През последната година хиляди беларуси избягаха в съседна Полша заради политически репресии на президента Александър Лукашенко, но дългосрочното им бъдеще там е несигурно. Алексей Зук и партньорката му Екатерина, които са от град Брест в Югоизточен Беларус, дошли в Полша през февруари с по една малка раница, възнамерявайки да останат само докато нещата в родината им се успокоят. Зук и Екатерина, която отказа да се представи и с фамилното си име от страх, че това може да компрометира близките й у дома, са били едни от хилядите протестиращи в Беларус, излезли на улицата, след като Лукашенко обяви победа на оспорените впоследствие президентски избори през август. Властите отговориха с безмилостни репресии и масови задържания; и двамата били арестувани и останали под стража няколко дни: Екатерина през август, а Зук, който станал и организатор на протести, през ноември. Опасявайки се, че отново може да бъдат арестувани, през февруари двойката напуснала Брест и пристигнала в Полша с туристически визи. Впоследствие си извадили и полски хуманитарни визи, само че във Вилнюс.

Прочети още

"Надявам се животът в Беларус да се подобри и да можем да се върнем, но с всеки изминал месец тази надежда все повече намалява", каза Зук. "Искам да остана. Да работя, да получа официален статут." Когато избухнаха вълненията в Беларус, Полша се самообяви за европейски лидер в подкрепата за беларуските опозиционни политици, настоявайки за повече средства от Европейския съюз, създавайки специална хуманитарна програма за 50 милиона злоти (13 млн. долара) и облекчавайки визовите процедури за беларусите. По данни на полското външно министерство и полската Служба за чужденците за последната година близо 10 000  беларуси са кандидатствали за хуманитарна виза или убежище. Рамона Коник дошла в Полша, след като съпругът й бил арестуван и тежко бит от полицията на протест в Минск. След като го освободили, двойката заедно с 10-годишния им син, който е с аутизъм, също решила да замине. Полша им предоставила хуманитарни визи, но Коник каза, че се страхува за бъдещето им. "Имам хуманитарна виза, но само за година. Какво ще правя след това? Ако имам разрешение за пребиваване, мога да си осигуря жилище, ипотека, заем за кола, лекарства", заяви тя. Пожелали анонимност организации, опитващи да помогнат на общността, казаха, че помощта им е била ограничена, след като полското правителство не подновило част от финансирането за 2021 г. Катажина Скопец, която управлява "Мирни дом" и фондацията "Хуманош", които предоставят подслон на беларуски бежанци, каза пред Ройтерс, че нейните организации никога не са получавали каквато и да било подкрепа от държавата, въпреки че се опитали да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер на 50 000 злоти. "На всяко стъпало се създават допълнителни пречки за тях", сподели Скопец. "Не вярвам, че в Полша се помага. Ако беше така, нямаше да ми се обаждат ужасени, веднага щом кацнат на летището." Заместник външният министър Марчин Пшидач пък заяви, че полското правителство прави повече, за да помогне на Беларус, отколкото преобладаващата част от европейските страни, и добави, че хуманитарната му програма е била замислена като извънредна финансова инжекция в момент на криза.