Открийте ни и в

Православие

Почит на св.св. Константин и Елена – огненият празник на нестинарите

Освен животно на празника се принасят и обредни хлябове

публикувано

на

Православната църква почита днес, 21 май, св.св. Константин и Елена. Денят е празник на нестинарите, народът ни го отбелязва и като преход от пролетта към лятото.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Константина, Елена, Елеонора и Елица. Името Елена има древногръцки произход и означава “светла като слънце, сияйна”. Константин пък значи “постоянен”, идва от латински. Св.св. Константин и Елена се изобразяват на иконите прави, от двете страни на кръста, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда християнската религия като официална във Византия. Неговата майка Елена е построила няколко манастира в земите, където е живял Христос, открила е и кръста, на който е бил разпнат Исус.

Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно – бик, овца – се извършва до църквата на специално място – курбан.

Курбани се правят и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно на св.св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.

Днес е и денят на нестинарството. В Странджа пламват кладите и хората се събират около жаравата, като носят иконата на св.св. Константин и Елена. Ритуалният танц трае няколко минути.

В навечерието на празника се правят тържествени посещения при главния нестинар. Процесиите начело с попа са в селото или до съседни села, като нестинарите се събират при главния нестинар и с „опашатите икони“ – икони с дръжка отдолу, тъпани и гайди тръгват от къща на къща, за да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на трапеза. На мегдана предварително се приготвя голяма клада от дърва.

Според народното вярване играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже, и жени, като обикновено са от едни и същи родове – предава се по наследство. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „главен или пръв нестинар“, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня. Именно в нейната къща се намира „столнината“на нестинарите.

„Столнината“, или „конакът“, представлява един малък параклис, в който се пазят свещените икони на св.св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана – свещените нестинарски тъпани, на които се думка само в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „опашатите икони” на светците, носени само в този ден.

На 21 май, още с изгряването на слънцето, всички пременени се събират пред църквата, откъдето след празничната служба се отправят към „конака“. Там главната нестинарка ги посреща и гощава.

Когато се мръкне, всички се връщат на мегдана е горял огънят, след който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват отново нестинарска свирня и хорото продължава, а нестинарите се подготвят за своя танц. Така, под съпровода на тъпана и държейки иконата на св.св. Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня.

Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, пророкуват. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След танците нестинарите нямат рани по ходилата си. Някъде след нестинарските игри всички се събират отново на обща трапеза.

Наричат празника още Костадиновден – последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка.

По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците.

Сред християните в Родопите денят на св.св. Константин и Елена е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината и възможността да бъдат изведени овцете на паша, на този празник се спазват пастирските обреди, които в други български области са характерни за Гергьовден.

Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, започва общото доене на млякото и разпределянето му между стопаните.

След приключване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща трапеза. На нея, подобно на Гергьовден, се поднася от прясно издоеното мляко и други млечни произведения, като кисело мляко, сирене, извара и др.

Задължително се коли курбан – в деня преди празника от стадото се избира някое от най-охранените агнета или шилета. В едни селища някой от стопаните дава животното, а останалите събират обща сума и го плащат, а в други случаи курбанът се дарява „от сърце“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА