Открийте ни и в

Български истории

Петко Динев, който даде „очи“ на света в небето и морето

Специалните му камери са космическите кораби и военните подводници

публикувано

на

Петко Динев, Сн.: bTV

Петко Динев е името на един българин, дал на света уникална технология, позволяваща да се проследят всички важни процеси в Космоса, под водата и навсякъде около нас. Специалните камери, които са творение на българския инженер, летят с космически ракети, на военни самолети и се гмуркат с ядрени подводници.

Зад този успех стоят десетки години упоритост и много работа, „изстреляла“ българския учен

от родния Казанлък до НАСА

Петко Динев е роден в Казанлък през 1960 г., а негов класен ръководител в математическата гимназия в града е бил Теодосий Теодосиев, човекът, който години по-късно ще бъде наречен „златния” учител на България. Петко и до днес си спомня за него като за различния учител – докато другите просто чели учебника, Теодосиев карал учениците си да мислят. И вероятно благодарение на този подход бъдещият инженер в НАСА и съучениците му печелят награда след награда на национални и международни олимпиади, преодоляват изпити и печелят конкурси. Петко Динев завършва физика в Софийския университет, а след промените, когато със съпругата му са вече асистенти в Техническия университет, решават да потърсят развитието си в чужбина.

И така в края на 1991 г. заминават за Флорида. Там физикът започва работа в НАСА и участва в разработването на първата в света High Definition камера с резолюция 1920 на 1080 пиксела и 60 кадъра в секунда.

Кадър на Луната с камерата на Динев на Beresheet Сн.: Izrael To The Moon

„НАСА искаше тази камера да се качи на совалката, за да може да се прави видео и също така да бъде използвана за измервания, да се записва как работят космонавтите и също така да записва дали всичко е наред”, обяснява инж. Динев.

През 1994 г. най-малкият ултразвуков апарат е бил с размера на хладилник. От НАСА имали идеята да качат един такъв апарат на совалката, за да видят как работи човешкият организъм в космически условия.

„И затова моята дисертация беше да направя малък портативен ултразвуков апарат, с който да можем да изследваме активността на човешкия мозък. Апарата го направих, успях да го събера

в едно дипломатическо куфарче

– спомня си инж. Динев, който по това време прави докторантура в университета в Атлантик.

В края на 1996 г. той получава научната степен „доктор”, а специален гост на неговото дипломиране е учителят му Теодосий Теодосиев.

През втората половина на 90-те години започват съкращения в НАСА. Закриват се проекти и научни звена, но българският учен вижда в това шанс да сбъдне мечтата си. През 2001 г. основава своя компания.

Превръща гаража си в лаборатория, където разработва „Фрейм грабър” – устройство, което записва сигнала от видеокамера в лаптоп и го превръща във видеофайлове. Петко Динев цял живот е искал да прави камери и започва да ги прави. През 2003 година пуска първата своя камера.

Камерите, които той конструира, са с повишена здравина, устойчивост на вибрации, работещи при минусови и високи температури. Интерес към тях проявяват

компании от военната и аерокосмическата индустрия

През 2004 г. камерите на инж. Динев са избрани за летателни платформи. Това са всякакъв вид дронове, самолети, хеликоптери, летящи платформи от друг вид, които не са конвенционални.

Използват се и за контрол на качеството в заводи по целия свят. Камерите се изработват от българи в неговия американски офис в Бока Ратон, Флорида.

НАСА също е заинтригувана и тества камерите в лабораториите си за космически изследвания. Оказва се, че са подходящи за работа в ниска и висока орбита около Земята.

„Това заинтригува много и военните. И може би няколко месеца по-късно бяхме поканени да участваме в конкурс за разработване на нова камера за американските ядрени подводници. През 2008 г. спечелихме конкурса и завършихме тази камера, така че от 2008 г. голяма част от американските подводници носят, да не кажа всички, но голяма част носят нашите камери на перископа си.”

Камери, разработени от инж. Динев, се използват в медицински лаборатории и операционни зали по целия свят. Над хиляда от тях следят трафика в руската столица Москва. Монтирани са върху високоскоростни влакове в Китай, за да улавят проблеми по железопътната инфраструктура.

От 2014 г. всяка ракета, изстреляна от „Юнайтед Лаунч Алайънс”, е оборудвана с между 14 и 22 български камери. Досега 500 спътника са наблюдавали и снимали с тях Земята от Космоса. Израелският космически апарат Beresheet, който преди дни опита да кацне на Луната, вече изпрати изображения на лунната повърхност с камерите на Динев.

Българските камери навлизат и в шоубизнеса

– от увеселителните паркове на „Дисни“ до холивудските суперпродукции. Използват се обикновено когато трябва да се снимат специални ефекти.

Инж. Петко Динев е сред българските учени, постигнали световен успех. Изминал е дълъг път от родния си град Казанлък до сбъднатите мечти в Космоса. А почивката не влиза в плановете му.

1 Коментар

  1. agen judi sbobet

    април 3, 2020 at 9:16 pm

    My brother recommended I may like this blog. He was totally right. This post truly made my day. You cann’t believe simply how much time I had spent for this info! Thanks!

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Български истории

През Атлантика с гребна лодка: Максим и Стефан разказват…

За вълните като хълмове и безкрайните звезди – от първо лице

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим изкараха 12 дни в океана като част от тяхното голямо приключение – да го прекосят Атлантика с лодка. Двамата стартираха на 14 юни от Португалия, а целта им е да изминат 6000 км, гребейки сами, в подкрепа на донорството и на инициативата на Министерството на здравеопазването в България „Да! За живот!“. Мисията им се казва „Неверест“, на името на гребната лодка, с която се предвижват и която са направили сами.

Двамата планират плаването им да продължи 60 до 70 дни. Ако е успешно, то ще остане в историята като първата българска океанска гребна експедиция. А Максим Иванов ще бъде най-младият гребец, прекосил океан.

На 26 юни двамата българи бяха принудени да спрат заради проблем с автопилота на лодката.

В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови, и изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.

Какви са първите им впечатления от плаването в открити води?

„Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора“, сподели Стефан Иванов пред „Дневник“.

Той обаче признава, че със сина му не са били готови за

техниката на гребане в големите вълни

които са се изпречили на пътя им.

„Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях“, разказва той.

Сред непредвидените проблеми по време на плаването досега се е оказал автопилотът, който започнал да изключва самостоятелно. А това е опасно, защото той е уредът, който поддържа посоката на движение. Затова се наложило да спрат и да го поправят.

Сред другите проблеми, които се появили в първите дни, се наредил и силиконът, който макар да бил предназначен за морски цели, не издържал и всички складови помещения на лодката се напълнили с вода. Двамата са доволни, че храната им е останала непокътната, защото била вакуумирана.

Гребането през нощта също се оказало изпитание.

„Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така – учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане“, казва Стефан. Синът му Максим обаче няма проблем с гребането през нощта. „През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър“, споделя младежът.

А опасностите в океана не са за пренебрегване.

„При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма

вълна с височина около 7.5 м

Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някои са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните“, споделя Стефан.

Максим и баща му гребат на смени през два часа. В паузите ядат, спят и се подготвят за следващото гребане.

„Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни“, споделя 16-годишното момче.

„В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили,

да напишем имейл на съпругата ми

Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем“, разказва и Стефан.

По време на плаването си имали и други изпитания. Лодката им например се оказала в полезрението на пирати, но са успели да им се измъкнат. А освен страшните моменти са имали и приказно красиви. „Звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш в Космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива“, спомня си Стефан.

Двамата са убедени, че ще бъдат изправени пред нови предизвикателства и са готови да се изправят пред тях.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Бургазлия се готви за световен рекорд по скоростно плуване

Цанко Цанков ще опита да преплува 825 дължини в 50-метров басейн за 12 часа

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: „Дневник“

825 дължини в 50-метров басейн за 12 часа! Българин си е поставил за цел да го постигне и така да постави нов световен рекорд по скоростно плуване.

Цанко Цанков ще даде старт на предизвикателството си на 22 август сутринта в открития плувен басейн в Бургас „Флора“. Той иска да подобри постижението на словенеца Мартин Стрел от 1998 година, който за 12 часа измина 41 200 м.

Преди година 32-годишният българин се справи с друго предизвикателство. Той

преплува акваторията на Бургаския залив

Цанков е категоричен, че такъв опит не е правен в българското плуване, и се надява с него да привлече вниманието на децата и младежите към спорта.

„С нашия екип решихме да направим нещо, което да бъде много атрактивно, но малко или много да се опитаме да дадем пример на децата и подрастващите, като им позволим да се докоснат до това постижение. Искахме да бъде нещо в басейна, където да сме по-близо до другите спортисти. Впоследствие може да запалим някои деца да обикнат плуването и то да стане част от живота им“, каза Цанков пред „Дневник“.

Сн.: „Дневник“

Той уточни, че ще бъдат поканени деца от различни клубове от страната, които ще плуват в съседните коридори по време на опита. Те ще влязат в ролята на мотиватор във втората част от изпитанието, когато Цанков очаква да дойдат най-големите трудности. По думите му физиологичните кризи започват след петия-шестия час, когато организмът постепенно достига

до предела на възможностите си

„Това е едно плуване, което се изпълнява на ръба на човешките възможности на всеки един спортист. Малко са плувците, които са се опитвали въобще да го направят. Един плувец трябва да е много добре подготвен, както физически, така и психически. Въпросът не опира само до това плувецът да плува 12 часа. Тук трябва да се плува с една много висока скорост“, каза Цанков.

Целта пред 32-годишния плувец е да поддържа средна скорост от близо 4 км/ч, или да изминава 100 м за около 1:21 мин. Според него много важно ще бъде да разпредели правилно силите си.

„По време на преплуването на Бургаския залив направихме много грешки в тактически план. Сега трябва да има много добре изградена стратегия. Най-вероятно ще се опитаме да направим плуването с един вработващ интервал от време в началото от порядъка на първите 3000 м. След това ще се опитаме да влезем в скоростта, която трябва да поддържаме през цялото време“, каза Цанков.

Състоянието на плувеца ще бъде следено от екипа му. Цанков няма да се храни с твърда храна по време на опита, като единствено ще приема напитка с разтворени въглехидрати. Тя ще му бъде подавана със специален стик в чаша на всеки 15-20 минути.

Сн.: Facebook

В подготовката си за опита Цанков тренира по 3-4 часа на ден със занимания в басейна и морето. Той е във водата шест дни в седмицата, в която плува общо между 80 и 90 км. Цанков

изминава около 12-13 км дневно

което според него се равнява на бягане в продължение на 50 км, тъй като съотношението във вложените усилия и натоварването в плуването и леката атлетика е 1:4.

Плуването ще бъде извършено по правилата на Международната федерация по плуване (FINA) и на Европейската плувна лига (LEN). Община Бургас е съорганизатор на събитието, а военноморските сили са поканени да участват с духов оркестър, който да поддържа настроението в края на опита.

„Целта е опитът да бъде като празник на плувните спортове и самото мероприятие да го направим в такъв формат, в който впоследствие и други български плувци да могат да подобряват това постижение, ако успеем да го подобрим“, каза още Цанков.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Заради Covid-19: Отложиха фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго

С надежда в сърцето организаторите вярват, че събитието ще се състои през октомври

публикувано

на

Виж цялата статия
Константин Маринов – Коцето

10 години трябваше да отбележи този април неповторимият фолклорен фестивал в Чикаго „Верея“. На него идват състави от всички краища на САЩ, както и от Канада. На сцената винаги танцуват и пеят малки и големи, българи, американци, канадци. Главен организатор е Константин Маринов – Kоцето, който като истински войвода събира участницитe и всяка година прави голям празник за българската фолклорна музика и за българските танци.

24 април беше тъжен за Коцето. На този ден щеше да е 10-тото юбилейно издание на „Верея“. Вместо на сцената, заради коронавируса Коцето си беше вкъщи, както и повечето българи в Северна Америка. „Надявам се да е за хубаво“, каза той във видеообръщение във фейсбук и обяви, че датата на фестивала се премества за октомври.

Коцето се надява, че до октомври ситуацията с коронавируса ще е по-добра, че

„Верея“ отново ще разтърси Чикаго

„Ние бяхме напълно готови. Всички бяха резервирали билети да дойдат. Чакахме до последно и когато на 15 март обявиха, че в Илинойс се налага карантина, стана ясно, че не можем да направим фестивала. Обадих се на всички и те ме подкрепиха да се съберем през октомври“, разказва той.

„Верея“ е насрочен за 23 и 24 октомври и ще се състои в полското училище в Чикаго. „Залата е голяма, събира поне 1000 души. Ако разхлабят мерките и позволят на големи групи да се събират, даже има възможност да разположим хората през седалка и пак ще съберем 500 души. Надяваме се всичко да се развие добре. Към средата на септември ще стане ясно“, казва Маринов.

Тази година на фестивала ще участват над 65 състава и над 1500 души. Ще дойдат 4 или 5 нови състава. Програмата е предвидена за два дни. В петък – от 5.30 до 8.30, а събота ще бъде цял фестивален ден. „Всички фестивали са ми любими. Всеки фестивал е уникален сам по себе си“, казва родолюбецът. „Да ги деля на любими и по-любими, би било като да деля децата си – няма как стане“, допълва Коцето.

Константин Маринов

В Северна Америка има 100 състава

казва Коцето, като в 30 от тях танцуват американци и канадци. „Миналата седмица мина европейският фестивал. Tе го направиха виртуално. Бях поканен да поздравя участниците. Видях как мина при тях и ако ситуацията с коронавируса е същата или се влоши, може и „Верея“ така да направим“, разсъждава умислено Коцето.

През годините фестивалът се е провеждал на различни места – в Торонто, в Лондон, и в Стара Загора, където форумът съществува паралелно с този в Чикаго пет поредни години. „Идеята за първия фестивал дойде спонтанно“, казва Коцето. „Искахме да се съберем със състави от други градове в Америка и го направихме. Първия фестивал кръстихме „Празник на хорото“. Оттогава винаги правим фестивала с удоволствие и за хората и явно те затова го харесват“, допълва той.

През април Маринов бе зарадван с грамота от държавната агенция за българите в чужбина, която генералният консул в Чикаго Иван Анчев връчи виртуално. Наградата се дава за приноса на българина за „популяризирането на българските фолклорни традиции в Северна Америка и провеждането на културни събития, обединяващи българите на американска и българска земя“.

И тъй като Коцето е много деен човек и не може да стои, без да прави нищо, е направил клипчета в канала на „Верея“ в Ютуб, с които зрителите могат да проследят историята на фестивала. Освен това той създаде

 читалищна телевизия „Ишлеме Продакшън ТВ“

със съдействието на център „Малката България“ при „Малко българско училище“, която ще показва в ютуб предавания за народното творчество и българската култура. Първият епизод в тази телевизия вече беше излъчен и беше озаглавен „На софрата с бай Коста“.

И все пак запазената марка на Коцето си остава фестивалът, който създаде преди 10 години. Заразени от „Верея“ други българи също правят фолк фестивали в други градове на Щатите, но „Верея“ си остава феномен – една феерия от музика и танци и много приятелства.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено