Открийте ни и в

България

След жестоки мъчения хвърлили в тъмница св. Прокопий, покровителят на пчеларите

Не се работи на полето или в градините, за да няма градушки, порои, пожари или суша

публикувано

на

На 8 юли Православната църква почита светец, живял в края на III век в Елиа Капитолина, както римляните преименували Йерусалим.

Той бил роден езичник с името Неаний. Отличавал се с физическа красота и сила, постъпил в римската армия. Възложили му да преследва християните в Александрия, но тръгвайки на тази мисия, корабът му бил връхлетян от буря. Неаний видял в небето светещ кръст и чул глас, който го призовавал да приеме Христовата вяра.

Така той се отказал да преследва християните и постепенно станал последовател на вярата, която римляните преследвали.

Когато публично изповядал това, го подложили на тежки мъчения и бил хвърлен в тъмница. Тук бил покръстен от местния епископ Леонтий и приел името Прокопий (преуспяващ).

След още мъчения и задържане в тъмница, Прокопий бил осъден на смърт, защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към езическите римски култове. През 303 година Прокопий бил обезглавен в главния град на провинция Кападокия – Кесария (дн. Кайсери, Турция).

В българската народна традиция денят на св. великомъченик Прокопий се почита от пчеларите – затова празникът се нарича още Прокопи пчелар. Рано сутринта хората, които отглеждат пчели, отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед.

Стопанките донасят при кошерите две пити – боговица и светец.

Цялото количество нов мед заедно с питите занасят в църквата, където свещеникът чете специална молитва за освещаване на меда. После с този мед намазват питите и ги раздават на съседи за здраве на семейството, да не се разболяват пчелите, да има изобилна паша за тях и да са още по-медоносни.

От същия осветен мед запазват за питките, които месят на свети Харалампий (10 февруари), а също и за лек през годината – особено при разболяване на децата от заушка или шарка.

В селищата, край които има оброк на великомъченика, се коли курбан, най-често овен, „за да не измират пчелите“.

На този празник са спазвани и забрани, които се определят от сезонния му характер – селяните не работят на полето или в градините, за да няма градушки, гръмотевици, порои, пожари или тежко засушаване.

Вярва се, че който наруши тази забрана, „няма да прокопса“. Респективно празникът на великомъченик Прокопий се чества „за да прокопса човек“, т.е. да има успех, да му върви работата добре, да е преуспяващ, каквото е гръцкото значение на името на светеца.

В някои ловешки села избягват на този ден да започват нова работа или да тръгват на път. На места в Странджа има традиция на свети Прокопий за първи път да се ядат дини.

Църквата почита и паметта на Преподобни Теофил, родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война 1912-1913 г. всички села около тези градове били населени с българи.

Получил добро образование, той силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.

Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил.

За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.

Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал.

Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир „Ватопед”.

Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира „Ивер”, където му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра.

С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията “Св. Василий” заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва.

Предузнавайки своята близка кончина, Теофил умрял на 8 юли 1548 година. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил наричат Мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Най-четено