Открийте ни и в

България

По обратния път: От Германия към България – млади и образовани, но чувстващи се втора ръка. Защо?

публикувано

на

Снимка: БГНЕС

Те са завършили в Германия, но са решили да живеят в България. Защо са се върнали? Съжаляват ли за избора си? И има ли нещо германско, което биха искали да „пренесат“ в България? Трима млади българи разказват.

Кирил Крумов, Диляна Симеонова и Димитър Дренски, възпитаници на германски ВУЗ-ове, са намерили своето място в България. И не съжаляват за избора си да се завърнат.

„Чувствах се третиран като „втора класа“ човек“

29-годишният Кирил, бакалавър, не съжалява, че се е върнал. Поне засега. Казва, че в Германия е третиран като „втора класа“ човек.

„Имам случай, в който се обаждам на обява за апартамент под наем само час, след като е пусната – и ми отказват, само заради акцента. А няма как някой да го е огледал и взел за един час“, разказва той пред DW.

Днес Кирил се чувства добре в България. Една от причините за това е, че не е успял да се отдалечи прекалено много.

„Не бях прекарал много дълго време в Германия и се връщах достатъчно често, за да не преживея много голям културен шок“, отбелязва той. Смята, че когато в България кажеш, че си завършил в Германия, „хората те приемат по-насериозно“.

Възпитаникът на Манхаймския университет не съжалява за избора си: „Нямам намерение да се връщам в чужбина. А и винаги съм искал да отгледам българчета, а не чужденци“.

Висшисти, върнете се… България ви брои 1200 лева – толкова може, толкова дава

Много от неговите приятели също са се върнали и планират да останат. Въпреки че в България условията на живот са „далеч от идеални“, смята, че стандартът му на живот не е по-лош от стандарта, който е имал в Германия. А и след първите една-две години от завръщането си вече се е отказал да прави сравнения. Смята, че най-големите проблеми на България са „мизерията и селският манталитет на повечето хора“.

И все пак: има ли нещо германско, което Кирил би искал да „внесе“ в България? Категоричен е: образованието.

„В България по мое време се преписваше дори и в елитни гимназии. Затова, когато заминах за Германия, освен че трябваше да уча, трябваше да се науча да уча. А уж трябваше да го мога от училище“.

В навечерието на своите 30, Диляна Симеонова изгражда живота си в София. Взела си е куче, ремонтирала е собствен апартамент, има „страхотна приятелска среда и страхотна работа“.

„За момента не виждам защо да се местя където и да било другаде“, казва тя. Диляна Симеонова е завършва културология и стопанско управление в Манхайм, бакалавър. След това получава пълна стипендия, за да участва в магистърската програма Европейски бизнес и финанси, финансирана по европейска линия – една година обучение в УНСС в София и една година в бизнес училището към университет Нотингам Трент във Великобритания. Но, както сама казва, понякога животът ни изненадва.

„След като взех бакалавърска степен, се завърнах уж за малко в София, за да прекарам повече време с родителите си и да уча за TOEFL и GMAT на спокойствие“. Това „за малко“ продължава вече две години – една година стажува в „Луфтханза Техник“ и една година учи в УНСС. Време, в което е научила много – и не съжалява за решението си да остане. Чувства се добре, макар и да има моменти, в които се чуди защо се е прибрала. „Това са просто моменти“, казва тя.

Благодарна е на родителите си, които всяка ваканция я изпращали в Хайделберг или в Манхайм, при сестра ѝ, за да свиква със странстването и да разширява кръгозора си.

И Диляна – като Кирил, отдавна е спряла да прави сравнения между България и Германия.

„Както не сравнявам себе си с другите хора, така и не сравнявам дома си с чужди домове. За мен България е избраният мой дом и съм фокусирана върху това да го направя по-добър за себе си и за околните. Сравнявам сегашното състояние на България с това, което може да се случи, ако развиваме себе си, бизнеса, с който сме се захванали, ако продължаваме да се интересуваме за състоянието на околната среда“.

Какво от Германия би искала да „внесе“ в България? „Бих искала да мога да разграничавам работния от личния живот по-ярко – така, както германците умеят най-добре. Освен това за мен е изключително важно човек да е работлив и да не се скатава. Работиш ли – работи. Почиваш ли – почивай“, казва Диляна.

„Изборът ми е окончателен“

Димитър Дренски се дипломира като бакалавър от университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф. Придобива степен магистър в Задочния университет в Хаген.

„Идеята на образованието ми в чужбина беше да натрупам опит в една от най-добрите икономики в света и да прилагам наученото в България. А за самото завръщане просто се отвори добра възможност“, разказва той.

Димитър не съжалява за избора си, тъй като винаги е искал да се завърне в България. „Смятам го за окончателен.“ Лаконичен е относно сравненията между България и Германия: „И двете страни и среди си имат плюсове и минуси. Сравнявам инфраструктурата, мисленето и поведението на хората, отношението между тях, комуникацията, работната етика и т.н.“

Има няколко качества, които цени в германците и би искал да види и на българска почва: дисциплината, изпипването на детайлите и отговорното отношение към това, което вършиш на работното място. „Позитивното е, че в България има все повече хора, които подхождат изключително професионално към задълженията си и така дават добър пример на останалите“, отбелязва Димитър Дренски.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

България

Жена почина във Враца: лекували я от перитонит по телефона от страх от коронавирус

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. МБАЛ-Враца

52-годишна жена от Враца, която е била лекувана в продължение на дни от личния си лекар по телефона, е починала късно снощи в МБАЛ „Христо Ботев“, съобщи местният сайт zovnews.com.

Случаят стана известен в сряда, след като стана ясно, че пациентката е била приета по спешност в болницата с перитонит. Жената е имала оплаквания – болки в корема и температура, но когато позвънила на личния си лекар, той се усъмнил, че има коронавирус и я е лекувал по телефона в продължение на няколко дни.

Заради това жената е оставена за домашно лечение, но след дни състоянието й се усложнява и тя е приета в частна болница във Враца със съмнение за бъбречна криза.

Там пациентката припада, поради което е извикан реаниматор, който е установил, че има липсваща перисталтика и други симптоми, характерни за перитонит.

В Първа частна болница няма хирургично отделение и затова тя е била интубирана и транспортирана в Спешния център на МБАЛ „Христо Ботев“- Враца. След направен рентген, а после и скенер в болницата е установена диагнозата – перфорация на тънките черва на четири места.

Жената е била оперирана по спешност, но състоянието й било много тежко и късно снощи тя е починала.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Двама депутати от ГЕРБ дадоха положителни проби за COVID-19

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Двама депутати от ГЕРБ дадоха положителни проби за COVID-19. Това са председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова и народният представител от ГЕРБ-Пазарджик Даниела Малешкова.

Двете се намират в добро състояние и нямат никакви оплаквания. Те са информирали семействата си и ще се подложат на доброволна карантина за 28 дни в домовете си, посочват от пресцентъра на ГЕРБ.

В сряда за коронавирус бяха изследвани всички народни представители, след като стана ясно, че депутатът Хасан Адемов от ДПС е с положителна проба за вируса.

Народните представители бяха тествани във ВМА и в „Софиямед“. Тази сутрин председателят на оперативния щаб ген. Венцислав Мутафчийски обяви тази сутрин, че пробите на двама депутати са съмнителни. В „Софиямед“ всички изследвани проби до сутринта бяха отрицателни. По-късно обаче те се потвърдиха.

Първият случай на зарзен народен представител беше на Хасан Адемов от ДПС.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

България

Заради коронавируса българите спряха да пият и бира. Пивоварите отчетоха 20% спад в продажбите

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

20% спад в продажбите на бира са отчетени след въвеждането на извънредното положение в България и затварянето на заведения за обществено хранене. Към това трябва да се прибави и намаляването на продажбите през магазините. Това съобщават от Съюза на пивоварите, пише „Дневник“.

Между 35 и 40% от заетите в бранша служители работят директно и индиректно за ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафенета) бизнеса, който не функционира поради наложените извънредни мерки в страната. Ето защо за стотици работещи в бирените компании се изискват навременни и гъвкави мерки, които да запазят човешките ресурси, посочват от съюза.

„Както и по време на кризисната за сектора 2014 г., основната грижа на всеки работодател в пивоварния бранш е да запази работниците и служителите, които са най-важният и емблематичен актив на нашата индустрия.“, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на съюза.

В България по данни на НОИ през миналата година в производството на пиво и малц са заети 2 150 човека, а в свързаните сектори на доставчиците – над 9 хил. души. Заедно със заетите лица в ХоРеКА сектора и магазините, работните места, генерирани от производството и продажбите на бира в страната общо са около 34 700, изчисляват в организацията.

От там казват, че всяка година инвестират близо 8 млн. лв. в обучението и квалификацията на човешките ресурси, а статистиката на НОИ за последните 15 години показва, че пивоварната промишленост осигурява най-високи доходи на служителите си спрямо други сектори на хранително-вкусовата индустрия и всяка година е сред първите 10 икономически дейности с най-високи средни осигурителни доходи в страната.

Според най-новото изследване на Europe Economics, добавената стойност на пивоварната индустрия в България се изчислява на 225 млн. евро, а общо приходите към бюджета от производството и продажбите на бира са 168 млн. евро.

Анализът на данните от изследването показват, че ако индустрията се върне на нивата от 2014-2015 г., които са едни от най-ниските за последните 20 години, то спадът в добавената стойност на сектора се изчислява на около 26 %. В приходите за бюджета намалението ще бъде поне с 10-15 %, а работните места в секторите на доставчиците и клиентите ще са минимум с 25 % по-малко.

Наблюдаваните в бранша тенденции, породени през последния месец от кризисната ситуация с Covid-19, характеризират не само състоянието на българската пивоварна промишленост, но и на целия европейски бирен бранш. Затова ,,Пивоварите на Европа“ са изпратили отворено писмо до европейските институции, информирайки ги за отрицателните ефекти, които кризата с корона вируса нанася на сектора във всички страни на ЕС.

Според данните за пивоварния сектор в ЕС, както и в България, най-тежко на индустрията се отразява повсеместното затваряне и спиране на продажбите на т.нар „студен пазар“, т.е сектора ХоРеКа. В европейски мащаб това означава моментална загуба на 35% от бирения пазар. На свой ред намалените продажби и производство водят до последващи загуби по веригата на доставки – от фермерите, отглеждащи ечемик и хмел – през производителите на кенове и бутилки, до логистичните услуги и дистрибуцията. Въпреки очакваната силна стагнация в бирения бранш, пивоварите твърдо подкрепят мерките на правителствата за ограничаване на заразата.

Изследването на Europe Economics за страните от ЕС от показва, че през 2018 г. бирената индустрия общо е осигурила 2.3 милиона работни места.

От производството и продажбите на бира общо в страните, членки на общността, са събрани данъчни приходи за 44 млрд. евро. Най-големият положителен ефект на пивоварния бранш е върху развитието на сектора ХоРеКа с неговите около 2 милиона обекта, повечето от които са малки, средни и микро предприятия.

В ЕС през заведенията, ресторантите и кафенетата се консумира 1/3 от произвежданата бира, но стойността на тези продажби представлява 65% от целия бирен пазар и възлиза на 76.1 млрд. евро (спрямо 41.3 млрд. евро за търговията на дребно през магазинната мрежа). В ЕС от продажбите на бира в ХоРеКа се осигуряват над милион и половина работни места, а добавената стойност от тях се изчислява на 24.2 млрд. евро и 13 млрд. евро постъпления от ДДС.

Имайки предвид съществения икономически и социален принос на бирената индустрия във всички страни на ЕС, „Пивоварите на Европа“ призовават в настоящата извънредна ситуация да се предприеме пакет от извънредни мерки, за да се запази жизнеността на индустрията и да се минимизират във възможно най-голяма степен щетите върху ХоРеКа бизнеса.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada