Открийте ни и в

България

Св. Филотея Търновска лекувала с молитви и мъдрост

Предание е запазило много разкази за чудесата на св. Амвросий

публикувано

на

На 7 декември Християнската църква почита паметта на св. Амвросий, епископ Медиоланский (Медиолан – старото име на Милано). Той е роден в Галия и е живял ок. 334/40-397 г.

Преданието е запазило много разкази за чудесата, извършени от светия епископ: изцерявания, откриване мощите на св. мъченици Протасий и Гервасий.

Между най-близките му приятели бил блажени Августин, който приел светото Кръщение от него. Амвросий придавал на църковното богослужение особено благолепие и тържественост. Съставил много църковни песни. И досега е запазена неговата “Литургия амброзиана”.

Две години след смъртта на великия император Теодосий умрял и Амвросий (4 април 397 г.). Като узнал предварително близката си смърт, той казал на приближените си: “Само до Великден ще бъда с вас”.

Когато заболял, известието за това предизвикало тъга и смущение не само между близките, но и по цяла Италия. Един от началниците на страната чрез най-обичаните от св. Амвросий люде го молил да изпроси за себе си изцерение от Бога.

Предсказанието се сбъднало. Амвросий радостно и спокойно предал душата си Богу през нощта на светлия празник Великден. Починал сравнително млад – на 57 години.

С непоколебимата твърдост на духа Амвросий умеел да съедини кротостта и горещата обич към ближните. Той сам плачел с грешниците, които идвали при него да изповядат греховете си, и всички нещастни намирали в негово лице помощник и утешител.

Особено страдание възбужда в него участта на нещастните, които били продавани от варварите като роби. За да ги откупи, той щедро раздавал и собствените средства, и доходите на църквата, и дори самите църковни украшения.

На 7 декември почитаме паметта и на св. Филотея Търновска. Преподобна Филотея се родила във византийския град Поливот (Южна Тракия) през XII век. Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала вече пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено.

Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова сред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.

За тази й ревност и любов Бог й дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по нейните молитви.

От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидела своята смърт и се представила на 7 декември – годината на смъртта е неизвестна. Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.

Те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго ги взели сърбите, а от сърбите – румънците. Сега те се намират в гр. Арджеш.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА