebirth of Id, 2017). Признава, че най-скъп на сърцето й е „Жената астронавт“. За музиката е била вдъхновена от

смелите момичета, полетели в Космоса

а 14-те пиеси са силно емоционални и въздействащи. Албумът получава Hollywood Music in Media Award – престижна награда за музикално творчество, предназначено за широк кръг слушатели, и изключителен отзвук сред музикалните критици.

Пенка споделя, че винаги са я привличали научната фантастика иКосмосът, че е искала да направи нещо ново. Статистиката показва, че в Космоса са летели 11% жени, или от около 500 космонавти само 64 са от нежния пол. Това я предизвиква да изрази чрез музика възторга си от смелите момичета. Сред солистите в албума са виртуозната Лили Хейдн, известна като „Джими Хендрикс на цигулката“, и българката Катя Попов, концертмайстор на симфоничния оркестър на „Холивуд боул“. Албумът вече звучи в ефира на над 650 радиостанции в САЩ и Канада.

„Жената астронавт“ проправя на българката пътека към световна слава в средите на космонавтиката. Когато неин колега го чува, препоръчва Кунева на организаторите на музейния комплекс Kennedy Space Center във Флорида. През 2016 г. тя пише оригиналната музика за изложбата на НАСА Heroes and Legends в Kennedy Space Center. Откриването е много вълнуващо. Пенка завежда семейството си и е обградена с почести. „Сега моята музика към 10-15-минутните филмчета и инсталации се върти всеки ден нонстоп от 9 до 17 часа в музейния комплекс и много се радвам, че ще остане завинаги“, казва дамата.

Тя е родена в София, майка й Кина Проданова е преподавател по музикален анализ в Консерваторията, а баща й – инженер-химик във ВХТИ. Летата си прекарва при бабите и дядовците си в Габрово и Панагюрище. Още от най-ранно детство бабите я учат на народни песни, разказват й много приказки, а тя расте в семейство с особен пиетет към киното и театъра.

Талантът й да композира проличава още на 6-годишна възраст. Тогава майка й я научава да пише музика и ноти и тя твори

детски композиции за пиано

но още преди това свири измислени от нея малки пиески. В IV клас влиза в Националното музикално училище с пиано. Когато е на 12 години, майка й я запознава с режисьорка на детски матинета и театрални шоута и Пенка започва да пише музика за тях. „Беше много приятно и започнах да си повтарям: „Аз съм композитор, пиша музика“ – смее се Пенка. – Но никой не гледаше сериозно на едно момиче композитор. Аз обаче имах една доста здравословна доза самочувствие, не обръщах внимание на това и си карах по този път, който вътрешно интуитивно усещах, че е моят.“

Пенка, на 17 години, като композитор на музика за детски спектакли

Пенка завършва Консерваторията с теория на музиката за по-кратък срок – 4 години. Точно тогава стават промените, границите се отварят и с родителите й решават, че е по-добре да учи композиция в Щатите. Приемат я в „Дюк“ през 1990 г. – голям и много известен частен университет в Северна Каролина, с пълна стипендия да учи магистратура по композиция. „Отидох там с изключително добро образование от България. И пианото владеех много добре, въобще тръгнах от Родината с една много солидна академична подготовка като музикант и композитор“, казва Пенка. В България след успеха й с детските матинета тя пише музика и за постановки на млади независими театрални групи.

Когато вече учи в университета „Дюк“, ръководството решава да създаде и нова програма по докторантура, а Пенка Кунева става

първият докторант по композиция

отвоюван за нея от професора й Стивън Джафи. Така влиза в историята на университета „Дюк“. Този факт използва при молбата за виза. Тогава за кандидатите има категории като „чужденец с изключителни качества“ и „национално съкровище“. „Сега трябва да си с „Оскар“, „Еми“ или „Грами“, за да получиш такава виза – казва Пенка. – Но тогава моите професори написаха: „Дайте възможност на тази жена да остане в Америка.“ Визата ми осигури възможността да работя каквото си пожелая. Това е най-големият дар на човечеството – свободата да можеш да избереш какво да правиш.”

През 1999 г. заминава за Лос Анджелис без пари в джоба, минава през тежък период и за да се прехранва, работи като аранжор на други композитори. Днес живее със семейството си в Лос Анджелис. Има дъщеря Джийн на 12 години, която проявява талант в рисуването и учи в училище с ускорена академична програма. Съпругът й Даниел Шуайгър е музикален редактор на филми.

Работен момент в студиото

Всяка година Пенка води дъщеря си в България по местата на своето детство. Двете много обичат Панагюрище, където ходят заедно с родителите на Пенка. Тя споделя, че е много свързана с България и е решила, като се пенсионира, първо да се научи да свири на виола, а после да ходи на курс по изобразително изкуство, защото иска да рисува къщите на своето детство в Габрово, Панагюрище и Панагюрските колонии.

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

В малка лодка насред Атлантика: Двоен BG рожден ден

Макс и Стефан преполовиха Атлантическия океан заради благородна кауза

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Денят е 25 август и на малка лодка в Атлантическия океан баща и син празнуват рождените си дни. Това е 73-ият ден от предизвикателството Neverest Ocean Row, в което Макс и баща му Стефан Иванов опитват да изминат разстоянието от Европа до Южна Америка само с гребане. С тази експедиция те искат да насочат общественото внимание към нуждата от донорство на органи в България и да привлекат повече подкрепа за инициативата „Да! За живот!“, разказва „Свободна Европа“.

Стефан и Макс са родени в два поредни дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са особено специални

 защото ги заварват в открито море

а и са само двамата – далеч от близки и приятели, с които иначе биха били заобиколени.

„Празнуваме много различно. За мен вчера празникът започна още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя голяма океанска риба и само след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба – б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба, с жълта опашка, която е голям хищник и е много активна. Месото й е много нежно. Макс филетира рибата и си направихме страхотно суши“, казва Стефан в телефонен разговор с изненадващо добро качество, пише „Свободна Европа“.

Нямат торта, нито свещички, но пък по случай двата празника те отделят повече време от обичайното, за да се чуят със семейството си и приятелите в България. На следващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан решава да направи още нещо специално. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която основно се изхранват, от които може да си избере.

„Това беше много мило. Да си избера аз специално от всички тези пакети какво бих искал да ям днес и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки – б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да ям фарфале, които са пак макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук“, разказва Макс с осезаемо вълнение в гласа.

Освен „пиршеството“, което двамата си устройват на 24 и 25 август, необичайни за експедицията досега са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни.

 За 3 месеца 6000 км само с греблата си

Откакто тръгнаха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят денонощно на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрекъснато на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от очакваното заради непредвидени усложнения, причинени от технически повреди, метеорологични особености и промени в първоначалния маршрут, налагащи се заради пандемията от коронавирус.

Все пак куражът на двамата не стихва въпреки трудностите, може би защото всеки ден е изпълнен с неподозирани преживявания – истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, повредени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и соларни панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в „Междутропичната конвергентна зона“, безветрие, бури, жега, черни облаци и тропически дъждове.

В близо едночасовото телефонно интервю за „Свободна Европа“ Макс и Стефан успяха да разкажат само част от преживяванията си, като сами трябваше да се обадят чрез сателитния телефон на лодката. В този момент – на 25 август около 15 часа следобед българско време – двамата се намираха на приблизително 700 морски мили североизточно от бреговете на Френска Гвиана, близо до Средноатлантическия хребет на Атлантическия океан. Докато четете това, те уверено продължават към Венецуела.

Безветрието не ги спира

През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават средно по 100 км на ден. Спазват „желязна дисциплина по отношение на гребането“, сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която цари безветрие. Това значително ги забавя.

„Това е зоната между 5 градуса северна ширина и 5 градуса южна ширина, където няма хоризонтален вятър, а има почти само вертикален вятър, тъй като в северната част на тази зона минават северните пасати, а в южната – южните пасати“, обяснява Стефан.

Тук вятърът е много променлив и не позволява на лодката да се движи, дори и те да гребат „с всички сили“.

„От малко повече от една седмица сме в тази зона и трябва да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не защото е опасно, а защото е безсмислено да се борим с този вятър“, казва Стефан.

Друга особеност на зоната е, че и времето е много променливо и в рамките на едно денонощие покрай двамата мореплаватели преминават всякакви различни метеорологични условия.

„Буквално в рамките на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш около лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони около себе си, където все едно са различни дни. В някои зони има черни облаци, в други валежи. И зависи откъде ще задуха вятърът, за да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на много променливо време. Вчера беше най-горещият ден, откакто сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че вчера беше страхотен, спокоен и приятен рожден ден сред природата“, Стефан описва 24 август на лодката Neverest.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Лудият живот на Супер Бианка в Ню Йорк

Тя отказва кафе на Хавиер Бардем, говори за киното с Робърт де Ниро и преборва рака

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн. Ivo Stainoff
БОРЯНА АНТИМОВА

„Туру-туду-тудууу“ – вероятно си спомняте „бойния вик“ на Супер Бианка от „Шоуто на Иван и Андрей“ – щурата репортерка, която в костюм на Супермен правеше оригинални и нестандартни репортажи по улиците. Повече от 7 години лудата глава живее и работи в Ню Йорк, и то с темпове, на които би завидял всеки български актьор зад граница. За това време актрисата Бианка Илич завършва знаменитата школа на Лий Страсбърг, дори преподава там; поставя 5 спектакъла; пише сценарии и режисира; участва в няколко филма и театрални постановки; приемат я в Съюза на артистите (SAG AFTRA)… До един момент, в който ужасяваща диагноза – рак на гърдата – преобръща живота й и разбива плановете й. Но само за 2 години.

„Бях абсолютно щуро, весело, забавно дете, като онези, които се бият и организират „революции“ – връща се в детството си Бианка. Израства по поляните зад един блок в квартал „Младост“ в София, където по цял ден тича и върши щуротии. Докарва майка си до лудост, като непрекъснато мъкне вкъщи някакви животни – гълъби, охлюви, бездомни кучета, котки.

С котарака си Мишо, който осиновява в деня на диагнозата си. Сн. Ivo Stainoff

От малка си има една мечта – да стане актриса. Често „влиза в образ“, като облича роклите на майка си и на по-голямата си сестра, която влудява. „Случвало се е преди среща сестра ми да открие, че новата й рокля или блуза е лекьосана и захвърлена в някой ъгъл заедно с червилото й“, смее се Бианка. От 12-годишна е модел в различни модни агенции, но това не пасва на неспокойната й натура и се отказва.

През 2001 г. 16-годишната Боряна Цветкова (както е фамилията й, а Илич е бащиното й име) става момичето на месец август на приложението на „Труд“ – „Софиянец“. Още тогава тя споделя, че мечтае за сцената и се готви усилено за НАТФИЗ. Приемат я в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Боньо Лунгов.

Творческият псевдоним Бианка Илич се ражда в първия ден на следването й в НАТФИЗ. За академията я готви Силвестър Силвестров от известното трио „Братя Мангасариян“. А в класа са две Боряни. Тя споделя със Силвестър, че много харесва Бианка, приятелката на Касио от драмата „Отело“ на Шекспир. „Знаеш ли, че

Бианка много ти отива

може това да ти е сценичното име“, й казва Силвестър. Професорът й започва да я нарича Бианка, по афишите я пишат „Бианка Илич“ и така си остава.

Идеята за Супер Бианка се ражда, след като е водеща на предаването „SMS аукцион“ в 8-часовия блок „Станция Нова“ на Иван и Андрей. При старта на „Шоуто на Иван и Андрей“ те я канят като репортер, като й възлагат по-нестандартни репортажи. „Искаха да е нещо оригинално и атрактивно, но нямаха представа точно какво“, смее се Бианка.

Като Супер Бианка

Като куклена актриса тя винаги е искала да бъде супер герой и да прави добрини, както Супермен. Когато се явява с костюма, от екипа й казват, че е абсолютно куку и луда жена – да репортерства в такова облекло. Още първият й репортаж е „Бам!“ и зрителите го харесват. „Хората и сега помнят този образ и го обичат, защото беше нещо много позитивно и незлобливо – споделя актрисата. – Когато не минаваш през трупове, за да постигнеш своята цел, и когато в сърцето ти я няма алчността, тогава ти се получават нещата.“

Една от мечтите на амбициозната актриса е да завърши Conservatory Program в „Lee Strasbug Theater and Film Institute“ („Институт за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“) – едно от най-престижните и квалифицирани училища за театър. Но в Ню Йорк всъщност я води любовта.

Пред института „Лий Страсбърг“.

Там тя завършва 2-годишната програма на „Лий Страсбърг“, а после се втурва да се записва на всякакви обучения по актьорско майсторство. Завършва интензивен курс при Лари Мос – личен актьорски коуч на Лео ди Каприо. „Даже наскоро изкарах 3-месечен курс за стендъп комеди – смее се Бианка. – Всичко ми се иска да уча. Методът на Страсбърг е много интересна форма на актьорско майсторство, но без знанията ми от НАТФИЗ не мисля, че щях да разбера за какво става въпрос. Българското ми образование и това, което преподавателите ми в НАТФИЗ са ми дали, е абсолютно безценно“, казва дамата.

В института на Страсбърг Бианка Илич има изключителния шанс да асистира на Джефри Хорн.

Бившият брилянтен актьор с „безброй“ филми, близък приятел на Мерилин Монро, днес е един от най-уважаваните възрастни професори в института. Двамата много си пасват като характери и след това Бианка изкарва и режисьорски курс при него.

Следва серия от

няколко филми с нейно участие

Последният, в който се снима преди диагнозата рак, е „Wet Ware“ на режисьора Джей Крейвън. Той я кани на кастинг за две роли. „Едната – на френска шпионка, която работи под прикритие като сервитьорка, все едно беше писана за мен. На кастинга казах: „Няма смисъл да ми давате другата роля, тази я взимам!“, смее се дамата.

Заради онкологичните операции Бианка не успява да отиде на премиерата на филма, но благодарение на участието си в него я приемат в Съюза на артистите (SAG AFTRA), където е изключително трудно да попадне човек. Тя поставя и 5 постановки, в които е драматург и режисьор, на „Оф Бродуей“ – театрите в Ню Йорк, в които „се прави истински театър, а не мюзикъли“.

В Ню Йорк тя се запознава с много холивудски величия, но ще запомни две срещи, и то не на снимачната площадка, а в живота. В магазин за костюми за Хелоуин засича един от любимите си актьори – Хавиер Бардем.

С Хавиер Бардем.

„Аз съм ви страхотен фен. Аз също съм актриса“, му казва тя и се смее. Той й предлага да пият кафе, а тя, неочаквано и за себе си, изтърсва: „Ами вие сте женен, не може“. И до днес се чуди как й е хрумнало това.

Във времето извън снимките и сцената Бианка работи като сомелиер на коктейли. На една гала вечер

се запознава с Робърт де Ниро

„Прекрасен е, човек-душа! Обясних му откъде съм и с какво се занимавам, много се впечатли, че уча в „Страсбърг“. Говорихме за това, че много хляб трябва да изядеш, много книги да изчетеш, преди да имаш правото да се наречеш актьор. А после той попита няма ли да се снимаме“, разказва Бианка.

С Робърт де Ниро.

Кариерата й върви стремглаво нагоре до 12 декември 2018 г., когато й поставят диагнозата рак на гърдата, при това – доста агресивен. На 10 януари 2019 г. тя събира сили и пише във фейсбук: „Животът те удря силно. И ти трябват точно 3 секунди да решиш дали си супергерой или не си. Аз съм! В края на 2019-та ще бъда горд победител над рака! Ракът избра грешната кучка“.

Минава през тежък курс на химиотерапия, от който изведнъж й опада цялата коса. Губи и двете си гърди, следва още една операция – за възстановяване на бюста с импланти. Претърпява и операция за поставяне на специална машинка на гърдите, през която да й вливат химикалите. Пет часа след операцията тя има презентация като сомелиер – да изнася лекция за пенливите вина. Облича се, слага си грима и високите токчета и е блестяща на лекцията.

И след диагнозата продължава да участва в кастинги и да се бори за роли. „Отивам в тоалетната, повръщам, с извинение, ставам, оправям си грима и влизам при кастинг режисьорите. Колко пъти съм ходила на кастинги без коса, с перука, обливат ме топли вълни, не мога да дишам. Болката понякога е непоносима, но ставаш, изтупваш се, слагаш си дежурната усмивка и отиваш. Имала съм моменти, в които съм казвала: „Господи, прибери ме вече, не мога повече да издържа, много ме боли!“. Но стисках зъби и продължавах“, споделя Бианка. „За какво мечтая? Макар че съм предимно комедийна актриса, много ме привлича противоречивият драматичен образ на библейската блудница Мария Магдалена. Може и да ми се случи някой ден да го изиграя…“

Тази година тя се снима в майския брой на българското издание на „Плейбой“ с идеята „не да покаже новия си бюст, а да вдъхне кураж на жените, които като нея са останали без коса и с изкуствени гърди, че

могат да бъдат красиви и секси

Тя започва кампания за набиране на средства за транспортирането до България на пет скенер за ранна и точна диагностика на стадиите в рака. В България има само два такива и Бианка се надява да го получи от САЩ.

На маратон в Ню Йорк

Зад каузата й застават главният редактор Любен Дилов – син, екипът на списанието и бившият й шеф, продуцентът Андрей Арнаудов.

Напоследък Бианка води преговори с най-големите платформи Amazon, Netflix и с HBO Европа да излъчат документалния й филм „Истинските супергерои“. Във филма, на който е автор и режисьор, Бианка Илич взема интервюта от 20 души, оцелели след различни форми на рака, като разказва и собствената си история. Идеята е да покаже на другите болни, че „истинските супергерои съществуват и са сред нас“.

„Моят най-голям успех всъщност не е това, което съм направила като актьор и режисьор в Ню Йорк, а победата ми над рака. Пред такова изпитание цялата суета на света губи смисъл. Животът ми се промени не от деня, в който ми беше открита диагнозата, а от юни тази година. Тогава беше последната ми химиотерапия и живея втори живот. И няма нищо по-хубаво от това да започнеш абсолютно наново. В пълната си сила съм и много ми се работи. Сега всичко в Ню Йорк е в застой, но нямам търпение един ден, когато кризата с COVID-19 отмине, да получа подходящото предложение. И знам, че след преживяното ще съм още по-силна и още по-голяма фурия“ – и Бианка отново се смее…

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българинът, който Мадона прие на вечеря в дома си

Красимир Цанков чистил тоалетни в Лондон, преди да се превърне в търсен модел в САЩ

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Красимир Цанков е от Плевен, но от три години живее в Лос Анджелис. В Родината той е бил футболист, дори имал подписан договор и е взимал заплата от 1100 лв. Сега е модел, има собствена къща в Холивуд и печели пари, за които никога не е мечтал. Първата му работа в чужбина е била да чисти тоалетните на лондонски хотел, а сега ходи на партита в къщи на знаменитости и дори на вечеря в дома на Мадона.

При кралицата на попа го завел приятел фотограф.

„Предупреди ме, че тя не обича да се пита за снимки с нея. Когато отидохме, се запознахме, вечеряхме, говорихме, тя се държеше страхотно“, разказа Краси пред NOVA. Разбира се, Мадона е имала готвач, който бил приготвил за случая паста.

Българинът си спомня, че е участвал малко в разговора на масата, тъй като там се обсъждали въпроси, които не били близки до него. Въпреки това поговорил с попкралицата. „Тя ме разпита откъде съм, как съм стигнал дотук.

Супер готина и приятна жена

разкрива впечатленията си Краси. Спомня си, че къщата й е била доста голяма, в ретро стил, на три етажа.

Първата спирка на Краси по пътя към успеха в чужбина е била Англия. Той заминава там, за да покорява футболни върхове. Но вместо на стадиона на „Челси“ – „Стамфорд Бридж“, българинът се озовава пред тоалетните на лъскав лондонски хотел, които се нуждаят от почистване.

Младежът не се отчайва, а с хъс и позитивизъм започва да върши съвестно работата си и скоро се издига в йерархията на хотелския персонал. Точно тогава се намесва съдбата, която разкрива на българина модната сцена.

„С един приятел пиехме кафе, когато към мен се приближи някаква жена и ме похвали. Каза, че изглеждам добре и бих могъл да се занимавам с мода. Дори обеща да ме покани на пробни снимки.“

Тогава нищо не се случва, но скоро Красимир отново има същия разговор и отново получава предложение.

„Казах си: „Щом всички те убеждават, че ставаш за тази работа, може да се пробваш“.

Е, пробвах се и стана

разказва българинът.

Той отива на пробни снимки в една от големите модни компании в Лондон, откъдето само час по-късно му се обаждат, че е нает за рекламата на определен продукт. И така, след известно време, до хотела, в който чистел тоалетните, се появил билборд с неговото лице.

Като модел Краси заминава за САЩ, където осъществява истинския пробив. В страната на неограничените възможности той снима за най-престижните модни марки и се движи в елитна компания.

„Водих живот, който съм гледал по телевизията, че водят известните хора“, споделя българинът. Без гордост той определя себе си като много успешен в сферата на модата за годините, на които е. Краси е модел за уличния и по-комерсиален вид мода. Не се е снимал за нито една от хай фешън марките, но се надява и това да стане. А преди седмица е бил избран за участие в едно от популярните телевизионни риалитита в САЩ, което определя като начало в друга сфера.

Българинът не се срамува от работата, която е вършил, преди да започне да води лъскавия си живот, дори напротив, гордее се с нея.

„Не знам дали съм си казал, че съм успял, но

винаги съм бил благодарен

че имах възможност да се докосна до този живот“, казва той. Красимир споделя, че се радва, че е в Лос Анджелис, но добавя, че много хора не знаят какво е това. „Ти си далеч от семейството и приятелите си“, казва Краси и допълва, че дори и известните хора, с които е говорил, споделят, че този начин на живот не е любимият им.

„Това ме накара да осъзная за себе си, че не трябва да се опитвам да стана такъв, каквото не съм“, признава българинът. И добавя, че планът му за близкото бъдеще е да се върне в България и да й помогне с каквото може.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в „Трансформърс“, BG успехи в САЩ, Карибски пирати, Матрицата
Неуморната Кина Бъговска от Чикаго получи държавен медал

С широк размах в живота, с жажда да осъществява много проекти не само в изкуството, но и в обществения живот...

Затвори