Грама за това е пристигнала до българските служби, които са били посъветвани да са особено внимателни при пристигането на чужденци в България и стриктно да проверяват досиетата им, научи екип на медията ни. Писмото е било разпратено към МВР, външно министерство и дори до военното разузнаване. Оттам са били инструктирани и служителите на Гранична полиция на летищата в страната.

Екстрадицията на български граждани за САЩ се регулират от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и от Договора за екстрадиция между правителствата на Република България и САЩ, ратифициран на 23 април 2008 година, влязъл в сила на 21 май 2009 г. Той дава възможност българското правосъдно министерство и Държавният департамент на САЩ да проведат консултации във връзка с работата по отделни случаи.

Според българското законодателство страната може да откаже екстрадиция на престъпници, които трябва да изтърпяват наказание

в страна, където е предвидена екзекуция

Такава е Америка, в която от около две седмици беше върната смъртната присъда.

ООН вече разкритикува решението на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да бъде възстановено смъртното наказание на федерално равнище след 25-годишен мораториум върху изпълнението на смъртни присъди.

Говорителят на женевското бюро за правата на човека при ООН Рупърт Колвил каза на пресбрифинг, че решението на Белия дом върви срещу международната тенденция към премахване или налагане на мораториум върху смъртното наказание.

ООН отдавна е противник на смъртното наказание. То има много критици и в самите щати, които изтъкват, че то се прилага диспропорционално най-вече спрямо малцинствата и бедните хора.

“Налице е и неприемливият риск да бъдат осъждани на смърт невинни хора”, посочи Колвил. Той се позова на статистики от САЩ, които показват, че невинни хора там са били екзекутирани въз основа на доказателства с ДНК тестове.

По данни на българското правосъдно министерство само за година са били екстрадирани над 200 души, като това е струвало на българския данъкоплатец над един милион лева. Екстрадираните американци са единични бройки и за тях са похарчени

не повече от 20 хил. лева

Според финансовия отчет на правосъдното ведомство обаче само за последната отчетна година за екстрадиция на други бандити към страни в Европа са били заделени над 300 хиляди лева по бюджетна програма „Охрана на съдебната власт“.

В точка 2, която е озаглавена „Администрирани разходни параграфи по бюджета“, е посочено, че за „издръжка на изпълнение на дейности по Закона за екстрадиция и Европейската заповед за арест“ са дадени 328 500 лева. Парите са основно за транспорт, охрана и престой в следствените арести на хората, за които е имало искане за екстрадиция от някоя чужда страна.

Според закона молената страна, която в случая е България, трябва да поеме тези разходи. Единствено ако територията й се използва като транзитна за преминаването на някой бандит, който трябва например да се прекачи на самолет в България или да мине с конвой, то тогава, изискващата държава плаща разходите. Заловените в България престъпници обаче тежат на българския бюджет.

Щатите се отказаха от екстрадирането на Желяз Андреев

САЩ официално оттеглиха искането за екстрадиция на Желяз Андреев – служител в кол център в България, разследван за нарушение на ембаргото за търговия със Сирия. Това стана в края на миналата година.

На 7 април 2018 година от Интерпол поискали задържането и екстрадирането на Желяз Андреев и още четирима българи, обвиняеми в нарушаване на търговското ембарго, наложено от САЩ на Сирия. България на няколко пъти отказа да го направи. И едва след редица дипломатически преговори и САЩ оттеглиха искането си.

За престъплението били заподозрени двама мъже, родени през 1980 и 1986 г., и две жени, родени през 1987 и 1969 г. И четиримата били на територията на София. Друг от заподозрените бил Андреев.

Те работили в България за фирма, търгувала със сирийските авиолинии. По думите на Желяз Андреев той е бил на най-ниското стъпало в отдел “Продажби”, постъпил през 2013 г. Работата му в кол центъра е била да презентира по телефона фирмата и да пита потенциалните клиенти дали имат нужда от машинните части. Твърди, че не е подписвал договори, че дори не се е срещал с клиенти.

“Моето решение е Желяз Андреев и другите четирима българи да не бъдат задържани, докато ситуацията не бъде прецизирана“, каза в края на миналата година главният прокурор Сотир Цацаров.

„При развитието на фактите и документите до момента и при наличието на изводите, направени на Окръжен съд–Добрич, ние стигнахме до извода, че на този етап прокуратурата не следва да пристъпва към задържането на лицата“, категоричен беше обвинител номер 1 тогава.

Съдът в Добрич – родния град на Желяз Андреев – е анализирал разпоредбите и е направил извода, че трудно може да се обоснове твърдението за правомерност на деянието.

Съдът акцентира върху това, че заповедта за ареста е била издадена в САЩ на 21 октомври 2016 г., но той не е бил задържан повече от година, което навежда на мисълта, че дейността на лицето не е била приоритет на американската юрисдикция. Може да се приеме, че липсва неотложност, посочи главният прокурор.

България изпрати руски хакер на САЩ, източил $7 млн.

Руският гражданин Александър, който беше арестуван от българската полиция във Варна по искане на властите в САЩ, вече се намира в Америка. Това реши преди месеци състав на Варненския окръжен съд, като уважи искането на прокуратурата и определи временно задържане под стража за срок до 60 дни с последваща екстрадиция в САЩ.

Преди това пък Апелативната прокуратура във Варна уточни важни подробности, а именно, че 38-годишният гражданин на Русия се издирва със заповед за арест на съдия от районния съд на САЩ за източния район на Ню Йорк, Бруклин, за наказателно преследване по дело за конспирация за извършване на компютърни измами, от които са нанесени щети в размер на поне 7 млн. долара.

Престъплението е извършено в периода от септември 2014 г. до декември 2016 г. и е наказуемо в САЩ с лишаване от свобода до 20 години или с глоба, както и с двете. То се наказва с лишаване от свобода и по българския НК, уточняват от обвинението.

Магистратите тогава не взеха под внимание твърдението на заподозрения, който обяснил, че живее в България вече 8 години, има българско гражданство и жилище във Варна. Въпреки цитираните в зала обстоятелства съдът преценил, че намирайки се на свобода, задържаният би могъл да унищожи важни следи, свързани с престъпната му дейност, или да я продължи и затова руският гражданин е оставен в ареста.