Открийте ни и в

България

Почитаме паметта на свети отци, избити в Синай и Раита, и на св. Нина, просветителка на Иверия (Грузия) (СНИМКИ)

Сарацинско племе нападнало 40-те монаси в Синайския манастир и всичките били избити

публикувано

на

На 14 януари Православната църква чества св. Равноапостолна Нина, преп. отци, избити в Синай и Раита.

Имен ден празнуват всички с името Нина, Нино, Адам, Калчо. Името е с древен вавилонски произход – Нин се е наричала богинята на плодородието. Среща се и в индианските племена и означава „огън“, „пламък“.

Макар че се счита за руско, това лично женско име се радва на международна популярност – често се среща в Русия, България, славянските и германските народи. В Италия Нина е галено име, съкратено от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „нина“.

Света Нина е родена в Кападокия в семейството на знатни и благочестиви хора. На 20 години Нина заедно с майка си и баща си се местят да живеят в Йерусалим, тъй като майка й била сестра на йерусалимския патриарх.

Картина на Ел Греко от 1570 – Трите върха с манастира „Св. Екатерина“

По-нататък съдбата я отвежда в Иверия – днешна Грузия, където света Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

На четиринадесетия ден от януари се почита и паметта на избитите монаси, подвизавали се в обителите и пещерите на планината Синай и в съседната крайбрежна пустиня Раита. Избиването на отците станало през четвърти век. То е записано от египетския монах Амоний, станал очевидец на това събитие.

Литография от Дейвид Робертс от манастира “Св. Екатерина”

Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня, живеели много отшелници в строго подвижничество.

Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси.

Между загиналите иноци имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства.

Крепостните стени на манастира

Нил Старши (426 г.), който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство.

Три века след кончината на св. Екатерина монасите получили видение и свалили мощите й долу в новоизградения манастир, наречен на нея.

Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те отново са завърнали в своята Синайска обител.

За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си прочутия до днес Синайски манастир “Св. Екатерина”, където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА