РАЛИЦА ФИЧЕВА, DW

Все повече българи се отправят към Германия, за да търсят работа. Немалко от тях обаче стават жертва на трудова експлоатация и не знаят къде да търсят правата си…

Три истории на потърпевши

Доскоро сред тях е била и Марина П., която пристига в Германия през 2009 г. и започва да работи като болногледачка на черно. Спомня си, че веднъж трябвало да се грижи за възрастно семейство в Лаубен – жената била дементно болна, а мъжът – на легло. „Не можех да отида до тоалетна, нито да изляза на двора за 5 минути да си поема глътка въздух, един път не мигнах 72 часа. Нямаше делници, нямаше празници, нямаше почивка. Имаше само работа, много работа“, разказва Марина. Това обаче не е всичко. Често се случвало да не й плащат навреме, да й удържат повече пари за наем и да не й плащат здравните осигуровки. Последният й работодател също се оказал измамник, но жената така и не придобила смелост да потърси правата си в съда…

Много потърпевши избират именно този път и рядко се обръщат към властите за съдействие. Не и Стоянка А., която решила да си търси правата. 55-годишната жена напуснала България преди 4 г., за да търси ново препитание за семейството си. Преди няколко месеца българска посредническа фирма я изпратила на работа в голям свинекомплекс в близост до германския град Потсдам. На десетия ден от престоя си Стоянка претърпяла трудова злополука – паднала в 4-метрова шахта, в която изхвърляли мъртвите прасета. Тя оцеляла по чудо. Малко по-късно обаче й била връчена заповед за уволнение.

Историята й не е единичен случай. „Много работодатели злоупотребяват с незнанието на своите служители и неправомерно ги освобождават от работа с надеждата, че те няма да потърсят правата си“, обяснява Иван Иванов от организацията „Справедлива мобилност“ („Faire Mobilität“), която предлага консултантски услуги на майчин език за работници от Източна и Централна Европа.

Статистиката сочи, че през юни 2018 година броят на българите в месопреработвателния сектор в Германия е достигнал 2600 души. Те често работят

 при изключително тежки условия

на минимално заплащане, шест дни в седмицата, понякога по 12-13 часа на ден. Обикновено биват настанявани в общежития. Там са принудени да живеят в мизерни условия, без никакво лично пространство. За това „удоволствие“ им се удържа наем, който може да достигне до 290 евро на месец.

Изключително неясна остава и ситуацията със задължителното социално осигуряване – мнозина разбират твърде късно, че не са били здравно осигурявани. Такъв е случаят и със Стоянка А. След инцидента жената заминала на лечение в Чехия, където установила, че не е здравно осигурена… Надява се, че с помощта на адвокат ще успее да осъди бившия си работодател да й изплати полагащите й се болнични. Към настоящия момент Стоянка се намира в Чехия, а единственото й желание е да оздравее, за да може отново да се труди и да изкарва пари за семейството си. Въпреки немотията, несполуките и тежкия живот зад граница, тя не смята скоро да се връща в България. „Ако се върна там, убивам бъдещето на децата ми“.

Съдбата се оказва неблагосклонна и към Ахмед М. През 2012 година 53-годишният строителен работник от Широка лъка бил принуден да напусне България. Мъжът, който му помогнал да замине за Германия, го накарал да си извади т.нар. гевербешайн – свидетелство, което на практика превръща работника в самонаето лице, лишава го от редица привилегии, вкл. от правото на минимално почасово заплащане, и го задължава да внася сам всички социални и здравни осигуровки и данъци. Така Ахмед се оказал принуден да работи почти денонощно по 6 дни в седмицата, при това за мизерно заплащане… Вече 7 години мъжът се труди по строежите в Германия, но се оплаква, че непрекъснато попада на некоректни работодатели…

Докато този порочен кръг не бъде прекъснат, българските и румънските работници в Германия вероятно ще продължават да носят прозвището „новите роби“ от Европа. Стоянка А. потвърждава, че именно така са били наричани в свинекомплекса. Но въпреки трудностите, рисковете и мизерията, мнозина ще предпочетат „по-малкото зло“ – Германия. Защото, както обобщава Ахмед М., „колкото и да е лошо тук, в България е много по-зле“.

Aнглийcкaтa пoлиция aрecтувa двaмa въoръжeни бългaри след преслдване с хеликоптер. Тe ce явихa в cъдa, cлeд кaтo oт тях бяхa иззeти пушкa и aмуниции, пишат KеntОnlinе и mаriса.bg.

Преследването с хeликoптeр, събуди иcтoричecкия грaд Рочестър в рaннитe чacoвe нa втoрник.

30-годишният българин Криcтиян Хриcтeв бeшe oбвинeн в притeжaниe нa бoeприпacи и прeхвърлянe нa oръжиe – тoвa включвa прoдaжбa, нaeмaнe, зaeм или пoдaрък.

Криcтиян Рoмaнoв, 24-гoдишeн, e oбвинeн в притeжaниe нa oгнecтрeлнo oръжиe и бoeприпacи.

Следователи, които разследват сензационната кражба на древни бижута от музея „Грюнес Гевьолбе“ в Дрезден миналия месец, са насочили вниманието си към престъпни групи с арабско участие в Берлин, предаде ДПА.

Крадците са прибегнали до употреба на хидравлично устройство като използваните от спасителните служби. Редица подобни устройства са изчезнали от пожарникарски служби в Берлин, пише в. „Берлинер моргенпост“.
Освен това член на престъпна група наскоро бе намерен за виновен в проникване в помещения на произвеждащата устройствата компания в Бавария.

Откраднаха антични бижута за милиард евро от музей в Дрезден(ВИДЕО)

Дрезденските следователи са в контакт с колегите си в Берлин с надеждата да открият сходства с кражбата на 100 килограма златни монети от берлински музей през 2017 г.

На 25 ноември т.г. двама неидентифицирани крадци проникнаха в дрезденския музей през нощта и с брадва разбиха три витрини, съдържащи общо около 100 скъпоценности. „Грюнес Гевьолбе“ съхранява една от най-старите и най-добре запазени колекции от бижута и скъпоценни камъни в Европа.

Крадците от Дрезден изпуснали бижута за още стотици милиони евро (ВИДЕО)

Предполага се, че откраднатите от берлинския музей монети са били претопени.