На 23 март Православната църква почита паметта на св. мъченици Никон и Лука Одрински.
В град Неапол, в областта Кампания, живял знатен и храбър воин, който изпъквал с необикновената си красота, името му било Никон.
Баща му, грък езичник, възпитавал сина си в идолопоклонство, майката обаче била християнка и го учела да познава Христа.
Тя му говорела за силата на кръста Господен: - Скъпи синко, ако по време на война те заплашва опасност, осенявай се по-често с кръстното знамение и така ще се избавиш не само от плен, но и от каквото и да било нараняване.
Нито стрела, ни копие, нито меч ще те засегнат и ще останеш невредим и в най-страшните премеждия на боя.
И ето, веднъж римските войници били изпратени срещу неприятеля.
Потеглил и Никон със своя отряд.
В едно от най-кръвопролитните сражения той се оказал в голяма опасност, пред прага на гибелта. Като видял да падат мнозина от неговите воини, той разбрал, че го чака неминуема смърт.
Тогава си спомнил думите и наставленията на майка си, вдигнал очи към небето, осенил се с кръстния знак.
След тези думи усетил, че се изпълва с необикновена смелост и се устремил напред с копие в ръка. Скоро повалил около 180 храбри неприятелски войници, другите обърнал в бягство, тъй че никой не можал да му устои. Така по чудодеен начин се проявила в него силата на Кръста Христов.
След края на войната всеки се отправил към вкъщи, и свети Никон се завърнал у дома. Като възхвалял Бога, той разказал на майка си какво направил с него Иисус Христос чрез силата на своя кръст.
По едно време напуснал дома си, Никон отишъл на пристанището, качил се на един кораб и отплувал за Константинопол.
Неговите началници и войници дълго го търсили в Неапол. Накрая отишли при майка му и я попитали къде е синът й. Тя отвърнала, че не знае къде е отишъл.
А Никон, воден от Божията благодат, пристигнал на остров Хиос, изкачил се на една висока планина и прекарал там в молитва осем дена.
След светото кръщение блаженият Никон живял в пещерния храм, изучавал Божественото писание и монашеския живот и заради своята кротост бил постриган за монах. Някои от братята, като виждали смирението и кротостта, поста, въздържанието и всенощното бдение на Никон с молитви и псалмопения, го оприличавали на Божий ангел.
Той бил търпелив в трудовете си, велик в любовта, несравним в поста, в учението и четенето на книги - ненаситен, не изнемогвал по време на нощните молитви и във всички монашески подвизи бил прилежен и усърден.
Преподобният Никон заедно с тях и с учениците си отплувал на един кораб за Сицилия.
Хвърлили котва недалеч от високата Тавроменийска планина.
Слезли на брега и след дълъг преход стигнали до река Асинос, близо до която на едно запустяло място, наречено Хигия, намерили голяма стара каменна баня, където се установили.
Мястото било много красиво и усамотено, а земята се оказала добра за работа. Засадили лози и овощни дръвчета и заживели там.
Преподобният Никон кръстил деветимата свои приятели от военната служба и ги постригал за монаси. След смъртта му честното тяло на мъченика останало да лежи непогребано под едно дърво.
Минал от там един пастир, обладан от зъл дух, и като го открил, веднага паднал на земята.
Изцеленият пастир отишъл да разкаже за чудото на жителите на тази страна. Щом научил, епископът на град Месина, заедно с клира, отишъл да вземе многострадалното тяло на свещеномъченика.
В банята открили и телата на неговите свети ученици цели и невредими и с почит ги погребали на подобаващо място заедно с учителя Никон.
На днешния ден църквата почита и Свети преподобномъченик Лука Одрински.
Той се родил в Одрин, в семейството на българите Атанас и Домница.
След ранната смърт на бащата неговата майка го пратила за отглеждане в дома на богат търговец от Стара Загора. Когато търговецът се отправил към Русия, 13-годишният Лука го придружил и на връщане се отбили в Цариград.
Там младежът влязъл в конфликт с едно турче, сбили се и останалите възрастни турци заради дързостта му искали да го убият.
За да се спаси, свети Лука заявил, че ще се откаже от християнството и ще стане мюсюлманин.
Свети преподобномъченик Лука Одрински бил обесен на 23 март 1802 г., на 16-годишна възраст.
След като висяло на бесилката в продължение на 3 дни, тялото на светеца било изхвърлено в морето. Тленните му останки били погребани от християните с подобаваща почит.
