Открийте ни и в

Спорт

Подлагат Шумахер на нов вид трансплантация на стволови клетки

публикувано

на

Михаел Шумахер е бил приет в парижката клиника „Жорж Помпиду“ за авангардна трансплантация на стволови клетки, пише френският в. „Паризиен“.

Това е пореден опит за подобряване на състоянието на Шуми, който се възстановява от тежка мозъчна травма след падане със ски преди близо шест години.

Шумахер преместен по спешност в клиника в Париж

Трансплантацията ще бъде извършена от прочутият кардиохирург Филип Менаш. Той е убедил съпругата на бившия пилот от Формула 1, че методът „може да направи чудеса“.

Засега клиниката и семейството на Шуми пазят тайна. Той живее в зорко охранявания си дом край Лозана, а наскоро бе транспортиран и до Майорка, където съпругата му Корина закупи къща.

Шумахер се припича на слънце в Майорка

Според различни източници състоянието на 7-кратния световен шампион се подобрява, но много бавно. Твърди се, че той комуникира на някакво ниво, но все още не може да ходи и води пълноценен живот.

„Паризиен“ се позовава на източник, видял постъпването на Шумахер в охранявано крило на „Помпиду“ в 03:40 часа местно време. Той е вкаран на носилка, а тялото му е било изцяло покрито.

Най-малко десет бодигарда се грижат за това никой да не влиза при Михаел, без изричната дума на професор Менаш.

69-годишният д-р Филип Менаш е пионер в използването на стволови клетки за сърдечни заболявания. Той има няколко операции, които са считани за революционни.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

Български истории

Стефан и Максим – към най-дълбоките води на океана

Двамата преполовиха пътуването си от 6000 км, с което искат да прекосят Атлантика

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Facebook

Мисия „Неверест“ на Стефан Иванов и 16-годишния му син Максим се насочва към най-дълбоките води на океана, където се крият много изненади и опасности. Двамата продължават опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка, направена от тях. Те разчитат единствено на собствените си сили, като вече преполовиха предизвикателството с дължина 6000 км.

Мисия „Неверест“, в името на която потеглиха на път, е да се популяризира инициативата на Министерството на здравеопазването в подкрепа на донорството, наречена „Да! За живот!“.

Ето част от разказите на Стефан и Максим за премеждията по пътя, публикувани от тях във Facebook.

 Ден 37

Тези дни напредвахме бавно, предизвиквайки нашето търпение и упоритост при ветрове едва 5 възела. Моменти като тези ни припомнят нашата кауза (да стимулираме дискусия около донорството на органи след смъртта), в името на която решихме да гребем през океана над 6000 км – не се иска много да се проведе семейно обсъждане. Молим да помислите за това, ако още не сте го направили.

Тъкмо свършвах смяната си, когато чух да зад себе си плискане. Мислейки, че отново сме заобиколени от делфини, не им обърнах голямо внимание, секунди след това се появиха 10-20 огромни и великолепни косатки!

Ако сте чели книги или гледали филми за мореплаватели, не може да не ви е направило впечатление, че на техните яхти непрекъснато нещо се поврежда и те все се опитват да поправят това или онова. Е, и ние не сме изключение от правилото.

Преди два дни забелязахме, че мониторите на двете ни акумулаторни батерии показват, че зарядът им е паднал на около 60%. Това беше странно, тъй като дотогава те винаги бяха заредени на 80-100% от соларните панели.

Направихме пълна проверка на електрическата система с мултицета и установихме, че три от четирите соларни панела на системата генерират напрежение под 12 волта и съответно няма как да зареждат 12-волтовите акумулатори. Макс забеляза, че около кутийките с кабели и диоди на някои от тези соларни панели има зеленикаво оцветяване. След като отворихме една от кутийките, видяхме, че някои от кабелите са оксидирали до почти пълен разпад. Панелите бяха произведени от реномирана холандска фирма и за нас беше голямо разочарование, че се бяха поддали на морската влага.

Свалихме все още работещия панел от страничната стена на каютата, за да проверим неговите кабели и за наша радост те бяха добре. Изолирахме кутията с обилно количество полимер и утре ще преместим панела върху горната част на каютата, където би трябвало да хваща повече слънце.

Горе главата и ръцете на греблата.

 Ден 38

Окисляването на 3 от нашите 4 слънчеви панела ни принуди да намалим драстично потреблението на електроенергията. Така се наложи да изключим и да премахнем автопилота, който преди това използвахме 24/7, за да управляваме руля, да поддържа курса, както и веднага да изправя лодката, когато вълните я завъртат наляво или надясно.

През последните няколко дни се учим ръчно да управляваме руля, използвайки въжета, които гребецът дърпа или застопорява с щипка, която държи руля под желан ъгъл…

Едно от най-големите ни притеснения беше, че автопилотът ни се изключва за кратки моменти. След като живеем извън зоната си на комфорт без автопилот няколко дни при ветрове до 15 възела през деня и нощта, свикнахме с тази наша нова реалност.

Може да криволичим повече и да сме малко по-бавни без автопилот, но вече не се чувстваме в опасност. Да видим как ще се справим при по-силни ветрове.

 Ден 40

Режимът за пестене на електроенергия ни принуди да спрем да използваме и машината за вода. От три дни насам всеки гребец помпа на ръка вода на ръчния десалинатор по час, час и половина в допълнение към 12-те часа гребане на ден – изцеждащо силите изживяване…

 Ден 41

Чувстваме се възторжени – след като изминахме 3000 км (1600 морски мили) за 31 дни, току-що преминахме половината път на пътешествието си през Атлантика! Това са средно 97 км на ден или повече от 100 км, ако считате, че бяхме на морска котва три нощи поради по-тежкото време. Равностойно на по един маратон океанско гребане на гребец на ден в различни климатични условия, с лодка, която тежи над 1100 кг.

През последните няколко дни се опитваме да засилим мотивацията си да гребем тези безкрайни километри, като си представяме, че средната точка е връх, на който алпинист се изкачва, преди да се обърне и да се отправи към дома. Надяваме се втората половина да е по-лесна, въпреки че знаем, че пътят надолу по планината често е по-коварен…

Успяхме да изтеглим от пластмасовия капак на панелите къси парченца плоски жици… После намазахме всичко със силикон и ги запечатахме под щедри количества полимер Sikaflex – voilà – панелите започнаха да работят!!! Имаме три работещи панела отново с общо 260 вата.

Какво облекчение – няма да се налага да изпомпваме вода, можем да слушаме музика на високоговорителите и да включим отново някои от нашите комуникационни и навигационни инструменти, които сме изключили. Не съм сигурен дали ще използваме автопилота много – свикнахме да гребем и без него.

 Ден 42

Летящи риби продължават да скачат в NEVEREST през нощта, вероятно привлечени от светлината върху лодката. Повечето са по-малки от 20 см, но след като малко по-голям екземпляр скочи до тенджерата ни за готвене, решихме да направим рибена чорба. Един от гребците не кандиса да я опита, а другият отчете, че е най-добрата рибена чорба, която някога е правил, така, както и първата.

Между другото, всякакви риби продължават да скачат от водата при нас – и не само тези, които имат криле. Дори намерихме три калмари на лодката – тези вероятно не са скочили, а са били хвърлени на борда от вълни.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Спорт

Взеха книжката на Гришо в Монако

Той е карал със 180 км/час при разрешени 110 км/час

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: Nice-Matin

Григор Димитров изгуби кникжата си в Монако, след като пътните полицаи го спряха с превишена скорост.

Униформените служители прибрали свидетелствотро и на руснака Даниил Медведев.

Новината все още обаче не е потвърдена официално и бе разпространена в социалните мрежи, пише Gong.bg.

Според информациите заловени са общо 10 автомобила, които са шофирани безразсъдно, а сред тях се оказали и тенис звездите. Те са карали с между 160 и 180 км/ч при разрешени 110 км/ч в дадения участък.

Освен отнетите шофьорски книжки са наложени и глоби от по 750 евро. Нарушението е извършено между 16 и 19 часа местно време.

Това се е случило на път, който свързва академията на треньора Патрик Муратоглу край Ница и мястото, където Григор живее – Монте Карло. Известните тенисисти не са били разпознати първоначално от полицаите, но тяхната идентичност става ясна в последствие.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Спорт

На върха на сабята: 19-годишната BG звезда на фехтовката

Йоана Илиева печели множество титли по света и се готви за олимпиадата

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: Българска федерация по фехтовка

Една българска тийнейджърка привлича погледите на спортните среди в България и в света с постиженията си. Само на 19 години, тя е европейска шампионка до 20 г. и двукратна вицеевропейска до 17 г., носителка на световната купа до 20 г. и бронзова медалистка от световно първенство за девойки. Тя се казва Йоана Илиева и носи на България първите изобщо медали за българската фехтовка при жените, а постиженията й са най-сериозните от времето на Васил Етрополски. Именно това е името на академията, чийто възпитаник е Йоана.

„Много е приятно, когато чувам подобни неща, няма да лъжа – казва момичето по повод изброяването на титлите й. – В същия момент е имало хиляди пъти, в които съм се чудела

дали ще успея

Дали усилията, които влагам, ще се отплатят. Тогава обаче идват треньорът, клубът, приятелите ми, които ми помагат да изляза оттам и да започна да мисля за правилните неща.“

В момента Йоана се радва на заслужена почивка след една тежка година – не само в професионален аспект, но и в личен. Тази година Йоана завърши гимназия и бе абитуриентка въпреки тежката ситуация с пандемията от коронавирус.

„Всеки ден се променяха нещата – ще има бал, няма да има бал. Затова ние предпочетохме да изчакаме до последно, за да можем да се насладим на емоцията въпреки ситуацията“, споделя младата българска надежда пред webcafe.

Казва, че е готова да отдаде живота си на фехтовката. Вече е приета с този спорт в НСА и въпреки че е на почивка в момента, отлично знае, че когато се върне в София, я чакат отново тренировъчни лагери.

Глобалната пандемия от COVID-19 нанесе сериозни поражения на населението и на световната икономика и отложи големи спортни прояви, включително олимпийските игри, но Йоана вижда положителното. За нея това означава още една година, в която може да израсне и да стане още по-добра, за да спечели квота за Токио 2020 (олимпиадата запази името си, въпреки че ще се проведе през 2021 година).

„Олимпийската квалификация не се е състояла и не се знае дали ще се ходи на олимпиада.

Ще се боря със зъби и нокти

За мен това е още една година плюс и страхотна възможност. Световно първенство също беше отменено с година. Това само увеличава шансовете ми да го спечеля, още една година.“

Йоана започва с фехтовката съвсем случайно, но още като ученичка е тотално запленена от този спорт, който е далеч от най-популярните у нас. „Дори не знаех как се казва – споделя тя. – Нашата академия обикаляше да събира деца от училищата. И като всяко дете, нямаше как да не се впечатля от хора с мечове и маски. Стана ми интересно, отидох в залата и докато се усетя, вече бяха минали четири години.

Пробвах и други спортове, но като че ли всеки път, в който се опитвах да си харесам някакъв друг спорт, съдбата сякаш ме дърпаше към фехтовката. Пробвах плуване за около година, но веднъж ми се скараха на една тренировка и след това повече не се появих. Исках да опитам таекуондо, но като видях какво правят на тренировката, се стреснах и дори не влязох в залата. Щях да пробвам и лека атлетика, но когато трябваше да отида, ме заболя коремът и така не стигнах до пистата.“

Както във всички спортове, така и при фехтовката зад всеки успешен спортист стои един успешен треньор. В случая на Йоана това е Ивайло Воденов. „Той е с мен, откакто съм съвсем малка – споделя тя.

Той ми е като родител

и мога да се обърна към него с въпроси не само за спорта, но и за живота ми. Когато се колебая за нещо, той винаги е бил до мен.“

С треньора си Ивайло Воденов.

Три са оръжията, които се използват във фехтовката: шпага, рапира и сабя. Именно с последното Йоана поразява съперничките си. „Сабята не съм си я избрала аз, просто треньорите в нашата школа се занимават с това“, казва тя. Основните разлики между трите оръжия са във външния вид и в поражаемата повърхност (коя част от тялото попада под ударите). При сабята са позволени както мушкащи, така и разсичащи удари, а лекотата на оръжието го прави перфектно за контраатакуващи движения.

Въпреки че рядко ще чуете или ще прочетете новини, свързани с фехтовката, това далеч не обезкуражава Йоана. Дори напротив. Още от малка тя се държи като абсолютен професионалист и е фокусирана само и единствено върху себе си.

Йоана Илиева

„Предпочитам да не се говори за нещо, преди то да е станало, защото така никога няма да се случи. Това, което правя, ми носи огромна радост и не ме интересува кой го оценява и кой – не. Според мен, който се интересува от спорт, той ще открие важните неща“, категорична е Йоана.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА