Почина бащата на Виктория Маринова – зверски убитата на 6 октомври 2018 г. телевизионна водеща от Русе. Георги Маринов напусна този свят на 30 юни, без да успее да се пребори със загубата, съобщиха от семейството. Бащата на Виктория стана втората жертва на Северин Красимиров – примитивно същество с необуздан сексуален нагон, което отне живота на Виктория. И макар че престъпникът вече е в затвора и излежава 30-годишна присъда, кошмарът за близките на младата жена продължава и ще ги съпровожда до края на дните им.
Георги Маринов ще бъде погребан утре, 3 юли, точно до гроба на Виктория. Поклонението ще бъде от 11, 00 часа в катедралния храм „Света Троица“, в който бе и поклонението пред тленните останки на дъщеря му. Ето част от написаното от Свилен Максимов – бившият съпруг на Виктория, в сайта на телевизията, чийто административен директор бе тя: „Дядо Гого не успя да се пребори със загубата. Не успя да продължи. Не успя да се примири с несправедливостта, която е неизменен спътник в живота ни. Всички ние – малко или много – сме принудени да се съобразяваме с несправедливостта. Виждаме я навсякъде, всеки ден – множество нередни неща. Ние си знаем, че са нередни. Едни от нас се ядосват, други избират да се борят, а трети се правят, че не виждат. А някои от нас дори се възползват и трупат облаги от несправедливостта. Но общото между нас е, че всички преглъщаме. И продължаваме. Аз не знам от кои съм, но определено не смятам да оставя нещата така. Северин Надеждов Красимиров излежава своето наказание. Сега на съвестта му лежи още една косвена жертва. Затова го осъждам косвено. Не го осъждам на затвор – той вече има достатъчно години. Оставям на съвестта му да определи неговото наказание. И да, всяко същество има съвест. Дори и най-гнусният рецидивист. Не си мислете, че ще му се размине. Но тук вината не е само на Северин. Вина имаме всички, които съставляваме това общество. Защото източникът на несправедливостта не е Бог, не е Дявол, не е Космоса, не е Природата – те са си много справедливи. Източникът на справедливостта сме ние, хората в обществото“.
